начало
избор на брой
"Морски колекции"
Стайко Стайков
СТЕФАН ЗАДГОРСКИ - ЕДИН ОТ
СЛЕДОСВОБОЖДЕНСКИТЕ КМЕТОВЕ НА БАЛЧИК


Изследователският проект „Кметовете на Балчик от 1878 г. до 2012 г.”, започнал още през 2007 г. постави началото на едно сериозно и задълбочено проучване, чиято цел е да се представят цялостно основни моменти от биографиите на кметовете и дейността на кметската управа на Балчик от Освобождението до днес. Нещо повече, бяха поставени основите и на едно ползотворно сътрудничество в духа на публично частното партньорство, между Община Балчик и Международният търговски и културен център •ГЕОПАН• Бургас. Проектът се развива под ръководството на д-р Стефан Пейков - преподавател в катедра „Етнология” към Пловдивския университет „П. Хилендарски”.
Представеният текст е част от този изследователски проект.


СТЕФАН П. ЗАДГОРСКИ

Кмет на Градско общинско управление - Балчик
От 17 октомври 1890 до 23 ноември 1892
от 25 февруари 1904 до 29 декември 1904;
от 5 септември 1905 до декември 1905
от 13 януари 1906 до 13 април 1906 и
от 6 юли 1907 до 18 юни 1908

От следосвобожденските кметове на Балчик, Стефан Задгорски е един от най-дълго управлявалите черноморският ни град. Събраната информация за него показва, че той ръководи градските дела от 17.Х.1890 до 23.ХІ.1892, (има податки и за по-ранен период, който засега е документално непотвърден). Следващите четири мандата следват последователно -
от 25 февруари 1904 до 29 декември 1904 г., от                    5 септември 1905 до декември 1905 г., от 13 януари 1906 до 13 април 1906 г. и от 6 юли 1907 до 18 юни 1908 г. Сведенията за дейността му като кмет са разпръснати най-вече по страниците на местната преса от началото на миналия век. Мненията за него тогава, макар и доста противоречиви, разкриват личността на един амбициозен и целеустремен човек.
Стефан Задгорски е роден в Балчик през 1853 г. По-подробни биографични данни за него, към днешна дата не са известни. Все пак от един оригинален документ от епохата узнаваме, че през 1887 г. той се кандидатира за народен представител в V-то Обикновено народно събрание. В списъка на избраните лица, представители за Балчишка околия Ст. Задгорски (със занятие - касиер на Земледелческата каса) е посочен заедно с Х. Васил Холевич (земеделец). По това време народен представител и министър председател е Стефан Стамболов - основател и ръководител на Народнолибералната партия (1887-1894 г.). Можем само да предположим, че идеите, заложени и пропагандирани в програмата й, определят избора на Ст. Задгорски, защото оттук насетне той става неин неизменен последовател и поддръжник.
През 1890 г. Стефан Задгорски се кандидатира и печели изборите за кмет на града. Този факт се потвърждава от публикувания в „Държавен вестник” указ под № 513 от 17 октомври с. г., с който се утвърждава изборът на Балчишкия градски общински съвет, в това число на кмета и неговия помощник. Същата година, през есента Балчик е посетен от Фердинанд. За това свидетелства телеграма, подадена от кмета Задгорски, публикувана в неофициалния дял на държавния официоз. Кратък пасаж от нея гласи: „Снощи часътъ въ 6 вечеръ, Негово Царско Височество съ Августейшата Си Майка княгиня Климентина, високата си гостенка херцогиня Макс Емануилъ Баварска, придружени отъ Варненския окръженъ управител и председателя на Варненския окръженъ съветъ, съ парахода „Унгария” спряха въ пристанището на г. Балчикъ връщайки се отъ историческата местностъ „Калиакра”. Споредъ издадената программа на общинското управление, десетъ лодки окичени съ знамената: българско, саксонско и баварско и осветлени отнесоха на парахода околийския началникъ, общинский съветъ съ кмета, духовенството: българско, гръцко и мюслюманско, няколко гражданки и граждане. При влизанието въ парахода общинския кмет приветствува Техни Царски Височества съ „добре дошли”, а учителките: Трифонова, Байкова и Върбанова поднесоха по единъ букетъ на високите гости съ по една кратка речъ...” Българският владетел благодари на балчишката делегация и не пропуска да отбележи красотота на града: „... тъй оригинално разположен на морския бряг” сравнявайки го с „осветлен голямъ амфитеатръ”.















Фотография на балчишкият кмет Стефан П. Задгорски - личен архив.
Обявление на Балчикско градско общинско управление - в-к „Черно море”, бр. 36, 14.ІІІ. 1892 г.
Обява за продажба на местна морска сол - в-к „Черно море”, бр. 62 10. Х. 1892 г.
Балчишкото градско общинско управление 1907 г. - архив на Исторически музей - Балчик, дигитална реставрация Л. Жеков & ГЕОПАН
Така триумфално започва управлението на кмета Задгорски. По време на първия му мандат е построено централното училище - прогимназия, която по-късно носи името „Отец Паисий” (1891 г.), а за неговото довършване е отпусната държавна субсидия от 7 000 лв. още на следващата година. По същото време на общината е разрешено да сключи заем в размер на 10 000 лв., който се използва за благоустрояване на града. В края на 1892 г. Стефан Задгорски напуска кметския пост, заради назначение на държавна служба.
През 1903 г. Ст. Задгорски отново се кандидатира за народен представител от Стамболовиската партия, но не е избран.
На следващата година (1904 г.) след проведените редовни местни избори той печели с абсолютно мнозинство и поема отново „кормилото на властта”. От публикации, предимно в местната преса от началото на ХХ век черпим данни за дейността му като кмет. Тогава балчишкият вестник „Селски куриер” отбелязва: „Ласкаем се да вярваме, че новия състав (на общината) ще употреби всички усилия за повдигане градът ни в културно, економическо и стопанско отношения”. Но още на втория ден от встъпването си в длъжност кметът уволнява всички „останки от бившия режим, а техните места се заеха от привърженици на днес властвующите и тези на демократите”. По този повод в следващият си брой вестникът критично посочва, че г-н Задгорски е сгрешил, като редом с неспособните чиновници е уволнил „няколко млади, интелигентни и предани на работата чиновници”. Въпреки острите критиките обаче, новоизбраният кмет започва активно да работи за разрешаване на належащите въпроси пред общината.  С позитивна отсенка е дописката във в-к ”Страж”, която посочва стремежа на новото общинско ръководство да работи за повишаване благосъстоянието на града: „Нашия общински съвет е вземал следните решения, които наскоро ще се турят в изпълнение: 1) Постройка на две железни скели и четири дървени, които ще експлоатира общината; 2) Циганите да се премест ят от местността „Под Ак баир” в „Татарската махала”- ІV участък; 3) Построяване на общински склад. 4) Вика Варненския градинар г. Новик, за да изследва почвата в и околността на гр. Балчик, за да се види какви дръвчета ще могат да виреят”.
Нека да подчертаем, че търговията (предимно с жито), която е  основният двигател на градската икономика, играе важна роля за развитието на Балчик. Затова откритата в края на 1904 г. редовна морска съобщителна връзка между Балчик и другите крайморски пристанища поражда надежда за бърз икономически просперитет на града. Параходът „София” на Българското търговско параходно дружество, акостирал на пристанището, е посрещнат от балчишките граждани не само с възторг и любопитство, но и „... като заря на бъдещето търговско и икономическо повдигане на важний за износната ни търговия, но забравенъ до сега, град Балчик”. В разменените благодарствени телеграми с министър-председателя и министърът на обществените сгради кметът Задгорски използва случая да напомни за „нужните на първа ръка приспособления за тоя параход - скеля и шамандура”. Градът, който от край време се славел като един от значимите житарски търговски пунктове (и заемал трето място в страната, непосредствено след Варна и Бургас) не разполагал с модерен кей. Нарастващата необходимост от построяване на пристанище в Балчик се обуславя от засиленият морски търговски трафик. Според една статистика, износът през порта на Балчик през 1904 г. е достигал 109 746 тона храни на стойност 13 988 446 лв., а в 1911 г. - 67 000 тона за 9 500 000 лв. В града, през първото десетилетие на ХХ в., в разгара на изкупните кампании ежедневно пристигали около 1 000 -1 500 коли, натоварени със зърно. Ето защо през годините на своето управление кметът Задгорски упорито и последователно работи по въпроса превръщайки го в приоритетен. През 1905 г. той свиква общоградско събрание по въпроса за изграждането на вълноломната стена и кея, след което е приета петиция и избрана комисия, която да отиде в София. Кметът изпраща и писмо до Народното събрание, а след това отива и лично в столицата, за да лобира за решаване на проблема. В резултат на това през същата година са отпуснати 300 000 лв. за проучване и започване на строежа на кей. През лятото на 1906 г. в Балчик пристига инж. Любомир Божков, упълномощен да изготви проект за строежа на модерен кей. В края на същата година кметът Ст. Задгорски дори обявява, че се очаква строежът на кея да се даде на търг. В началото на 1907 г. са отпуснати нови 600 000 лв. за целта, но до края на мандата му така и не се достига до конкретен резултат.
Балчик от онези години е известен и със солницата си. Соларството, даващо поминък на част от балчишките жители, има значение и за обществено - икономическия живот на града. В Тузленското езеро край града до към 1905-1910 г., макар и по примитивен начин, се добивала около 200 тона морска сол годишно по подобие на солниците в Поморие (Анхиало) и Бургас. През 1905 г. балчишката Тузла е посетена за първи път от д-р П. Ив. Стоянов с цел изследване състава и лечебните свойства на калта. При идването си той е придружен от кмета Стефан Задгорски. След анализа на резултатите, които се оказват благоприятни, още на следващата година от страна на Балчишката община са направени постъпки да се отпуснат около 6 500 кв. м. от езерото, за построяване на няколко бараки за къпещите се в Тузлата. По-късно докторът препоръчва да се спре производството на сол в Балчишката тузла и да се построи една скромна калолечебница „за да стане Балчик както заслужава, курортно, лечебно място в България”.
Макар финансовите възможности, с които разполага общината, не винаги да достигат за разрешаване на всички въпроси, продължават да се влагат средства за благоустрояване на града, за подобряване на бита и на здравеопазването. През 1906 г. започва строежът на Новата околийска болница, тъй като съществуващата в града Третостепенна болница е с малко легла и съвсем неотговаряща на нуждите. На едно от заседанията общинският съвет взема решение за отчуждаване на частни терени в централната част на града с цел разширение на градската градина, което посрещнато с одобрение от балчишката общественост, поправена е и главната улица, която е основната „артерия” на града. От друга страна предложението за построяване на ново борсово помещение се приема  с неодобрение от местната общественост. Сградата е завършена на следващата година, но се оказва неподходяща за целите. По този повод в-к „Селски куриер” публикува кратка статия, в която остро критикува местните сановници, че са загърбили обществения интерес в полза на личния и се предлага „грамадното здание да се ползва за общинско управление, библиотека, театрален салон или друго, но не житна борса.”
Активността на кмета намира отражение и извън рамките на управленската му дейност. От дописки в местната преса научаваме, че той е сред учредителите на Македоно-одринското благотворително дружество в града и един от неговите настоятели, председател е и на Юнашкото дружество. Като кмет, Задгорски е съпричастен и към културните и обществени начинания в града. Често е канен да участва в различни обществени и културни прояви, например честването по повод 25 годишния учителски юбилей на дългогодишния балчишки учител Ст. Ганев, на когото от името на съвета е поднесен златен часовник, на женското дружество „Евдокия” кметът оказва съдействие за организирането на благотворител бал и получава благодарност „за готовността, с която ни даде на разположение общинските коли и други общински вещи, нуждни при уреждането на салона”. Във връзка с поддържане на градската библиотека, кметът Задгорски свиква комисия от 12 балчишки граждани, които да изберат списания и вестници за градското читалище. Общинският съвет щедро отпуска 1 500 лв., от които 200-300 лв. са заделени за шкафове и подвързване, а останалата сума за вестници, списания и книги. Комисията решава да се получават почти всички известни съвременни български списания и 4 руски. А от българските вестници да се получават партийните органи и няколко други още, от които около 4 руски.
Съществен е приносът на кмета Стефан Задгорски за провеждане на първите археологически разкопки в града. Откритата през м. юли 1907 г., в Балчик изключително ценна и интересна находка - гробница на римски лекар, основателно предизвиква не само сензация, а и голям обществен и научен интерес. Тогава по покана на кмета Ст. Задгорски в града пристигат представителите на ВАД (Варненското археологическо дружество) Карел Шкорпил и Анани Явашов. Археологическите разкопки са извършени с активното съдействие на кмета. Местната преса също не пропуска да отбележи събитието: „От два дена в центъра на града на общински средства се правят разкопки и на един и половина метър в земята е открита една голяма стая в кв. 3 метра изработена солидно с тухли, от която сега са извадени 40-50 парчета старини: три златни пръстени, няколко съда от пръст, които имат дължина около половин метър и са въ вид на рала, няколко стъклени съда, много металически предмети, които имат форма на светилници, цигарета, кандилници и пр. По всички се вижда, че това е една стара гробница, може би от римските времена - архиолозите вярваме ще ни разяснят това.” Откритите ценни археологическите находки около две години се съхраняват в касата на общината и в третокласното училище. В кореспонденция между общината на Балчик и Варненското археологическо дружество, последното неколкократно настоява старините да се изпратят във Варненския музей, съгласно устава на дружеството. Възникналият спор къде да се съхраняват археологическите паметници дори е отнесен до министъра на просвещението. В писмо до ВАД от 10. 07. 1908 г. балчишкият околийски управител съобщава, че кметът Задгорски отказва да ги даде, защото „възнамерявалъ да се нареди музей в Балчикъ”. Въпреки усилията на местното ръководство, няколко години по-късно находките са предадени на Варненския музей.
В началото на 1908 г. в местната преса излизат няколко остри публикации насочени срещу дейността на кмета Задгорски. Обвинен е в злоупотреби и спекулации с цел лично облагодетелстване. Заплашен от бламиране, на 18 юни 1908 г. той подава оставката си, но остава в състава на общинския съвет. През 1909 -1910 г. той е един от членовете в проверителния съвет на Анонимното индустриално дружество в Балчик, заедно с Щерю Ат. Щерев и Д. Г. Бързаков. Следващите няколко години продължава да се занимава с градските дела като общински съветник.
Стефан Задгорски умира през 1925 г. Погребан е в старите Балчишки гробища.
Христина ПАНАЙОТОВА,
магистър по културно-историческо наследство

Източници:
1. По данни на ТДА „Държавен архив”- Добрич
2. Държавен вестник, бр. 251,16.ХІ. 1890 г.
3. Държавен вестник, бр. 216,4. Х. 1890 г.
4. в-к Селски куриер, бр. 13, 28. ІІ. 1904 г.
5. в-к Страж, бр. 1, 24.VІІ. 1904 г.
6. в-к Страж,  бр. 19, 4.ХІІ., 1904 г.

7. Стоянов, П. Ив., Калолечението в България и Балчишката тузла, 1911
8. в-к Страж, бр. 20, Балчик, 5.І.1908 г. .,
9. в-к Селски Куриер., бр. 26, 26.VІІ. 1907 г.
10. Трети годишен отчет на ВАД, 1908 г.
11. Недков, Цв., Житната търговия в Балчик (В края на ХІХ и началото на ХХ в.), Добрич, 1997
12. Тодоров, П., Пенчиков, К., Извори за историята на град Балчик (1878 -1941 г.), Варна, 2003