начало
избор на брой
"Морски колекции"
Стайко Стайков
ЗАБРАВЕНИТЕ КМЕТОВЕ НА АНХИАЛО

Част I, „Когато кметът на Анхиало се избираше само измежду гърците“, 1886-1910 г.
Повече от век Поморие има местно самоуправление. Вероятно няма да е пресилено твърдението, че гражданите на една от най-старите европейски общини до голяма степен дължат на избраните от тях кметове своя личен просперитет и превръщането на града в процъфтяващ административен, културен и туристически център на българското Черноморие. Днес обаче много  от поморийските кметове са забравени или неизвестни. Дори някои от тях да са заслужили забрава, тази тежка присъда по-често се дължи на нехайство или къса историческа памет.
Изследванията ни показаха, че 47 личности в 77 мандата са стояли начело на съдбините на Поморие (Анхиало) от 1886 до 2011 г. За периода 1878-1886г. - т. е. за почти осем от най-ранните години, не бяха намерени надеждни факти и документи, които да удостоверят кои са заемали кметската длъжност в Анхиало. Сред редките упоменавания на този период е съчинението на гръцкия историк Адамандиос Н. Диамандопулос, където не са дадени имената на градските кметове, а само се подчертава, че след 1878 г. „кметът се е избирал винаги измежду гърците”.


По-нататъшните изследвания вероятно ще уточнят имената и ще предоставят още сведения за първите кметове след Освобождението. Събраното от нас показва, че кметовете – гърци, са играли интересна и все още слабо проучена, и оценена роля в историята на черноморския град.

*  *  *
Първият известен ни днес кмет на Анхиало е ПОЛИДОР КАРИПИ. Той заема длъжността още през 1886 г., но документално потвърден е следващият му мандат - от 23.11.1887 до 1890 г. и от 1890 до 07.02.1891 г. (ТДА-Бургас, Ф. 212К; описът на фонда е публикуван – виж: Опис-фондове Бургас 1996). Практиката да се назначават влиятелни личности от заможни гръцки фамилии е обичайна за освободените черноморски общини. В съседен Несебър през 1878 г. първи кмет става КЛЯНТИС КОМНИНОС (виж: Кметове Несебър 2006), а в Балчик - ЙОАНИС КОМНИНОС (Янаки Комнино), който е избран и в Учредителното събрание (виж: Кметове Балчик 2007).
Продължителното управленско участие на гръцката общност в Анхиало обаче поражда чувство за независимост от централната българска власт и доминиране на гръцкия елемент. Тази доминация се подхранва и от активната дейност на Цариградската Вселенска патриаршия и местните гръцки владици, които направляват определени настроения сред гръцкото население. Така например през мандатите на КОСТАКИ СТАВРИДИС - кмет от 07.02.1891 до 22 .07. 1894 г. (ТДА-Бургас, Ф. 212К) и на ПАСКАЛ  КОКОНИДИС - председател на тричленна комисия от 23.07.1894 до 21.09.1894 г. (ТДА-Бургас, Ф. 212К) в администрацията на града се засилва твърде много присъствието и влиянието на икономически силната гръцка общност.
Нарушеното равновесие се възстановява донякъде при управлението на ЯНКО ИКОНОМОВ, кмет на Анхиало от 21.09.1894 до 16.07.1899 г. (ТДА-Бургас, Ф. 212К). През времето на неговото управление основните гръцки родове в Анхиало са (по: Магнетограма с Анагност Карулев 2003): „Кабадеи, Варуля, Каруля, Румела, Какаяни, Маркуни, Папарула, Карталис, Къчоулу, Суралис, Москояни, Сулинас, Скумас, Венкос, Марлис, Рибас, Ласакис, Диамандопулос, Мавроматис, Мавруляс, Екатодекарис, Кокинос, Пецас, Палаванга, Сараидарис, Канариес, Каприс, Тукалис, Кутрубис, Турнас, Стаматеос, Схудос, Партенис, Магаридис, Гуджукас, Дракопулос, Карвунас, Которос, Кюлбасанос, Камас, Диамандула, Филипакис”.
Те скоро налагат като свои представители следващите градоначалници на Анхиало. Това са: БАЛАС ДРАКОПУЛО - председател на тричленна комисия от 16.06.1899 до 11.10. 1899 г. (ТДА-Бургас, Ф. 212К). Той е наследен от БАЛАС ПАПАДОПУЛО - председател на тричленна комисия от 11(15).10.1899 до 12(20).01.1900 г. (ТДА-Бургас, Ф. 212К) и ПАСКАЛ КОКОНИДИС - председател на тричленна комисия от 12(20).01.1900 до 20.12.1901 г. (ТДА-Бургас Ф. 212К). След КОКОНИДИС управлението на Анхиало отново попада в ръцете на БАЛАС ПАПАДОПУЛО от 20.12.1900 до 11.10.1903 г. (ТДА-Бургас Ф. 212К).
Преображенското въстание от 1903 година повсеместно не е подкрепено от гръцкото население в Тракия (виж документите в: Георгиев, Трифонов 1994). В резултат нараства напрежението между двете етнически общности, населяващи Източна Тракия и















Пощенска картичка – изглед от Анхиало преди пожара. (Личен архив на д-р К. Каприев)
Карта на старо АНХИАЛО преди пожара – 27-28.07.1906 г.
Прекопирана е на ръка от Сирма Мих. Нарлиева, по мъж Каприева, от гр. Поморие преди 1990 г., когато е била на екскурзия в Гърция. Неин е и преводът от гръцки. Прекопирането е направено вероятно от оригинала – топографска скица на Анхиало в М 1:15000 на д-р К. Мавроматис. Скицата е много подробна и дава ценна информация за Анхиало преди събитията от 1906 г. Дължим я на любезното съдействие на д-р Кристалин Каприев – син на Сирма Мих. Нарлиева.
Възстановка, ДА “Тракия – Геопан”
РОДЪТ КАРУЛЕВИ, 1942 Г. - ПОМОРИЕ (ЛИЧЕН АРХИВ НА МАРИЯ А.  КАРУЛЕВА, ВНУЧКА НА Г. КАРУЛЕВ  - СЕДНАЛИЯТ В СРЕДАТА Е КМЕТА НА АНХИАЛО Г. КАРУЛЕВ. ОТ НЕГО ОСТАВАТ ЗНАМЕНАТЕЛНИТЕ ДУМИ – СВОЕОБРАЗНА ЕПИТАФИЯ НА ПРЪСНАТИТЕ ПО СВЕТА АНХИАЛЦИ:
„ОПУ ЗИС КИ ПАТРИС - КЪДЕТО ЖИВЕЙШ ТАМ ПРИНАДЛЕЖИШ”
СПОМЕН ОТ СТАРОТО АНХИАЛО. ИЗГЛЕД ОТ ГРАДА В НАЧАЛОТО НА XX ВЕК (ЛИЧЕН АРХИВ НА Д-Р К. КАПРИЕВ).
Поморие. Не малка заслуга за това има и вече споменатата подмолна дейност на поморийските митрополити. С открито проявената омраза към българското, гръцките владици (включително и анхиалският) задълбочават схизмата между Цариградската патриаршия и българския народ. Така добросъседството между двете общности се превръща в бързо разгарящ се етнически конфликт (виж: Avramov 2009 et cit.lit. и Р. Аврамов, студия “Анхиало 1906 ...”, тук).
По това време представителите на двете общности се редуват на кметската длъжност, от която зависи управлението на града и Анхиалско. ПАВЕЛ ИВАНОВ е временно изпълняващ длъжността кмет от 11.10.1903 до 17.01.1904 г. (ТДА-Бургас, Ф. 212К). На свой ред КОСТАКИ ДЖУМЕРТИ става временно изпълняващ кметска длъжност от 17.01.1904 до 29.01.1904 г. (ТДА-Бургас, Ф. 212К), А ХРИСТО ЙОКОС е председател на тричленна комисия от 29.01.1904 до 31.03.1904 г. (ТДА-Бургас, Ф. 212К). Стига се и до повторното идване на КОСТАКИ СТАВРИДИС на кметското място на 31.03.1904 г. (ТДА-Бургас, Ф. 212К). Той е кметът на Анхиало, през чийто мандат новата история на града е белязана с една от най-черните дати - 30.07.1906.

*  *  *
Лятото на 1906 г. се характеризира с ескалация на българо-гръцките отношения, като в Анхиало напрежението между гръцкото малцинство и българското население стига своя връх до края на годината. Поводът са борбите между българските четници и гръцките андарти в Южна Македония и Егейска Тракия след 1903 г. (Матов, 1997) и особено клането над мирното българско население в  Загоричане, Костурско (виж: Avramov 2009 et cit.lit.). Румен Аврамов убедително тълкува  конфликта в Анхиало като резултат от преплитане на икономически интереси и етнически мотиви, а случилото се в Загоричане (Костурско) - само като претекст.
В България се надигат все повече масови антигръцки гласове. На свой ред гръцкото малцинство продължава да се държи неразумно провокативно - особено в южните черноморски градчета, където живеят негови компактни маси. Ще припомня, че по Южното Черноморие борбата между българското и гръцкото население води началото си още от църковните борби по време на Възраждането (виж: Маркова 1979; Тонев 1995 с пос. лит.).
Трудно може да се намери български или гръцки извор за случилото се в Анхиало, който да даде обективна картина на събитията в „късо резюме“, както това прави Христо Силянов в   „Освободителните борби на Македония”, т. II, (фототипно издание, 1983 г.). Той ги предава по следния начин: „Въ Анхиало, обаче, се разиграха потресни събития, които хвърлиха черно петно върху целото движение: по-големата часть на града бе унищожена отъ пожаръ и 14 души загинаха въ пламъците и въ едно ожесточено сражение, което трая целия день. Въ късо резюме, историята на страшните анхиалски събития е следната: Близу до Анхиало има единъ манастиръ, „Св. Георги”, владенъ отъ гърците, но оспорванъ, като много други гръцки църковно-общински имоти, отъ българите. Уведомено, че въ манастира, гърците държатъ складъ отъ оръжие и муниции, правителството, още преди митинга, изпрати едно войсково отделение, което конфискува складираното оръжие. Пазачите на склада, обаче, успеха да избегатъ и да се укриятъ въ града. Следъ тази находка правителството натовари българската църковна власть да управлява временно манастира, докато съдилищата се произнесатъ по спора за правовладението му. Българите отъ околните села, които до тогава немаха достъпъ въ манастира, поискаха въ навечерието на митинга, да посетятъ манастира, но се натъкнаха на въоръжена съпротива отъ страна на анхиалските гърци; посрещнати съ пушечни изстрели, те се върнаха. На 30 юлий жителите на същите села се отправиха къмъ града за да взематъ участие въ оповестения митингъ, но като наближиха града, те беха пакъ посрещнати съ пушечна стрелба. Паднаха неколцина ранени.  Нападнатите отстъпиха, по-голема часть отъ техъ, ожесточени, се върнаха въоръжени и предъ самия градъ се завърза правилно (истинско)  сражение. Гърците, изтикани, отъ позициите си, отстъпиха въ града и се затвориха въ неколко учреждения, а най-много въ църквата, където имаха складирано значително количество оръжие и муниции. Сражението се пренесе по улиците и предъ църквата. Малкото жандармерийско отделение се оказа безсилно да разпръсне сражаващите се. Напраздно и околийскиятъ началникъ увещаваше обсадените да спратъ стрелбата, за да се отслаби ожесточението на нападателите и да се тури край на кръвопролитието. На поканите му гърците отговаряха съ по-силенъ огънь. Между това, въ една къща избухна пожаръ. Силниятъ ветъръ спомогна за бързото разпространение на огъня, толкова повече, че по-големата часть на къщите съ дървени. Сражението обаче не спираше. На поканите на околийския началникъ да прекъснатъ стрелбата, за да се организира спасителната служба, обсадените отговаряха пакъ съ гърмежи. Тогава властьта остави сражаващите се и се зае съ спасяването на хората, които се бореха съ огнената стихия. Пожарната команда отъ Бургазъ и едно войсково отделение пристигнаха на коне, но пожарътъ, продължаваше да се шири. Вечерьта, къмъ 8 часа, пристигна отъ Карнобатъ, където се намираше на лагеръ Бургазкиятъ гарнизонъ, едно по-големо отделение войска. Тогава гърците се предадоха. Пожарътъ, обаче, бе окончателно потушенъ чакъ на другия день зараньта.
Равносметката на този съдбоносенъ за Анхиало день е: 14 души убити, отъ които 4 българи, 733 сгради (отъ всичко 1147) изгорели, между които околийското управление, телеграфо-пощенската станция, почти всички други държавни учреждения, заедно съ архивите, гръцкото училище, българското училище, една джамия и пр.”
Показателни за решаващата роля на кметовете в крайморските общини са различните реакции на местните власти по време на събитията в Анхиало и при сходна ситуация в съседна Месемврия (дн. Несебър), където през юли 1906 г. кмет е ЯНАКО ЯНУЛОВ (виж: Кметове Несебър 2006). Надвисналата опасност от погром над Месемврия кара гражданите му да се въоръжат и да организират денонощни дежурства. Когато се разбира, че към града е тръгнал въоръжен отряд, ЯНУЛОВ заповядва всички да се приберат по домовете си и да не се предприемат никакви предизвикателства. Кметът посреща отряда, разговаря с четниците и се намира мирен изход. Тогава например се решава в църквата „Св. Стефан” да се служи на български, а в църквата „Св. Богородица” на гръцки език. По този повод в-к „Край” (бр. 125 от 30.09.1906 г.) съобщава следното: „... Гърците в Месемврия доброволно отстъпиха на българите църквата - Митрополия и [тя] стана „Св. Стефан”, предадоха училището и [то] стана „Любен Каравелов” ...”(виж: Кметове Несебър 2006).
Истинските размери на унищожението в Анхиало - резултат от конфликта, са изследвани едва в наши дни безпристрастно от Румен Аврамов. (Avramov 2009; Аврамов 2010). Негова заслуга е, че първи и за сега единствен разглежда именно политическата икономия на етническия конфликт, докато всички други автори наблягат на етническия момент за обяснение на случилото се, определено от Христо  Силянов като „потресно събитие“.
Атмосферата на дните след 30.07.1906 г. може да се почувства в спомените на Анегност Георгиев Карулев - по произход от стария анхиалски род Каруля. Той е роден през 1912 г. в Поморие и свидетелства по разкази на баща си Георги Анегностиев Карулев - кмет на Анхиало през 1910-1911 г.  (Магнетограма А. Г. Карулев 2003):
„Сега, как стана изгарянето на града, пожара. Имаше построена църква, където е сега спортното игрище и беше най-голямата църква във Балканския полуостров. Мрамора, колоните, всичко идваше с шлепове от Гърция: „Света Богородица”. Патриарха [митрополита], който беше в църквата, не признаваше местната власт и от друга страна - заобиколен от всички гърци, държаха такава позиция. Не се подчиняваха на властта. И тука наште .... анхиалски гърци се намериха в едно нещо, което не може да се позволи такова нещо - те да ръководят тука и да са самостоятелни и да не са... Някак си един шовинизъм. Не всички, но повечето гърци  бяха около него. И насъскваха хората. И тогаз се принуди властта от Стара Загора, идват [да пратят] едни комити, дават им по една тенекия газ и почват да горят града. Те наемници от Стара Загора. И цялата работа стана. И от двете страни се допуснаха пресилени неща и изгоря града. 1906 година. Моя дядо, баща ми, се евакуираха в селата - Каменар [е] наблизо. И дядо ми с багажа. Патриархът [митрополитът] там го облекоха, за да го спасят, в женски дрехи и го качиха на парахода и така го спасиха. Цялата работа беше абсолютно шовинистична. Но ние с българите бехме много задружни. Винаги с веселбите - те знаеха гръцките песни, ний знайм българските песни, валсове, женитби. Ний се чуствами като българи.”

*  *  *
След събитията през 1906 г., за една година в Анхиало се сменят няколко кмета. На 19 август е прекратен мандатът на СТАВРИДИС и срещу него започва следствие. Временно изпълняващи длъжността кмет са (ТДА-Бургас, Ф. 212К): ДИМИТЪР ХЛЕБАРОВ от 25(19).08.1906 до 5.09.1906 г.; ИВАН ХРИСТОВ от 05.09.1906 до 25.11.1906 г.; ПЕТЪР ИВАНОВ  от 28.11.1906 до 02.07.1907 г. и ИВАН ХРИСТОВ от 02.07.1907 до 13.07.1910 г.
Заслужава да се спрем с няколко думи на Иван Христов. Според събраните от нас сведения той е компромисна фигура за двете общности след погрома в Анхиало. Приеман е по различен начин от двете страни. На него и още няколко кмета, между които е ГЕОРГИ КАРУЛЕВ, се пада тежката задача да заличат следите от случилото се през 1906 г. Личността на Георги Карулев от житейска гледна точка е интересна за изследователя с това, че той не изминава традиционния родов път към кметското място в Анхиало, а го дължи на своята висока образованост. Георги Карулев завършва гимназия в Буден. Още в младежките години се интересува от чуждата литература. Неговата образованост е карала много от жителите на Анхиало да го търсят за съвети. След като завършва образованието си, той работил при един от най-богатите гръцки винари и лозари в Анхиало. Заминайки за Гърция след събитията през 1906 г. неговия патрон му завещава своите лозя и винарна. Младият и възприемчив Карулев не само успява да придобие привързаността на богатия собственик, а и успява да научи технологията за нов сорт грозде, което успява да наложи през следващите години. Така Карулев печели уважението и авторитета на анхиалци. Този авторитет и уважение продължава и след кметския му мандат, който започва от 1910 г. и продължава до 27 май 1911 г. .
През тези и следващите години Анхиало бавно и мъчително преодолява последиците от разединението. В разрушения град са останали едва няколко кладенеца, изкопани в североизточната му част (до самото море). Тази част от брега е известна със силната си ерозия и през годините вълните са съсипвали няколкото източника на вода. Прокараният през XIX век водопровод от с. Даутли (дн. Каблешково) се изхабява и в Анхиало водата става по-ценна от солта и виното. Градът е заплашен да бъде обявен от медицинските власти за зона „забранена за живеене”, тъй като понякога избухват епидемии от коремен тиф.
Околийският лекар д-р Малинов поставя много остро въпроса за водоснабдяването с чиста вода и проявеното безхаберие от управниците. Първите сондажи за решаването на този голям градски проблем са направени по времето на кмета Иван Христов. Така започва една нова битка за Анхиало. Тя е не по-малко тежка от погрома през 1906 г. - битка за водата на града...
Д-р Стефан ПЕЙКОВ

Приложение №1

КМЕТОВЕ И ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ТРИЧЛЕННИ КОМИСИИ НА АНХИАЛО , 1886 - 1910

ПОЛИДОР КАРИПИ
Кмет през 1886, от 23 ноември 1887 до 1890
и от 1890 до 7 февруари 1891

КОСТАКИ СТАВРИДИС
Кмет от 7 февруари 1891 до 8 март 1892,
от 8 март 1892 до 22 юли 1894
и от 31 март 1904 до19 август 1906

ПАСКАЛ КОКОНИДИС
Председател на тричленна комисия
от 23 юли 1894 до 21 септември 1894

ЯНКО ИКОНОМОВ
Кмет от 21 септември 1894 до 25 септември 1896
и от 25 септември 1896 до 16 юли 1899

БАЛАС  ДРАКОПУЛО
Председател на тричленна комисия
от 16 юли 1899 до 11 октомври 1899

БАЛАС ПАПАДОПУЛО
Председател на тричленна комисия
от 11 (15) октомври 1899 до 12 (20) януари 1900,
от 20 декември 1900 до 25 септември 1902 и
Кмет от 25 септември 1902 до 11 октомври 1903

ПАСКАЛ КОКОНИДИС
Председател на тричленна комисия
от 12 (20) януари 1900 до 20 декември 1901

ПАВЕЛ ИВАНОВ
Временно изпълняващ длъжността кмет
от 11 октомври 1903 до 17 януари 1904

КОСТАКИ ДЖУМЕРТИ
Временно изпълняващ длъжността кмет
от 17 януари 1904 до  29 януари 1904

ХРИСТО  ЙОКОС
Председател на тричленна комисия от 29 януари 1904 до 31 март 1904

ДИМИТЪР ХЛЕБАРОВ
Временно изпълняващ длъжността кмет
от 25 (19) август 1906 до 5 септември 1906

ИВАН ХРИСТОВ
Временно изпълняващ длъжността кмет
от 5 септември 1906 до 25 ноември 1906 и
кмет от 2 юли 1907 до 13 юли 1910

ИВАН ХРИСТОВ
Временно изпълняващ длъжността кмет
от 5 септември 1906 до  25 ноември 1906 и
кмет  от 2 юли 1907 до 13 юли 1910

ПЕТЪР ИВАНОВ
Кмет от 28 ноември 1906 до 2 юли 1907

ДИМИТЪР БАЛАСОПУЛО (Балузооглу/
Балазооглу)
Временно изпълняващ длъжността кмет
от 13 юли 1910 до 21 август 1910

ТРУХЧЕВ
Временно изпълняващ длъжността кмет
от 21 август 1910 до 28 август 1910

СЛАВИ ТРИФОНОВ
Временно изпълняващ длъжността кмет
от 28 август 1910 до ... 1910

ГЕОРГИ АНЕГНОСТИЕВ КАРУЛЕВ
Кмет от ... 1910 до 27 май 1911