начало
избор на брой
"Морски колекции"
Стайко Стайков
Забравените кметове на Балчик:
ТОДОР ДЕНЕВ
Още през 2007 г. Община Балчик и Международният търговски и културен център •ГЕОПАН• Бургас поставиха началото на един съвместен проект, наречен „Кметовете на Балчик”. Той предвиждаше да се съберат документи, снимки, справочна литература за най-новата история на града и въз основа на тях да се състави достоверен списък с имената на кметовете за периода от 1878 г. до наши дни. А събраните материали да станат основата на издаването на хронология на кметовете на Балчик, в която да бъде отразен приносът на всеки един от тях за развитието на града и общината. Предложеният текст е малък принос към това изследване и съдържа неизвестни и досега непубликувани сведения за личността на балчишкият кмет Тодор Денев.

ТОДОР ДЕНЕВ – ЕДИН ОТ „ЗАБРАВЕНИТЕ” КМЕТОВЕ НА БАЛЧИК
(Кмет на Градско общинско управление – Балчик  от 10 юни 1901 до март 1902)

Докато търпеливо и много внимателно разгръщах пожълтелите страници на местната балчишка преса от началото на миналия век, за да намеря интересни и неизвестни факти за балчишките кметове, неочаквано погледът ми привлече текст ограден в каре, който изпълваше цялата страница. В него накратко се описваше трудният житейски път и нелеката съдба на един млад човек, местен българин, отишъл си твърде рано от света. Продължих да чета и в края на текста особено ме поразиха следните думи: „ ... Като човек със своя благ нрав, със своето внимание, съчувствие и подкрепа спрямо страдащите и бедните, той бършеше много сиромашките сълзи, даваше утеха и влияеше да крепне и се засилва още повече демократическия дух в гражданите. В лицето на Тодор















Изглед от Балчик – архив на Исторически музей - Балчик, компютърна реставрация Л. Жеков & ГЕОПАН © 2007
Денев гр. Балчик губи един от най-полезните и примерни граждани: ето защо неговата памет ще живее...”[1] Тези толкова силни и трогателни  слова, ме развълнуваха дълбоко. Нещо повече, разкриха образа и личността на един от “забравените” кметове на Балчик, чието име заслужава да помним с уважение и днес.
Действително името на Тодор Денев като наш съгражданин и един от кметовете на Балчик, е съвсем непознато за балчиклии. Сведения за него не са запазени дори в достъпните архиви и документи. За животът и дейността му научаваме от един текст, публикуван в местната преса от началото на миналия век и то във връзка с тъжната вест за неговата кончина. Роден е в Балчик през 1873 г. и още от ученическата скамейка се отличава със „силните си умствени дарби и твърд характер. С тях спечелва обичта на съучениците си и уважението на учителите си“, пише за неговите ранни ученически години самия собственик на местния вестник „Селски Куриер” Т. Добрев. Именно тези му качества, естествено го отвеждат и до вратите на едно от най-престижните за времето си учебни заведения в България - известното Ломско педагогическо училище, което завършва с отличен успех през 1895 г. След това три години Тодор Денев учителства в с. Армутлий (Добришко, дн. с. Крушари), с. Дишпудак (дн. с. Осеново - Балчишко) и в гр. Балчик. По онова време заплатата на един учител не е осигурявала кой знае какъв стандарт на живот. Въпреки това той изпълнява  преподавателските си задължения с голямо усърдие като успоредно с това енергично работи и извън училищните стени „с неуморимо трудолюбие и горещото му желание да услужи на обществото и в частност на града си.” Животът му, който е  изпълнен с „жестока борба, да изплава из мизерията” му отрежда нерадостна съдба. Разболява се от туберкулоза. Болест неизбежно съпътстваща бедността и оскъдицата, и с която тогавашните жители толкова много били привикнали, че не я наричали с истинското и име - наричали я „севда”. Поради нестабилното си здраве младият мъж напуска учителската професия и за да се издържа започва работа като писар в канцелария.
Тодор Денев е особено популярен сред съгражданите си като крайно честен и почтен човек. Когато през 1901 г. името му е поставено сред номинациите за кмет на Балчик, цялата интелигенция и много от гражданите дават гласа си за него, уверено поверявайки съдбините на града в негови ръце. Новият кмет започва активна дейност за подобряване на управлението и за разрешаване на належащите въпроси, стоящи пред общината. Основните посоки на дейността му са свързани с благоустрояването на града и развитие на културното и просветното дело. По негова инициатива започва градското планиране на Балчик, и още на следващата година е готов регулационния план на града, (оригиналът на плана, изработен от инж. Хр. Станишев през 1902 г. и до днес се пази в архива на Община Балчик), изгражда се градската градина и разсадник, назначени са общински лекар и акушерка. Образован и далновиден, той насочва усилията си за откриване на женско стопанско училище и обновяването на общинската библиотека. От сведения посочващи данните за градските общински бюджети през 1901 г. научаваме, че по времето на неговото кметуване помощта за училищата в града е била в размер на 20 000 лв., за поддържане на градските лечебници, аптеки и лекари - 100 лв., а за поддържане на градското училище са заделени 1 700 лв. [2]
Избирането му за кмет е съпътствано и с надеждата да се разреши един кардинален въпрос станал известен като „черковният въпрос”. Той силно вълнува балчишките граждани, широко е коментиран и в местната преса от онова време под заглавието: „Историята на злободневния въпрос”. Става дума за построяването на втората българска черква в града - „Св. Великомъченик Георги”, чието строителство начева през 1896 г., но за съжаление от самото си начало това богоугодно дело става залог на нечии „лични интереси”.
Още с встъпването си в общината новият кмет се заема с разрешаването на този случай. Работата му съвсем не преминава безоблачно и леко. Ето накратко как случаят е отразен на страниците на вестник „Куриер”: „С всичката си сериозност, каквато заслужава черковния въпрос, кметът Денев започна да го изучава. Заговори се тогава, че дружеството чрез инженера Маринкович предлагало на кмета за уреждането на въпроса „приемливи” и доста съблазнителни условия. Правиха се много други усилия за уреждането на доста шумния вече черковен въпрос, но всички отидоха напразно. Денев остана непоколебим и твърдо стоеше на поста си, макар да беше много сиромах и да имаше голяма нужда от пари, за да закрепи разклатеното си здравe...” [3]
На поста си  кметът Денев остава по-малко от година. Принуден е да се оттегли заради „българското долно партизанство” [4], а и поради напредването на болестта си. За да може да се лекува, за кратко той приема длъжността секретар при втори мирови съдия в София, но напуска и нея, след като здравето му още повече се влошава. Завръща се в родния Балчик за да остане тук навеки.
Умира на 27 февруари 1903 г. едва на 30 години. Да  му отдадат последна почит идват всички видни граждани, учители и ученици, близки, приятели и дори... враговете му.
Христина ПАНАЙОТОВА,
магистър по културно-историческо наследство
    
Източници:
1. в. Селски Куриер, бр.19, 2.ІІІ.1903 г., стр. 2
2. Държавен вестник, бр. 11, 15.І.1902 г. стр. 17
3. в. Куриер, бр.29, 2.ІХ.1909 г.
4. в. Селски Куриер, бр.19, 2.ІІІ.1903 г., стр. 1
Балчик – главната улица – архив на Исторически музей - Балчик, компютърна реставрация Л. Жеков & ГЕОПАН © 2007