начало
избор на брой
"Морски колекции"
Стайко Стайков
БИОГРАФЪТ НА †АНТИМ I Е ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ АДМИНИСТРАТОР НА МАЛКОТЪРНОВСКО*
По повод на 200-годишнината от рождението на †Екзарх Антим I (1816-2016)

ТОДОР ДИМИТРОВ МИЛКОВ
Окръжен началник на окръг  Малко Търново от лятото на  1878 г. до м. март 1879 г.
Възрожденски просветител. Учител в Малко Търново и Лозенград. През 1874 г. става секретар на Антим І. Един от първите историографи и проучватели на Странджанския край. Въвежда годишните изпити в училище. Утвърждава честването на 11 май като Ден на Светите братя Кирил и Методий. Въвежда Първи май като Ден на цветята в Странджа. Сътрудничи активно на предосвобожденския периодичен печат. Организира странджанското население за протест срещу решенията на Берлинския конгрес от 1878 г.

Тодор Димитров Милков е сред най-видните културно-просветни деятели в периода преди Освобождението. Оценката е справедлива и принадлежи на перото на Горо Горов. Тодор Милков оставя трайни следи в областта на учебното дело в Лозенград и Малко Търново. Без съмнение е и един от заслужилите администратори на Малкотърновския край въпреки краткото, по-малко от година, заемане на длъжността началник на окръг, прекратено от решението на Берлинския конгрес.
Тодор Милков е роден на 2 януари 1841 г. в с. Кара Орман (Черногорово), Хасковско. Начално образование получава в родното си село, след което учи в Пловдивското класно училище при Йоаким Груев.
Учителства първо в родното си село, а от 1866 до 1870 г. - в Лозенград, където създава образцово класно училище, дало голяма част от интелигенцията на Източна Тракия. През учебната 1870/1871 г. е вече учител в Малко Търново, откъдето след 1873 г. се премества в Одрин. Като учител в Малко Търново той поставя началото на модерното училище, като въвежда програмата на Пловдивското класно училище - най-авторитетното по това време българско учебно заведение. Определено може да се твърди, че с тази образователна реформа Тодор Милков изгражда цяла генерация от образовани странджанци, които не само посрещат Освобождението, но и успяват да пренесат огъня му до 1912 г, когато идва свободата. Амбицията му е да направи Малко Търново просветен център на Странджанския край, какъвто става Лозенград за полския район на Източна Тракия.
През първата учебна година Тодор Милков развива училището до III клас, през втората - до IV клас. Любопитно е, че още през първата учебна година от идването му броят на учениците нараства над 150. Тодор Милков въвежда за първи път годишни изпити (изпитания), които се провеждат публично и с особена тържественост в края на месец юни и завършват с особен акт на Петровден. Първият изпит е проведен от 27 до 29 юни 1871г. след негово слово, където се изтъква ползата от наука и просвета не само за мъжете, но и за жените. Самите изпити - по класове и по учебни предмети, продължават три дни, както свидетелстват очевидци. Въпреки че всичко завършва отлично, намират се някои недоволни, главно измежду „тайфата” на предишния учител Андон, който бил наустничар, а и други „механодембелеси”, които критикуват главно отвън - например, защо са допуснати жените на изпита, които според тях трябвало да си гледат хорото на мегдана...
В края на втората учебна година (1872) Тодор Милков пак произвежда годишен изпит. На него присъства и мюдюринът на града - Абдулах. В знак на благодарност за добрите отговори на учениците по турски език (учителят владеел и преподавал отлично турски език) Абдулах дава на учителите и учениците угощение. Този необикновен акт на одобрение е помнен доскоро. Интересно е да се отбележи също, че църковно-училищното настоятелство, под чието ведомство е училището, по традиция изпраща на изпита свои представители като „изпитна комисия”, каквато се нарича тя в един протокол. Въведената от него публичност на изпитите в Малко Търново е запазена до късно време.
Тодор Милков има и тази заслуга, че подновява в Странджа поставената от Българския екзарх традиция тържествено да се празнува деня на братята Св. св. Кирил и Методий макар често да се сблъсква с противодействие от консервативните среди сред старото духовенство. Ето едно свидетелство за българските „мъчнотии“ при налагането на светлия празник. В дописка до вестник „Право” от 1872 г. той пише: „Заранта на олтарните двери застана дългобрадий старий поп и начна да казва празниците, идущи през седмицата (старият поп премълчава за празника Кирил и Методий). Викнах му да изрече и него, а той казва: Какъв празник ще е той? Доказа му се и той (го) избърбори с половин уста. Не знаеше ли празника на просветители(те) този дългобрад?” Учителят Милков с прискърбие разказва и за поведението на двама свещеници в навечерието на празника, които отказват да служат, докато „не се намери някой да даде две бели меджидии, за да могат повече да се уседяват у кръчмата”. Въпреки тези противопоставяния празникът на славянските просветители Кирил и Методий бързо заема почетно място в духовния и обществения живот на Малко Търново. За това говори и обстоятелството, че през 1890 г. в града се основава просветно благотворително дружество „Св. св. Кирил и Методий”, което в продължение на десетина години (до 1898 г.) заедно с просветната осъществява и обществено-благотворителна дейност. Т. Милков не пропуща възможност за привличане в училището и на момичета, нещо повече - за откриване на девическо училище, за което вече са назрели условия. В апел към благодетели, поместен във в. „Право” и подписан от Тодор Милков, Бойчо Вълчев и Евтим Василев, те пишат: „... Ние не ще престанем да говорим за нуждата от девическо училище в нашето село, както и от образуването на едно женско благотворително















Снимка на Тодор Милков, едно от малкото запазени изображения.
„Голямата килия“ в Малко Търново, края на ХIX век.
Отсечка „Малко Търново” от Генералщабна карта в М 1:210 000, създадена през 1902-1903 от Картографския институт към ГЩ на Българската армия. По това време в този район живеят близо 11000 души. По-голямата част от вътрешна Странджа – една истинска ковачница за „хора и характери” (по Ф. Родел), осеяна някога с колиби, махали, кошари. Днес тя е обявена за „защитена  територия“, но нейното биоразнообразие изключва човека като автохтонно присъствие.
Православният храм „Успение Богородично” в Малко Търново. Най-ранните сведения за първата църква на това място са от 1754 г. Тази година е гравирана с гръцки надпис върху мраморно коритце с похлупак за светена вода, съхранено под светия престол. В сегашния си вид църквата е от 1830 г.
Корица на изданието „Кметовете на Малко Търново” (1878-2016).
дружество, което да го подпомага. Но като не можахме да достигнем желаното тук, решихме да потърсим някое външно благотворително дружество, което да вземе една-две девойки от тукашното мъжко училище, да ги изучи и като завършат, да учителстват в Малко Търново”. Само две-три години по-късно, когато Т. Милков вече е напуснал М. Търново, там се открива девическо училище, образува се и женско благотворително дружество - решаващ за това е неговият принос. Трайните благотворни следи, които Тодор Милков оставя в учебното дело, в изследователските начинания и културно-просветния живот на Малко Търново, обясняват възторгът, с който говорят за него съвременниците му. Един от тях - Иван Н. Попов, пише, че по негово време малкотърновското училище заема пето място след училищата в Пловдив, Стара Загора, Ямбол и Сливен.
Тодор Милков извършва краеведски проучвания, събира и публикува в тогавашния периодичен печат етнографски и други исторически материали за селищата, където учителства. Той вероятно е и първият изследовател на фолклорното богатство на Странджа. Народните песни от Странджанския край, записвани от него в началото на 70-те години на ХІХ век по време на учителствуването му в Малко Търново, са събрани в сборник озаглавен „Български песни, записани в Малко Търново”. При записването им той се е старал да запази тяхната автентичност и най-вече особеностите на малкотърновския говор - нещо, което в по-късните фолклорни дирения често е пренебрегвано поради неоправдан стремеж към осъвременяване на текстовете.
Макар непубликуван и с неизвестно местонахождение днес, този изключително ценен ръкопис слага началото на едно значимо обществено дело. И макар, че в дописките на Т. Милков до цариградските български вестници никъде не проличава, че ревностно събира народни песни от Малкотърновския и въобще етнография от Странджанския край, за тази му дейност научаваме през 1876 г, когато „Периодическо списание” (ПерСп) обнародва пет песни от сборник под наслов „Народни песни (по малкотърновски говор)” с редакторска бележка: „Следните пет песни са от сборника на Г. (осподина) Тодора Милкова. Господин Милков ги е записал в Малко Търново”. Заслугата за публикуването им и информацията за съществуването на цял песенен сборник е на Марин Дринов. Подбраните за обнародване песни са предимно митически и исторически, но обемистият ръкопис със сигурност е съдържал образци от всички видове песни, които са се пели тогава в Малко Търново. Като забележителни приноси на Тодор Милков към първите стъпки на българската етнография могат да се посочат няколко негови статии в българския предосвобожденски печат, като „Описание на Бунархисарската каза”, „Янюва буля” (един оригинален странджански обичай), „Лозенградските керемидчии”, „Гьоктепенският събор” и др.
За съжаление, сборникът с народни песни - този тъй ранен и поради това извънредно ценен за изучаване на малкотърновското фолклорно и езиково богатство труд, днес е загубен за българската наука. Дали тази загуба е безвъзвратна? Дали един ден той няма да бъде открит в някой наш или чужд архив? На този въпрос може да отговори само бъдещето. Новото отношение към архивното ни наследство и порасналия в последните години интерес към него ни дават надежди.
Можем да гадаем как би продължило започнатото в Малко Търново образователно обновление - вероятно след три-четири години малкотърновското училище би се превърнало в образцово петокласно учебно заведение. Образователното и изследователското дело на Тодор Милков обаче е прекъснато от хода на непосредствените исторически събития. Антим І - българският екзарх, познавайки много добре способностите на Милков и отличното му владеене на турски език, го вика в Истанбул на работа в Екзархията. На тази служба го заварва Освободителната война от 1878 г., за да го върне като администратор на Малкотърновския край в едни от най-сложните за Източна Тракия години (1878-1879 г.). След като Санстефанският договор слага край на войната и очертава границите на свободната българска държава, малкотърновският учител Тодор Милков е назначен за председател на административния съвет в Лозенград. По-късно, във вече свободна България Тодор Милков работи като просветен и административен служител в Станимака (Асеновград), Голямо Конаре (Съединение), Пловдивско, в Ихтиман и в Хасковско. От 1894 е книжар в Пловдив, където остава до края на живота си. Тук създава най-добрия биографичен труд за †Екзарх Антим I, чийто съратник и духовен син той се явява - „Антим, първи български екзарх. Животът и духовно-обществената му деятелност. Биографически очерк. С шест портрета”, Търговска печатница, Пловдив, 1899 г. 
Тодор Милков умира на 11 януари 1927 г. в Пловдив, след като добросъвестно изпълнява своя дълг към Отечеството, оставяйки ни спомен за един от заслужилите възрожденци в Източна Тракия и целокупна България.
© Международен търговски и културен център •ГЕОПАН•
Автори: д-р Стефан ПЕЙКОВ, Стоян РАЙЧЕВСКИ, 2007-2016
Илюстрации: ДА “ТРАКИЯ”
•ГЕОПАН•

________
*Статията е част от подготвената за печат книга „Кметовете на Малко Търново” (1978-2016), създадена съпътстващо на Енциклопедичен справочник „Малко Търново” (една далновидна изследователска стратегия за Страджанския край, б.а.)