начало
избор на брой
"Морски колекции"
Стайко Стайков
НАЙ-СТАРОТО ОБОЗНАЧЕНИЕ НА ВАРНА НА КАРТА, ИЗВЕСТНО НА НАУКАТА
Представяме ви най-старото обозначение на Варна на карта, известно на науката. То е създадено преди осемнадесет века. Известно е като щита от Дура Еуропос (Doura Europos). Специално за редакцията на „Морски вестник“ Димитър Стоименов – главен държавен експерт в Държавната агенция „Архиви“ направи своя коментар и значението на картата и колекцията експонирана по инициатива на „АЛБЕНА“ АД в Приморско.

Димитър СТОИМЕНОВ пред „Морски вестник”:
“Интересът на картографията към Черноморието датира от дълбока древност. За съжаление, най-старите картографски паметници, за които е известно от историческите извори, че са съществували, не са се запазили до наши дни. Така например за основател на географската наука се смята Анаксимандър от Милет, който „пръв в Елада” създал „карта на Света” около 550 г. пр. Хр. Вероятно на него се дължат и първите маркирания на гръцките градове-колонии по крайбрежието на Черно море. Античната география и картография стигнала твърде далеч, след като анализ на монети от гр. Ефес доказва, че са били изработвани дори релефни карти. За съжаление до наши дни не е достигнала нито една от тях.
Най-ранните картографски свидетелства за българското Черноморие през античността са показаните карта на Черно море върху кожено покривало на щит от 230 – 240 г. сл. Хр., намерена при археологически разкопки на крепостта Дура Еуропос на р. Ефрат, Сирия...”















 
До 30 септември Картата на пътя по Черно море (230-240) е експонирана във фоайето на х .к. “Магнолиите” – Приморско, в нейните оригинални размери

Анонимен автор
Карта на пътя по Черно море. 230 – 240 г.
Рисунка, цветна, 462 х 184 мм
Кралска библиотека – Стокхолм
Дигитален архив ”Тракия” – Геопан

Картата е направена върху кожа, покривала войнишки щит, открит при археологически разкопки на град Дура Еуропос (Doura Europos) на р. Ефрат в Източна Сирия през 1922/1923 г. Откривателят й Франц Кюмон я датира към 230 – 240 г. сл. Христа.
Картата е южно ориентирана, т. е. югът е в горната й част. Обхващала е бреговете на Черно море, на които с рисунки на крепости са означени пристанища с отбелязано разстояние между тях в мили, подобно на римските итинерарии (пътеводители). На запазения фрагмент личат само Одесос (Варна), Калатис (Мангалия), Томи (Констанца), реките Дунав (означена и с името Истрос) и Днепър (Borusthenes), Херсонес (южната част на Кримския полуостров), Артаксата (Artaxata) край Ереван в Армения и Трапезунд (Трабзон, Турция) на южния черноморски бряг. Разстоянията между посочените селища (или станции) са в римски мили.
Фактически това е най-старата открита засега карта, регистрираща името на антична Варна.