начало
избор на брой
"Морски колекции"
Стайко Стайков
“Черно море в старите карти”:
НОВА КАРТА НА МАЛКА ТАРТАРИЯ ИЛИ ТАВРИЯ (1787 Г.)
Днес ви представяме второто изображение от постоянната експозиция от стари карти на Черно море в четиризвездния хотел „Магнолиите” в Приморско. Това е любопитната карта на Ян Елв и Д. Лангефелд - НОВА КАРТА НА МАЛКА ТАРТАРИЯ ИЛИ ТАВРИЯ, която посочва границите на императрицата на Русия и императора на Турция както в Европа, така и в Азия. Създадена е през 1787 г. Тя е печатна, оцветена, с размери 64/53 см. Българската култура я дължи на забележителната събирателска дейност на  д-р Симеон Симов – български патриот, който преди няколко години предаде своята изумителна колекция на Държавна агенция „Архиви“. Своя живот той посвещава за събирането на различни сведения за нашата страна, пръснати в музеи, частни колекции, пристанищни книжарници и антиквариати на Европа. Д-р Симеон Симов бе удостоен заслужено с най-високото държавно отличие – орден „Стара планина“.
Представеното изображение е подбрано лично от изпълнителния директор на „АЛБЕНА“ АД г-н Красимир Станев и е експонирано в „атриума“ на хотел „Магнолиите“ – Приморско, през целия летен сезон в неговите оригинални размери. Високотехнологичното копие и текста дължим на Дигитален архив „Тракия” – Геопан.
Публикуваме тази карта заедно с любопитните сведения на двама арменски пътешествеци, посетили през края на XVIII и началото на XIX век Варна.
И така, в новата ни рубрика “Морски карти и логии” представяме:















Ян Елв и Д. Лангевелд
Нова карта на Малка Тартария или Таврия, която посочва границите на императрицата на Русия и императора на Турция, както в Европа, така и в Азия (1787 г.)


Ян Баренд Елв, холандски издател, и неговият сънародник Д. М. Лангефелд, търговец на книги и картини, съставят заедно два атласа на Нидерландските (Холандските) провинции през 1785 и 1786 г. Руско-турските войни от времето на Петър Велики и особено на руската императрица Екатерина повишават извънредно много интереса на висшите европейски среди към границите на Русия и Турция „както в Европа, така и в Азия”. Своеобразен отговор на този повишен интерес е и картата на Елв и Лангефелд, които с обединени усилия успяват да я изработят и издадат в Амстердам през 1787 г.
Впечатлява отбелязването на териториите на запорожките и донските казаци, както и на черкезите. Маркирани са и новопридобитите от Русия територии в Украйна - т. нар. Новорусийски край. Представени са части от България и Романия (Тракия), като границата между тях върви по Стара планина.
Черноморският бряг е представен сравнително добре. Авторът е имал точна представа за местоположението на Варна. Отделно с надпис е отбелязал „пристанище на Варна или Проват (Провадия)” (Port de Varna ou Prouat), загатвайки за близката връзка между двата града, разделени според него от Девненското езеро (Dewina).

Хугас Индженджиян, Степанос Агонц (1789-1800),
„География за четирите страни на света”, т. VІ:

„Варна, това е град на Черно море, разположен в северната част на залива. Намира се също в съседство с устието на реката, която идва от Шумен и носи името на града (Провадийска). Близо до Варна е езерото Двин (Девня).
Жителите му са турци, гърци и българи. Гърците си имат митрополит с титлата ипертимос. Тук живеят и около 30 арменски домакинства. Градът има крепост, бани и джамии. Център е на оживена търговия, в която важно място заемат марокен, както и различни видове кожи, гъст, благороден пчелен мед, свещи, чудесни фенери, светещи с ярешка мас, кокошки и много други хранителни стоки. Всички са високо ценени, изнасят се в различни страни на света и особено в Константинопол, за който Варна е истински склад и доставчик на продоволствени стоки.
Тукашното ярешко месо е много вкусно…
Ръкописният Светопоказател поставя Варна в Добруджа като негов главен град. Според Страбон Одесос било място, където се заселили милетийците, чиито монети с образа на Каракала и Гордиан са намерени именно тук при направените разкопки на древните терми, които разгледахме и се възхитихме, защото бяха много интересни и импозантни.
Чудесно е и пристанището на Варна което, изглежда, са го използували и в миналото.”
Хотелски комплекс „Магнолиите” в Приморско и пример за единство между  природно и културно-историческо наследство. Не случайно през тази година той бе избран от Българската асоциация на регионалните медии (БАРМ) за място на годишната среща на близо 100 регионални медии.
Кът от хотелския комплекс „Магнолиите” в Приморско. Снимка МВ