начало
избор на брой
"Морски колекции"
Стайко Стайков
РУСКА КАРТА НА ВАРНЕНСКИЯ ЗАЛИВ ОТ 1829 Г.
Извоюваното от Руската империя право на свободно корабоплаване и нарасналият брой плавания довежда до необходимостта от качествено навигационно обезпечаване на Черноморието. Безценни, в този аспект, помагала за всеки мореплавател или военноморски стратег са картите на крайбрежието и пристанищата и лоциите. Със запълване на тази съществуваща празнота се захваща адмирал А. Грейг, командващ флота, който прави реорганизация в Черноморското картно депо. Не след дълго време, по инициатива на ръководителя на Депото, е сформирана хидрографска експедиция за систематическо описание на Черно и Азовско море. Със задачата е натоварен Егор Павлович Манганари (1796 - 1859, по други данни - 1868), изследовател и хидрограф, брат на Михаил Манганари, също известен хидрограф и по-късно командир на Черноморския флот. Егор Манганари учи в щурманска рота в Николаев, участва във войните от 1811 и 1828/1829 г. През 1825 г., вече















Оригинали на картата се съхраняват в Музея на Възраждането и Военноморския музей - Варна.
лейтенант и командващ военния бриг „Николай” му е възложена експедицията, като първо е описанието на крайбрежието около лимана на река Днестър. След няколко години плаване и изкачване в кариерната стълбица през 1829 г., в разгара на военните действия, хидрографите достигат до Варненския залив. Експедицията продължава чак до 1836 г. като на базата на събраните данни и картографски материали през 1842 г. е издаден „Атлас Чёрного моря, гравированный по Высочайшему повелению в Санкт-Петербурге с описей, произведенных с 1825 по 1836 г. капитаном 1-го ранга Е. Манганари”, а през 1851 г. и „Лоция на Черно море”. От 1849 г. до 1857 г. Егор Манганари е директор на черноморските и азовските фарове. На Манганари име е кръстен нос в района на гр. Севастопол.
Картите от тази експедиция са изработвани с голямо внимание и прецизност и са истинско произведение на картографското изкуство. В следствие на извършените триангулачни измервания е изготвяна подробна топографска снимка на терена. Крайбрежните промери на дъното се отличават с това, че при всеки курс на хидрографския кораб са отбелязвани само три основни дълбочини - 5, 10 и 15 сажена (1 сажен = 5 фута = 2,13 м). На тази основа са изчертавани изобатите. За да се избегне пропуск на опасни подводни плитчини са правени и допълнителни промери напречно на извършените вече курсове.
Картата е с мащаб 1/30693.6 и обхваща акваторията и крайбрежието на Варненския залив от нос Галата до нос Свети Георги (отбелязан като Горгоф). Нанесена е старата Варненска крепост, съществуваща до събарянето й от руските войски през 1830 г. Детайли от града липсват, с изключение на една отбелязана джамия в центъра на града. Верояно тя е „мястото на наблюдение”, координатите на което са дадени под заглавието. С щрихи е нанесен релефът на височините към Франгенското плато на север и Авренското плато на юг. Подробно са дадени деретата в околността на града, изворите, реката, свързваща езерото с морето, заблатената пясъчна коса на юг от нея и др.
В помощ на навигаторите са отбелязани дълбочините в залива, местата на приставане и опасните плитчини пред главната скеля и около нос Галата. На картата са отбелязаните два „маяка”, които отсъстват на други карти от това време - един на нос Варна, с постоянна червена светлина и един на нос Галата, с постоянна бяла светлина. Това е интересен детайл, тъй като е прието, че фаровете на нос Варна и на нос Галата са построени през 1863 г. Възможно е тези маяци да са били временни, изградени за периода на Руско-Турската война от 1828-1829 г.
Борислав ПЕТРОВ
http://varna.info.bg