начало
избор на брой
"Морски колекции"
Стайко Стайков
НАРОДОПИСНАТА КАРТА НА АКАДЕМИК СТОЯН РОМАНСКИ (1915 Г.)
Продължаваме представянето на най-интересните карти на Черно море и неговото крайбрежие
Днес, 25 септември – Денят на Добрич, и отбелязването на 70 – годишнината от възвръщането на Южна Добруджа в пределите на Отечеството след румънската окупация, е повод да се обърнем отново към нашата инициатива за популяризиране на най-интересните карти на Черно море и неговото крайбрежие. Този път, на вниманието на нашите читатели се предлага изключителен документ, т.н. “Народописна карта на нова румънска Добруджа“, създадена през 1915 г. Един от оригиналите на картата е част от богатата картографска колекция на Международния търговски и културен център “ГЕОПАН” Бургас. Картата се представя от д-р Стефан Пейков, автор на някои от най-големите картографски изложби, организирани от страната ни в чужбина. Между тях е и представителната изложба „Откриването на Черно море”, осъществена по покана на Европейския парламент в Брюксел.

д-р Стефан ПЕЙКОВ – преподавател в Катедрата по етнология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”,  за „Народописна карта на нова румънска Добруджа, 1915 г.”:

“За мен е особено удоволствие да представя народописната карта на акад. Романски. Стоян Романски (1882-1959) е известен български езиковед, славист и етнограф, професор (1915) по славянско езикознание в Софийския университет, академик.
Изработената от него карта в мащаб 1:200 000 включва Южна Добруджа, вероломно завладяна от Румъния и присъединена към нея по силата на Букурещкия мирен договор от 18 юли 1913 г., сложил край на Втората Балканска война (Междусъюзническата). Тя е етнографска, но е и един безупречен статистически документ. Целта на автора е да покаже всички населяващи областта народности (повече от 11), тяхното количество и пъстрота. Тази цел е постигната с присъщата на акад. Романски обективност и пълно отсъствие на какъвто и да е бил национализъм. Нито една народност обитаваща по това време Южна Добруджа не е пропусната. Цифрите са точни. Бих казал, днес дори болезнени със своята почтеност и научна добросъвестност.
Българите са 134 331 на брой, следвани от турците (106 830), а румънците са едва на пето място с 6 359 души. Освен това в картата се дава съотношението на народностите във всеки град и населено място в Южна Добруджа. Така например, в Балчик има най-много българи, на второ място турци, следвани от татари, цигани, гагаузи, гърци, арменци и евреи. По това време в „Белия град“ живеят само няколко румънски семейства. На фона на този факт, малко е да се каже, че са смехотворни усилията на една румънска изкуствоведка от Констанца да представи Балчик като стар център на румънската култура и изкуство. По-компактно румънско население в Добруджа през 1915 г. освен в Тутракан по това време има само в Айдемир, Силистренско.
От себе си ще добавя, че народописната карта заслужава внимателно и задълбочено изучаване и от румънските учени. Тя е един безупречен документ за обективната етническа картина в Добруджа. Тази картина, която в продължение на 25 години до 1940 г. със средствата на дива асимилация, румънската администрация се стреми да променя последователно. Не случайно съставителите на последния том на многотомната „История на Добруджа“ за първи път (по наше предложение) публикуваха картата на акад. Романски. По този начин те я пуснаха в ново научно обръщени. Тя стана известна на широките кръгове у нас и в чужбина. Четири години откакво историята на Добруджа излезе от печат, но няма нито един опит тази карта да бъде оспорена или опровергана.
Картографския труд на акад. Романски не само очертава точната граница между България и Румъния по това време. Тя е безупречна илюстрация за дълбоките етнически основания на Крайовската спогодба“.















„Народописна карта на нова румънска Добруджа, 1915 г.”,  © ДА „Тракия” – МТКЦ “Геопан”