начало
избор на брой
"Морски колекции"
Стайко Стайков
„Черно море в старите  карти”:
КАРТА НА ЧЕРНО МОРЕ ОТ ПЕТРУС ВЕСКОНТЕ (1320 Г.)
Представяме ви една от най-интересните портоланни карти на Черно море, осъществена от известния генуезки морски картограф Петрус Весконте. Нейният оригинал се намира във Ватиканската апостолическа библиотека, в т.н. Фонд Палатино.
Въпреки че е включена в някои от най-престижните картографски издания на XX век, нейно пълноценно копие става достъпно на българските изследователи едва след 1980 г. Това става в резултат на дейността на групата „Културно-историческо наследство” към Комитета за култура и Министерството на външните работи. Справедливо е - макар и с голямо закъснение, нашата морска културна и научна общественост, да знае, че това става в резултат на целенасочените усилия на Людмила Живкова, проф. Александър Фол и цяла поредица от дипломати, български и италиански културни дейци. Надяваме се - след време, да можем да покажем детайли от тази карта и по-точно - българския царски флаг над пристанище Варна, обозначен от генуезките картографи.
До 30 септември т.г. високотехнологично дигитално копие на този изключителен документ за нашата средновековна история и ролята на Втората българска държава в района на Черно море, е изложено във фоайето на хотелския комплекс “Магнолиите” в Приморско.
Инициативата за представянето на тази експозиция, която прави чест на всеки голям български хотел, е на ръководството на “АЛБЕНА” АД, „Морски вестник“ – Варна и Международния търговски и културен център „Геопан“ - Бургас.















До 30 септември т.г. това високотехнологично дигитално копие на изключителния генуезки документ е изложено във фоайето на х.к. „Магнолиите” в Приморско.
Петрус Весконте
Карта на Черно море. 1320 г.
Рисувана, цветна,
пергамент 45,7 х 27,7 см
Ватиканска апостолическа библиотека
Фонд Палатино – Cod. Palat. Lat. 1362 a
Дигитален архив „Тракия” – Геопан


Петрус Весконте е един от най-известните генуезки морски картографи. Става популярен със своите портуланни карти, които издава от 1311 до 1327 г. През 1313 г. от ателието му излиза и първата достигнала до наши дни изцяло запазена карта на Черно море. Тази негова картна подложка става популярна и се използва в перспектива от много ателиета.
Представената карта е изработена през 1320 г. след редица уточнения и допълнения. Владенията на отделните държави са показани чрез знамена. Над Варна се вее българският царски флаг, според някои изследователи с родовия знак на Тертеровци. Тогава начело на държавата е стоял цар Теодор Светослав Тертер (1300-1322). Името на Варна е изписано с червен цвят, което се е правило само за важните в търговско отношение пристанища. Варненският залив е очертан сравнително точно. Показана е и част от р. Провадийска, вливаща се в него.
„Ориентиране по корабоплаване” (ХІІІ - ХІV в.):
„От Месембре (Несебър) до Ерминио (Емона) - 8 мили на североизток.
От споменатото Ерминио до Варна, ако искате до Галата 50 мили на север и малко на северозапад. Варна е пристанище за кораби; не пази добре [срещу ветровете], но е добра скеля.
От споменатата Галата на Варна до Карбона (Каварна) 20 мили на северозапад.
От споменатата Галата до Калиакра 40 мили между североизток и изток.”

Франческо Пеголоти, „Наръчник по търговия” (1340 г.):
„Житото от Варна и от Загора (България) и от Вичина и Синопол (Созопол) е по-лошо жито от другите, които бяха споменати по-горе и тези жита струват винаги по-малко от това от Родосто - от 12 до 14 карата на модий, и това от Кафа и черноморска Хазария от 6 до 8 карата на модий. И житото от такива места като Варна и цяла Загора и Вичина и Созопол, всички вървят по една цена, а другите жита в Романия нямат име.
Ечемикът от Родосто струва повече от този от Кафа, 4 карата на модий, а този от Кафа повече от този на Варна, 2 до 3 карата на модий. За всички други области не съм чувал да има сведения.”

Близо 4000 души до този момент разгледаха постоянната експозиция “Откриването на Черно море” разположена в х. к. “Магнолиите” на „АЛБЕНА“ в Приморско. Поради изключителният интерес към експозиция, ръководството на „АЛБЕНА” взе решение да я превърне в постоянна.
Недалеч от х. к. “Магнолиите” ще бъде възстановен знаменития амфитеатър с близо 3000 места, за да се превърне в летния културен център на Южното Черноморие. Очаква се в този проект да се включат много европейски университети и младежки организации. Първият от тях са най-добрите студенти от магистърската програма „Културен туризъм и културно проектиране” при Философско-исторически факултет на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”.

 
Още един поглед към басейна на х. к. “Магнолиите”, снимка МВ