начало
избор на брой
"Морски колекции"
Стайко Стайков
„ТРЕТАТА БЪЛГАРИЯ” В ЕДНА СТАРА КАРТА ОТ
1396 Г., ПРЕДСТАВЕНА ОТ Д-Р СТЕФАН ПЕЙКОВ

Преди няколко години между нас и Община Каварна бе сключен договор и осъществена изложбата „КАВАРНА В СТАРИ КАРТИ И ГРАВЮРИ”. Част от колекцията бе предадена на Градския исторически музей. Ние продължихме работата по темата, тъй като попаднахме на интересни изображения. Едно от тях е на крепостта КАЛИАКРА в италианската военна карта на Балканите, съставена преди 1396 г. Картата е рисувана, цветна, с размери 24,6 х 32,6. Оригиналът се намира във Френската Национална библиотека в Париж, в ръкописния отдел – Cod.Lat.Paris.7239.
Неотдавна успяхме да получим изображение с висока разделителна способност на този ценен документ за нашата история. То ни позволи да пристъпим към идентификация на отделните крепости и обекти, изобразени на италианската военна карта.
Анонимната италианска военна карта отразява ситуацията от последните десетилетия на XIV в. по време на османските походи за завладяване на Балканите. Представлява образец на военните карти, които се изработват през XIV в. Отбелязани са всички по-големи градове и крепости на Балканите, като над завзетите се вее османско знаме с полумесец, а над незавладените – християнски флаг. Река Дунав е преднамерено деформирана (разширена), за сметка на Средиземно море.
Картата е изработена въз основа на реални данни, които са събрани някъде между 1388 и 1396 г. На знамето при град Никопол (превзет в 1395 г.) не е отбелязан никакъв знак, а над град Видин (Ahondin) – столица на последното българско царство на Иван Страцимир, все още стои християнския флаг. Град Варна не е означен, но е показано крайбрежието с Варненския залив на север от Несебър и края на Стара планина при нос Емине.
Картата е едно от последните свидетелства за България преди падането й под  робство. Нейното значение нараства от детайлния анализ, който направихме във връзка с експонирането й - по идея на г-н Красимир Станев – изпълнителен директор на “АЛБЕНА”АД в х.к. “Магнолиите” в Приморско. По негова молба, изображението, на което ясно е очертан нос Калиакра, бе обработено специално, въпреки че самата крепост Калиакра (Chalachar) е поставена много далеч навътре от брега.
Ето как изглежда самия ръкопис, който по наше убеждение е съставен на основата на реално познаване на обектите и точни сведения за устройството на крепостите, т.е. картата е перфектен разузнавателен источник за водените бойни действия на Балканите по време на поробването на България:
Без географските сведения и картите, които са дело на италиaнската и каталанската (каталонската) традиция, развитието на европейската картография от XIII в. насетне би било немислимо. В пълна сила това важи и за европейските представи за българското Черноморие и град Каварна. Тъкмо в картографските ателиета на Венеция, Генуа и Майорка се полагат основите на съвременната европейска картография.
През средновековния период Каварна (в италиански вариант Гаварна, Каверна) е включена в областта Карвуна (дн. Добруджа), територия, управлявана през ХІV в. от българските деспоти Балик, Добротица и Иванко. Наред с другите черноморски пристанища тя е преживяла своя разцвет в областта на търговията. От града се е изнасяло жито, вино, риба, восък, кожи и т. н. Край на този разцвет слага османското завладяване на Балканите и по-конкретно на Добруджанското деспотство през 1397-1399 г. Черно море, особено след падането на Константинопол през 1453 г., се превръща в затворено море за близо два века, а търговията на Каварна е насочена главно към снабдяването на Цариград.
Новото изображение на този ценен документ, което получихме с помощта на нашите френски приятели, е важно за историята на България и Черноморското крайбрежие и конкретно за района на Калиакра и Каварна. То ни позволи – след продължителна работа – да добием детайлна предствани как е изглеждала крепостта Калиакра, гледана от кораб (вероятно















Неизвестен автор
Италианска военна карта на Балканите. Преди 1396 г.
Рисувана, цветна, 32,6 х 24,6 см
Френска национална библиотека – Париж
Ръкописен отдел – Cod. Lat. Paris. 7239
Дигитален архив ”Тракия” – Геопан
Крепоста КАЛИАКРА преди 1396 г., детайл от италианска военна карта на Балканите. Илюстрация на крепостта във венециански разузнавателен доклад за военните действия по това време на Балканския полуостров. За трагизма на тези дни говори най-добре анонимен автор на ”Несебърска хроника” (ХІV-ХV в.): “В година 6907 (=1399), индикт 7, на 2 февруари, в деня петък, Варна бе заробена от безбожните татари.”
Ето как изглежда скалата на КАЛИАКРА:
Днес от към морето
До 30 септември това високотехнологично копие може да бъде видяно във фоайето на х.к. “Магнолиите” в Приморско. Инициативата е на „Морски вестник“ – Варна, с подкрепата на “АЛБЕНА” АД  и съдействието на Международния търговски и културен център “ГЕОПАН” Бургас.
генуезки или венециански)  преди 1396 г.
Разбира се всеки обективен изследовател ще каже, че са необходими още доказателства, че това е изображение на крепоста КАЛИАКРА. Вече ги имаме. Независимо и едновременно с нас, нашите колеги от Регионалния исторически музей в Силистра достигнаха до същите изводи и поставиха в своя забележител труд за Добруджа черно-бяло изображение на крепостта. Вторият факт, който ни подкрепя, е морфологията на скалния масив на КАЛИАКРА. Ние го получихме с помощта на български летец, който по наша молба успя да заснеме КАЛИАКРА приблизително от гледната точка на италианския картограф и разузнавач от 1396. Всеки може да сравни изображението на КАЛИАКРА 1396 и КАЛИАКРА 2010. Припомням, че то бе публикувано от нас в тематичния календар за „Български Черноморски фарове” 2010.
Сравнителният анализ между двете изображения води до  извода, че на италианската карта крепоста на КАЛИАКРА е нарисувана с документална точност. Разбира се видно е, че османския флаг - за разлика от други крепости, все още е в морето, а на кулата на крепостта няма бойно знаме.
Без да търся обяснение на този факт, си спомням думите на един пътешественик -  немския рицар Ханс Шилтбергер записани по това време (1394)
„Аз бях в три области, които и трите се наричат България. Първата България се простира там, където се преминава от Унгария през Железните врата. Столицата й се нарича Видин. Другата България лежи срещу Влахия, а столицата й се нарича Търново. Третата България се намира там, където Дунав се влива в морето. Столицата й се нарича Калиакра”.
Любопитно е - не само от историческа гледна точка, че „Третата България” и нейната столица КАЛИАКРА 600 години по-късно привличат отново и отново италианското внимание. Вероятно под влиянието на величието на Добруджа и скалния масив на КАЛИАКРА и трагизма на нейните защитници, нобеловия лауреат Салваторе Куазимодо създава стихотворение, което заслужава да бъде записано на „камък” край една от последните български крепости на брега на Черно море.

КАЛИАКРА
Салваторе Куазимодо

Там, някъде сред Добруджа - земята
на българите - с черни пътища и с мъртви
фиорди, в сушата прорязани от Черно
море, край кулата на фара най-внезапно
се срива зъберът скалист на Калиакра.
И сини полумесеци изгряват
от морските води, тюлени скачат,
премятат се и чезнат на талази
сред шупналата пяна. Днес до мен не стигат
предания за древни племена, за смели
моряци и корсари. Тук могъл би
да отделиш това, което само в теб е,
от другото, останало отвън; тук можеш
и мисълта да насърчиш - да литне
отвъд жестокия пейзаж, скрипеж на помпа
да чуеш, или злобен кучи лай; могъл би
да вдигнеш цвете, скършено от вятъра,
и да отблъснеш рима, чиито шепот
е чужд на фара, почнал вече да примигва.
Тук няма свършек времето, тук никой
за равновесие в природата не мисли,
ни нейните игри, ни нейните закони нищи.
Дори и ти, о, Калиакра! - главоломна бездна
с тюлени, с чайки само - нечий дар оскъден
за този стръмен бряг.


Превод Кирил Кадийски

А „Третата България” - като паметно послание  към културните народи, не бива да се ограничава само с КАЛИАКРА РОК ФЕСТ. Тя се нуждае от нещо  повече - здрава историческа памет.

Антонио Брешияно, (ХІV в.) ”Нотариални книги”:
“Същия ден (25.02.1383 г.). Правя достояние аз, Леонардо Моро от Венеция, жител на Кандия (Крит), че с моите наследници давам, продавам и прехвърлям завинаги на теб, Джорджо Ромео, жител на Крит, и на твоите наследници една моя робиня на име Ирина, българка от Варна.”