начало
избор на брой
"Морски колекции"
Стайко Стайков
МОРСКА (ПОРТОЛАННА) КАРТА НА ЧЕРНО МОРЕ (1559 Г.) ОТ ДИOГО ХОМЕМ

„Морски вестник“ – Варна, с подкрепата на „АЛБЕНА” АД  и съдействието на Международния търговски и културен център “ГЕОПАН” - Бургас, продължават своята инициатива – представянето на „Черно море в старите  карти”

Представяме ви Морска (портоланна) карта на Черно море, 1559 г.,
от Диoго Хомем. По мнението на специалистите, това е една от най-красивите и същевременно информативни карти за Черно море. Ще припомним на нашите читатели, че тя бе подбрана и публикувана най-напред от редакцията на „Морски вестник” като основно изображение на годишен календар „Дар за нашите читатели”. Оригиналът се съхранява във Френската  национална библиотека – Париж. Ето каква е нейната история:















Диoго Хомем
Морска (портоланна) карта на Черно море, 1559 г.


Рисувана, цветна, 58,6 х 44 см
Френска национална библиотека – Париж
Диого Хомем (ок. 1500-1576) е син на Лопо Хомем, официалният географ на краля на Португалия. Изпратен в изгнание, след 1545 г. пребивава в Лондон, а по-късно се премества във Венеция. От него до нас са достигнали 12 атласа и 11 самостоятелни карти.
Представената тук карта очертава бреговете на Черно, Мраморно и Азовско море. В средата на Черно море е поставена задължителната централна роза на ветровете с 32 посоки на вятъра. Неотдавна благодарение на това изображение, Община Поморие по инициатива на кмета инж. Петър Златанов възстанови т.н. „Поморийска роза на ветровете“, за което информирахме нашите читатели. На българска територия е разположен голям надпис „Запад“ (Occidens). Нанесени са 23 български пристанища. На тази портоланна карта са отбелязани добруджанските пристанища Carbona (Балчик), Gauarna (Каварна), Chaliacra (Калиакра), Losilosicho (Шабла), Pagala (Мангалия), Costanca (Констанца), Zanauarda (Черна вода), Groxia (Истрия) и Proslauica (средновековния български град Малък Преслав, все още нелокализиран). Варненският залив е очертан с ясно изразени брегове, заедно с устието на р. Провадийска. Несебър (Mesembre) и заливът са представени с най-точните си изображения. Градът е изписан (но вече не в червено) успоредно на тогавашния полуостров, а в пристанището е отбелязана плитчина (скала), която е известна чрез текст от втората четвърт на XV в. С червен цвят са изписани имената на Созопол, Варна, Калиакра, Занаварда (Черна вода) и Ликостомо. Червеният цвят приозначаването на пристанище показва, че то е важно, значимо и с особен статут.
Впрочем, днешните морски специалисти твърдят, че с малка подготовка може да се плава в Черно море и по тази „най-изящна карта на Черноморието”.

Анонимен венециански портолан (ХVІ в.):
„От Созопол до Месиври [Несебър] са 18 мили. Месиври е град и пристанище и [има] пясъчен рейд. Корабите се обръщат към града към запада. От Месиври до Ахило [Поморие] са 14 мили. Ахило е град и добро пристанище и има солници.
От Месиври [Несебър] до Варна са 100 мили по картата от североизток към изток. От Месиври до нос Лемано [Емине] по картата от североизток към изток са 30 мили. От Лемано до Визе [устието на Камчия] са 15 мили. От Визе до Мавро Моло [Черни нос] са 15 мили. От Мавро Моло до Галата са 10 мили. От Росито [при Карантината] до Варна от запад на изток са 6 мили. Варна е град и до Кагиакара [Калиакра] са 50 мили. От Варна до Катричи [Кестрич] от североизток на югозапад са 10 мили.”
До 30 септември 2010 картата - част от постоянна експозиция от най-значимите карти на Черно море в х.к. „Магнолиите” в Приморско, може да бъде видяна в т.н. Атриум на хотела, който през този сезон се радва на изключителна посещаемост. Специално за многобройните френски гости на хотел „Магнолиите” и АЛБЕНА ние за първи път ще покажем как е изглеждало западното Черноморско крайбрежие (отбелязано с Occidens) през погледа на португалските мореплаватели преди половин хилядолетие.

В съответствие с картографската традиция по това време надписите се четат по посока юг т.е. картата е южно ориентирана. На нея са отбелязани и опасни за корабоплаването места, острови, някои от които днес не съществуват.

Представените досега седем карти и детайлни изображения са част от специално създадения Дигитален архив „Тракия” на Международния търговски и културен център ГЕОПАН. Дейността на центъра за издирването, реставрацията и експонирането на старите карти на Черно море получи заслужено международно признание. Ето какво четем в доклада на Международния картографски конгрес в авторитетна научна оценка за дейността на бургаската фирма дойде от Международния конгрес по картография в Атина:
„Старите оригинални картографии се обсъждат от гледна точка на тяхната значимост като исторически документи, в контекста на тяхното запазване, употреба и методологията на тяхното изучаване в учебните заведения. Тези карти са също така класифицирани и въз основа на тази класификация са дадени предложения относно дигиталното им съхранение".
Компанията ГЕОПАН е първата в България, която създаде архиви и преобразува книжните версии на картите в дигитални. Авторите предлагат подобрения относно съхранението на стари карти , относно достъпа осигурен до тях в Интернет и въобще относно по-ефективното им използване за най-различни цели. Това е един чудесен пример за събиране, съхранение и интернет потребление на старите карти част от световната колекция на карти. 
Редовните изложения на стари карти на България и региона се провеждат постоянно в най-различни градове из страната. Напоследък те са съставяни от оригинални експонати  и сега след тяхното дигитално преобразуване биват представяни с отлично качество”.


Теменужка БАНДРОВА
Отдел по Фотограметрия и Картография
Университет по Архитектура, Гражданско инженерство и Геодезия
Bandrova_fgs@uacg.bg

Атанас КАМЕРАНОВ
Национален политехнически музей
A_kamenarov@abv.bg

© Международен търговски и културен център “ГЕОПАН” 2010, текст и дигитален архив