ФРЕНСКА КАРТА ОЩЕ ПРЕЗ 1861 Г. Е ПОСТАВИЛА
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ГРАНИЦИ НА ТУРСКАТА
ДУШЕВНОСТ НА БАЛКАНИТЕ

Авторът й е Гийом Лежан - френски учен, етнолог и дипломат. Още по време на следването си в Колеж дьо Франс в Париж - под ръководството на историка Жул Микеле, се среща със студенти от Балканите. По-късно работи като секретар на писателя Алфонс дьо Ламартин, а през периода 1857-1858 г. изследователската му дейност го насочва към проучване на Балканския полуостров.
Пред 1864 г. след продължително пътешествие в Етиопия, той се завръща във Франция и отново насочва вниманието си към Европейска Турция.
От 1867 до 1869 г. е френски консул в Цариград. Той става известен със своите етнически изследвания на Балканите и задълбочените се проучвания в Европейската част на Турция.
През своите шестгодишни пътувания и присъствие на Балканите, той събира материал за голяма карта от 49 листа, от която успява да завърши само 20. В резултат на тези сериозни свои занимания, създава трудът „Етнография на Европейска Турция”, която е придружена от етническа карта описваща народностите и тяхното землище на Балканския полуостров.
Пътните бележки на Гийом Лежан са ценен исторически извор, който не губи значение до наши дни, не само за нас българите, но и за европейската етнология.
Неслучайно френската Национална библиотека поддържа значителен информационен ресурс за този забележителен изследовател и етнолог - повече от 51 документа, карти и издания. Между тях са и шест писма на Ами Буе (1794 - 1881 г.) съобщаващ информация върху Балканите и Турция от Виена в периода 12.02. – 22.04.1870 г. Ами Буе създава също ценни карти за народностите на Балканите, в чиито легенди и обозначения турското присъствие на Балканския полуостров и заетите от него територии се пояснява като „колоности”. Един според нас много сполучлив термин за турското присъствие на полуострова.
Между създадените и издадени от Гийом Лежан карти недостатъчно известна, но актуална и днес е етнографската карта на македонорумъните или т.н. куцовласи, издадени едва през 1919 г. и с размери
начало
избор на брой
"Морски колекции"










ГИЙОМ ЛЕЖАН (1826 - 1871 г.). Етнографска карта на Европейска Турция /Carte Ethnographique de la Turquie d'Europe et des Etats vassaux autonomies par Guillaume Lejean.
Печатна, оцветена. Оригиналът се съхранява в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”, София под сигнатури КР. IV 224.
Легенда в разцветка на отделните групи народности от картата на Г. Лежан.
30/20 см. Стойността й като картографски документ, с определено значение при споровете за Македония се увеличава, от това че картографията й принадлежи на прецизния немски картограф Хайнрин Киперт (1818-1899 г.).
Но да се върнем към Етническата карта на Балканите и особено на прецизното и с дълбоко познаване на населението на Тракия в границите, на които спадат и Източни Родопи.
Приложената разцветка за обозначаване на съответните народности на картата показва, преобладаващо присъствие на българско население и е безупречен документ за тоталното обезбългаряване, добило мащабите на първия голям геноцид на българите в Източна Тракия след Балканската война.
Тя показва и нещо друго, че в района на Тракия под ръководството на Вселенската патриаршия се извършва последователна дългосрочна денационализаторска политика. Голяма част от населението т.н. патриаршисти въпреки българския си произход, са записвани и представяни пред европейския свят на официалните карти като гърци.
Европейските карти от тази епоха показват убедително, че османското присъствие на Балканите има дългосрочен колонизаторски характер, който се осъществява с всички средства от Османската империя. Никога то не бива от историческа гледна точка, да се облича с премяната на „съвместното съжителство”.
Да се надяваме, че ръководителите на Европейския съюз познават добре европейската историческа картография и поуките от нея.
На 26 март - Денят на Тракия, заслужава да припомним част от дневника на C. Sayger, 1829 г.: „ ... Умората на конете ни застави да спрем в едно българско село с много хубаво разположение, на широк планински поток. Навсякъде, където се настанят тези дейни и усърдни земеделци, местността придобива друг изглед и селата им, обградени от градини, в които се обработват зеленчуци и плодове, изглеждат чисти и заможни, резултат от техния мирен труд ...”

Д-р Стефан ПЕЙКОВ