начало
избор на брой
"Морски колекции"















Хайнрих Киперт, Нова карта на България 1877
Печатна, оцветена, самостоятелна, 699 х 554 мм
Държавна библиотека на Пруското културно наследство - Берлин
Отдел карти - Q 3951 (1-2)
ЦДА, КМФ 35, Инв. № 868/11. Дигитален архив „Тракия - Геопан”
ИЗБОРЪТ НА РЕКТОРИТЕ - НОВА КАРТА НА
БЪЛГАРИЯ, 1877

По молба на ректора на Бургаския свободен университет проф. дпн Галя Христозова, Нова карта на България, 1877 бе избрана за университета от чл. кор. проф. дин Иван ИЛЧЕВ - ректор на СУ „Св. Климент Охридски“. Изборът бе направен от експозицията „МОРЕТО СБЛИЖАВА ВСИЧКО ДАЛЕЧНО“, открита в Атриума на БСУ. Немската карта е дарение от Международния търговски и културен център •ГЕОПАН• по повод на Международната година на картата 2015-2016. Изработена във високотехнологично копие -  с признателност към БСУ - за дългогодишно сътрудничество и съвместна дейност в Източна Тракия и Странджа. Картата вече може да бъде разгледана в предверието на Бургаския свободен университет, където тя е експонирана.

Д-р Стефан ПЕЙКОВ - член на БКА, представя Нова карта на България, 1877, за рубриката „Карти и лоции“ на „Морски вестник“.
Хайнрих Киперт
(1818-1899) е известен берлински картограф и историк. Изработил е около 400 карти и значителен брой атласи. Картата е върхово постижение на европейската картография в отразяването на българските земи.
Известният наш историк чл.кор. проф. Иван Илчев, избра не случайно тази карта от колекцията ни.
В нея са очертани границите на отделните административни области към 1877 г.. Имената на селищата са предадени сравнително точно. На места авторът посочва турските и българските им названия - например „Ески Стамбул на български Преслава“. Подробно е предадена и физикогеографската характеристика на българските земи. Отбелязана е почти пълната мрежа от главни и второстепенни пътища, пресичащи България. Картата е богата на информация и е ценен документ, който ще улесни студенти и преподаватели  в бургаското висше училище.
Черноморският бряг е очертан много точно, както и местоположението на българските черноморски пристанища и пътищата, с които се свързват с вътрешността. Така например от Варна водят два пътя: към Силистра през Добруджа и към Шумен и Търново. Означена е и жп линията Русе (Rustschuk) - Варна. Град Каварна е поставен между Балчик и Калиакра, малко по-навътре от брега. От Несебър (Misivria) излиза път на северозапад към вътрешността на страната.
Очертан е и южният Черноморски бряг с пристанищата Бургас, Созопол, Василико, Ахтопол. Бургаският залив е даден заедно с трите езера: Атанасовско (Athanasi), Вая (Muris) и Мандренско (Akrania). Киперт представя името на Бургас под формата Бергас (Bergas), като в скоби отбелязва неговото гръцко съответствие Pyrgos).
Проф. дпн Галя Христозова - ректор на БСУ и чл.кор. проф.дин Иван Илчев - ректор на СУ „Св. Климент Охридски” по време на първото посещение на ректора на СУ в БСУ.
Детайл от Нова карта на България 1877 - Бургаският залив, който дава информация за номенклатурата на селищата преди Освободителната война.