КАРТА НА ВАРНЕНСКОТО ЕЗЕРО И ДЪЛБОЧИНАТА МУ ОТ ПРЕДИ ДВА ВЕКА
От военна и търговска гледна точка интересът към Варненския залив е естествен и оправдан. Той е довел до множество описания и карти, особено през ХІХ век, някои от които читателите на „Морски вестник“ вече познават. В същото време Варненското езеро, както го наричаме днес, вероятно поради неговата недостъпност за големи плавателни съдове, е останало в страни от вниманието на изследователите и мореплавателите. Разбира се, езерото е изобразено на редица карти на варненската околност, но в повечето случаи те са по-дребномащабни и очертанията му са по-скоро „за сведение“. Все пак, макар и по-рядко се появяват по-големи и информативни материали. Такава е настоящата карта.
„Карта Лимана Девны“ е част от колекцията карти на Варна, съхранявани в Руския държавен архив на ВМФ (РГАВМФ), регистрирана със сигнатура ф. 1331, оп. 1, ед. хр. 153. Под наименованието е допълнено следното: „Сочинена на компасъ имеющий Склонение 10 гр. W. Глубина показана въ футахъ. 1829-го года.“ Има мащабна линия с линеен мащаб около 225 сажена в инч. С тънки дълги линии са начертани географските посоки, ориентацията е северна. В кратко изречение е уточнено, че „Съ подлиника сънялъ Корпуса Штурмановъ пряпорщикъ Григоренку“. Корпусът на морските щурмани е създаден през 1827 г., с численост около 400 човека, в т.ч. 50 прапорщици. В задълженията на щурманите били воденето на корабния дневник, прокладката и счислението на курса и други, между които и провеждането на хидрографски работи.
Картата е с размери 68 х 100 см, а мащабът на изображението е приблизително 1:20 000. Обхваща район от западния бряг на залива до края на самото езеро преди Белослав. Детайлите по сушата са пестеливи - почти символично са изобразени релефните форми покрай брега, както и блатистата ивица между морето и езерото. Маркирана е южната стена на крепостта Варна с Таш кюпрю и Таш кюпрю табия, както и няколко селища - Катыкъ-Кюю (Кадъкьой, дн. Западната промишлена зона - Варна), Канжи-Кюю (Инджекьой, дн. село Тополи), Гебеджи (дн. град Белослав, но погрешно отбелязано на мястото на Бююк Аладин, дн. Страшимирово), Пенержи-Кюю (Пейнерджик, авиобаза „Чайка“) и Исакчи-Кюю (северно от с. Константиново), като последните две са с разменени места. Отбелязан е и нос Папас-Бурну, който се е намирал в началото на новия канал „Море-езеро“.
Това, с което е важна картата, и което би било от интерес за изследователите, са промерите на дълбочините на езерото. Направени са профили замервания по начупена линия от бряг към бряг, както и едно по дължина на езерото. В самото начало тясната западна част е с дълбочина 6-15 фута (2-5 м), плавно нараства до 24-26 фута (7.5-8 м), а в началото на широката част бързо достига 40 фута (12 м). Най-големите дълбочини 60-63 фута (18-19 м) езерото има в средата под с. Тополите, като тенденцията е намаляването й в източна посока до около 5-7 фута (1.5-2 м) преди оттока под града, наричан река Девня или река Варна.
Както се вижда, езерото е с прилична дълбочина и предложенията за пристанище там, датиращи още от средата на ХІХ век не са били без основание. След прокопаването на канала през 1907-9 г. нивото на езерото спада с около 1.4 м и се изравнява с това на морето. Сравнението със съвременни карти показва, че през последните 200 години езерото, поне по отношене на дълбочината, се е запазило сравнително непроменено.

Борислав ПЕТРОВ
начало
избор на брой
"Морски колекции"

















„Карта Лимана Девны“ е част от колекцията карти на Варна, съхранявани в Руския държавен архив на ВМФ (РГАВМФ), регистрирана със сигнатура ф. 1331, оп. 1, ед. хр. 153.