начало
избор на брой
"Морски колекции"















„Карта на главните пътища от долния Дунав до Константинопол”, издадена през 1828 г. от Генералния щаб на Кралство Прусия.
КАРТА НА БУРГАСКИЯ ЗАЛИВ ОТ 1828 Г.
Бургаският залив от началото на ХІХ век сме виждали на карти на Пиер Лапи, на Тетбу де Марини, на Хелмут фон Молтке и др. По-точни или по-схематични, сухопътни или морски, цветни или черно-бели, всяка от тях е послужила добре на своя ползвател. Една малка, но информативна карта на Бургаския залив е отпечатана като вложка към пруската „Карта на главните пътища от долния Дунав до Константинопол”, издадена през 1828 г. от Генералния щаб на Кралство Прусия. Голямата карта изобразява цялото Черноморие от делтата на Дунав до Константинопол и е наситена с информация за бреговата линия, хидрологията, топографията, за селищата по брега и във вътрешността на сушата и т.н.
Въпреки че основната карта е с название „Карта на главните пътища ...” вложената карта на залива без съмнение е насочена към навигаторите. Дълги години на тях им се налага да ползват различни несистематизирани източници, описания на пътешественици и т.н. Понякога текстово описание на брега и акваторията има и към някои карти, например карта на Варненския залив от 1784 г. (http://www.morskivestnik.com).
Настоящата карта обхваща целия Бургаски залив от Несебър до Созопол. Маркирани са множество промери на дълбочината, плитчините и островите и т.н., всички населени места, крайбрежните езера и видът на брега като цяло. С букви от А до Т са отбелязани определени места, чиито текстово обяснение е дадено в правоъгълно поле под картата:

„A. Тази стоянка не трябва да се използва, защото дъното е скалисто и плитко.
B. Добра стоянка (рейд).
C. Корабостроителница до Равда.
D. Стоянка (рейд) за военни кораби, незащитена от южните и югозападните ветрове.
E и F. Голяма стоянка (рейд), незащитена от източните ветрове.
G. Пясъчна банка 10-40' под водата.
H.I.K. В тези заливи могат да спират големи кораби, но са без защита от южните ветрове.
L. Пясъчна банка 2400' към юг-югоизток.
M. Главното пристанище на залива. Корабите могат да стоят между Бургас и Форос, но нямат защита от източните ветрове.
N. Пясъчна коса, която затваря залива и по която може да се ходи пеш и с коли.
O. Тази стоянка може да бъде най-добра, ако не беше тинята, в която има червеи, които прояждат външната обшивка на корабите.
Карта на Бургаския залив от 1828 г.
P. Тази част от залива не може да се използва дори от най-плитко газещите кораби.
Q.R.S. Три стоянки (рейдове), които обаче са без защита срещу най-опасните в Черно море северозападни ветрове.
Т. Най-добрата стоянка в този залив. Грундът е от фин пясък и мидени черупки. Корабите са защитени срещу всички ветрове, с изключение на по-малко опасния северен вятър.
U. Пролив, през който могат да преминават най-големите кораби.

Забележка: От Несебър да Форос сушата е равна, оттам да Созопол висока, стръмна и залесена. Във всички заливи и стоянки (рейдове) брегът е равен и песъчлив, удобен за разтоварване. Дъбовата дървесина, която се използва в корабостроителниците на Месемврия и Равда може да се намери в близките части на Балкана. Дърва за огрев могат да се намерят в големи колечества в Бургас, Ченгене и Созопол. Вино в Месемврия, Ахелой, Бургас и Созопол. Около целия залив няма друга питейна вода, освен тази от кладенците, и тъй като те са много трудно достъпни, вода може да се достави с големи усилия.”

Картата на Бургаския залив е в мащаб 1:200000 и е с размер на рамката 16 х 16 см., основната карта е с размери 60 х 93 см.

Борислав ПЕТРОВ
http://varna.info.bg/