начало
избор на брой
"Морски колекции"















ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ КАРТАТА „ЗАЛИВ БУРГАС, № 533 (1900/1911 Г.)”
Неотдавна в „Морски вестник” бе представена британската адмиралтейска карта на Варненския залив от времето на Кримската война, когато градът става сборен пункт на съюзническите войски преди отплаването им към Крим:
Адмиралтейска карта на Варненския залив № 2285, Т. Спрат, 1854/1877 г. Но освен към Варна, интересът на картографите и хидрографите е към целия черноморски бряг. Т. Спрат картографира множество пристанища по западното Черноморие, като в резултат на изследванията на Бургаския залив излиза адмиралтейска карта № 2399.
Картата на Бургаския залив, назована Gulf of Pyrgos or Burghaz, e изработена и първоначално издадена също през 1854 г. Любопитни са техническите данни, дадени в каталога Admiralty Catalogue of Charts, Plans, Views, and Sailing Directions. Размерът на картния лист е DE  (Double Elephant, 27 x 40 инча, или 686 x 1016 mm). Мащабът е m=1.5, което означава че в 1.5 инч на картата е изобразена 1 дъгова минута. Както картата на Варненския залив, така и картата на Бургаския залив, изработена от Томас Спрат, е многократно преиздавана през следващите десетилетия, не само от Британското адмиралтейство, но и репродуцирана от други държави.
Тук представената карта „Заливъ Бургасъ” № 533 е руско издание „составлено с английскаго плана № 2399, въ 1900 г. и пополнено всеми новейшими данными”. Конкретното издание е на Главното хидрографско управление на руското Морско министерство от 1911 г. със съответните корекции към тази година.
Картата обхваща обширна площ от акваторията на залива - от Несебър до нос Колокита, южно от Созопол, и прилежащия бряг. Характерното за Т. Спрат топографско изобразяване на територията и релефа спомагат на четящия картата бързо да се запознае и ориентира в разнообразието на Бургаската околност. Самият град, въпреки годината на последната корекция, е изобразен в размери и типичен вид, както е бил в средата на ХІХ век - малко селище с без регулация, разположено в близост до пристана. На запад, оттатък заблатената пясъчна коса е Бургаското езеро, (отбелязато като Лиманъ Мурис или Бургаскiй), на север Лиман Атанасъ и Соленое озеро при Ахиоло (Поморие).
Акваторията на залива е наситена на графична навигационна информация - множество промери на дълбочината, в 6-футови сажени, а на притчините във футове, изобати, наименованията на заливите, бухтите, банките и рифовете, вида на грунда, компасна роза и др. Начертан е кеят на новото пристанище и  вълноломите (моловете). Извън картната рамка е дадена информация за мащаба - числов и графичен, склонението на компаса, годините на корекция на картата, както и имената на чертожника и коректора. Любопитно е, че мащабът е в друг размер мерни единици - 7-футови сажени: 560 7-футови сажена в дюйм, или 1:47040.

За обстановката в Бургаския залив и брега сведение дава издадената през 1903 г. Лоцiя Чернаго и Азовскаго морей:

... Бургаският залив заема пространство, вдадено на запад, от нос Зейтин до нос Емине са 24 мили, а от линията, съединяваща носовете до най-западната част на залива са 17.5 мили. В залива има няколко убежища, повече или по-малко защитени от различни ветрове, а дълбочината повсеместно е достатъчна за най-големите кораби, с изключение на местата около самия бряг и плитчините при Ахиоло и между него и Бургас...
... От Фороския залив ниският и обрасъл каменен бряг, по който се виждат телеграфни стълбове, отива на север и след това завива на изток, образувайки бял скалист нос, на който е разположен град Бургас. Между този нос и Форос, в най-дълбоката част на Бургаския залив е разположен Бургаския рейд, открит за източните ветрове и недълбок. На линията между носовете най-голямата дълбочина е 35 фута, във вътрешността на рейда тя намалява постепенно, а дъното в северния край е песъчливо...

Пристанище Бургас. Достатъчно обширното пристанище се образува от два мола: източния мол идва от Бургаския нос приблизително на SO и после завива на S, общата му дължина е 534 сажена. Западния мол започва от брега на 5 кабелта към W от основата на източния мол и има приблизително направление SSO с дължина 300 сажена, след това завива на О, продължава още 321 сажена срещу късият мол с дължина 54 сажена, идващ от източния, образувайки вход към пристанището, широк 94 сажена... Дълбочината на порта се очаква да достигне до 24.5 фута; удълбочаването продължава, и засега само при входа на пристанището дълбочината е доведена до 24 фута, а навътре дълбочината бързо намалява до 21, 18 и 17 фута.

Бургаските маяци. На края на източния мол на кронщейн се издига постоянен бял огън с височина 49 фута над морското равнище, математическият му хоризонт е 8 мили. При входа на пристанището, в краищата на двата мола, от двете страни на входа са поставени еднакви маяци на железни кули с бял цвят с тесни вертикални черни ивици. Всеки от тях има по един постоянен червен огън. Височината им е 34 фута над морското равнище, математическият хоризонт е 6.5 мили...

Град Бургас. Градът се простира на запад над пристанището; има 8500 жители: българи, гърци, турци и малко евреи и арменци. Забележими сгради в града са: казармите (три каменни сгради на един ред), новата сграда на болницата, дървена барака - старата болница, гръцкото училище, парната мелница с висока тръба, джамия с минаре и голямата двуетажна сграда на окръжното управление.

Бряг. От двете страни на Бургас се намират два лимана, отиващи дълбоко навътре в сушата: северният  - Атанас-лиман се захранва с гореща вода от Илиджи, извиращи от западния край на хребета по дължина на северния бряг на залива. Илиджи е на два часа път от Бургас; водите му привличат много посетители от околностите. Западния - Мурис-лиман, или Бургаски, се отделя от горната част на Бургаския залив от ниска коса с ширина около 100 сажена в северната й част, и има дължина от О към W до 5 мили, а ширина до 2 мили.

В лоцията е описана и плитчината, носеща името на хидрографския кораб на Томас Спрат: „Банка Спитфайър лежи на N071° и 4.5 мили от Бургаския нос и има дълбочина 18 фута, при дълбочина 6 сажена в западния й край. Створът на нос Емине от източната страна на нос Ахиоло води източно от тази банка”.

Технически данни:
Наименование: Заливъ Бургасъ, № 533
Година на издаване: 1900 г., отпечатана през и с корекции към 1911 г.
Размер на картното поле: 60 х 60 см
Мащаб: 1:47040
Източник: Учебник за моряка, изд. на Флота на Н. В., Варна,  1920 г., приложение

Борислав ПЕТРОВ
Картата „Залив Бургас, № 533 (1900/1911 г.)