начало
избор на брой
"Морски колекции"





 
Обр. 2. Снимка на т. нар. „Дармаданци” на излет до н. Калиакра (вижда се портата на крепостта), 1901 г.  ДА – Варна, ЧП 158 (Снимки на Богомил Вакъвчиев – директор на Девическата гимназия).
110 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА ВАРНЕНСКО
АРХЕОЛОГИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО

В първите години след Освобождението Варна (Обр. 1) бързо променя своя облик. Стените вече не ограничават града, а масивните дъбови порти се отварят пред желанието на гражданите да опознаят близките и далечните околности. Движеща сила на бързата европеизация на Варна са двете гимназии – Мъжката и Девическата. В тях са назначени за учители - ентусиазирани интелектуалци, които не жалят труд и време, предавайки знания на своите ученици.
През 1894 г. във Варна се заселва за постоянно Карел Шкорпил, племенник на Константин Иречек. Той и брат му Хермин Шкорпил вече са запалили искрата на съвременната археология в Пловдив, Велико Търново, Русе, Сливен и други български градове. Карел е назначен за учител по математика в Мъжката гимназия. Любознателната му и дейна натура го тласка в най-различни сфери на науката и обществения живот. Той е в истинския смисъл на думата енциклопедист. Успява да намери последователи в разцъфтяващия град. Още с първото си идване във Варна през 1887 г., преподавайки една учебна година в Мъжката гимназия, съумява да сложи началото на музейна сбирка. Карeл има голяма заслуга и към българския туризъм, с т. нар. „Дармаданци” (той, Анани Явашов, Христо Генков – учители в Мъжката гимназия) организират излети (Обр. 2, 3 и 4) за събиране на старини и опознаване на природните забележителности на Варненския край. Туризмът и археологията вървят ръка за ръка през последните години на века, а началото на XX в. става и начало на организираната дейност на туристите и събирачите на археологически материали. Почти едновременно е сложено началото на Варненското археологическо дружество – 12.12.1901 г.1  и Варненското туристическо дружество 05.04.1902 г. В уставите2  на двете организации опазването на природата и културно-историческото наследство са водещите начала. Под Устава на Варненското археологическо дружество виждаме подписите на основателите (Обр. 5): „Председател, Св. Варненско-Преславски митрополит Симеон; Членове основатели: Окръжен управител: П. Станчев; Градски кмет: Р. Матеев; Директор на Мъжката гимназия: Д. Габровски; Директор на Девическата гимназия: Д. Стоилов; Училищен инспектор: Н. Дуков; Държавен архитект: Хр. Ковачески; Градски инженер: Йордан Данчов; Градски архитект: А. Нестеров; Учители: М. Арнаудов, А. Явашов, Хр. Генчев, Андреев, К. В. Шкорпил”, а протосингелът на митрополит Симеон – иконом Иван Радов е добавен като основател в притурката на бр. 15 на „Варненски общински вестник”, чрез която се прокламират създаването и идеите на дружеството. На неговите страници четем: „Във Варна, гдето изобилстват много паметници на миналото, тъй както градът е стар и исторически, се чувствуваше отдавна нуждата от една корпорация, която да се грижи за запазването на тези старини, които се разпиляваха по всички страни, за да изчезнат после завинаги. Най-после по инициатива на Н. В. Преосвещенство Варненско-Преславски митрополит и някой гимназиални учители в града ни, от днес, град Варна се сдоби с едно археологическо дружество, целта на което е да съдействува, както на държавата така и на общината, за съхранение и изучавание старините на миналото. Уставът на дружеството е утвърден от Министерството на народното просвещение с Предписание № 569 от 21 май тази година, което публикуваме по-доле”3 .
Печатът на дружеството също заслужава внимание. Стилово издържан и добре балансиран, състои се от името на дружеството, а за емблема са избрани опаковите страни (реверса) на две знакови монети на Одесос, сечени от името на император Гордиан III (238 – 244 г.). На едната, е изобразен Храм на Великия бог на Одесос – Дарзалас4  (Обр. 6), а на другата скулптура на Атина с кукумявка в ръката5  (Обр. 7), която вероятно е украсявала неин храм в града. Не може да се мисли за по-добър избор на емблема. Тази идея е следвана и в печата на Българското археологическо дружество – гр. София, както и от Старозагорското и др. За емблема на първото е избран хрисовул на цар Йоан Асен II6, а за второто - реверс на монета на Августа Траяна7.
През 1902 г. музейната сбирка от Мъжката гимназия е преместена в Девическата гимназия, където е поместена в две стаи на подземието. На 13 май 1902 г. кмета на Варна Р. Матеев кани директорите на двете гимназии, К. Шкорпил, д-р Басанович, окръжния училищен инспектор и членовете на Библиотечния комитет при Общинското управление на събрание, насрочено за 15 май 1902 г. Поводът е одобреното от Министерството на народното просвещение Решение № 14/60 на Общинския съвет, относно основаването на Градски музей във Варна8. Варненският музей тържествено е открит на 11 юни 1906 г. в една стая на тавана на Девическата гимназия (Обр. 8). През 1915 г. сбирката отново е пренесена във влажното подземие на гимназията по нареждане на директора и под предлог, че музейната стая му е нужна за класна. Сбирката е опакована и подготвена за изнасяне по време на бомбардировките през Първата световна война9.
В отдел Държавен архив (ДА) – Варна се съхранява документалното богатство на Варненското археологическо дружество, заведено като Фонд 71К на 06.12.1958 г. Ценни сведения за зараждането и развитието на археологията в България получаваме и от личните фондове на дейците на дружеството – Фонд 76К на свещеник Иван Костадинов Радов (18 юли 1844 – 14 май 1912 г.)10, (Обр. 9). След Освобождението той се проявява като политик, депутат във Второто велико народно събрание, Второто и Четвъртото обикновени народни събрания. Във Варна той става член-основател на Варненското археологическо дружество, както и на свещеническо братство „Св. Борис”. Избран е за протосингел на Варненско-Преславския митрополит Симеон. Пише редица статии и книги – „Из записките ми”, „Старините на Провадия”, „Записки по Освобождението на Провадия” и др.11, чиито ръкописи се съхраняват в ДА – Варна. След неговата смърт архивният му фонд е предаден в Археологическия музей, където е съхраняван добре. Приет е в Окръжен държавен архив – Варна на 28 март 1955 г. Фонд 744К носи името на архимандрит Инокентий Софийски (01 юни 1882 – 27 август 1976 г.) (Обр. 10, 11 и 12). Той е дългогодишен секретар на Варненското археологическо дружество и уредник на музея и близък приятел с Карел и Хермин Шкорпил. Събира археологически, етнографски и библиографски ценности, стари документи, има голяма сбирка от ценни възрожденски икони. Предава безвъзмездно всичко, което притежава на музеи и библиотеки. Автор е на стотици статии в местния и централния печат, в „Известия на Варненското археологическо дружество”, „Военноисторически сборник” и др. За неговите граждански заслуги и приноса му към музейното дело, той е удостоен с високото отличие орден – „Кирил и Методий”12.
Дейността на дружеството е оставила следи и във фонда на държавната власт в града – 78К „Окръжно управление – Варна”. Първите ценни сведения откриваме в преписки от 1905 г. – множеството молби за дирене на имане и дори за провеждане на археологически разкопки, както и протоколите за резултата от тях. На 01.03.1905 г. Атанас Хр. Икономов от Провадия пише писмо до министъра на народното просвещение, в което съобщава за откриването на плоча с латински надпис на крепостта „Арковна”  край с. Арковна (общ. Дългопол) и иска разрешение за археологически разкопки. От отговора на министъра става ясно, че „... за да му се издаде исканото дозволение за дирене на старини, трябва да се съобрази с наставленията, изложени в окръжните предписания на Министерството на народното просвещение до окръжните управители от 25.02.1899 г., № 2137 и от 20.07.1901 г., № 7998”13. Във всички останали случаи на дирене на имане или провеждане на археологически разкопки окръжният управител следва инструкциите и буквата на „Закон за издирване на старини и за спомагане на научни и книжовни предприятия” от 1890 г. От 1906 г. датират преписка за откриване на статуя на жена с житни класове (вероятно Деметра), открита на морския бряг в района на Каварна14. От същата година е и писмо от Провадийското археологическо дружество, относно изплащане на възнаграждение за оброчна плочка на Тракийски конник, намерена от гражданин на Провадия15.  В преписките от 1908 г. има ценни свидетелства за откриването на гробница на лекар в Дионисополис (дн. Балчик). Тази находка е описана в кн. 5 на „Известия на Варненското археологическо дружество” от 1912 г. А към нея има и притурка „Хирургическите инструменти”16, в която за пръв път в българската литература се коментира този въпрос. Авторът е талантлив хирург. Д-р Параскев Стоянов ни дава изчерпателно обяснение за функциите на всеки един хирургически инструмент (Обр. 13) в „сандъчето” на доктора, погребан в гробницата. През 1908 г. е открита огромна (143 кг. около 50 000 бр.!17) находка от римски монети от драгата, прокопаваща първия Варненски канал на 28.06.1908 г., на 600 м. от морския бряг и на 5 м. дълбочина. Находката е съставена от еднородни бронзови монети от времето на Константин Велики, според запазеното свидетелство18. Това откритие е описано в кн. 2 на „Известия на Варненското археологическо дружество” от 1909 г. Продължението на историята намираме във Фонда на дружеството19, където се пази уведомително писмо до дружеството за изпращането на монетите от находката в Софийския археологически музей. То е адресирано до Областния управител и подписано от министър А. Мушанов, а на Варненското археологическо дружество е обещано: „по един екземпляр от всеки вид на предметните монети”. От тази преписка е видно защо дружеството застава категорично против дълго подготвения „Закон за старините” и конкретно против централизацията, залегнала в неговия проект. В конкретния случай монетите се съхраняват в БНБ – Варна, и дейците на дружеството дори нямат достъп до тях. Тази позиция е заявена в Открито писмо до Министерството на народното просвещение „Против законопроекта за старините” – „I. Резолюция: Днес, 13 декемврий 1909 г., по повод новия законопроект за старините, след като го всестранно обсъдихме, намерихме: 1. Че в казания законопроект е прокарано напълно централистично начало, толкова вредно за музейното дело в България, и 2. че в него са неуважени и напълно пренебрегнати археологическите дружества, и техните музеи, които са единствените будители на любов към старините в българското население, единствените грижовни пазители на недвижимите и главни издирвачи и пазители на подвижните старини... II. Избрана е комисия, състояща се от г-н Иван Церов, градски кмет, г-н д-р В. Карамфилов, общински съветник и г-н Ив. Стоянов, учител в Девическата гимназия, която заедно с настоятелството на дружеството да изработи начала за нов законопроект в духа на взетата Резолюция.”20
По инициатива на Варненското археологическо дружество се осъществява Първата национална археологическа конференция. В писмо от Българското археологическо дружество – гр. София, до Варненското археологическо дружество от 20 март 1910 г. четем: „... В началото на тази година Варненското археологическо дружество по своя инициатива подигна този въпрос, като предостави на централното дружество да осъществи свикването на конференцията. Вследствие на това настоятелството на централното дружество в едно от последните си заседания реши да се свика тази конференция в края на май т.г. в Търново, като централен пункт на цялата България...”21, подписано от председателя д-р Г. Кацаров и деловодителя д-р Б. Филов. Близо десет години след създаването си Варненското археологическо дружество е водещо в страната. В програмата на конференцията е разгледан основният въпрос, който вълнува варненските деятели: „... 8 юни, вторник, преди обяд 9 часа.  I. Предложение на разискванията на Законопроекта за старините. II. Определяне на место и време за общ археологически събор...”22. През следващата година 1911 г. от 16-19 юли е свикана Втората археологическа конференция, този път във Варна. Във фонда на дружеството е запазен комплект от Пълномощни писма23 на представителите на археологическите дружества, които участват в конференцията – Търновското, Старозагорското „Августа Траяна”, Видинското, Преславското „Тича”, Шуменското и Плевенското. Народното археологическо дружество – гр. София, отказва да участва в конференцията. Въпреки това, тя заседава в определеното време и за нея откриваме изчерпателна информация в писмо от сформирания Временен комитет на археологическите дружества до дружеството във Варна на 14 септември 1911 г.: „Втората археологическа конференция във Варна, събрана по въпроса за изпълнение Закона за старините, в смисъл да се гарантира автономността на съществуващите арх. дружества и музеи по въпроса за образуване на Съюз на арх. дружества в България, разгледа двата въпроса, направи нужните изменения в закона и подчерта решението на първата конференция в гр. В. Търново, че е крайно време вече да се образува съюз. За да се оформят тия две важни решения на конференцията – последната реши в близко време да се свика Учредителен арх. конгрес, който да представи изменения закон дето требва, за да се извика промяната му в смисъл желателен за дружествата и тяхното бъдеще...”24. Въпреки бойкота на Българското археологическо дружество – гр. София, Министерството на народното просвещение се съобразява с конференцията. В писмо № 15642 от 09.08.1911 г. от министерството до Варненското археологическо дружество, четем: „... К. Шкорпил (Варна), Ат. Кожухаров (Ст. Загора) и К. Вълев (Плевен). Съгласно чл. 6 от Закона за старините горните три лица се утвърждават за делегати на археологическите дружества в комисията за старините.”25
През 1910 г. Варненското археологическо дружество търси и открива царска подкрепа под формата на почетно и реално членство на царската фамилия в дружеството. Запазени са множество писма, а в едно от тях (Обр. 14) от секретаря на царица Елеонора от 04 юли 1910 г, двореца Евксиноград, четем: „По заповед на Нейно Величество царицата имам честта да Ви изпратя тук приключените 100 (сто) лева, с молба да се запише Нейно Величество за редовна членка на председателствуваното от Вас Варненско археологическо дружество...”26.
Още от основаването си дружеството се ползва с подкрепата и дейното участие на местната власт за всеки един проект, което улеснява неимоверно благородните начинания: 1. Откриването и проучването на Първата българска столица – Плиска; 2. Запазването на „Римската кула” и отчуждаването на имотите, за да може да се превърне тази старина в сегашния музей „Римски терми”; 3. Откриването и проучването на комплекса около Мадарския конник; 4. Изучаването и издаването на описание (1908 г.)27  на съдбоносната битка край Варна през 1444 г.; 5. Създаването на алеята на Българското Възраждане в Морската градина, чийто проект е бил още по-грандиозен от това, на което се радват всички граждани и гости на града днес; 6. Проучването на стария Марцианополис (дн. Девня); 7. Проучването и запазването на църквите на старата Месембрия (дн. Несебър); 8. Откриването на раннохристиянската базилика в м-та „Джанавара” с красивите мозайки и изключителния реликварий от три части – алабастрова, сребърна и златна със скъпоценни камъни, както и съдържанието му: „В златното ковчеже се намериха Св. мощи (няколко кокалчета на някой Мъченик и треска дърво, види се, че е от Честния кръст)”28. „Грижливото опаковане на кутийките ни навежда на мисълта, че женска ръка ги е редила, може би, че самата Св. Елена, майка на Константин Велики...”29; 9. Откриването и проучване на праисторическото селище във Варненското езеро; 10. Откриването на скрипториума30 (манастир, функциониращ като университет) в м-та Караач теке от времето на княз Борис I и първия негов моливдувул; 11. Аладжа манастир (Обр. 4) с прилежащия му парк Златни пясъци, които са пазени от Археологическото дружество от годината на създаването му – 1901 г.;  12. Откриването и запазването на Възрожденските архиви във Варна, съхранявани днес в ДА – Варна31 и много други.
Владимир БЕКОВ, Гергана ГЕОРГИЕВА
Държавен архив - Варна
______________________
1 Препис от Протокол №1 на Варненското археологическо дружество от 12.12.1901 г., ДА – Варна, Ф. 91К, оп. 1, а.е. 1, л. 5.
2 Оригиналният Устав на Варненско археологическо дружество (Обр. 5), ДА – Варна, Ф. 91К, оп. 2, а.е. 4, л. 1-6.
3 Пак там, л. 7.
4 ДА – Варна, Ф. 91К, оп. 1, а.е. 4, л. 62.
5 Пак там, л. 20.
6 Пак там, л. 17.
7 Пак там, л. 48.
8 ДА – Варна, Ф. 91К, оп. 2, а.е. 4, л. 7.
9 Шкорпил, Карел и Шкорпил, Хермин. Двадесетгодишната дейност на Варненското археологическо дружество 1901-1921 г. В: Известия на Варненското археологическо дружество, кн. VII, 1921 г., стр.1-84.
10 ДА – Варна, Ф. 76К и историческата справка към него.
11 Пак там.
12 ДА – Варна Ф. 744К и историческата справка към него.
13 ДА – Варна, Ф. 78К, оп. 1. а.е. 16, л. 13-14.
14 ДА – Варна, Ф. 78К, оп. 2. а.е. 4.
15 Пак там.
16 Стоянов, П. Хирургическите инструменти. В: Известия на Варненското археологическо дружество, кн. V, 1912 г., стр. 63-64.
17 Средното тегло на бронзовите монетите по времето на Константин Велики е около 3 гр.
18 ДА – Варна, Ф. 78К, оп. 1. а.е. 31, л. 30-33.
19 ДА – Варна, Ф. 91К, оп. 1, а.е. 31, л. 34.
20 Пак там, л. 6.
21 ДА – Варна, Ф. 91К, оп. 1, а.е. 4, л. 6.
22 Пак там, л. 11-12.
23 Пак там.
24 Пак там, л. 62-63.
25 Пак там, л. 65
26 Пак там, л. 18.
27 Известия на Варненското археологическо дружество, кн. I, 1908 г. С тази книжка, посветена на „Сражението при Варна в 1444 г.” е сложено началото на българската археологическа периодика.
28 Шкорпил, Карел и Шкорпил, Хермин. Двадесетгодишната дейност на Варненското археологическо дружество 1901-1921 г. В: Известия на Варненското археологическо дружество, кн. VII, 1921 г., стр. 7.
29 Пак там, стр. 60.
30 В скрипториума са се писали, превеждали и орнаментирали книги по повеля на княз Борис I.
31 Става въпрос основно за три архивни фонда – 79К „Главна българска община – Варна” (1860-1878);  83К „Гръцка митрополия” – Варна (1850-1913); 75К „Варненска и Преславска митрополия – Варна” (1864-1955). Варненското археологическо дружество проявява цялостен интерес към ценните исторически документи и тяхното запазване.



















Обр. 1. Снимка на Варна (изглед към сегашния бул. „Приморски”) след Освобождението.  ДА – Варна, Ф. 711К, оп. 1, а.е. 17, л. 5.
Обр. 3. Снимка на т. нар. „Дармаданци” на излет край Варна (Вероятно портата на крепостта Кастрици в близост до двореца Евксиноград), 1901 г. ДА – Варна, ЧП 158.
Обр. 4. Снимка на т. нар. „Дармаданци” на излет до Аладжа манастир, 1901 г. ДА – Варна, ЧП 158.
Обр. 5. Уставът на Варненско археологическо дружество (последната страница с подписите и длъжностите на членовете-основатели). ДА – Варна, Ф. 91К, оп. 2, а.е. 4, л. 1-6.
Обр. 6 и 7. Печатите на Варненско археологическо дружество. ДА – Варна, Ф. 91К, оп. 1, а.е. 4, л. 20 и 62.
Обр. 8. Първата експозиция на Варненския музей.
ДА – Варна, Ф. 91К, оп. 1, а.е. 4, л. 62.
Обр. 9. Снимка на свещеник Иван Радов. ДА – Варна, Ф. 76К, оп. 1, а.е. 4, л. 7.
Обр. 10. Снимка на Илия П. Софийски (архимандрит Инокентий Софийски), направена по случай завършването на четвърти курс на Таврическата духовна семинария в гр. Симферопол на п-ов Крим, 25 май 1904 г. ДА – Варна, Ф. 744К, оп. 1, а.е. 10, л. 43.
Обр. 11. Карел Шкорпил и архимандрит Инокентий Софийски в Девическата гимназия 1936 г. ДА – Варна, Ф. 744К, оп. 1, а.е. 10, л. 59.
Обр. 12. Карел Шкорпил и архимандрит Инокентий Софийски сред музейните експонати. ДА – Варна, Ф. 744К, оп. 1, а.е. 9, л. 2.
Обр. 13. Римски хирургически инструменти от гробница в Дионисополис (дн. Балчик). Стоянов, П. Хирургическите инструменти. В: Известия на Варненското археологическо дружество, кн. V, 1912 г., табло XI.
Обр. 14. Писмо от секретаря на царица Елеонора от 4 юли 1910 г, двореца Евксиноград. ДА – Варна, Ф. 91К, оп. 1, а.е. 4, л. 18.
Обр. 15. Паметникът на Хермин и Карел Шкорпил пред входа на Регионалния исторически музей – Варна.
Обр. 15. Паметникът на Хермин и Карел Шкорпил пред входа на Регионалния исторически музей – Варна.