начало
избор на брой
"Морски колекции"
130 ГОДИНИ ОТ ПОСТРОЯВАНЕТО НА БОТ № 1
През 2006 г. публикувах обширен критичен анализ на известните дотогава многобройни противоречия около историята на Бот № 1 и обосновах, че този плавателен съд е построен през 1882 г. [1, с. 144-158]. Междувременно някои автори се убедиха в обосновката ми, но отстояването на версията за 1881 г., разпространявана от 60-те години на миналия век, продължи в две разновидности:
- Бот № 1 бил построен на 4 ноември 1881 г. и той, видите ли, бил дело на предшественика на днешната „Корабостроителница Русе” АД, сиреч тази фирма била основана още през 1881 г. В разрез с известни в историографията факти тази измислица упорито се тиражираше през периода 1993 - 2011 г. [2];
- Бот № 1 бил построен през 1881 г., като за доказателства се използват стара снимка с неясна достоверност и поукрасени твърдения въз основа на известната монография на Ради Боев от 1969 г. [3], [4, с. 22].
Защо първата разновидност изопачава историята на българския военен флот и историята на българското корабостроене обосновах отново.
В края на миналата година припомних защо първата разновидност изопачава историята на българския военен флот и историята на българското корабостроене [2] и поради това сега няма да разглеждам този морскоисторически фалшификат. Иска ми се да вярвам обаче, че сегашното фирмено ръководство ще се откаже от по-нататъшно съзнателно заблуждаване на българската общественост и клиентите си и ще възприеме отдавна доказания факт, че Пристанищната работилница в Русе (общоизвестният предшественик на „Русенска корабостроителница”) е основана през 1921 г. [5]. Втората разновидност на необоснованата версия за построяването на Бот № 1  през 1881 г. е поместена в уважаван от мен сайт на 1 април 2011 г. без никакъв коментар за публикуваните преди тази дата други твърдения по случая [3]. Поради това се виждам принуден  отново накратко да представя сведенията за този исторически плавателен съд, защото не става дума за дребни неточности.
Най-ранният и всъщност ЕДИНСТВЕН източник за строежа на Бот № 1, известен към днешна дата в историографията, са спомените на Константин Божков (1857-1942 г.) от 1933 г. [6, с. 124 ]. Той също не е пряк свидетел на строежа на бота, защото службата му във Флотския арсенал - Русе, започва





Единствен източник за строежа на Бот № 1, известен към днешна дата в историографията, са спомените на Константин Божков (1857-1942 г.). На снимката: освещаването на Алеята на преподавателя по случай 125-та годишнина от създаването на Морското училище (2006 г.). Стелата с орелефа на Константин Божков е в ляво зад духовниците.
Откъс от книгата на Тремол Иванов „Страници от историята на българското корабостроене”, Варна, 1998, с. 17
Откъс от книгата на Илия Тодоров „Българските военни кораби (1879 - 2002 г.), София, „Еър Груп 2000, 2003, с. 32. Открийте разликите с другия откъс!
началото на 1885 г., но все пак редица досегашни проучвания доказват много високата степен на достоверност на мемоарите му, което в немалка степен се дължи и на факта, че при написването им е ползвал  документация и свидетели от онова време, а от друга страна, виждал е многократно бота по време на службата си в Русе. Няма да коментирам непубликувания ръкопис „История на Дунавската флотилия” на Сава Н. Иванов (1891-1958 г.) от 1935 г., т. к. той е трудно достъпен и на практика понастоящем не може да бъде проверен от страничен читател, а освен това, авторът му е роден десетина години след построяването на бота и за историята на Флотилията и Морската част по онова време в значителна степен е разчитал на спомените на съвременници като К. Божков. На практика повечето автори от 60-те години на миналия век досега пряко или косвено ползват монографията на Р. Боев от 1969 г. [4, с. 22], като според разбиранията си за отговорност пред науката и читателите само в различна степен доукрасяват прочетеното. 
Правен ли е проект за Бот №1? Твърдението „Проектира го руснакът Павел Изотов” [3] е напълно необосновано по две причини:
- ако Бот № 1 е бил наистина построен през 1881 г., това е станало без участието на П. Изотов, защото въз основа на архивен документ от декември 1881 г. е известно, че той едва тогава е поканен да постъпи на служба в българския военен флот [1, с. 408], а е назначен през март 1882 г. [1, с.136];
- Р. Боев свързва П. Изотов с построяването на Бот №1, но твърди само, че то става под негово ръководство [4, с. 22]. Нищо повече, никакъв намек за проектиране, а не цитира и източник. В спомените си К. Божков не посочва нито наличието на проект, нито дума и за участието на П. Изотов.
Иначе, лично на мен много ми се иска за Бот № 1 да е бил изработен проект, но понастоящем най-старият съхранен чертеж на плавателен съд, изработен във Флотския арсенал - Русе, е от 1887 г. и е дело на Алексей Надеин [1, с. 311-313].
Има ли доказателство за построяването на Бот № 1 през 1881 г.? Очевидно  авторът на кратката информация от 1 април 2011 г. в сайта pan.bg разчита за това на два източника:
Първият източник. Бот № 1 имал на носа си „метална плоча (Ради Боев пише за бронзова табела) с надпис „Русчукский порт 1881” [3]. Това е вече 15-ият вариант за името на бота и неговия материален носител [7], с който е обогатена морскоисторическата литература, макар че за целта съществува само един първоизточник - спомените на К. Божков. Р. Боев е написал всъщност следното: „имаше на носа си бронзов надпис: „Русчукский порт 1881 г.” И това твърдение той подкрепя с препратка към стр. 124 от спомените на К. Божков от 1933 г. [4, с. 22]. Всеки читател може обаче лично да се увери, че в тях К. Божков е написал нещо съвсем друго: „беше обозначен с една бронзова таблетка... - „Русенский портъ 1882 год.” [6, с. 124]. Нека оставим настрана второстепенните различия, същественото е, че според единствения първоизточник Бот № 1 е произведен през 1882, а не през 1881 г. И не може да става дума за авторска грешка на мемоариста или евентуална печатна грешка при тогавашната печатарска технология, защото К. Божков разглежда историята на Флотилията и Морската част в Русе хронологично и строежът на Бот №1 е представен в текста за 1882 г.
Вторият източник е снимка с надпис „Бот № 1 (1881 г.)” и никакъв коментар за нейния произход. Тя представлява безспорен интерес за морската ни история, но в конкретния случай задължително са необходими доказателства за два факта: а) кога е направена снимката - 1881 г. или по-късно? и б) въз основа на какво се твърди, че на снимката е фотографиран Бот № 1 - архивен надпис на обратната страна на снимката или логично предположение на автора на съобщението за нея?
Известният русенски историк Иво Жейнов на 23 декември 2011 г. е добавил към съобщението за тази снимка кратък коментар с аргументирано съмнение, на което все още няма отговор. Въз основа на сравнителен анализ на размерите на лодката до бота и на самия бот той предполага, че е възможно „това да е снимка на такъв бот, който има по-малки (подч. И.А.) размери от Бот № 1”. Подкрепям съмнението му въз основа на сравнение с известните понастоящем два главни размера на Бот № 1, които не се оспорват от автора на съобщението в pan.bg: „дължина - 16 м; широчина - 3 м”. На снимката ясно се вижда, че широчината на капака на квадратното люково закритие е 1,5 м, защото между него и двата борда има общо приблизително още една широчина на капака. Ако се отчетат дължините на шестте капака, разстоянията между тях и разстоянията от носовия капак до носа и от кърмовия капак до кърмата, общата дължина на фотографирания бот е ок. 13-13,5 м и  в никакъв случай - 16 м. Но дори да беше 16 м, пак е необходимо пряко доказателство, че това е тъкмо Бот №1, защото на снимката не се вижда никакъв носов надпис, камо ли да се разчита някакъв текст. Външната прилика на фотографирания плавателен съд с известни днес макети, съхранявани във Военноморския музей (ВММ) - Варна, и в Русе, и чиито снимки са публикувани доверчиво тук-там без никаква авторска уговорка, не може да бъде доказателство, защото тези макети нямат никаква историческа стойност. През 2006 г. публикувах истината за тях [1, с. 147-148], но очевидно се налага да я припомня отново.
Най-ранният макет на Бот № 1 е изработен през 1961 г. от известния корабомоделист Владимир Кондов и се съхранява във ВММ - Варна. Около 1981 г. се срещнах с автора на този макет и той почтено призна, че при изработването му не е разполагал нито с чертежи, нито със снимка на Бот № 1. Веднъж (преди 1961 г.), когато минавал край сградата на Щаба на флота във Варна, Вл. Кондов забелязал близо до нея изхвърлени чертежи на стари плавателни съдове, подобни на баржи. Той ги запазил и по тях, комбинирайки конструктивни елементи в някакво свое предположение за събирателен външен вид на Бот № 1, изработил макет на хипотетична несамоходна баржа... Още през 1967 г. директорът на ВММ през периода 1955 - 1965 г. Иван Казаков документира същото признание: „с помощта на подобни (подч. И.А.) чертежи ... стана възможно изработването на точен макет...” [8, с. 54]. А без оригинална документация или поне автентична снимка може да се направи само подобен макет и нищо повече, не и точен модел.
Накратко, за да се приеме гореспоменатата снимка за доказателство, че Бот № 1 е построен през 1881 г., необходимо е да се публикува обратната й страна и, ако на нея е нанесен текст с името на плавателния съд и дата 1881 г., да се коментира автентичността на текста, т.е. дали той е вписан през 1881 г. или е нанесен години след това. Не изключвам възможността К. Божков да е допуснал грешка в спомените си, но това трябва да се докаже въз основа на първичен документ, а засега само едната страна на снимката не е доказателство [9].
Преди 130 години Бот № 1 поставя началото на металното корабостроене в България. Когато се оценява това постижение, добре е да се знае, че към 1882 г. дори в една от най-развитите индустриални страни в света - САЩ - около 80 на сто от произведените кораби са все още дървени, а първият руски железен кораб на Черно море е построен едва през 1873 г., т.е. само 9 години преди Бот № 1 въпреки несравнимо по-богатия корабостроителен опит в Русия. Първият метален плавателен съд, построен в България, заслужава достойно място и в историята на българската техника, защото е първото по-сложно изделие на зараждащата се българска метална индустрия. Бот № 1 е пионерно дело на русенските флотски арсеналци, т.е. на българския военен флот. Създадената през 1921 г. Пристанищна работилница - Русе, на която приемник е днешната фирма „Корабостроителница Русе” АД, няма абсолютно никакъв принос за този успех, т.е. той не е част от нейната история. От друга страна варненската фирма „Булярд Корабостроителна индустрия” ЕАД продължава и в най-ново време дългогодишната си традицията  също да изопачава морската история, като твърди, че тя била поставила началото на българското корабостроене през 1907 г., сиреч за нея Бот № 1 не съществува, но това е вече друга тема.  

Литература и бележки
1. Алексиев, Иван. Омаяни от кораби мъже. Дейци на българското корабостроене до 30-те години на ХХ в. В 2 т. Т. 1. Варна, ИК „Морски свят”, 2006. 431 с.
2. Алексиев, Иван. 90 години „Русенска корабостроителница” АД, Или отново за изопачаването на морската история на България. - http://morskivestnik.com (17 ноем. 2011).
3. Бот № 1 (1881 г.). - http://pan.bg (3 апр. 2012, 9:10 ч.).
4. Боев, Ради. Военният флот на България 1879-1900. С., Военно изд-во, 1969. 112 с.  Монографията на Р. Боев е написана въз основа на дисертацията, защитена от него през 1965 г., но тя, от една страна, е изключително трудно достъпна, от друга, коректно е да се разглежда монографията от 1969 г., защото всеки автор има право в последващо издание да поправя и доуточнява по-ранни свои публикации.
5. Междувременно незнаен автор очевидно без никакво собствено проучване твърде доверчиво е приел грешното твърдение в официалния уебсайт на „Русенска корабостроителница” АД, че тя била създадена през 1881 г., и тази версия се разпространява  вече и чрез българската „Уикипедия”  http://bg.wikipedia.org  (3 апр. 2012, 9:20 ч.).
6. Божков, Константин. Бележки и спомени по Морската ни част. - Военноисторически сборник, кн. 13, 1933, 110-160.
7. През 2006 г. описах в таблица 13 варианта за името на Бот № 1 и неговия материален носител, като посочих и съответните източници [1, с. 151]. Междувременно установих още един вариант (от 1966 г.) и  този от източник [3] e вече № 15...
8. Казаков, Иван. Първи стъпки в стоманеното корабостроене и в усвояването на машинната техника. - Корабостр. и корабопл., 1967, № 11-12, 52-54.
9. Немалко автори фетишизират архивните източници. Естествено тези документи имат висока степен на достоверност, но те също се нуждаят от  критичен анализ преди да бъдат използвани. Тук прилагам само един пример за тази необходимост. Наскоро в сайта на „Морски вестник” беше представена архивна снимка на пътническите кораби „Галата” и „Евксиноград”, но редакцията коректно публикува и обратната страна на снимката. На нея има надпис: „Корабостроителния завод 1936 г. корабите „Галата” и „Евксиноград” най големите за времето си построени в България” (запазвам оригиналния правопис) [10]. Надписът очевидно е стар, но в никакъв случай не е от 1936 г., нито са верни основните твърдения в него:
- пробните изпитания на „Галата” завършват на 5 юни 1937 г., а пробните изпитания на  „Евксиноград” - на 19 април 1939 г., т.е. изключено е двата кораба да са едновременно вече на вода към 1936 г.;
- към 1936 г. терминът „корабостроителен завод” не е популярен в България. Двата кораба са построени в Пристанищната работилница - Варна. Надписът на снимката е направен по памет след 1945 г., съдейки и по това, че вече е използван новият правопис;
- „Галата” и „Евксиноград” не са „най-големите за времето си построени в България”. Изразът „за времето си” е неясен, но както преди, така и след тях във Варна и Русе са построени по-големи кораби от тях.
В конкретния случай е безсмислено да обосновавам кога е добавен надписът на обратната страна на снимката, същественото е, че е напълно възможно  критичният анализ на един архивен документ да не потвърди достоверността на наличните в него сведения.
10. http://morskivestnik.com

Иван АЛЕКСИЕВ