начало
избор на брой
"Морски колекции"





КОРАБОСТРОИТЕЛНО ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ
ИСТОРИЯТА НА П/Х „ПЪРВИ МАЙ”

Материалите за п/х „Първи май”, поместени в сайта на „Морски вестник” на 3 и 4 май т. г., подсказват, че в историята на този кораб има немалко неясни въпроси. Доколкото тя е представена преди всичко от корабоплавателно гледище, тук предлагам предимно данни по преустройството на кораба.
През 1996 г. Тремол Иванов съобщи, че „П/х „Евдокия” е вторият български кораб след „България”, който издига германски флаг и се използва без наш екипаж”. Според неговото проучване това става обаче през лятото на 1942 г. През 2001 г. въз основа на съвременни руски морскоисторически публикации доц. Асен Кожухаров изясни, че корабът е използван всъщност като плаваща казарма и наистина е потопен от съветска авиобомба в Севастопол, но на 30 март 1943 г., а не през 1944 г.
За района, от който параходът е провлачен до Варна, битуват две версии – Браила и Галац. Поне досега нито една от тях не е обоснована с цитирането на първичен документ. Наистина г-жа Евгения Рангелова-Пеева съобщава заповеди за командировки до Браила през пролетта на 1945 г., но не уточнява дали сведението е по първичен или мемоарен документ, както и не посочва целта на командировката. В сравнение с това прави впечатление, че в биографията на кап. Г. Дюлгеров, поместена в известния „Алманах на капитаните и главните механици от Параходство „Български морски флот”, се твърди, че той е „Изпратен до Галац, откъдето довежда до Варна” (подч. м. – И.А.) „Евдокия”. Това сведение също не е подкрепено с документ, но пък в статия от 10 май 1946 г. (в. „Транспортен глас”), посветена на тържественото предаване на кораба за експлоатация, също се отбелязва, че той е докаран във Варна от Галац. 
„Евдокия” пристига във Варна на 4 юли 1945 г., а още през 1956 г. варненските корабостроители твърдят, че са извършили преустройството му „не за два месеца, а  само след месец и половина”. Поради това остава неясно защо неговото начало е забавено 8 месеца и половина въпреки острата нужда на страната от търговски кораби по онова време. Вероятно причината е ангажирането на Държавната корабостроителница – Варна, предимно със съветски поръчки. За да съкратят продължителността на преустройството, варненските корабостроители заменят нитованата надстройка със заваръчна конструкция.  При това поради липса на електроди използват тънки ивици с квадратен профил, изрязани от  тримилиметрова ламарина, върху които нанасят покритие от карбидно мляко (против окисляването).
На тържеството на 3 май 1946 г. по повод вдигането на флага на преустроения параход негов кръстник е министърът на железниците, пощите и телеграфите Стефан Тончев, който му дава името „Първи май”. След министъра приветствие поднася представителят на Съюзната контролна комисия кап. ІІ р. Слюнин и положително той е съветският офицер, забелязан на снимката от тържеството. Г-жа Е. Рангелова-Пеева установява озадачаващия факт, че на тази снимка липсва Георги Дюлгеров, който в морскоисторическата литература е приет за първия капитан на кораба. Във връзка с това обаче прави впечатление, че според обширната информация за събитието, поместена още на следващия ден във варненския вестник „Народно дело”, на приветствените речи отговаря „коменданта на кораба г. Киряков” (подч. И.А.). В споменатия вече
1952 година, контролните кранове на параход “Първи май” (бивш “Княгиня Евдокия”), от където се подава въздух за издигането на параход “Шипка”.  http://www.lostbulgaria.com/pic/2703.jpg
1952 година, параход “Първи май” (бивш “Княгиня Евдокия”) изпомпва въздух за тежководолазите и понтоните, използвани за издигането на кораб “Шипка” от дъното. http://www.lostbulgaria.com/?p=2781
На този кадър е запечатан момент от поредното преустройство на парахода „Първи май”.  Снимката е от архива на „Морски вестник” и е малко известна и на изследователите. Очакваме вашите писма и коментари по въпросите, повдигнати от инж. Иван Алексиев в настоящата публикация.
„Алманах...” обаче не открих капитан с такава фамилия. Или има някакво нелепо недоразумение при публикацията от 4 май 1946 г., или истината за първия капитан е друга.
Неясноти има и около характера на преустройствата и основните технически данни на кораба. Известни са най-вече две преустройства - през 1946 и ок. 1952 г., когато е приспособен за водолазно-спасителен кораб. През 1978 г. пред морския журналист Михаил Михайлов кап. Г. Кулински си спомня, че „Първи май” има два димохода, които предизвикват „твърде често подигравките на чуждите моряци”, а скоростта на кораба е „едва осем възела”. На снимки от периода 1946 - 1952 г., известни досега в морскоисторическата литература,  силуетът на кораба не се вижда. Ако по онова време той все още е имал два димохода, тогава единият димоход е премахнат по-късно, но кога? 
Известно е, че през лятото на 1952 г. „Първи май” участва в изваждането на потъналия   параход „Шипка”. От снимка на водолазно-спасителния кораб по това време, публикувана в сайта „Изгубената България”, ясно се вижда, че той има два димохода. Очевидно премахването на единия димоход е станало по-късно, т.е. нито през 1946, нито през 1952 г. В книгата си „Сухият док (Обект 586)”, издадена от ИК „Морски свят” през 2005 г., инж. Любомир Живков цитира доклад на директора на ККЗ „Георги Димитров” Иван Ковачев за дейността на кораборемонта през периода 1 октомври 1955 - 1 октомври 1956 г. Според този първичен документ през разглеждания период заводът приема „работата по разоръжаването на кораба „1 май”  (подч. И.А.). Очевидно става дума за вече трето преустройство на кораба. За обхвата му свидетелства статията „Водолазно-спасителен кораб” от Златко Петров Златев, поместена в техническия бюлетин „Корабостроене”, 1961, бр. 1, с. 3-4., а на приложената към нея снимка корабът е вече с един димоход. Ветеранът на българското корабостроене инж. Жечо Близнаков наскоро ми съобщи, че когато към края на 1956 г. постъпва на работа в ККЗ „Г. Димитров”, заварва в заводското Конструкторско бюро Златко П. Златев да работи усилено над техническата документация по преустройството на „Първи май”. 
За основните технически характеристики на кораба в литературата се срещат противоречиви сведения с неясен произход. Поради това тук приемам данните, публикувани в „Регистровата книга” на Българския корабен регистър за 1972 г. Според нея при освидетелстването на „Първи май” през март 1971 г., той има: брутна вместимост 807 рег. т, най-голяма дължина 55,80 м, широчина 8,71 м, лятно газене 3,37 м.
За парахода „Евдокия” се знае, че има дължина 51,27 м. Известните досега исторически източници не уточняват вида на тази дължина (най-голяма или между перпендикулярите), но съгласно общоприетата практика приемам, че става дума за най-голямата дължина, т.к. дължината между перпендикулярите е най-вече проектантска характеристика и не се публикува в регистровите книги. От тази уговорка следва, че корпусът на „Първи май” е удължен с 4,5 м при едно от трите преустройства, но не разполагам с достоверни сведения кога точно е извършено. Ако отчета само продължителността на ремонта, вероятно това е станало при третото преустройство. След него корабът има следните по-важни конструктивни характеристики:
- водоизместимост 975 т;
- главна парна машина с тройно разширение тип „Christiansen und Meyer”, мощност 900 к.с. при 96 об./мин. (немско производство, Хамбург);
- старите немски парни котли са подменени с два цилиндрични огнетръбни котела, произведени от завод „Г. Кирков”-София (паропроизводителност 4 т/час при налягане 14 атм.);
-  скорост 12 възела;
- ок. 60 на сто от външната обшивка на кораба е сменена, като листите са заварени помежду си, но към набора са закрепени с нитове;
- премахнати са старите въглищни бункери и вместо тях са направени два мазутни танка с вместимост 61 т, т.е. едва към началото на 60-те години корабът преминава на течно гориво;
- обзаведени са общо 28 едно-, дву-, три- и четириместни кабини с общо 62 спални места;
- спомагателните устройства (котвено, рулево и товарно, баластна, осушителна и водопожарна система) се обслужват от парни механизми.
За отбелязване е и това, че през периода април-юли 1968 г. „Първи май” участва при изваждането на 10 000-тонния кораб „Балкан” в сирийското пристанище Латакия.
Според статия за кораба от края на октомври 1978 г. „Наскоро предстои изваждането му от експлоатация и бракуването му”. Кога ли се е случило и дали някой е съхранил нещо от „Първи май”?
Иван АЛЕКСИЕВ