начало
избор на брой
"Морски колекции"










ОТНОВО ЗА ПАРАХОДА „ЕВДОКИЯ”/„ПЪРВИ МАЙ”
Преди всичко дължа благодарност на г-жа Евгения Рангелова-Пеева за ценните уточнения, които направи по предисторията на парахода „Първи май” в сайта на „Морски вестник” на 6 юни т. г. За мен особено интересно е публикуването на датата 9 юли 1945 г., когато силно повреденият корпус на „Евдокия” постъпва в Държавната корабостроителница - Варна. Това означава, че преустройството му не е извършено „само след месец и половина”, както уверяват съвременниците му не повече от 10 години след събитието [1, с. 107], а са били необходими цели 10 месеца. Използвам случая да благодаря и на кап. дал. пл. Николай Йовчев, който по повод на допълненията ми по историята на „Първи май” ми предостави полезни технически данни за парахода „Евдокия”, съдържащи се в изложение на акционерите на БТПД от 15 юли 1939 г. във връзка с искането за етатизация на дружеството. Макар че периодът от историята на кораба до 9 юли 1945 и отчасти след 3 май 1946 г.  не е свързан пряко с историята на българското корабостроене, позволявам си отново да предложа няколко въпроса за размисъл, т. к. при ползването на литература по история на корабоплаването ми правят впечатление като читател, който се опитва да търси обосновка за едно или друго твърдение особено в случаите, когато авторите си противоречат.

1. Кога е потопен параходът „Евдокия”
Преобладава  версията за потопения през май 1944 г.
Параходът „Евдокия”, 20-те години на ХХ в. http://auction.bg/uploaded/9b7f4ff5a5aadd11148f59f8255ea528.jpg?1308144570
Факсимиле от справочното издание на Богатырев, С. В. и К. Б. Стрельбицкий, в което се посочва точната дата на потопяването на „Евдокия”
немски щабен кораб, но досега за нея не съм открил нито едно позоваване на източник, а и в науката истината не се определя с мнозинство на привържениците на едно или друго твърдение. За по-убедителни в дадения случай приемам съобщенията на съвременни руски автори за Втората световна война. 
Мирослав Морозов се позовава на „запис в дневника на бойните действия на немския Адмирал на Черно море”, според който на 30 март 1943 г. „в резултат на пряко попадение бил потопен българския кораб „Евдокия” (706 брт), служещ за плаваща казарма (подч.- И.А.) на  личния състав на немската 1-а десантна флотилия” [2]. Същата дата - 30 март 1943 г. - и същото предназначение на потопения български кораб потвърждават и други руски автори:
- генерал-лейтенантът от авиацията П. Хохлов (1910 - 1990 г.), участник във Втората световна война, свидетелства, че нападението е извършено от 18 бомбардировача ИЛ-4 под командването  на полк. Н. А. Токарев, уточнява часа на появяването им над пристанището на Севастопол на 30 март 1943 г., вида и количеството на използваните бомби и височината, от която  са хвърлени [3];
- солидният хронологичен справочник на С. В. Богатырев и К. Б. Стрельбицкий, в който морските загуби на противника са описани подробно ден по ден [4].

2.  Как СССР предава парахода „Евдокия” на България
Няма пълна яснота кой от съветска страна, кога и как за пръв път съобщава на българската страна за потопения кораб. Според Мирон Иванов „съветски офицер съобщава на Българското параходно дружество, че край Галац има български кораб... Съветското командване предава безвъзмездно кораба на България” [5]. Михаил Михайлов допълва, че това става „В първите дни след Девети септември”, а офицерът е „Голденберг, заместник-командир по политическата част на военното поделение, разквартирувано в града” (Варна - И.А.) [6]. Според друга версия, кап. ІІІ р. Голденберг е  пълномощник на Народния комисариат на Морския флот на СССР. Безсмислено е да се тълкуват противоречията на тези и други автори по статута на съветския офицер, дали той е проявил лична инициатива на добра воля или е бил упълномощен от някого (но от кого - командването на съветските войски в България, Народния комисариат на Военноморски флот на СССР, Народния комисариат на Морския флот на СССР или друга съветска инстанция?). Съществен е обаче въпросът дали съветската страна предлага безвъзмездно българския кораб, каквато е версията от периода 1944-1989 г., или при някакви условия. Това е изяснено в монографията на д-р М. Кръстева: „През март 1945 г. п/х „Евдокия” става обект на сделка между СКК и България: от Морския отдел на СКК в КИСП постъпва искане срещу отпускане от българска страна на известно количество материали, необходими за възстановяването на Севастопол, на България да бъде върнат корабът „Евдокия” (подч.-И.А.) [7, с.138 ], респ. в редакционната бележка от 4 май т.г.[8]. Сведенията на д-р М. Кръстева за ограбването на българското морско стопанство след Втората световна война се потвърждават и от други съвременни изследвания: „Разсекретените през 90-те години архивни документи разкриват, че в икономически план България не е пощадена от нито една велика сила. ...След войната България попада в зоната на влияние на Съветския съюз, предявяващ и най-големите репарационни претенции... Икономическите последици от Втората световна война лягат главно върху плещите на българския народ. Ограбването е компенсирано с труда на няколко поколения българи, които дори нямат представа за случващото се”  (подч. - И.А.)[9, с.122-123].

3. Кой е капитан на парахода „Първи май” при първото му плаване Варна-Балчик на 3 май 1946 г.
Публикуваните от г-жа Евгения Рангелова-Пеева архивни документи  са ценни първични свидетелства за участието на кап. Г. Дюлгеров в операцията по докарването на парахода „Евдокия” от Браила до Варна и преустройството  му в „Първи май”. Нито един от тях обаче не доказва пряко, че тъкмо той е приел кораба на 3 май 1945 г. и под неговото командване е извършен първият рейс до Балчик. Доколкото разбирам, аргумент за това предположение е косвено умозаключение въз основа на най-близкия до събитието документ - Наредба № 18 от 4 окт. 1945 г., в която той фигурира като комендант на „Евдокия”. Позоваването на статия от 1989 г.  не е убедително, защото не виждам логика в това да вярваме на вестникарски материал, публикуван 23 години след събитието, а да загърбваме друг от този род, появил се на следващия ден [10]. Наистина при изписването на имена се допускат какви ли не грешки. Например в конкретния случай в дописка, публикувана  седмица след събитието, фамилията на съветския офицер кап. ІІІ р. Слюнин е посочена като Сюлин [11]. Имената  Киряков и Дюлгеров обаче са твърде различни, за да се приеме тутакси, че са  объркани.
Допускам незнайният журналист на в. „Народно дело” да е сгрешил нелепо при изписване на името на коменданта, който приема  кораба на 3 май 1946 г. и под чието командване още същият ден е извършен първият рейс до Балчик и обратно до Варна, но това трябва да се обоснове, а пък защо да се изключва и  вероятността, че по някакво стечение на обстоятелства (например внезапно заболяване) тъкмо в началото на май 1946 г. кап. Г. Дюлгеров е бил възпрепятстван да приеме кораба и се е наложило някой временно да го замести. От друга страна, издирвайки допълнителни сведения за приемането на кораба и първия му рейс, положително ще обогатим историята му, а той заслужава това. Например биха могли да помогнат специалистите от Историческия музей в Балчик. Посрещането на „Първи май” на 3 май 1946 в Балчик е било общоградско събитие и, ако по това време там е издаван местен вестник, то положително е отразено по подобаващ начин.
Не твърдя категорично, че всичко в дописката от 4 май 1946 г. във в. „Народно дело” е самата истина, но и в архивната документация нерядко има примери за грешки, неточности и неясноти, както и в материалите за „Първи май”, публикувани във в. „Маяк”. Например в статия от 1990 г. се твърди, че през 1950 г. „Корпусът му е удължен с три метра. Двете димови тръби са свалени и заменени с една” [12]. Да оставим настрана неясната година на преустройството и дали тогава е бил удължен. На снимките при изваждането на „Шипка” през 1952 г. ясно се вижда, че „Първи май” има два димохода.

Литература:
1. Декало, Ешуа. Корабостроители. С., Профиздат, 1956. 200 с.
2. Морозов, Мирослав. Торпедоносцы ИЛ-4 над Черным морем (1943 г.). - 
http://morskivestnik.com/mor_kolekcii/izsledwaniq/phpmphpm.html
3.  Николай Александрович Токарев. -
http://evpatoriya-history.info/building/tokarev.php
4. Богатырев, Сергей Вадимович и Константин Борисович Стрельбицкий. Потери флотов противника на морских ТВД Великой Отечественной войны 1941-1945 гг. (Справочное издание). Львов, ТО „ТриО”, 1992. 88 с. - http://www.sukhoi.ru/forum/attachment.php?attachmentid=92346&d
5. Иванов, Мирон. Раздяла с ветерана. - Маяк, № 17, 27 апр. 1978, с.4.  
6. Михайлов, Михаил. Първият кораб на днешна България. - Отеч. фронт, № 10 434, 27 окт. 1978, с.9.
7. Кръстева, Мариана. Морето в международните отношения и външната поритика на България 1944-1949 г. Варна, ИК „Морски свят”, 2005. 304 с.
8.
http://morskivestnik.com/compass/news/2011/052011/052011_12.html
9. Никова, Господинка. Ограбването на България след Втората световна война. - Във: Втората световна война и България 1939 - 1947. Доклади и съобщения на Национална научна конференция, посветена на 60-годишнината от края на Втората световна война, проведена в гр. Сливен на 7 и 8 април 2005 г. Сливен, 2006, 116 - 124.
10. Вчера на варненското пристанище стана кръщаването на първия ни търговски кораб „Първи май”. - Народно дело (Варна), № 521, 4 май 1946, 1 и 4.
11. Нашите трудолюбиви моряци пуснаха първия О.Ф. търговски кораб в Черно море. - Транспортен глас, г. ІІ, № 18, 10 май 1946 г., 1-2.
12. Из морския ни летопис. - Маяк (Варна), № 17, 26 апр. 1990, с.3.
Иван АЛЕКСИЕВ