начало
избор на брой
"Морски колекции"
Пламтящата полупотопяема сонда „Deepwater Horizon”, часове преди да се преобърне и поеме към морското дъно. Източник: http://1.bp.blogspot.com





Фиг. 1 - Схема на работа на сондата Deepwater Horizon
Полупотопяемата сонда „Deepwater Horizon”
КОМЕНТАР НА АВАРИЯТА СЪС СОНДАТА
DEEPWATER HORIZON В МЕКСИКАНСКИЯ ЗАЛИВ -
ЧАСТ 1

1. Увод
На 22 април 2010 г. полупотопяемата сонда „Deepwater Horizon” извършваше  дълбоководен сондаж за въглеводороди в Мексиканския залив, на около 41 мили югоизточно от брега на щата Луизиана, т.е. от делтата на река Мисисипи, при около 1500 метра дълбочина на морето в тази точка. Сондата „Deepwater Horizon” се позиционира динамично с помощта на 8 подрулиращи устройства и в режим на сондиране не е закотвена за морското дъно. Единствената връзка на сондата с дъното е морският райзър, които я съединява с горната част на кладенеца.
Кладенецът на име „Macondo Prospect” беше просвредлен до 5480 метра под морското дъно и сондата завършваше циментирането на поредната укрепваща тръбна линия, когато на същата дата около 22:00 ч. започва произволно изригване на газ и нефт от кладенеца. По неизяснени засега причини, нефтопродуктите се запалват и причиняват голям пожар на сондата. В резултат на пожара 11 членове от екипажа се водят за безследно изчезнали и 17 са с различни степени на нараняване. Една част от 126 членния екипаж на сондата е евакуиран от хеликоптери, а някои са скачали във водата от височина 24 метра и са били прибирани от близките офшорни кораби.
Мобилизираните офшорни кораби започват пожарогасене на сондата с помощта на мощни водни струи, изпомпвани към сондата от противопожарните им монитори. По всяка вероятност, системата за аварийно затваряне на кладенеца (Blowout Preventer System) или ВОР не е успяла да затвори и да запечата кладенеца. В резултат на това, изригването на нефтопродукти продължава и до днес, с дебит 5000 барела (около 795 куб. метра) на ден. Поради
големите количества вода, вкарана от мониторите на офшорните кораби в горната част или надстройката на сондата, същата загубва устойчивост и започва да се накренява. На 22 април 2010 г. сондата загубва устойчивост и плавателност, преобръща се и потъва на дълбочина около 1300 метра, малко на северозапад от кладенеца.
Поради факта, че ВОР не е успял да запечата кладенеца, изригването на нефтопродукти продължава и до днес. Основните усилия са насочени към спиране на изригването и почистване на разлива. На 1 май разливът е с площ 1150 квадратни мили, а на 2 май достига до 3850 квадратни мили. При подобно изригване в района през 1979 г. са били необходими 10 месеца за поемане на ситуацията под контрол и елиминиране на разлива.
В професионалните кръгове се споделя, че по ирония на съдбата, загубата на това количество нефтопродукти като търговски продукт до този момент може да се изрази като един тон банкноти от по 100 долара.
Аварията не може да се сравни по броя на човешките жертви нито с гибелта на м/к „Хера”, а още по-малко с гибелта на м/к „Ванесса”, но в екологичен аспект щетите са огромни. Доколкото в момента се извършва огромна работа по спиране на разлива и овладяването му, разследването на причините за тази авария са на по-заден план. Разследване на аварията ще се проведе със сигурност, но в момента никой няма конкретни данни за основните и спомагателни причини довели до тази авария. Такова едно разследване може да продължи една, две и повече години, особено като се има предвид, че трябва да се извършат изследвания на такава голяма дълбочина на морето.
Коментарът по-долу е на базата на общи разсъждения в професионален аспект и в никакъв случай не може да се счита за един или друг вид разследване на тази авария. Авторът си запазва правото да измени и/или допълни този коментар в зависимост от фактите установени от по последвалото разследване на аварията.
2. Описание на СОНДАТА „Deepwater Horizon”
„Deepwater Horizon” е проект Reading & Bates Falcon RBS8D полупотопяема сонда с възможност да работи при трудни условия на дълбочини на морето до 3000 метра и сондиране до 9144 метра под морското дъно. Сондата е построена в Южна Корея през 2001 г. под наблюдение на American Bureau of Shipping (ABS) и е под флага на Маршалските острови. За деветгодишната си работа сондата има няколко инцидента, свързани с произволно изригване на нефтопродукти.
Това е полупотопяема сонда с динамично позициониране, което се осъществява от 8 подрулващи устройства - 360° азимутално въртящи се винтове Kamewa, всеки с мощност 7375 к.с. С това се избягва използването на котвена система за позициониране. Основните й размери са:
- Дължина най-голяма           121 м
- Ширина                               78 м
- Височина на борда              41 м
- Работно газене                    23 м (при сондиране)
- Транзитно газене                 9 м (при преход)
- ВОР                                   15000 psi (10546 т/кв. метър)
- Морски райзър                    21 инча  (533 мм) външен диаметър
3. Корабособственик и оператор на сондата
Официално регистрираният корабособственик в случая не представлява интерес, тъй като сондата е регистрирана под „удобен” флаг и собственикът е обичайно една бронзова табелка в някоя адвокатска фирма по света.
4. Менажери на сондата
Експлоатационното, техническо и финансово менажиране на сондата „Deepwater Horizon”, както и набирането на екипаж се осъществява от фирмата Transocean с главен офис в Женева и множество клонове по целия свят. Това е най-голямата в света фирма за менажиране и експлоатация на офшорни сонди от всякакъв тип, общо над 140 единици.
5. Наемателите
Наематели на сондата „Deepwater Horizon” са British Petroleum (BP), които са световно известна нефтена фирма и не се нуждаят от допълнително представяне.
6. Стандарти по безопасност
Както менажерите, така и наемателите на сондата са известни с изключително високите си изисквания и стандарти по отношение на безопасността на операциите и предпазване на околната среда от замърсяване. Това се отнася както за техните средства и персонал, така  и за техните подизпълнители. Подизпълнител по отношение на циментирането на укрепващите тръбни линии в кладенеца е фирмата Halliburton, която е с утвърден авторитет в офшорното инженерство по отношение на качеството на работа и безопасността.
7. Обща схема на сондажа
На Фиг. 1 е показана общата схема на сондаж за конкретния случай.
При заставане в точката за сондаж, Deepwater Horizon използва осемте си азимутални подрулващи устройства с обща мощност 59 000 к.с. (4 х 7375 к.с. на всеки понтон - ляв и десен), за да се удържа с достатъчна точност върху точката на сондиране. Свързването на сондата с морското дъно е само морският райзър, който е скачен с главата на кладенеца на грунта. Скачването на райзъра с главата на кладенеца е посредством ВОР (Blowout Preventer), т.е. предпазител против произволното изригване на кладенеца.
Обезопасяването на кладенеца против произволно изригване на нефт и газ се състои от две защитни системи:
Първата е морският райзър от сондажната палуба на сондата до ВОР. Това са стоманени тръби с вътрешен диаметър 0.91m и дължина 15.0m и бързо съединяващи си фланци на всеки край. Очевидно е, че при дълбочина на морето 1500m, тръбите за райзъра ще бъдат 100 на брой. Това е доста тежка стоманена конструкция и за облекчаването и по тегло, голяма част от тръбите са облечени външно с допълнителна плавателност под формата пенопласт около тях.
Сондажната линия, която е куха дебелостенна тръбна конструкция от секции с дължина 9.1m и диаметър от 89mm до 127m, които се завиват една след друга на външна конусна резба.
При сондирането, тиня със специален състав се подава по вътрешната кухина на сондажната линия до свредлото в нейния край с две цели:
-да охлажда свредлото,
-да служи като смазка за свредлото при неговото въртене,
-да обезпечи противоналягане при неочаквана поява на газ - kick off.
По външните страни на морския райзър са прикрепени две тръби (показани в черен цвят в синята елипса на Фиг. 1). Те служат за балансиране на налягането чрез спускане на доста по-гъста тиня в кладенеца. Единственото общо между сондажната тиня и обикновената тиня в природата е цапаницата, която и двете създават. Сондажната тиня е приготвяна брега по специална технология за всеки отделен случай. Това е първата система за защита от произволно избухване на газ от кладенеца.

Втората система е т. н. ВОР, който е монтиран между долната част на морския райзър и главата на кладенеца. Това е устройство е с маса до 240 тона. Без да се изпада в големи подробности, неговата задача е да осигури аварийни ситуации на произволно изригване на нефт и газ, които не могат да се овладеят с по-тежка сондажна тиня:

- Заглушаване главата на кладенеца с двойка хоризонтални челюсти, без сондажната линия да е в него.
- Срязване с хоризонтални ножове на сондажната линия в кладенеца и заглушаването му.
Хоризонталните ножове за срязване могат да бъдат един или два чифта, един под друг и изискват изпитание по утвърдена програма, съгласно операционната програма на сондата. Обичайно, преди сондиране на следващия вертикален ход на кладенеца, ВОР се изпитва по съответната процедура и резултатите се записват. Това е съществен момент от процедурите по безопасност на сондата.

Забележка:
Всички чертежи и схеми са изработени от автора и представляват лично негова интелектуална  и лична собственост. Всички права на автора са запазени. Нито една част от тази публикация не може да се възпроизвежда, съхранява в записваща система или предава под всякаква форма и начини, електронни, механични, фотокопиращи или каквато и да е друга форма на записване, без предварителното разрешение на автора.
Капитан далечно плаване Орлин СТАНЧЕВ MNI
Marine Superintendent
Aberdeen, UK
7th May 2010