начало
избор на брой
"Морски колекции"
ИЗГУБЕНАТА 30-А ФЛОТИЛИЯ ПОДВОДНИ ЛОДКИ В ЧЕРНО МОРЕ
Историята на Втората световна война (1939-1945 г.) е отразена в огромен брой публикации. В следващите редове припомняме една малко популярна, но уникална по своята организация операция, която ни впечатлява и 70 години след нейното провеждане.
В хрониките от този период се отбелязва, че през 1942-1943 г. в Германия се извършва прехвърляне по вътрешните водни пътища на Европа в Черно море на приблизително 500 военни и транспортни кораба, 428 от които от Балтийско и Северно море. Несъмнено най-необичайна и респектираща с организацията си е прехвърлянето на 30-а флотилия подводни лодки от балтийското пристанище Кил (Германия) до румънското пристанище Констанца на Черно море. Флотилията е в състав от 6 подводни лодки: U-9; U-18; U-19; U-20; U-23 и U-24. Всички те са построени в Friedrich Krupp Germaniawerft AG, Кил през 1936 г. (U-9 e построена през 1935 г.).
Подводните лодки са от типа „II B” и са характерни с малките си размери и с предимството да действат в райони с малки дълбочини. Времето за начало и продължителността на операцията по прехвърлянето на подводните лодки, посочено в различните източници не винаги съвпада. Пример за това е и статията „Adolf Hitler`s `lost fleet` found in Black Sea” във вестник „Телеграф” (The Telegraph) от 03.02.2008 г. (http://www.telegraph.co.uk), в която се съобщава за резултати от направени подводни проучвания на останки от самопотопилите се немски подводни лодки U-19; U-20 и U-23. В илюстрацията на статията е отбелязано за начало на операцията по прехвърляне на подводните лодки от Кил - късното лято на 1941 г. и приключването й - през май 1942 г. Може би тази информация подлежи на по-детайлно проучване, тъй като изглежда нелогично през лятото на 1941 г. да се стартира подготовката на прехвърлянето. През този период германското върховно командване (OKW) не планира военни действия в Черно море, където тогава няма нито един боен кораб. Задачата за противодействие на съветския черноморски флот е поставена на авиацията, а завземането на военноморските бази – на сухопътните сили. Съмнение остава и за посоченото време за приключване на операцията – м. май 1942 г. Според общодостъпните източници, първата подводна лодка (U-24) пристига  в Констанца на 27 октомври 1942 г. За съжаление документацията на флотилията KTB (kriegstagebuch) не е запазена. Във Военния (Militararchiv) и Федералния (Bundesarchiv) архив има съхранени 70 снимки от тази операция.
Всъщност подготовката за тази операция започва след като става ясно, че планът за бърза победа на Източния фронт се проваля. През пролетта на 1942 г. Върховното командване обсъжда 3 варианта за маршрут, по който да се извърши прехвърлянето. Първият предложен вариант предлага маршрут: р. Рейн – Некар (Neckar) - р. Дунав. Втория вариант включва сухоземен маршрут: Десау (Dessau) – Инглощат (Inglostadt). Налага се изборът на третия вариант, който се прилага по маршрут: Кил – „Кайзер Вилхелм  канал” –Хамбург – по р. Елба – Дрезден (Ubigau) – Инглощат (450 км по аутобана Дрезден - Инглощат) - р. Дунав – Констанца. Общото разстояние между началния и крайния пункт е 2500 км. За преодоляването му флотилията е разделена на две групи. Първата е в състав от U-9; U-19 и U-24, a втората е съставена от U-18; U-20 и U-23. Поради ограничената дълбочина на континенталните водни артерии от подводните лодки се демонтират дизеловите двигатели, акумулаторните батерии, част от надстройката и други машини и механизми. Снето е и торпедното въоръжение. Демонтираните части се транспортират с влак. Така достигнала тегло до 200 тона подводната лодка се вкарва в сух док, където към нея вертикално се закрепват необходимия брой двойни понтони с размери 10ft x 4,5ft. С
наводняването на дока цялата конструкция се обръща на 90 градуса и корпусът ляга странично върху понтоните, с което се постига газене от 4 ft (1,22 m). По този необичаен начин те се транспортират от Кил през Хамбург по р. Елба до Дрезден (Ubigau). Там се прехвърлят на трейлери (с по 32 колела, снабдени със специално изработени твърди гуми). Самите трейлери се теглят от 2 или 4 влекача, подредени в двойки по два реда или в тандем. Понтоните и подводните лодки се транспортират отделно. Където е необходимо, всички мостови съоръжения по аутобана са усилени или реконструирани в целия 450 километров участък.
Преходът е извършен без спиране, като смяната на шофьорите и зареждането на влекачите става в движение. Така разстоянието е изминато за около 56 часа със скорост 8 км/ч. В Инглощат подводните лодки се поставят отново на  понтоните и буксировката продължава по р. Дунав. В Регенсбург провлачването е спряно, тъй като височината на моста там не позволява преминаването под него. Подводните лодки са разтоварени на брега, качени са на ремаркета, с които заобикалят моста и отново са натоварени на понтоните, за да продължат по течението. Първата група спира за 45 дни в корабостроителницата в Линц, където монтират снетите части и механизми. Така доокомплектовани, първите 3 подводни лодки достигат устието на р. Дунав, откъдето се отправят към Констанца.
На 26 август 1942 г. се дава разрешение за прехвърлянето и на втората група подводни лодки. Тя минава по същия маршрут, но монтажът на снетите части  и доокомплектуването става в Галац (Румъния), след което са буксирани до Сулина. Оттам се насочват към Констанца. Цялата операция по прехвърлянето на флотилията се извършва за 10 месеца,като в нея участват 600 специалисти.
30-а флотилия се базира в Констанца и през октомври 1942 г. първата пристигнала подводна лодка U-24 се включва в бойни действия на Черно море. След приключване на ходовите изпитания и останалите лодки започват да изпълняват възложените им задачи. Последна през юли 1943 г. в Констанца пристига U-20.
През следващите месеци 30-а  флотилия подводни лодки участва активно в Черноморския театър на военните действия. В края на август 1944 г. при съветска въздушна атака над Констанца попадения получават 4 от шестте подводни лодки. В резултат на нанесения удар U-9 потъва веднага. Повредените U-18 и U-24 няколко дни след атаката са потопени от собствените си екипажи. По-леко засегнатата U-19 заедно с U-20 и U-23 поемат курс към Босфора. Командирите им искат разрешение от адмирал Дьониц да преминат Босфора нощем в подводно положение, но получават нареждане да потопят подводните си лодки близо до турския бряг, а екипажите им да се изтеглят по суша. Заповедта е приведена в изпълнение на 10 и 11септември 1944 г.
Петър ДАСКАЛОВ
Подводници от 30-а флотилия на док. Източник:
http://notizie.virgilio.it/gallery/il_rinveni
Обръщане на корпуса на подводната лодка на 90 градуса при транспортирането й. Източник: http://notizie.virgilio.it/gallery





Подготовка на поредната подводна лодка за транспортиране. Източник: http://notizie.virgilio.it/
Подводничари от 30-а флотилия на борда на подводна лодка. Източник: http://notizie.virgilio.it/gallery
Подводничари от 30-а флотилия на борда на подводна лодка. Източник: http://notizie.virgilio.it/
Подводна снимка на една от самопотопилите се немски подводни лодки пред турския бряг. Източник: http://notizie.virgilio.it/gallery
Подводни лодки от 30-а флотилия, базирани в Констанца, Румъния. Източник:
http://www.wehrmacht-history.com/images/news/
Подводна лодка от 30-а флотилия излиза на боен поход в Черно море. Източник: http://media.photobucket.com
Транспортиране на две подводни лодки едновременно по течението на река Дунав. Източник:
http://i135.photobucket.com/albums/
Корветен капитан (капитан ІІІ ранг) Хелмут Розенбаум става командир на 30-а флотилия през м. октомври 1942 г. Източник: http://www.uboat.net/men/rosenbaum.htm
Корветен капитан (капитан ІІІ ранг) Хелмут Розенбаум се завръща от боен поход, посрещнат с цветя. http://www.uboat.net/men
Подводна лодка тип „II B”. Източник: http://www.uboat.net/types/iib.htm
Маршрутът на прехода на подводниците от 30-а флотилия от Балтийско до Черно море. Източник: The Telegraph