начало
избор на брой
"Морски колекции"
ИТАЛИАНСКИ ВОЕННОМОРСКИ ПОСЕЩЕНИЯ ДО
1929 Г.

Още нещо за загадъчното посещение на италиански водосамолети във Варна през 1928 г.

Статията „Италианската хидропланна ескадра във Варна” от 6 януари т.г. съдържа интересни сведения за историята на чуждестранните военноморски посещения в България, особено като се отчете фактът, че за тях е писано малко и данните са разпилени тук-там. Най-голям интерес представлява всъщност твърдението, че през пролетта на 1928 г. ескадра от 64 италиански хидроплана посещава Варна. При това то е подкрепено с два солидни аргумента: мнението на видния морски учен, публицист, историограф и авиатор Сава Иванов  (по-късно - контраадмирал) и снимки от посещението. Дръзвам да изразя съмнение в достоверността на тези аргументи, но за това - след малко. Преди това - малко допълнение към италианските военноморски визити у нас  и българо-италианското авиационно сътрудничество до 1929 г.
1897 г., 20 август (1 септември). В Двореца Евксиноград княз Фердинанд І дава аудиенция на коменданта на новопристигналия италиански стационер в Цариград „Galileo Galilei” и на един от неговите лейтенанти, после князът посещава кораба. На 25 август (6 септември) княз Фердинанд І дава вечеря на италианския комендант, в която участват италианският вицеконсул във Варна, 4 лейтенанти и главният машинист на „Galileo Galilei”. На следващия ден князът и княгинята правят с италианския стационер разходка в Черно море. Това е първото известно посещение на италиански военен кораб в българско пристанище след Освобождението 1878 г.  Основни технически данни: тип авизо, влиза в кралския военен флот на Италия през октомври 1888 г.; пълна  водоизместимост 886 т, дължина най-голяма 77 м, широчина 8,03 м, газене 3,75 м; една вертикална парна машина с тройно разширение 1384 к.с., един гребен винт, 12 възела, екипаж 73. През периода септември 1896 -  май 1898 г. изпълнява функциите на италиански стационер в Цариград.
1906 г., 18 (31) май. В тържественото откриване на новото варненско пристанище участва и италианският стационер „Archimede”. Основни технически данни: тип авизо (от една серия с „Galileo Galilei”), влиза в кралския военен флот на Италия през февруари 1888 г.; пълна  водоизместимост 966 т, дължина най-голяма 77 м, широчина 8,03 м, газене 3,75 м; една вертикална парна машина с тройно разширение 1411 к.с., един гребен винт, 11,9 възела, екипаж 73. През периода ноември 1904 - юли 1907 г. изпълнява функциите на италиански стационер в Цариград.
1922 г., 15 юли. На път от Италия за Цариград, край Захарната фабрика (по това време извън София) каца италиански самолет тип „Breda”.
1922 г., 4 август.  Столичният вестник „Мир” съобщава: „За италиански морски военен аташе в София е назначен г. капитан Федерико Кастракани. Постоянното седалище на аташето ще бъде в Букурещ.”
1922 г., 19 октомври. Вестник „Варненска поща” съобщава, че италианска авиационна компания е представила на българското правителство условията си за организирането на въздушни съобщения в страната.
1922 г., 9 ноември. На път от Италия за Цариград, на летището Божурище (край София) каца италианският самолет тип „Breda”. Непосредствено след това при полета му до Цариград той е пилотиран от българския летец М. Манов, а пътници са италианският авиоконструктор инж. Сарри, един механик и редакторът на в. „Слово”. При обратния полет от Цариград италианският самолет лети през Варна, Кюстенджа и Букурещ.
1925 г., началото на май
. Италианските военни кораби „Конфиенцо” и „Дел Греко” под командването на кап. ІІ р. Силвио Салца (по-късно - вице-адмирал) посещават  варненското пристанище.
1925 г., 2 октомври. В кино „Модерен театър” в София е премиерата на българския документален филм „Италианска аеропланна ескадра в София” [1].
1927 г., началото
. Началникът на Дирекция „Въздухоплаване” майор Пеньо Попкръстев пристига в Рим „със задача да установи контакт с ръководителите на италианската авиация и да обсъди някои въпроси, между които и за приемането на български летци в Италианската авиационна академия” [2, с. 143].
1927 г., април.  Варненският  вестник „Черноморска камбана” съобщава, че се отлага посещението на италианските  крайцерите „Пиза” и „Франческо Феручио”.
1928 г. Посещава ли италианска хидропланна ескадра Варна? Според статията от 6 януари 2012 г. в сайта на „Морски вестник”, авторът на съобщението в „Морски сговор”, 1929, № 7-8 (Сава Иванов)  още в първото изречение твърдял, че „във Варна „италианска хидропланна ескадра” е идвала два пъти: през пролетта на 1928 г. и на 7 юни 1929 г. Първият път съставът на ескадрата е повече от внушителен: 64 летателни машини!” (подч. И.А.). В действителност обаче въпросното първо изречение известява нещо съвсем друго: „Подобно на това, както през пролетта на 1928 година 64 италиански хидроплана направиха съвместно летение в западната част на Средиземно море, като посетиха испанските авиационни бази...” (подч. И.А.). Следователно изобщо не става дума за посещение в България, а на противоположния край на Европата. Тъкмо за това събитие С. Иванов съобщава в „Морски сговор” една година по-рано (1928 г., № 8, с. 15), като там хидропланите са 61 и това е точният брой, но пък е сгрешена посетената  страна, като са посочени италиански летища.  По онова време (25 май - 2 юни 1928 г.) тази първа по рода си италианска експедиция  е изключително събитие в световната авиация, отразена е широко както в тогавашния печат, така и днес в интернет. И тъй като тя посещава Западна Европа (Испания и Франция), това обяснява факта, че нито сп. „Морски сговор”, нито варненският  и софийският печат съобщават за идването й във Варна. Ако на публикуваните на 6 т.м. стари снимки има надписи 1928 г., те положително са поставени години по-късно на памет.
1929 г., 7 юни. Италианската хидропланна ескадра от 35 машини с общо 136 души пристига във Варна на три групи: І група - 4 хидроплана, ІІ група - 16 хидроплана и ІІІ група - 15 хидроплана. Ескадрата е под командването на ген. Итало Балбо (от септември с. г. - министър на авиацията на Италия). Маршрутът на полета е Орбетелло (италианска авиационна база) - Таранто - Атина - Цариград - Варна - Одеса - Кюстенджа - Цариград - Атина - Таранто - Орбетелло. Общата дължина на полета е 5 300 км (малко по-дълъг от полета в Западна Европа през предната година). При посрещането му във Варна ген. Балбо държи реч, с която уверява, че „пламъкът, който грее в България, ще бъде подкрепен от мощния огън на фашистка Италия”, като насърчава по този начин стремежа на България към Македония. Тази реч  предизвиква много коментари, особено в Румъния [2, с.144], където по-късно при посещението му  в Кюстенджа на ген. Балбо се налага да уточнява, че думите му в България не са разбрани правилно [3]. На снимката, публикувана на 6 т. м. с надпис „Италианските гости и техните домакини - ... ”, ген. Балбо е офицерът с бялата униформа. За отбелязване е, че в комунистическа Одеса посрещат изключително радушно представителите на фашистка Италия, но това е друга тема. Посрещането на италианската хидропланна ескадра е документирано на филмова лента, която за съжаление не е съхранена до наши дни.

Литература и бележки
1. Дължа благодарност за отзивчивостта на известния киноисторик д-р Петър Кърджилов от София, който ми съобщи точната дата на филма „Италианска аеропланна ескадра в София” от 1925 г.
2. Димитров, Илчо. Българо-италиански политически отношения 1922-1943. С., Тилиа, 1996. 384 с.
3.http://books.google.bg/books (с.206).

Иван АЛЕКСИЕВ
Италианският стационер „Galileo Galilei” - http://it.wikipedia.org/wiki/File:Avviso_Galilei1.jpg
Италианският стационер „Galileo Galilei”, ок. 1900 г. -
http://it.wikipedia.org/wiki/File:Avviso_Galilei3.jpg
Италианският стационер „Archimede” -  http://upload.wikimedia.org/wikipedia/it/e/e1/Avviso_Archimede.jpg
Вице-адмирал Силвио Салца - http://www.guardiacostiera.it/images/comandantigenerali/11.jpg
Карта на полета на италианската хидропланна ескадра през 1929 г. в Черноморския регион -  http://books.google.bg/books? (картата e на с. 205).
Ген. Итало Балбо (1896 - 1940 г.) http://t3.gstatic.com/images
Ген. Итало Балбо (1896 - 1940 г.) http://it.wikipedia.org/wiki/File:Profilo_Italo_Balbo.jpg