начало
избор на брой
"Морски колекции"
180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА НИКОЛАЙ
ТОШКОВИЧ

Нови сведения за първия българин - притежател на патенти

В солидната както на вид, така и по цена книга „1000 причини да се гордеем, че сме българи” е отделено място и на биографията на Николай Тошкович [1, с. 209]. Естествено неговият изобретателски принос заслужава достойно признание, но споменатите биографични бележки са тъжно свидетелство за историко-техническите (не)знания на анонимния автор. Похвално е, че през последните години интересът към научно-техническите постижения на първия българин-притежател на патенти се засилва, но патриотарщината, с която комплексирани публицисти, популяризатори и почитатели на историята на българската техника безгрижно доизмислят и неуморно тиражират красиви измислици за него е повече от тревожна и достойна за съжаление.  Още през 1998 г. сигнализирах за това залитане [2], през 2006 г. публикувах подробна (48 стр.) биография на Н. Тошкович [3, с. 69-116], в която направих критичен анализ на появилите се дотогава източници, но случаите на отчайващо недостоверни съчинителства продължават. За тях би могло да се напише пространна студия, но тук по повод на 180-годишнината на изобретателя засягам само някои страни от биографията му, като публикувам и новоиздирени биографични сведения. За тях дължа специална благодарност на доц. д-р Елена Налбантова от ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий”, която ми съдейства да получа безценни архивни документи от Одеса.
1. Кога и къде е роден Н. Тошкович?
Той е четвъртият син  на видния калоферски търговец Стефан Тошкович, който се преселва със семейството си през 1819 г. в Одеса. 38 години по-късно Сава Филаретов търди, че Никола е „млад... български механик... родом от Калофер” (подч. И.А.) и това безкритично се приема до наши дни, макар да е добре известно, че за средата на ХІХ в. подобна възраст (38 г.) е вече солидно нещо. През 2006 г. изтъкнах това очевидно противоречие и обосновах предположението, че Н. Тошкович е роден в Одеса около 1830 г. [3, с.102].
В Държавния архив на Одеска област се съхранява фондът на Херсонската духовна консистория, който съдържа и метрическата книга на Преображенския катедрален събор в Одеса за 1893 г. Метрическите книги са църковни регистри, водени в Русия до 1917 г., в които са записвани родени, бракосъчетани и умрели в съответната епархия.  Благодарение на съдействието на доц. д-р Е. Налбантова получих копие от страниците на споменатата метрическа книга, на които са документирани сведенията за смъртта на потомствения почетен гражданин на Одеса Николай Стефанов Тошкович на 13 (25) февруари 1893 г. В този църковен регистър изрично е отбелязана възрастта на починалия - 62 години. Следователно, той е роден през 1831 г. Месторождението на Н. Тошкович не е посочено изрично, но се знае, че през периода 1819 - 1831 г. бащата Стефан Тошкович заедно със семейството си живее в Одеса и третият му син Христо се появява на бял свят там. Поради това логично е да се приеме, че и четвъртият син Николай е роден в Одеса, а не в Калофер.
Фамилното му име се среща в литературата и с формите Стефанович и Степанович, още повече че баща му приема собственото име Степан. Записът в метрическата книга потвърждава факта, че Николай до края на живота си запазва българската форма на бащиното име - Стефанов. Това е ново косвено свидетелство, че макар и да е руски гражданин, той съхранява българското си самосъзнание.
Титлата „потомствен почетен гражданин” на Н. Тошкович е известна в литературата, но няколко допълнения към нея. Почетните граждани са „съсловие в Руската империя, особено привилегирована класа на градски обитатели”, които имат правно положение между дворянството и търговците.  Почетното гражданство било два вида: „лично, разпростиращо се само върху даденото лице и жена му, и потомствено, принадлежащо на всички низходящи членове на семейството”. Между особените права и предимства на почетните граждани са правото от освобождаване от военна служба и от телесни наказания, правото да се именуват с тази титла във всички документи, да бъдат избирани на градски обществени длъжности и др. Към 1897 г. в Русия 342 900 души притежават това общоимперско звание. Доколкото към титлата на Н. Тошкович липсва добавката „на Одеса”, би могло да се приеме, че става дума за това звание, а не за почетно гражданство на града, което също било разпространено и се присъждало от съответните градски съвети. Видът на титлата на Н. Тошкович се нуждае обаче от допълнително уточнение. Във връзка с това прави впечатление, че в обширната статия за почетното гражданство в Руската империя е обърнато внимание на разликата между общоимперското и градското звание, но при градското звание не се споменава за две разновидности и евентуална възможност за наследяване [4].
2. Какво е първото изобретение на Н. Тошкович?
Според книгата „1000 причини да се гордеем, че сме българи”, „През 1857 г. той представя пред Френското дружество за подкрепа на промишлеността в Париж своята нова конструкция за парна машина, за която получава два патента от френското патентно ведомство” (подч. И.А.) [1, с. 209]. Тогава обаче Н. Тошкович не е създавал такова изобретение, камо ли да е получавал два (?) патента за него. В интернет има спецове, поназнайващи историята на българската техника и ползващи единствено метода „копи-пейст”, разпространяват други небивалици като: „Буталните сегменти са открити и патентовани от наш сънародник” [5]. Нашенската историко-техническа патриотарщина очевидно не познава никакви граници и в англоезичното издание на „Уикипедия” се опитва да шашне чуждоземните читатели, като ги уверява, че изобретението на Н. Тошкович „направи възможно по-късно изобретяването на двигателя с вътрешно горене” [6]. Разбира се, никой от тези познавачи на историята на техниката не е прочел нито една научна публикация за изобретателската дейност на Н. Тошкович, но има мнение по въпроса... А каква е истината за първото му изобретение?
Френският механик Франсоа Жерар и Н. Тошкович получават френски патент № 30 585 за система на бутало със срок на действие 15 години, смятан от 17 януари 1857 г. Да, това е първият патент на Н. Тошкович, но той не е едноличен негов притежател. Двамата изобретатели създават целолято бутало за хоризонтални и вертикални парни машини, с центриращ палец при хоризонтални машини, с два бутални пръстена, всеки от които съставен от два сегмента с вътрешна конусна повърхност,
Корицата на книгата „1000 причини да се гордеем, че сме българи”
http://www.book.store.bg/
Страница от Метрическата книга на Преображенския катедрален събор в Одеса за 1893 г. (публикува се за пръв път).
Страница от  Бюлетина на Дружеството за подпомагане на националната индустрия на Франция (г. 56, т. 4, серия 2, март 1857, с. 188), на която е отпечатано съобщение за заседанието  на Дружеството от 4 март 1857 г.,  на което е докладвано изобретението на Ф. Жерар и Н. Тошкович (отдясно)
http://cnum.cnam.fr/CGI/fpage.cgi? (отляво)
http://cnum.cnam.fr/CGI/fpage.cgi? (отдясно)
Корицата на книгата „Изобретатели” от Митре Стаменов http://t2.gstatic.com/images?q=t
Гребен винт с двойно действие, патентован от Н. Тошкович пред 1859 г. във Франция (табл. ХХІІІ на ръкописа му „Практически записки по параходите”, 1860 г.).
с вътрешни регулиращи клинове и със закрепване на буталния прът посредством два обратни конуса.
Както буталният пръстен изобщо, така и принципът за автоматичното му регулиране, са известни към 1857 г. и двамата изобретатели нямат принос за създаването им, както днес се приписва и при това единствено на Н. Тошкович.  Те само използват въведения в техниката преди тях принцип на автоматично регулиране на контакта между буталото и цилиндъра и в патента си претендират единствено за нова конструктивна комбинация  от спирални пружини (разположени радиално в тялото на буталото), регулиращи натиска на буталния сегмент, и направляващи оси, поставени в спиралните пружини. Поради това по-точната формулировка на изобретението на Ф. Жерар и Н. Тошкович е: бутало за парни машини, характеризиращо се с автоматично регулиране на натиска на буталните пръстени посредством комбинация от регулиращи радиални спирални пружини и направляващи оси. В по-кратък вариант (за популярни цели) би могло да се използва и определението: бутални пръстени с регулируем натиск посредством спирални пружини и направляващи оси.
Съвременникът Сава Филаретов съобщава за значителен икономически ефект, постигнат при експериментирането на новата система бутало, но преки данни за внедряването й досега не са издирени. Това е първият случай в историята на българската техника, при който българин става притежател на патент за изобретение. Разбира се, с уговорката, че той е съпритежател и е руски гражданин от български произход. Накратко, Н. Тошкович не създава нито „нова конструкция за парна машина”, „коничните сегменти на буталата” (??), още по-малко - „буталните пръстени” и т. п. историко-технически хрумвания с патриотарско звучене.
3. Какво е второто изобретение на Н. Тошкович?
Според книгата „1000 причини да се гордеем, че сме българи”, Н. Тошкович „патентова във Франция гребния винт при корабите с двойно действие” (подч. И.А.)[1, с.209]. Конструкцията на „корабите с двойно действие” засега е известна единствено на анонимния автор на този морскотехнически „бисер”.  Не по-малко куриозен е и случаят с книгата „Изобретатели” от Митре Стаменов, която мнозина  на юнашко доверие преписват. Желанието му да популяризира българските изобретателски приноси е похвално, но то не може да компенсира авторската му недобросъвестност и повърхностно съчинителство. Особено показателно за пълното му неразбиране на същността на морското изобретение на Н. Тошкович е хрумването му да помести на корицата на книгата си „Чертеж на трилопатното корабно витло на Н. Тошкович” [7, с.26], който няма нищо общо с изобретението му, а е само една от илюстрациите в неговия ръкопис „Практически записки по параходите” от 1860 г. (на руски език). 
На 12 март 1859 г. Н. Тошкович получава френски патент № 40 180 за „гребен винт с двойно действие” със срок на действие 15 години. От гледище на съвременната корабостроителна техника става дума за вид конструкция на противоположно въртящи се съосни гребни винтове. Той не е първият, който използва принципа на противоположно въртящите се корабни движители, но въпреки това творческото му постижение заслужава висока историко-техническа оценка заради комплексния подход при създаването на изобретението и избора на перспективен принцип на действие, чието използване става технически възможно и икономически изгодно едва в съвременното корабостроене. При това Н. Тошкович успешно съчетава приложението на историко-технически подход с пионерни изчислителни методи и моделни хидродинамични изследвания, при които прилага нови технологични решения (например: самоходен корабен модел вместо обичайните дотогава гравитационни уредби, допълнително повишаване на съпротивлението на водата, оригинално онагледяване на обтичането на гребния винт, по-реален физически модел на въртенето на гребния винт в морската вода), съчетани с висококоректна методика на експеримента, като се стреми да изследва конструкцията си при по-неблагоприятни за нея условия. Нищо чудно че прогнозата му за количествения ефект от внедряването на противополжно въртящите се съосни гребни винтове се потвърждава в съвременното корабостроене. Френският патент на Н. Тошкович от 1859 г. е първият в историята на българската техника случай на самостоятелен патент.
4. Има ли Н. Тошкович международно признание?
Според книгата „1000 причини да се гордеем, че сме българи”, Н. Тошкович „получава заслужено международно признание и известност”[1, с. 209]. Биографичната статия за него в българската „Уикипедия” е още по-оптимистична, като уверява читателите си, че той бил първият българин-изобретател, признат от световната наука [8]. Твърдения от този род са просто наивна патриотарщина, защото досега никой извън България все още, за съжаление, не е цитирал поне един път името на Н. Тошкович, камо ли  да е изразил по някакъв начин признание за негов научно-технически принос. Той все още не присъства дори в публикации на руски историци на техниката, макар че изобретенията му са създадени по руска поръчка, с руски средства и от руски специалист, ако и да е от български произход, а да не говорим за някаква поне бледа форма на признание в Европата и отвъд Атлантическия океан
Дълбоко съм убеден, че изследователската и изобретателската дейност на Н. Тошкович са блестящо творческо постижение, но животът и делото му трябва да се изследват професионално и да се популяризират обективно, а не да служат за патриотарски спекулации.

Литература
1. 1000 причини да се гордеем, че сме българи. Ст. Загора, КОТА, 2008.  328 с.
2.
http://www.eunet.bg/media/show_story.html?issue=36175982&media=18935918&class=22978190&story=89201158&
3. Алексиев, Иван. Омаяни от кораби мъже. Дейци на българското корабостроене и кораборемонт до 30-те години на ХХ в. В 2 т. Т. 1. Варна, ИК „Морски свят”, 2006. 431 с.
4. 
http://ru.wikipedia.org/wiki/Почётные_граждане_(сословие)
5.
http://www.offroad-bulgaria.com/archive/index.php/t-111916.html Забавното на тази измислица на преподавателя по теория и практика Тодор Василев Николов е това, че той „разяснява” приноса на Н. Тошкович, уверявайки: „Включвам се в темата защото съм наясно” (подч. И.А.).
6.
http://en.wikipedia.org/wiki/Nikola_Toshkovich
7. Стаменов, Митре. Изобретатели. С., Книгоиздателска къща ТРУД, 2003. 176 с.
8.
http://bg.wikipedia.org/wiki/Никола_Тошкович
Иван АЛЕКСИЕВ