начало
избор на брой
"Морски колекции"
ДИСЕРТАЦИИ НА МОРСКА ТЕМА, ЗАЩИТЕНИ ОТ БЪЛГАРИ В
ЧУЖБИНА ДО 1968 Г.

В българската морска историография дисертациите на морска тема, защитени от българи в чужбина до средата на миналия век, са комай най-пренебрегвания източник. Наистина те са изключително трудно достъпни, но не по-малко важна причина е и това, че все още не са систематизирани в отделен списък и на практика мнозина специалисти не подозират за тяхното съществуване. Вследствие на това у нас нищо не се прави както за проучването, ползването  и популяризирането на тези отдавна забравени приноси за морската наука, така и за изследването на жизнения и творчески път на техните автори, повечето от които обикновено са несправедливо загърбени от историята. Макар и накратко, за пръв път публично засегнах този въпрос преди 20 години, като тогава съобщих само за пет заглавия на морски дисертации [1]. Интересът, проявен към публикуваната неотдавна информация за дисертацията на д-р Никола Агов (1915 г.) [2], ми даде основание да подредя издирените досега сведения за морски дисертации на българи и да ги предложа с кратки данни за техните автори, доколкото успях да открия материали за тях. Във връзка с това моля да се имат предвид следните уговорки:
- заглавията на дисертациите уточних преди всичко по библиографския указател: Дисертации, защитени в чужбина от  българи 1878 -1968. С., НБКМ, 1975. 334 с. Според него, формално погледнато, морските дисертации са 28, но въз основа на критичен анализ твърдя, че трима от авторите най-вероятно не са българи и те присъстват в библиографския указател най-вече заради славянското звучене на имената. По тази причина те са представени най-накрая в отделна група. Освен това включих и един случай (т. 24 по-долу), който не е описан в споменатия указател;
- издирванията за наличност на дисертациите в чуждестранни библиотеки и цитиране в чужди и български публикации направих изключително по интернет;
- заглавията на дисертациите на български език, поставени в квадратни скоби, са възприетите официални преводи според библиографския указател на НБ „Св. Св. Кирил и Методий”;
- към някои от библиографските описания добавям кратки биографични справки, доколкото успях да издиря сведения за тях. За повече подробности  прилагам съответен източник.

1. Mischef, P.-H. La Mer Noire et les Detroits de Constantinople (Essai d`histoire diplomatique) [Черно море и Проливите при Цариград] Paris, Rousseau, 1899. VIII, 694 p.
В българската историческа литература дисертацията е смятана за „най-обемистия докторски труд” (694 стр.), но извън това съдържаниего ? не е представено. През 1903 г. екземпляр от нея постъпва в Конгресната библиотека на САЩ, до наши дни е цитирана многократно в англо-, немско- и  френскоезични библиографии и публикации. Например: поради важността на дисертацията немският автор Хайнрих Кунце отделя специално внимание на съдържанието й в книгата си относно въпроса за Дарданелите, издадена през 1909 г. в гр. Росток; през 1941 г. друг немски автор - Г. Вобст - я определя като „първото широко извършено, подкрепено с руски източници, изследване на проблема за морските проливи”; в най-ново време е цитирана през 2010 г. в украинска научна публикация, посветена на уреждането на турско-египетския конфликт 1832-1833 г.
Един екземпляр на дисертацията се съхранява от Регионалната библиотека „П. П. Славейков”- Варна. Въз основа на близо 100 източника П. - Х. Мишев изследва развитието на  морско-правната уредба на корабоплаването в Черно море и Проливите (Босфора и Дарданелите) от Средновековието до края на ХІХ в. За българската морска история особен интерес представлява обширният коментар на автора относно публикация във влиятелния  руски всекидневник „Петербургский листок” от септември 1897 г., повод за която става покупката на бъдещия крайцер „Надежда”.
2. Moroff, Theodor. Ueber die Entwicklung der Kiemen bei Knochenfischen [Относно развитието на хрилете при рибите с кости] Diss. Bonn, F. Cohen, 1902. 33 p. (Sonderdruck aus Archiv fuer mikroskopische Anatomie und Entwicklungsgeschichte. Muenchen).
Дисертацията е цитирана многократно в интернет.
Тодор Стоянов Моров (1877 г., Габрово - 1941 г.) завършва естествена история в Лудвиг-Максимилиан университет в Мюнхен през 1901 г. После през 1901-1903 г. последователно е асистент в Зоологическия музей към този университет и в Опитната биологическа станция за рибовъдство при  Висшето ветеринарно училище в Мюнхен. Специализира в Гренобъл, Монпелие и Триест. Близо две десетилетия е професор по сравнителна анатомия, ембриология и хистология в Софийския университет. Има големи заслуги за развитието на ихтиологичната наука, рибовъдството и риболова в България. Той е първият председател на Българския рибарски съюз, основан 1929 г. Автор е на десетки публикации по проблеми на българското рибовъдство и риболов, между които централно място заема монографията „Сладководните риби в България” (1931 г.) [3]. Една улица в Габрово носи неговото име.
3. Adjarof, Minko. Recherches experimentales sur la physiologie de quelques Algues vertes [Експериментални проучвания на някои зелени водорасли] These. Geneve, H. Kuendig, 1905. 104 p.
Дисертацията е цитирана в интернет.
Минко Аджаров е роден през 1874 г. в Карлово. След защитата на дисертацията си се завръща в България и работи като учител по химия в Търговската гимназия в Бургас. През средата 1926 - началото 1927 г. е редактор на списанието „Наука и разум”. Той е един от известните български толстоисти.
4. Schterbanoff, Ivan. Le commerce exterieur et la politique douaniere de la Bulgarie [Външната търговия и Дунавската политика на България] These pour le doctorat. Paris, V. Giard et Е. Briere, 1909. IV, 223 p.
Дисертацията е защитена във Факултета по право на Университет Париж. Цитирана е в интернет.
5. Agov, Nikola. Das Schiffahrtswesen in Bulgarien [Корабоплавателното дело в България] Erlangen, 1934. II, 90 Bl. (Philos, Diss.). Maschinenschrift.
За дисертацията и нейния автор -  [2].
6. Dimitrow, Assen. Die volkswirtschaftliche und kulturelle Bedeutung der Gross-Schiffahrtsstrasse Rhein-Main-Donau [Народостопанското и културно значение на големия воден път Рейн-Майн-Дунав] Nuernberg, 1925. 22 p. Maschinenschrift.
7. Paspalev, Georgi Vasilev. Cytologische Untersuchungen an stimulierten Seigeleiern [Цитологични изследвания на стимулирани яйца на морски таралежи]. -  Zellstimulationsforschung (Berlin), 1925, 1 (4), p. 413 - 416.
Георги Василев Паспалев (1895 г., Кюстендил - 1967 г., София) завършва естествена история в Софийския университет през 1920 г. Специализира в Берлин, Грайфсвалд и Неапол. Дисертацията си разработва и защитава в Грайфсвалд. Участва активно в подготовката за откриването през 1932 г. на Морската биологична станция във Варна. Той е нейният втори директор (1934 - 1940 г.). През 1942 г. е избран за извънреден професор по зоология в Софийския университет, от 1947 г. - редовен професор. Член- кореспондент на БАН от 1947 г. [4].
8. Robeff, Theodossi A. Die Verkehrs- und Handelsbedeutung von Saloniki unter besonderer Beruecksichtigung der Wirtschaftsverhaeltnisse seines Hinterlandes [Съобщителното и търговското значение на Солун и специално на стопанските връзки с неговия хинтерланд] Philos. Diss. Leipzig, 1926 [1927] Lucka i. Thuer., R. Berger 1926. 109 p.
Екземпляр от дисертацията се съхранява в библиотеката на Калифорнийския университет (Бъркли, щат Калифорния, САЩ), откъдето през 2009 г. е цифровизирана и обявена в интернет, като е публикувано и факсимиле на съдържанието й. Цитирана е през 1980 г. във френска научна публикация, през 1996 г.  - в австрийска монография и най-вероятно библиотеки в тези страни също притежават екземпляри от дисертацията.
Теодоси Ангелов Робев (1903 г., Битоля – 1996 г., София) завършва икономическо образование в Лайпциг. Автор е на книгата „Битоля”, издадена в София преди 1944 г.
9. Mileff, Milu. La Bulgarie et les detroits. Essai d`histoire diplomatique [България и Проливите. Историко-дипломатическо изследване] Paris, Jouve&Cie, 1927. 197 p.
Дисертацията е защитена във Факултета по право на Университет Париж. Цитирана е в интернет и монографията: Илчев, Иван. България и Антантата през Първата световна война. С., 1990.
10. Popoff, I. Projet d`organization piscicole en Bulgarie [Проект за организиране на рибни развъдници в България] Toulouse, 1928. 62 p. (These pour le doctorat a l`Universite de Toulouse).
11. Georgieff, Dimitri. Etude de l`evolution cyclique des frets pendant et apres la guerre, en vue de recherche les lois economiques qui dominant la formation et les variations du prix des transports maritimes [Изследване на цикличната еволюция на корабните товари по време и след войната, от гледна точка на изследване на икономическите закони, които определят изменението на таксите на морския транспорт] These. Bruxelles, 1930. 256 p. Циклопечат [5] .
12. Petzow, Georg. Herkunft, Haeufigkeit und Schicksal der von 1889 bis 1912 ueber dem Schwarzen Meer beobachteten Zyklonen (Teildruck)[Произход, честота и съдба на наблюдаваните над Черно море циклони от 1889 до 1912 г.] Inaug.-Diss. zur Erlangung der Doktorwuerde genehmigt von der Philos. Fak. der Fridrich-Wilhelms-Univ. zu Berlin. Berlin, Dr. Emil Ebering, 1931. 48 S.
Дисертацията е спомената в интернет.
Георги Георгиев Пецов (1899 г., Габрово - 1970 г.) завършва курс за строеви морски офицери във Варна през 1920 г. и Фридрих-Вилхелмовия университет в Берлин (от  1946 г. - Хумболтов университет) през 1927-1931 г. Той е първият български морски офицер, който защитава дисертация [6]. За приноса му като преподавател в Морското училище неговият барелеф е поставен в Алеята на преподавателите във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” - Варна.
13. Djoumalieff, Stancho. L`acces de la Bulgarie a la mer Egee. Etude historique et juridique. [Излазът на България на Егейско море. Историческо и правно изследване] Paris, Le Presses modernеs, 1936. 240 p.
Дисертацията е цитирана многократно в интернет.
Станчо Джумалиев е син на известния строителен предприемач и член на Българско техническо дружество в Русе (1885 г.) Юрдан Джумалиев. По време на Втората световна война попада в немски концлагер, откъдето е освободен от американските войски. Завръща се в България и до началото на 50-те години работи в Министерството на външните работи. Около 1955 г. е назначен за библиотекар в Юридическия факултет на Софийския университет [9]. Автор и преводач от български на френски език на книги на  правна тема.
14. Maleef, B. Der Anspruch Bulgariens auf einen Zugang zum Aegaeischen Meer unter besonderer Beruecksichtigung des Meerengenproblems [Претенциите на България за излаз на Бяло море, като се вземе под внимание проблемът за Проливите] Goettingen, 1939. IX, 128 Bl. (Rechts- und staatsw. Diss.) Maschinenschrift.
15. Kowatscheff, Stoiko Christoff. Schiffahrtswesen in Bulgarien [Корабоплавателно дело в България] Wuerzburg-Aumuehle, Konrad Triltsch-Verlag, 1940. VIII, 113 S.
Дисертацията е цитирана в интернет.
Стойко Христов Ковачев е роден през 1913 г. в Кнежа. През 1932 г. завършва Търговска гимназия в Свищов, през 1936 г. - Висшето търговско училище във Варна. По препоръка на негови университетски преподаватели през 1938 г. започва специализация във Висшето училище за стопански и социални науки в Нюрнберг, като първоначално възнамерява да разработи темата „Пролетаризиране на българското селско стопанство”. Научният му ръководител проф. Свен Хеландер има обаче предпочитания към морския транспорт и съобщенията и Ст. Ковачев му предлага темата „Транспортни средства в България - железопътен, воден, автомобилен и въздушен транспорт”, но след съвместното й обсъждане в крайна сметка е уточнена темата „Корабоплавателно дело в България”. През юли 1940 г. Ст. Ковачев получава научната степен „д-р на държавните и стопански науки”. Дисертацията е отпечатана в 300 екз., които той разпраща на  професорите си, ведомства и специалисти. В началото на 80-те години на миналия век открих един екземпляр от дисертацията в библиотеката на тогавашния ВИНС „Д. Благоев” - Варна (днес Икономически университет), но няколко години по-късно той изчезна безследно заедно с целия фонд от стара стопанска и техническа литература. За разлика от варненската университетска библиотека,  библиотеката на Университета в Грац, Австрия, съхранява и до днес своя екземпляр...
През 1941 г. директорът на Дирекцията за воден транспорт (ДВС) о.з. капитан І ранг Георги Славянов получава един от екземплярите на дисертацията и организира обсъждането й от сътрудниците на ДВС, след което предлага на д-р Ст. Ковачев да постъпи на работа като началник отдел „Цени и тарифни проучвания”. Привлечен от привидно по-добра работа в Германия, д-р Ст. Ковачев отказва, но само няколко месеца по-късно съжалява за решението си. За втори и последен път той прави опит да приложи знанията си в морско направление през 50-те години, когато кандидатства в конкурс за старши научен сътрудник по „Воден транспорт” в Научноизследователския институт по транспорта, но се оказва, че според тогавашно постановление на Министерския съвет докторската степен от западен университет е достатъчна само за кандидатстване за научен сътрудник и в знак на възмущение се отказва [10].
Първата страница от дисертацията на Т. Моров, публикувана и в сп. „Archiv fuer Mikroskopische Anatomie” (1902 г.) http://resources.metapress.com
Корица на монография на проф. Т. Моров от 1931 г. можете да видите на: http://www.hralupa.com
15. http://books.google.bg/books (23 окт. 2011 г., 10:15 ч.).
16. В сравнение с библиографския указател на НБКМ направих следните уточнения в заглавието на дисертацията на Н. Недев:
16.1. Съкращението BZ промених на BL, т.к. става дума за немската корабоплавателна компания „Баварски Лойд” (Bayerischer LLoyd).
16.2. Съкращението SPD промених на  SDP, т.к. става дума за инициално съкращение на немски език на корабоплавателната компания „Советское Дунайское Пароходство”, а не за известната немска политическа партия.
16.3. Добавих подзаглавието „Еin Beitrag zum Studium der Probleme einer internationalen Zusammenarbeit auf dem Gebiet der Donauschiffahrt”, респ. превода му на български език.
17.  http://all-photo.ru/empire/index.en (23 окт. 2011 г., 11:10 ч.).
18. http://www.visz.nlr.ru/search/lists/blkd/229_156.html (23 окт. 2011 г., 12:05 ч.)
Иван АЛЕКСИЕВ
















Д-р Георги Пецов като капитан-лейтенант. Снимката е от фонда на Военноморския музей – Варна.
Барелеф на кап. І р. д-р Георги Пецов на Алеята на преподавателя във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”. Снимка МОРСКИ ВЕСТНИК
Корица на докторската дисертация на кап. І р. д-р Г. Пецов - http://www.naval-acad.bg (илюстрацията е издирена и публикувана от кап. І р. доц. д-р Асен Кожухаров).
Корица на докторската дисертация на Станчо Джумалиев http://bks1.books.google.com
Корица на докторската дисертация на Стойко Ковачев http://bks2.books.google.com
Корица на докторската дисертация на Мария Папукчиева –
http://bks9.books.google.com/
Проф. д-р Христо Върбанов http://t3.gstatic.com
Капитан І ранг Георги Славянов. Снимката е от фонда на Военноморския музей – Варна.
Барелеф на капитан І ранг Георги Славянов на Алеята на преподавателя във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”. Снимка МОРСКИ ВЕСТНИК
16. Beltscheff, Marco N. Binnen- und Seewasserwege Bulgariens und ihre Entwicklungsmoeglichkeiten [Вътрешни водни и морски пътища на България и възможности за тяхното развитие] Diss. von der Fak. fuer Allgemeine Wissenschaften der Technischen Hochschule Dresden. Dresden, 1943. 6, 110 p. Maschinenschrift.
17. Trayanoff, Assen T. Die Entwicklung des Seekriegsrechtes seit Ende des Weltkrieges, mit besonderer Beruecksichtigung des Blockaderechtes [Развитието на военно-морското право след края на Световната война, при особено съобразяване с правото на блокада] Wien, 1943. 79 Bl.
Авторът е син на известния поет Теодор Траянов [11].
18. Simeonov, Ilija Konstantinov. Die Donaufrage im voelkerrechtlichen Verkehr der europaeischen Staaten [Дунавският въпрос в международноправната връзка на европейските страни] Inaug.-Diss. Berlin, 1943. VIII, 174 gez. Bl. Maschinenschrift.
19. Beron, Lueben. Die wirtschaftliche Bedeutung der rueckgegliederten Gebiete, des Sued-Dobrudscha, des Aegaeischen Gebietes und Nord-Mazedoniens fuer Bulgarien [Стопанското значение на Южна Добруджа, Беломорските области и Северна Македония за България] Freiburg im Breisgau, 1943. VII, 194 Bl. Maschinenschrift [12].
20. Papouktschieva, Maria. La politique de la Russie a l`egard des Detroit [Политиката на Русия по отношение на Проливите] These sciences polit. Geneve, Grivet, 1940. X, 188 p.
Дисертацията е цитирана в интернет. Чуждестранна антикварна книжарница предлага екземпляр от нея на цена 15 евро.
21. Beloweschdoff, Nikolai. Bulgarien als Seestaat. Eine staatstheoretische Untersuchung [България като морска държава] Wuerzburg, 1946. 145 Bl. Maschinenschrift.
Дисертацията е цитирана в интернет.
22. Jankoff, Dimiter. Die Bedeutung des bulgarischen Donauverkehrs und der bulgarischen Schwarzmeerhaefen [Значението на българските съобщения по Дунава и на българските черноморски пристанища] Wien, 1946. 150 S. Maschinenschrift.
Дисертацията е защитена във Висшето училище за световна търговия във Виена (днес Стопански университет).
23. Wesselinow, Bogomil Christow. Verkehrsprobleme der Schiffahrt Bulgariens [Съобщителни проблеми на корабоплаването в България] Wien, 1947. 82 Bl. Maschinenschrift.
Дисертацията е защитена във Висшето училище за световна търговия във Виена (днес Стопански университет).
24. Върбанов, Христо Петров. Изследване на призматичните черупки от типа на плаващите докове (Според теорията на В.З. Власов). Отг. Ред. Проф. А. Квартирников. С., БАН, 1954. 104 с.
Това е библиографското описание на монографията, която e издадена по дисертацията, защитена през 1950 г. в  Ленинград (днес Санкт Петербург).
Христо П. Върбанов (1916 г., с. Градище - 1996 г., София) завършва строително инженерство през 1940 г. в Мюнхен. После близо три години работи като асистент при проф. Борх във Висшето техническо училище в Мюнхен. През 1946-1983 г. е преподавател в Държавната политехника в София, по-късно във ВИАС (днес Университет по архитектура, строителство и геодезия), където от 1951 г. е доцент, от 1957 г. - професор. Той е първият български преподавател по „Теория на еластичността” и „Устойчивост и динамика на еластичните системи”, ръководи катедрата „Строителна механика” (1961-1981 г.). Част от многобройните му трудове са свързани с морското стопанство („Метод за изчисляване на плаващи докове от разнороден материал”, „Метод за изчисляване на плаващи работилници от разнороден материал”) [13].
25. Симеонов, Симеон Василев. Расчет гибких пластин, подкрепленных упругами ребрами. Дисс. Ленинград. 1957. 113 л. Машинопис.
Дисертацията е защитена в катедрата „Строителна механика” при Ленинградския корабостроителен институт  (днес Санкт-петербургски държавен морски технически университет).
Симеон В. Симеонов е роден през 1925 г. в Пирдоп. Завършва Държавната политехника през 1951 г. От 1960 г. е доцент, от 1968 г. - професор във ВИАС. Има съществен принос в създаването на специалността „Корабостроене” в МЕИ - Варна (днес Технически университет).  Автор и съавтор на изобретения и научно-приложни разработки [14, с. 392].
26. Nedeff, Nicola. Die Betriebs-gemeinschaft der Donauschiffahrten BL-CMSG-DDSG-MFTR-SDP 1929-1945. Еin Beitrag zum Studium der Probleme einer internationalen Zusammenarbeit auf dem Gebiet der Donauschiffahrt [Общо използване на корабоплаването по Дунава...1929-1945 г. Принос към изследването на проблемите на международно сътрудничество в областта на дунавското корабоплаване]. Diss. Wien, 1957. 149 p. Maschinenschrift.
Заглавието на дисертацията уточних по  австрийска монография от 2010 г., в която е цитирана [15] [16].
Въздържах се в този списък да включа три дисертации на морска тема, защото въз основа на допълнителните проучвания прецених, че засега няма убедителни доказателства, че авторите наистина са българи:
27. Wassilieff, Alexander. Ueber kuenstliche Parthenogenesis des Seeigeleies [Относно изкуствения партеногенезис на яйцата на морския таралеж] Inaug.-Diss. Muenchen, 1902. Leipzig, G. Thieme, 1902 (Biol. Centralblatt, 22, p. 758 - 772).
Допускам, че авторът е руснак. През 1902 г. на Александър Василиев от Париж е издаден канадски патент за производство на електрическа енергия. По данни от интернет през ХІХ в. в Париж е живял руският протойерей Дмитрий Василиевич Василиев (1822-1902 г., Париж) [17] и най-вероятно д-р А. Василиев е негов родственик.
28. Demiroff, Dimitri Athanase. Danube politique et international [Политика и международни отношения по Дунава] Grenoble, Impr. Generale, 1907. 322 p.
29. Egounoff, Sophie. Development histologique du tube de la truite [Хистологично развитие на храносмилателния канал на пъстървата] These. Geneve, Impr. de W. Kuendig et fils, 1907. 74 p.
Предполагам, че става дума за рускинята София Павловна Егунова (1880-1942 г.) [18].
ОСНОВНИ ИЗВОДИ
По тематика дисертациите се разпределят, както следва: корабоплаване - 9, морска политика - 8, хидробиология - три, морско право - две, строителна механика - две и океанология - една. 
До 1919 г., т.е. до основаването на Българския народен морски сговор през 1920 г. (БНМС), са защитени пет морски дисертации. 
Преобладаващата част от морските дисертации (15 от общо 26) са известни в чужбина до наши дни, съдейки по това, че са цитирани в интернет.  От друга страна, като се изключи библиографският указател на НБКМ, в българската историческата литература са използвани само две - М. Милев (1927 г.) през 1990 г. и Н. Агов (2011 г.). Наистина старите морски  дисертации са изключително трудно достъпни, но прегледът на българската историческа литература (най-вече стопанскоисторическа и морскоисторическа) показва, че те остават неизвестни за историците дори на библиографско равнище.
Цитирането на преобладаващата част от тези български морски дисертации в чужбина дава основание да се приеме, че те се съхраняват и до днес в чуждестранни библиотеки. Същевременно при това проучване установих, че в български библиотеки най-вероятно се съхраняват само две дисертации (на П. Мишев от 1899 т. и М. Милев от 1927 г.). Дано не съм прав.
Само за пет автора (от общо 26) в литературата се срещат сравнително подробни биографични сведения, а за четири са известни оскъдни данни. По-голямата част от тези български морски учени (общо 18) са на практика напълно забравени. 
Давам си ясно сметка за многобройните непълноти и възможните грешки и неточности в този библиографски списък, но ми се иска да вярвам, че той ще бъде приет преди всичко като опит да насоча вниманието на читателите към ранната история на българската морска наука и нейните дейци. Дано с общи усилия да  възстановим и съхраним паметта за тях.
Литература и бележки
1. Алексиев, Иван. Първата дисертация на българин в областта на морското стопанство. - Морски свят, 1991, № 7, с. 24.
2.  http://morskivestnik.com/mor_kolekcii/izsledwaniq/direstivalexdrpromott.html
3. Големански, Васил. Тодор Стоянов Моров (1877-1941). - В: Големански и Д. Божков. Бележити български зоолози. С., АИ „Проф. М. Дринов”, 1977, 50-58.
4. Големански, Васил. Георги Василев Паспалев (1895-1967). - В: Големански и Д. Божков. Бележити български зоолози. С., АИ „Проф. М. Дринов”, 1977, 108-116.
5. В квадратните скоби е посочен официалният превод на наименованието на дисертацията според библиографския указател на НБКМ, но смея да твърдя, че по-близо до оригинала е текстът: „Проучване на цикличното развитие на фрахтовете по време и след войната, от гледище на изследването на икономическите закони, които доминират образуването и промените на цената на морския транспорт”.
6. Според „Офицерският корпус” от 1996 г., Г. Пецов е „д-р по философия” [7, с.81], но три години по-късно бе публикувана версията „Доктор по физика на морето” [8, с.99] без допълнителен коментар. Доколкото досега не е публикуван първоизточник за докторската степен на д-р Г. Пецов, не изключвам възможността тя наистина да е „д-р по философия”, като имам предвид факта, че е защитена във Философския факултет на Фридрих-Вилхелмовия университет в Берлин. Това може да се обясни с все още силната по онова време традиция в някои немски университети да не се допускат научни степени по  естествени и технически  науки.
7. Офицерският корпус в България 1878-1944 г. Том V П-Р, том VІ С-Т. С., Св. Г. Победоносец, 1996. 360 с.
8. Пецов, Георги (син). Първият български морски офицер с докторска диплома. - В: Изтъкнати учени-морски офицери. Варна, Съюз на учените - Варна и Главен щаб на ВМС, 1999. 144 с.
9. Първанова, Мария. Неизвестно за известните. Български родове. Улици и сгради. С., Изток-Запад, 2005. 552 с.
10. Ковачев, Стойко Хр. Един живот в две епохи. - В: Това е моето минало. Спомени, дневници, свидетелства,1944-1989. Т. 2. С., Сиела, 2010, 367 - 393.
11. http://chitanka.info/text/17178-biografichna_skitsa_na_teodor_trajanov#ref_3-1 (22 окт. 2011, 19:45 ч.).
12. В квадратните скоби е посочен официалният превод на наименованието на дисертацията според библиографския указател на НБКМ, но по-близо до оригинала е текстът: „Стопанското значение на върнатите области Южна Добруджа, Беломорска област и Северна Македония”
13. Банков, Банко. Професор д-р инж. Христо Петров Върбанов -  почетен доктор на УАСГ. Живот и дело. - Год. на УАСГ-София, т. XLII, св. V, 2005-2006, 13-17.
14. 2000 новатори. Кой какъв е в българската иновация. 2000 Творчески биографии. Справочник А-Я. С., 1987. 568 с.