начало
избор на брой
"Морски колекции"





Колесен параход. През периода 1966-1988 г. корабът-музей беше колесен параход. Въпреки че не беше в оригинален вид от ХІХ в. и отстъпваше на мнозина по-стари конструкции от този род по света, пак имаше висока морскоисторическа стойност, защото колесните параходи са символ на параходната епоха в корабостроенето и корабоплаването, при това на нейното романтично начало. Към 2003 г. в света около 370 такива парахода са в експлоатация [55]. Конкретно в Европа към декември 2001 г. действащите колесни параходи са 49 в 11 страни, като 12 от тях са построени през ХІХ в., а най-старият е от 1854 г. [60]. Наблягам обаче на факта, че това са оригинални конструкции,  а не възстановки като нашия кораб-музей. За краткост посочвам само най-стария колесен параход на Дунава - румънския „Тудор Владимиреску”, построен през 1854 г. и все още в експлоатация [61]. А той съвсем не е единственият колесен параход на почтена възраст на Дунава... За изключителния интерес по света към съхраняването на параходите (особено колесните и парните лодки) и изследването и популяризирането на тяхната история свидетелстват различните специализирани дружества и периодични издания в тази област. След 1988 г. „Радецки” (1966 г.) е вече моторен колесен кораб, сиреч изобщо не е конкурентоспособен като параход, а още по-малко като параход с колесен движител. Нищо чудно, че той не фигурира в международния регистър на параходите [62]...
Музеен кораб. Според Асоциацията на историческите военни кораби (HNSA), музеен (мемориален) кораб е „кораб, който е съхранен и преустроен в музей, открит за обществеността, за образователни и мемориални цели ... малък брой от музейните кораби, които все още са функциониращи, т.е. годни за редовно движение” (подч. - И.А.) [63]. От това гледище, „Радецки” (1966 г.) нито е уникален плаващ музей, още по-малко единствен по рода си музеен кораб. В света има няколкостотин музейни кораба, от които 175 са организирани в HNSA (основана 1966 г.), която провежда годишни конференции, издава тримесечен бюлетин [64]. Естествено нашият „Радецки” (1966 г.) е музеен кораб и чуждоземни автори го споменават тук-там, но той не фигурира в регистъра на музейните кораби в света (за разлика от музейния кораб „Дръзки” във Варна) [65]... 
Кораб-реплика. Най-общото определение е „реконструкция на несъществуващ повече кораб” [66], но то е толкова общо, че е непригодно за сравнителни анализи на различните видове реконструкции от автентични възстановки на мореходни стари плавателни съдове до съвременни възстановки, които само създават впечатление за исторически кораби. Въпреки че репликите на кораби са известни от ХІХ в., а интересът към тях са засилва от средата на ХХ в., все още в морската историография не е възприета някаква работна класификация, съчетаваща различните степени на автентичност на използваните при строежа и навигацията конструкция на плавателния съд, материали, технологии за изработване, оборудване и навигационни средства. В т. 9.3. на статията споменах съвсем малка част от различията между „Радецки” (1966 г.) и „Radetzky” (1851 г.), безсмислено е да добавям други, т.к. те са добре известни на създателите на кораба-музей. Да, най-общо казано, той е кораб-реплика, но многобройните различия с оригиналната конструкция не дават никакво основание да се тиражират твърдения като „вярно копие”, „точна и детайлна възстановка”, „точно копие”, „възможно най-точно копие”, реплика с „лека модификация”, „най-близък до оригинала”, и т.п. Колкото до мястото на нашия кораб-реплика в развитието на този тип плавателни съдове, от 1892 до 1966 г. са известни над 20 случая на възстановки на исторически плавателни съдове, вкл. реконструкции на исторически плавания с тях. Понастоящем в света са съхранени близо 70 кораба-реплики, но вероятно са повече, имайки предвид, че „Радецки” (1966 г.) не е посочен и в този списък [67], а напълно е възможно да има и други пренебрегнати.
За нас корабът-музей „Радецки” е безценен и дано да бъде съхранен за поколенията, експониран по начин, подходящ за дълготрайното му и икономически поносимо    поддържане. Не бива обаче да се надценява морскоисторическата му стойност, загърбвайки с пропагандни цели или най-вече поради незнание наличието на подобен тип плавателни съдове извън страната.

* * *
Във възпоменателния вестник „Жив е той...” от 2 юни 1992 г. първият директор на Националния музей параход „Радецки” н.с. Евгени Сачев уверява, че „парче от пасажерска пейка се съхранява в Музея на Възраждането - Варна” [68]. На 2 юни т.г. в сайта на „Морски вестник” обосновах, че в този варненски музей въпросният експонат го няма и не е постъпвал, т.е. това е непроверено грешно твърдение, респ. разпространявана години наред заблуда [69]. По подобна причина са възможни грешки и при идентифицирането на плавателни съдове с еднакви имена, особено ако липсват уточняващи данни. Нищо чудно, че едни объркват парахода „Радецки” (1853 г.) от езерото Лаго Маджоре на италиано-швейцарската граница с историческия „Радецки” (1851 г.), други си представят, че легендарният за българите  параход плава гордо по Дунава още близо 30 години след бракуването му. Странно е и това, че дори в специализирано немско изследване за разпространението на името Радецки  в раздела корабоплаване са посочени само три кораба [70], а те се оказват комай ДЕВЕТ.
Иван АЛЕКСИЕВ

ЛИТЕРАТУРА
1. Кочов, Любен и Стефан Велтов. Корабът „Радецки”. Конвенции с DDSG и руските дружества. - Филателен преглед, 1975, № 8, 2-3.
2. Грънчаров, Николай. Пощенско-филателните измерения на епопеята „Радецки”. - Филателен преглед, 1998, № 1, 15 - 18; № 2, с. 17; № 3, 15 - 19; № 4, 17 - 19; № 9, 13 - 14.
3.
http://stampcircuit.com/Active_Stamp_Auction (поз. 5517).
4. Тодоров, Стоян. Вторият „Радецки”. - Корабостроене и корабоплаване, 1966, май.
5. Лозанова, Лиляна. По следите на легендата за Ботев и Радецки. - Септемврийче, № 54, 7 юли 1965, 2 - 3.
6. Минчев, Д. Н. Историята на парахода „Радецки”. - Вечерни новини, № 128, 2 юни 1953, с. 4.
7. Лозанова, Лиляна. И „Радецки” гордо плува. С., Нар. младеж, 1965. 146 с.
8. Лозанова, Лиляна. Нашият „Радецки”. - В: Околчица `83, 140-149.
9. Дамянова, Лиляна. Христо Ботев, Козлодуйски бряг и Националният музей Параход „Радецки”. - Библиотека БЪЛГАРСКИ СЕВЕРОЗАПАД към „Известия на музеите в Северозападна България”. Ботеви четения в Националния музей Параход „Радецки”. Козлодуй, 27 май 2003. Враца, 2004, 28 - 37.
10. Дамянова, Лиляна. История. -
http://radetzky.slovo.bg/history/
11. Както в научната си публикация, така и в сайта на НМПР Л. Дамянова уверява, че в писмото си до капитана и пътниците на парахода „Радецки” от 17 май 1876 г. Ботйов „изрича прословутата фраза „Тук се слуша мойта воля” [9, с.30], [10]. Според автора на тази знаменита фраза, Иван Вазов, тя гласи всъщност „Тук се гледа мойта воля”. Въпросното писмо е на френски език и в историографията са известни различни негови преводи, но в нито един от тях такава фраза не присъства. За справка препоръчвам солидното издание „Христо Ботйов. Документи (Архив)”, в което е публикуван превод, поместен в Ботйовите съчинения от 1957 г. [12, с.108-109]. Ако Л. Дамянова настоява на версията си, редно е да публикува източника си.
12. Христо Ботйов. Документи (Архив). Факсимилно издание с разчетен текст и коментар. Съставители: Николай Жечев и Цветолюб Нушев. С., Бълг. писател, 2008. 336 с.
13.
http://www.hajoregiszter.hu/hajoadatlap/radetzky/2113/kronologia/en
14. Според Т. В. Тодоров, средното газене на кораба с 15 т въглища е 1,15 м [15, с. 172], но авторът не посочва източник за това.
15. Тодоров, Тодор В. Новият параход „Радецки”. - В: Пачев, Николай М., Тодор Тодоров и Николай Генчев. Четата на Христо Ботев. Организиране, подготовка, боен път и всенародна признателност. С., Тита Консулт, 2005, 171-178.
Дължа благодарност на Сашка Жечева от София, която ми предостави копие на необходимите ми страници от тази трудно достъпна книга.
16. Обикновено при съобщения  за мощността липсва уточнение за  нейния вид (номинална, ефективна, индикаторна). За мнозина автори тези определения положително са досадна подробност, а от друга страна, съвременният специалист по правило приема, че въпросните термини описват днешните понятия за мощност. При индикаторната   мощност съдържанието на понятието не е променено, но при номиналната и ефективната мощност има коренна историческа промяна. Докато до средата на ХІХ в. единичната мощност на парните машини е сравнително малка и по обозрим начин може да бъде сравнявана с работоспособността на живи коне, при проектирането на машините се използва номиналната мощност, а при експлоатацията - ефективната мощност. Конкретно при корабните парни машини преводният коефициент е 3, т.е. при номинална мощност 100 к.с. ефективната мощност е 300 к.с. През 1865 г. индикаторът е значително усъвършенстван и  той навлиза широко в практиката. Поради това съдържанието на понятието номинална мощност остарява и към края на 70-те години на ХІХ в. в конструкторската, търговската и експлоатационната дейност се разпространяват понятията индикаторна и ефективна мощност. Необходимо е обаче да се има предвид, че съдържанието на понятието ефективна мощност е вече коренно променено и тя е по-малка от индикаторната, защото отчита три вида загуби на мощност: в парната машина (топлинни и механични), корабния валопровод и при преобразуването на достигналата до корабния движител мощност в упор, който движи плавателния съд [17, с. 324-325]. Поради тези съображения приемам, че мощността на корабната парна машина на „Радецки” през 1851 г. е била номинална, но по смисъла на тогавашните технически представи, а не на съвременните.
17. Алексиев, Иван. Омаяни от кораби мъже.  Дейци на българското корабостроене и кораборемонт до 30-те години на ХХ в. В 2 т. Т. 1. Варна, ИК „Морски свят”, 2006. 432 с.
18. Hofman, Julius. Donauschiffahrt in alten Darstellungen. - Donau-Schiffahrt (Schriftenreihe des Arbeitskreises Schiffahrts-Museum Regensburg e. V.), Bd. 4, 1987, 103 - 117.
19. Parker, W. Успехи и развитие морского машиностроения. - Морской сборник, 1887, № 3, Н.о., 115 - 134.
20. 
http://www.onb.ac.at/sammlungen/siawd/18437.htm
21.
http://www.biographien.ac.at/oebl_12/237.pdf, с. 237
22. Алексиев, Иван. Параходът „Радецки” след 1876 г. - Морски вестник, № 9, 16 май 2001, с. 15.
23. Херцен, А.И. Минало и размисъл. Т. 2. С., Нар. култура, 1965.
24. Пауновски, Иван. Но защо? С., Бълг. писател, 1993. 304 с.
25. Алексиев, Иван. Истини и неистини за корабите „Радецки”. Опит за критичен морскоисторически прочит на историята на Ботевата чета. - Морски вестник, № 7, 11 апр. 2001, с. 13.
26. Пауновски, Иван. Херцен - пътник на „Радецки”?. - В: Околчица, 2008. Литературно-художествен алманах,
http://samsiev.no-ip.org/culture/chitanka/text/9805.html
27. Jobe, Joseph, R.A. Plummer, G.W. Hilton. Raddampfer aus aller Welt. Augsburg, Weltbildverlag GmbH, 1989. 216 S.
28.
http://it.wikipedia.org/wiki/Lago_Maggiore#Piroscafi_a_elica
29. Името “Radetzky”, а не “Fuerst Radetzky”, се потвърждава както от немски източник [27, с.12], така и от редица италиански източници за езерното корабоплаване в Италия [28]. Очевидно, пишейки спомените си след петнайсетина години, А. Херцен е допуснал неточност както в годината (плавал е с този параход през 1853, а не 1852 г.), така и в името на кораба. Например по подобен начин в българската литература параходът „Евдокия” се среща и като „Княгиня Евдокия”.
30.
http://en.wikipedia.org/wiki/Battle_of_Lissa_%281866%29#1st_Division_.E2.80.94_Armoured_ships
31.
http://www.wrecksite.eu/wreck.aspx?148117
32.
http://www.agenziabozzo.it/navi_da_guerra/c-navi%20da%20guerra/C-2234_RADETZKY_1872
33.
http://en.wikipedia.org/wiki/SMS_Radetzky
34.
http://en.wikipedia.org/wiki/Radetzky_class_battleship
35.
http://www.polpi.net/donau.htm
36.
http://www.kustvaartforum.com/viewtopic.php?f=4&t=2247&start=30
37.
http://www.polpi.net/donau.htm
38. Костадинова, Жени. „Радецки” е готов да плава, но няма пари за екипаж. - Жълт ТРУД, 13 май 1994, с.4.
39. Безпристрастный. Добруджа. - Славянин (Русе), г.ІV, № 89, 21 май 1883, 354-355.
40. Тодоров, Димитър (Димитрото). Спомени. Второ изд-е. [С.], 1938. 71 с.
Първото издание излиза през 1928 г., но не успях да го издиря и да установя дали фотографията на „Радецки” е публикувана още тогава и дали е датирана.
41.
http://www.wrecksite.eu/wreck.aspx?148117
42.
http://www.liveauctioneers.com/item/5026335
43. За въоръжението, водоизместимостта и екипажът на „Radetzky” (1854 г.) в интернет са публикувани противоречиви сведения, тук приех данните, които фрегатата  вероятно е имала при спускането на вода. Допускам, че допълнителните  оръдия са монтирани във връзка с участието й в двете войни.
44. Дойков, Васил. Последният пристан на парахода „Радецки”. - Пулс, № 22, 1 юни 1982, 6-7.
45. Лозанова, Лиляна. Радецки `66. С., Нар. младеж, 1973. 344 с.
46. Чолов, Петър и Николай Пачев. Четата на Христо Ботев. Кратка историческа енциклопедия. Враца, Майобо, 2001. 231 с.
47. Светинята е построена с парите на пионерите. - Стандарт, № 3270, 8 февр. 2002, с.12.
48. Данаилов, Петър. За щастлива среща на „Радецки”. - Септемврийче, № 9, 30 ян. 1965, с.1.
49. Институт по корабостроене-Варна [Каталог на кораби, проектирани и построени в България през периода 1952-1987 г.]. [Варна, Институт по корабостроене, 1989]. 108 с.
50. Български корабен регистър. Регистрова книга. [Варна, БКР] 2006. 131 с.
51. Лозанова, Лиляна. Музейната експозиция на „Радецки”. - Раб. дело, №134, 13 май 1984.
52.
http://www.vonradetzky.de/radetzky.html
53. Дойков, Васил и Н. Генчев. По Дунав. От Шварцвалдските извори до делтата. Русе, 2001. 296 с.
54.
http://forum.flot.su/showthread.php?t=1299&page=1"page=1
55.
http://www.newsletter.infoflot.ru/Articles/33/33.htm
56.
http://forums.airbase.ru/2005/02/t31663,4--lajnery-tsel-dlya-lyubogo-vmf.html
57. Йорданов, Йордан. От Русенската корабостроителница отпътува за Козлодуй корабът-светиня „Радецки”. - НД-Черноморие (Варна), № 15, 19 ян. 1994, с.3.
58.
http://www.barnaultransmash.ru/production/profilnaya/sudovie/?id=29
59.
http://de.wikipedia.org/wiki/Schiffsmaschine
60.
http://www.como.polimi.it/Patria/testiin/lista.htm
61.
http://www.shipstamps.co.uk/forum/viewtopic.php?f=2&t=9577"t=9577
62.
http://www.beo-news.ch/dampf/inhalt.htm"://www.beo-news.ch/dampf/inhalt.htm
63.
http://en.wikipedia.org/wiki/Museum_ship"://en.wikipedia.org/wiki/Museum_ship
64.
http://www.hnsa.org/intro.htm"://www.hnsa.org/intro.htm
65.
http://www.worldlingo.com/ma/enwiki/de/List_of_museum_ships
66.
http://www.worldlingo.com/ma/enwiki/de/Ship_replica
67.
http://www.worldlingo.com/ma/enwiki/de/Ship_replica#Notable_ship_replicas
68. Сачев, Евгени. За „Радецки” и бъдещата му съдба. - Жив е той ... Единичен брой. 2 юни 1992, с.12.
69. Алексиев, Иван.  Колко дъски  от парахода „Радецки” са подарени на България? -
http://morskivestnik.com/compass/news/2011/062011/062011_6.html
70.
http://www.vonradetzky.de/radetzky.html

към началото на публикацията