начало
избор на брой
"Морски колекции"
КОГА СЕ ПОЯВЯВАТ ПЪРВИТЕ ЛЕТНИ КИНА В
БЪЛГАРИЯ

Похвалната национална кампания „Лятно кино с БНТ 1”, чиято цел е да се възстановят изчезващите летни кина в страната, внушава, волно или неволно, че тези кина са комай нововъведение от близкото минало. По повод на кампанията бургаски автор съобщава обаче, че в Бургас „Още през 30-те години на 20 век се появява първото лятно кино, наречено „Булевард” [1]. По-точно казано, то е открито през 1933 г. [2, с. 61] и нямам представа защо историята на лятното кино в Бургас е съкратена с 9 години. Имам предвид факта, че още през 1924 г. в местната градина „Цар Симеон” е създаден Кинопаркът, който предлага вечерни представления на открито и на практика е лятно кино [2, с. 33-34].
Варненци пък очевидно не страдат от излишна скромност и претендират, че „Първото лятно кино в света било във Варна”. Това, видите ли, се случило в началото на 20-те години, по време на правителството на Александър Стамболийски, следователно не по-късно от юни 1923 г. По онова време варненецът Кирил Стамов започнал да организира кинопредставления в двора на къщата си на днешната ул. „Парижка комуна” № 22. Като основание за тази съблазнителна версия са послужили спомените на неговия син Валентин Стамов, който обаче е роден през 1949 г. [3] и очевидно не е пряк свидетел на събитието, а най-вероятно е научил за него от разкази на своя баща. Той пък се е появил на бял свят през 1911 г. [4], сиреч през периода 1921-1923 г. (началото на 20-те години) е на възраст между 10 и 12 години и е твърде съмнително тогава да се е занимавал с осигуряването на организационно-техническите условия за летни кинопрожекции [5]. А що се отнася до първите летни кина в света, те са  известни още от 1900 г. в Гърция [6]. Не по-малко знаменателно обстоятелство в ранната история на тези кина е и това, че през 1916 г. в гр. Брум в австралийския щат Северозападна  Австралия е открито лятно кино, което функционира и до днес [7].
Не успях да издиря публикация, посветена специално на историята на летните кина в България, и нищо чудно, че охотно се тиражира една или друга патриотарска версия за тях. Тъй като от години събирам сведения за историята на морския филм в България до 1956 г., тук систематизирам оскъдната информация за първите български летни кина (най-вече до 1933 г., когато в Бургас се появява споменатото вече лятно кино „Булевард”).
Още преди четири десетилетия в киноисторическата литература е публикуван фактът, че през пролетта на 1909 г. в градината на „Аполо театър” в София се прожектират български документални филми [8, с. 119]. Всъщност това е първото лятно кино в България [9, с. 74-75]. В съвременно изследване киноисторикът д-р Петър Кърджилов потвърждава този факт и съобщава за открита от него неизвестна информация, според която на 5 (18) юни 1909 г. софийски вестник анонсира предстоящото на следващия ден вечерно увеселение в градската градина „Александър ІІ”, по време на което е организирана и кинопрожекция [10].
През същия месец, на 25 юни (8 юли) 1909 г., варненският вестник „Известник” съобщава, че в града е пристигнал кинематографът „Идеал”, който е „снабден с безопасен бензинов мотор и електрическо осветление [...] с най-нови картини от послед[н]ята дума на изкуството и от най-нови исторически събития” и на 23 юни (6 юли) е дал първата кинопрожекция. Според тази информация кинематографът „се помещава в театъра на х. Панако и ще дава редовни представления през целия летен сезон. Представленията ще почват от 9 1/2 и ще траят до 12 часа вечерта” [11]. В този случай става дума за първото варненско лятно кино, защото от историята на варненския театър е известно, че летният театър „Хаджи Панако”, разположен срещу днешния хотел „Одеса”, вдясно от входа на Морската градина, е представлявал „дъсчена сграда без покрив на зрителната зала” (подч. И.А.) [12, с. 178], т.е. кинопрожекциите в него през лятото на 1909 г. са били на открито.
През март 1922 г. варненското литературно и културно списание „Вечерни часове” съобщава, че „в града ни ... има летен кинематограф” [13]. Поради климатичните условия през този месец е изключено тогава да са давани представления на открито и поради това предполагам, че става дума за кинотеатър, който влиза в действие не по-късно от лятото на 1921 г. През същото лято в Градската градина на Шумен е организирана първата местна кинопрожекция [14, с. 447].
Към средата на  май 1922 г. софийското акционерно дружество „Модерен театър” извършва основен ремонт на театъра „Червен рак” във Варна, за да го преустрои за кинопредставления и превърне в свой клон под името „Летен Модерен театър” [15]. Представлявал е градина, намираща се зад матроския клуб „Златна котва” [12, с. 178]. На 28 юни





Най-старото днес в света лятно кино, открито 1916 г. в гр. Брум, Австралия - http://mw2.google.com/
Лятно кино в Берлин, открито 1916 г. - http://openaircinemas.files.wordpress.com/
Входа на Морската градина във Варна (ок. 40-те години на ХХ в.) - http://retrobulgaria.com/varna
Ресторант „Грозд” във Варна - http://www.libvar.bg
Нов кинема-театър „Идеал” (факсимиле) - http://catalog.libvar.bg (статията се намира в: Известник (Варна), № 41, 25 юни 1909, с. 3, колона 2)
с. г. това лятно кино е открито с немския филма „Хамлет” с участието на известната датска актриса Аста Нилсен [16].
През 1921 г. във Варна, вдясно от входа на Морската градина, Общината построява Летен общински театър, в който са покрити само сцената и околовръстните ложи [12, с. 178]. Тук през лятото на 1922 г. е открит „кинематограф със специални морски филми”, т.е. става дума не само за лятно кино, но и за първия в България специален морски кинотеатър. Неговото появяване е резултат от силния интерес към началото на 20-те години на ХХ в. в цялата страна към филмите с морска тематика, които през 1924-1928 г. се увеличават над пет пъти в сравнение с предходния период (1897-1923 г.) [17, с. 122]. Представленията в лятното морско кино са от 20 часа, издирената програма от август с.г. съдържа следните документални морски филми:
- Разходка с моторни лодки;
- Картинна изложба на българските художници маринисти;
- Рибарска изложба;
- Павилион с морско дъно и водолаз [18].
Последната издирена реклама за прожекция в Общинския кино-театър в Морската градина на Варна е от август 1924 г. [19], т.е. той функционира най-малко през периода 1922-1924 г.
На 1 юни 1923 г. във Варна е открито лятното кино „Лада”, в което е инсталиран нов „киноапарат последна дума на кинотехниката” [20].  Тук през следващия месец е представен филмът „Сгромолясването на дружбашкото правителство” [21], [22, с. 65].
През 1923 г. е открито лятно кино и в Русе - „Олимпия”. То е дело на известния русенски търговец Марин Н. Чолаков [23, с. 154]. През 30-те години русенци посещават вече две летни кина - „Олимпия” и „Одеон” [24, с. 148].
През есента на 1926 г. Министерството на народното просвещение пуска в експлоатация два пътуващи кинематографа, предназначени предимно за Софийски окръг, а през следващите години те са увеличени на четири. През лятото прожекциите се организират на открито, т.е. тези кинематографи функционират като летни кина, през останалите сезони - в училищни и читалищни салони. До края на април 1929 г. пътуващите кина „посетили вече 502 села и градове от 62 околии [...] За това време (есента 1926 - април 1929 г. - И.А.) са били дадени 2 238 представления с 462 000 посетители” [25]. Липсват обаче сведения каква част от тези представления са осъществени на открито в импровизираните летни кина.  
На 3 юни 1925 г. вестник „Варненска поща” съобщава, че благодарение на Рафаил Кабатник „Варна се обогати с един нов разкошен Летен Театър” - до Морската градина, зад „Златна котва”, който носи названието „Летен Кино-Палас” [26]. Няколко дни по-късно там е прожектиран филмът „Атентатът в църквата Св. Неделя” [27]. От лятото на 1930 г. тук предлагат вече и тон-филми [28].
През 1928 г. в Добрич (по това време - в Румъния)  е открито лятното кино „Бригадиру”, което функционира до 1940 г. [29].
Още едно лятно кино във Варна се появява през лятото на 1930 г. То е дело на търговската къща „Китка”, която поставя отляво на входа на Морската градина екран, върху който предлага безплатни прожекции на рекламни филми за производството на по-големи предприятия от България и чужбина [30]. То положително е привличало много зрители и месец по-късно в един от местните вестници е поместено предложение „това безплатно рекламно кино да се премести в някоя странична улица, по-отдалечена от главния вход на градината” [31].
През 1930 г. лятно кино е открито и към читалище „Разум” в гр. Фердинанд (днес Монтана) [32, с. 326].
Две нови летни кина във Варна се откриват през 1932 г. На 16 юни на бул. „Сливница”, близо до Морската градина, започват прожекциите на кино „Скала” [33]. Тази конкуренция не се понравила на собственика на лятното кино „Палас” и след десетина дни той протестира публично, като изтъква, че мястото за киното било приготвено още преди пет години, но отначало е използвано за други цели и едва през 1931 г. там започват прожекции под фирмата „Модерен театър”, а през следващата година само сменят табелата с тази на „Скала” [34]. Остава загадка кой всъщност е собственикът на „Скала”, но пък очевидно това е ново лятно кино във Варна. Седмица по-късно местен вестник съобщава за очакваното откриване на кино „Капитол” (бившо „Паризиана”), разположено в района на ресторант „Грозд” (до Морската градина) [35], а реклама в друго варненско издание потвърждава, че това е лятно тон-кино, което вече функционира и „прожектира най-хубавите отбрани тон филми за сезона” [36].
Колкото и непълни да са изложените тук сведения, те достатъчно ясно свидетелстват, че България, респ. Варна, не предлага на света летните кина. В най-добрия случай тази патриотарска измислица би предизвикала  снизходителните усмивки на чуждестранните историци на киното, камо ли да убеди когото и да е от тях в лелеяния нашенски принос. От друга страна, в България (София и Варна) кинопрожекциите на открито започват не по-късно от 1909 г., т.е. те имат далеч по-богата история в сравнение с тиражираната досега представа за тях, че са се появили в началото на 20-те години на миналия век.

Литература и бележки
1. Павлова, Димитрина. Кино под звездите отново на мода. - http://www.factor-bs.com/news-23895.html (6 авг. 2012, 20:15 ч.).
2. Ингилизова, Йорданка. Кинематографът в Бургас 1895-1944. Културно-исторически очерк. Ямбол, ИК „Хера”, 1999. 136 с.
3.  http://bgf.zavinagi.org/index.php/ (6 авг.2012, 20:35 ч.).
4. Марков, Мартин. Първото лятно кино в света било във Варна. - http://www.narodnodelo.bg/news.php?news=47472  (6 авг.2012, 20:45 ч.).
5. През 80-те-90-те години на миналия век Кирил Стамов написва книга за Варна през периода 1918-1944 г., запазена в ръкопис [4]. Тя положително съдържа интересни сведения за морския град в онези години, вкл. за лятното кино в двора на къщата на неговите родители, но по времето на подготовката на ръкописа мемоаристът е бил вече на 70-80 години и напълно са възможни неточности в спомените му за събитията от детските му години.
6. Geschichte des Freiluftkinos. - http://airscreen.wordpress.com/die-geschichte-des-freiluftkinos/ (6 авг.2012, 20:55 ч.).
7.  http://www.broomemovies.com.au/history.html (6 авг.2012, 21:00 ч.).
8.  Кърджилов, Петър. Българският хроникално-документален филм от създаването му до края на Първата световна война. - Кино и време, № 20,  1982, 110-126.
9. Александров, Александър. Кината в София до 9.ІХ.1944. - Кино и време, № 21, 1983, 62-92; № 22, 1984, 135-160.
10. Дължа благодарност на д-р Петър Кърджилов, който с готовност ми предостави възможността да ползвам негов ръкопис за прожекциите на кино „Аполо” през 1909 г.
11. Нов кинема-театър „Идеал”. - Известник (Варна), № 41, 25 юни 1909, с. 3.
12. Владков, Любомир. Театрална Варна. Минало и настояще. Варна, Славена, 1996. 223 с.
13. Театрално здание. - Вечерни часове (Варна), г. І, № 18 март 1922, с. 7.
14. Хараланова, Бета. Киното в живота на шуменци 20-30-те години на ХХ век. - В: Национална научна конференция „Модернизацията на България и Габрово” 1878-2006. Велико Търново, Фабер, 2007, 446-449.
15. Бившият театър „Червен рак” се ремонтира... - Варн. поща, № 857, 13 май 1922, с. 2.
16. Един рядък киноуспех.  - Варн. поща, № 897, 28 юни 1922, с. 2.
17. Алексиев, Иван. Морският филм в България до 1923 г. - Годишник на ВММ, т. ІV-V, 2005, 112-126.
18. Кинематограф със специални морски филми ... - Варн. поща, авг. 1922 г.  Вследствие на лошокачественото подвързване на тази годишнина на вестника, съхранена във фонда на Рег. библиотека „П. П. Славейков” - Варна, номерът на конкретния брой и датата на отпечатването му са изрязани. Въз основа на съседни запазени броеве приемам, че съобщението е отпечатано в бр. 949 от 27 или 28 авг. 1922 г.
19. Общински кино-театър. Морската градина. - Северо-бълг. спортен лист (Варна), г. І, № 5, 11 авг. 1924, с. 1 (реклама за филм).
20. Със задоволство констатираме, ... - Варн. поща, № 1197, 1 юни 1923, с. 1.
21. Тези дни в летния кино-театър „Лада” ще се представи филмът ... - Северна поща (Варна), г. ІІ, № 16, 14 юли 1923, с. 1.
22. Кърджилов, Петър. „Национална революция” или „сгромолясване”? (За кинохрониките, отразили преврата от 9 юни 1923). - Изкуствоведски четения, 2008, 58 - 67.
23. Бърчева, Мариана. За появата на фотографа и кинематографа в Русе. - Известия на Историческия музей-Русе, т. V, 1998, 149-155.
24. Рошкева, Ренета и Н. Цветкова. Киното във всекидневието на русенци през първата половина на ХХ век. - Арнаудов сборник. Доклади и съобщения. Т. 4.  Русе, 2006, 146-154.
25. Пътуващите кина някога. - Филмови новини, 1962, № 10, с.14.
26. Нов театър. - Варн. поща, № 1927, 3 юни 1925, с.2.
27. Летен Кино-Палас ...  - Варн. новини, № 303, 7 юни 1925, с.3.
28. Летен Кино-Палас ...  - Черно море (Варна), № 349, 6 юли 1930, с. 1.
29. Балчик ще има нов летен амфитеатър за събития и кино. - http://bnt.bg/bg/news/ (9 авг. 2012, 21: 10 ч.).
30. Една новост за Варна.  - Черно море (Варна), № 297, 6 юни 1930, с.1.
31. За безплатното кино при входа на морската градина.  - Варн. новини, № 2173, 26 юли 1930, с. 2.
32. Каменова-Борина, Анюта. Поява, развитие и дейност на читалище „Разум” в Голяма Кутловица (от 1891 г. Фердинанд, дн. Монтана) (1883-1944 г.). - Известия на музеите в Северозападна България (Враца), т. 23, 1995, 309-333.
33. Варн. поща, № 4879, 16 юни 1932, с. 1.
34. Лятно кино „Палас”.  Нашият отговор. На самозабравилите се по повод завчерашните себехваления на Кино „Скала”. - Варн. поща, № 4888, 25 юни 1932, с.4.
35. Варн. поща, № 4886, 23 юни 1932, с. 3 и 4.
36. За сведение на варненци и курортисти! - Красота и здраве (Варна), г. І, 1932, № 1, с. 36 (реклама).

Иван АЛЕКСИЕВ