начало
избор на брой
"Морски колекции"
БЪЛГАРСКИЯТ БИОГРАФ НА ФРИТЬОФ НАНСЕН
* Или: Кой е д-р Панайот Хитров (1894 - 1945 г.)?

Темата за полярните изследвания се появява в българския печат още през Възраждането (ок. 1861 г.) и на нея до края на ХІХ в. са посветени няколко десетки статии в двайсетина вестника и списания. За гренландската експедиция на Нансен (август - септември 1888 г.) българските читатели научават още в началото на 1889 г. Завидният и днес журналистически нюх към морската тема по онова време не е никакво изключение. Нищо чудно, че най-ранното известно днес съобщение за замислената от норвежкия полярник експедиция до Северния полюс е поместено през 1890 г. във вестник... „Селянин”. Редица издания публикуват сведения за подготовката и провеждането й, само няколко дни след завършването й през 1896 г. за това се появява информация в България и по същото време над десет обширни материала запознават българите както с експедицията, така и с нейния ръководител.
В края на 1897 г. Нансен издава двутомно съчинение (на норвежки език) за своята експедиция до Северния полюс. За чест на нашата морска култура само около пет месеца по-късно излиза от печат българският превод - под заглавието „На Северния полюс”. Той е направен от разградския адвокат Стоян Е. Русев по 14-ото френско издание, издаден е от русенската печатница „Надежда”.
Историята на тази забележителна българска морска книга и до днес е предизвикателство за морската историография. Съдейки по предговора и преводаческите бележки, Ст. Русев следи отблизо развитието на полярните изследвания. Когато през 1970 г. Държавното издателство - Варна издава същото съчинение на Нансен в превод от норвежки език („Фрам” през Полярното море”), нито преводачът, нито редакторът отбелязват по някакъв начин, че на български език то се появява всъщност за втори път. А двете издания, макар и приблизително еднакви по обем, имат съществени различия и много от тях не могат да се обяснят само с факта, че преводите са правени от различни езици. Едно от големите достойнства на изданието от 1898 г. е наличието в него на заключителната част, в която Нансен прави оценка на най-важните резултати от експедицията, а някои от изводите му се разминават с част от съвременни български  публикации за нейния принос. Преводачът от норвежки Стоян Икономов коректно отбелязва, че при превода е извършил подбор на текста, но не обяснява какво и най-вече защо тъкмо заключението е съкратил. За историята на алтернативната енергетика у нас е интересен фактът, че благодарение и на книгата „На Северния полюс” през 1898 г. българите научават, че по време на експедицията си Нансен е използвал корабен ветрогенератор за получаване на електрическа енергия. Днес в интернет две антикварни книжарници предлагат първото издание на цени 40 евро и 96 лв.
Хуманитарната дейност на Нансен го прославя не по-малко от полярните му изследвания.  През юни 1921 г. е утвърден за председател на Върховния комисариат за бежанците към Обществото на народите (ОН) [1]. Като висш представител на ОН той два пъти посещава и България. На 18 октомври 1922 г. в София Нансен, придружен от видния британски дипломат Филип-Ноуъл Бейкър, пристига с Ориент експрес от Истанбул. На гарата е посрещнат от министъра на външните работи Райко Даскалов и Павел Груев - съветник на цар Борис III [2]. Същият ден министър-председателят Александър Стамболийски дава банкет в негова чест [3], по време на който българският премиер в тоста си говори „за излаза на България на Бяло море, автономията на Тракия” [4]. На следващия ден Нансен се среща с представители на Културно-благотворителното дружество „Тракия” начело с проф. Димитър Михалчев, които му връчват изложение по тракийските бежанци [5], после отпътува от страната за Атина [3].
На 22 декември 1926 г. е подписан договорът за  Бежанския заем. Вероятно във връзка с неговата подготовка през тази година Нансен посещава отново България. За това дъщеря му си спомня: „Нансен пътувал с източния влак от София за Константинопол, когато в неговото купе внезапно влязъл машинистът на влака. Оказало се, че това е цар Борис. Усмихвайки се, той протегнал ръка и се извинил за своя костюм... Като благодарил на Нансен за всичко, което той направил за българите, побързал обратно на работното си място. Като се върна у дома, татко разказа за това пътешествие. Той охотно би побеседвал с царя по-продължително...” [6].
Фр. Нансен умира на 13 май 1930 г.  През февруари следващата година във в. „Литературен глас” е поместено съобщението: „Личният приятел и сътрудник на големия норвежки държавник, учен, пътешественик и изследовател на Северния полюс и филантроп Фритьоф Нансен  - д-р Панайот Хитров, е приготвил за печат биографията му. Книгата ще бъде илюстрована” (подч. И.А.) [7]. Историята на тази книга е пълна загадка. Тя не е описана в многотомната национална библиография на българската книга през периода 1878-1944 г. Доколкото повече от 30 години издирвам и картотекирам български морски книги от Възраждането до наши дни, смея да твърдя, че все още има немалко стари издания, които не са описани библиографски и поради това остават на практика неизвестни. От това гледище, надявам се ръкописът на българската биографична книга за Нансен да е отпечатан, макар и в малък тираж, или поне да е съхранен в нечий архив.
Вероятно д-р Панайот Станчев Хитров е завеждал представителството на Нансеновия офис (специална служба при генералния секретар на ОН) в България. Сведенията за него са оскъдни и отчасти противоречиви [8]. Роден е през 1894 г. [11], [12, с. 130]. Учи, работи и пребивава в Одеса, Търново, Букурещ, Москва, Берлин, Милано, София [13]. Той е основател и редактор на седмичното художествено списание „Кино-свят”, излизало в София през 1919 - 1920 г. [14, с. 396], и редактор-издател на месечното списание за сближение и стокообмен „Германо-български вестител”, излизало през 1920-1921 г. също в София [14, с. 211]. От 1921 г. работи като научен сътрудник в отдел „Културфилм” на немското филмово предприятие Уфа-филм в Берлин [15, с. 32], [16]. Там пребивава до към 1925-1926 г., като по онова време развива широкомащабна дейност като есперантист: основава издателство „Esperantio”, издава илюстрованото списание „Esperantio” (1923-1925 г.),  учебници по есперанто за българи, руснаци и германци, есперантските книги „Моят приятел” (1922 г.) и „Капка по капка”, превежда от руски на есперанто сборник с разкази на А. Чехов (1924 г.) [12, с. 130]. Той е основателят на Международния съюз на есперантистите (1925 г., Берлин) [18]. 
П. Хитров е лекар, около 1928-1929 г. защитава докторат по медицина в университета в гр. Модена, Италия. Известно е второ попълнено и разширено издание на книгата му „Туберкулозата. Същност, форми, лекуване и предпазване”, издадена през 1934 г. в тираж 3000 (за първото издание няма сведения). Пет години по-късно в София е издадена и книгата му „Есперанто и един есперантски живот” в тираж 1500 [9, с. 121]. Заглавието предполага, че тя съдържа негови спомени и, може би, в нея има и редове, посветени на съвместната му работа с Нансен, вкл. за изчезналата засега биография на знаменития полярен изследовател.
Към 1939 г. П. Хитров живее в Търново и по това  време предлага там „да създаде „универсален” музей, в който да се представят битът и културата на всички народи. Така възниква и идеята за създаване на етнографски музей в града“ [19, с. 191].
Към края на май 1944 г. той все още пребивава в Търново, доколкото може да се съди по публикувана по това време негова статия в местен вестник [20]. От 28 май до 2 юни 1945 г. Висшият военен съд в Скопие провежда съдебен процес „срещу трима от най-изявените и образовани българи в Македония - Димитър Гюзелев, доктор по философия от гр. Дойран и директор на радио „Скопие” от юни 1942 до 1944 г, Димитър Чкатров от Прилеп, строителен инженер, и видния скопски общественик и икономист Спиро Китинчев от Скопие, кмет
Фритьоф Нансен - http://upload.wikimedia.org
Паметната плоча в чест на Фритьоф Нансен, поставена на входа на Института по океанология към БАН, Варна. Снимка МОРСКИ ВЕСТНИК
Корицата на първото българско издание на книгата на Фр. Нансен (1898 г.) - http://www.bukinistika.com/images/nansen.JPG
Корицата на второто българско издание на книгата на Фр. Нансен (1970 г.) - http://biblio.detstvoto.net
Корицата на книгата: Кублицки, Г. Фритьоф Нансен (Биогр. повест за юноши). Прев. от рус. Борис Христов. Варна, Г. Бакалов, 1985. 271 с. - http://knizhen-pazar.net/img/75180.jpg
Учебник по Есперанто, издаден от П. Хитров -  http://pics.librarything.com/picsizes/91/68/91681c27b14bb8259304b325877434d414f4541.jpg
на гр. Скопие и женевски възпитаник”. Към тяхната група са включени още няколко души, вкл. д-р Панайот Хитров, като  всички са обвинени за „соработници на окупаторот” [21]. По онова време там са организирани 18 процеса срещу 226 българи, от които 22 са осъдени на смърт, между които през 1945 г. е и д-р П. Хитров [22], [23], [24]. 
В публикациите за историята на съдебните процеси против българи през периода 1944-1945 г. в Македония се твърди, че д-р П. Хитров е от Велес. Приемам, че става дума за едно и също лице, защото във всички биографични бележки на есперанто и немски език за световноизвестния есперантист д-р П. Хитров е посочено, че той умира през 1945-1946 г. Доколкото известният флотски фицер капитан І ранг Васил Станчев Хитров е роден през 1864 г. в Ловеч, възможно е да са родственици. От друга страна, пълна загадка е защо д-р П. Хитров към края на 1944 или началото на 1945 г. се озовава в Македония? Иска ми се да вярвам, че със съдействието на историци на бежанския въпрос между двете световни войни, историци на киното и есперанто, както и на краеведи от Велико Търново и Ловеч биографията на д-р П. Хитров ще бъде осветлена значително по-добре и дано покрай това научим нещо повече за съдбата на ръкописа на книгата му за Фритьоф Нансен.

Литература и бележки
1. Кьосева, Цветана България и руската емиграция (20-те - 50-те години на ХХ в.). С., IMIR., 2002. 592 с.    
2. Мир, № 6709, 18 окт. 1922, с. 3.
3. Мир, № 6711, 19 окт. 1922, с.2.
4. Варн. поща, № 996, 20 окт. 1922, с.2.
5. Мир, № 6712, 20 окт. 1922, с. 2.
6. Пасецкий, Василий.  Фритьоф Нансен 1861 - 1930. М., Наука, 1987. 336 с.
7. Биографията на Нансен. - Литер. глас. № 102, 14 февр. 1931, с.8.
8. В българската литература не открих биографична статия за д-р П. Хитров. В оскъдните податки за него, публикувани на български, есперанто и немски език, той е известен изключително със собственото и фамилното име. Тук приемам, че бащиното му име е „Станчев”, защото така е посочено от него в единствената му книга на медицинска тема [9, с. 121]. Само в един български източник то е цитирано като „Стаичен” [10], но положително е допусната печатна грешка или от автора, или в ползвания от него документ.
9. Български книги 1878-1944. В 7 т. Т. VI. С., НБКМ, 1983. 443 с.
10. http://www.kroraina.com/knigi/kc/cyrn26_v.html (18 дек. 2011, 21:30 ч.).
11. Panayot Hitrov. - http://esperanto.net/literaturo/autor/hitrov.html (18 дек. 2011, 21:35 ч.).
12. Wollenberg, Fritz. Jubilea Libro 1903-2003, Esperanto Lingvo Kaj Kulturo En Berlino. Berlin, 2006. http://books.google.bg/books?id=y5qJ (18 дек. 2011, 21:40 ч.).
13. Panayot Hitrow. - http://eo.wikipedia.org/wiki/Panayot_Hitrow (18 дек. 2011, 22:45 ч.).
14. Български периодичен печат 1878-1944. В 3 т. Т. I. С., НБКМ, 1962.
15. Кърджилов, Петър. 1897. Пристигането на киното. С., Аргус, 2008. 80 с.
16. В книгата на известния киноисторик д-р П. Кърджилов е поместено факсимиле на  част от статията на д-р П. Хитров „Първото кино-представление в България. Към историята на филма”, публикувана в сп. „Филм” през 1944 г. За щастие факсимилето представя и кратката редакционна бележка с данни за филмовата дейност на д-р П. Хитров в Берлин, според която той работи в „културния отдел на Ufa-Film” [15, с. 32]. Става дума за отдел „Културфилм”, основан на 1 юли 1918 г. През периода 1918-1945 г. в Германия с термина „културни филми” са означавани научнопопулярните документални филми [17].
17. Kulturfilm. - http://de.wikipedia.org/wiki/Kulturfilm (18 дек. 2011, 23:00 ч.).
18. Internacia Unio Esperantista. - http://eo.wikipedia.org/wiki/Internacia_Unio_Esperantista (18 дек. 2011, 23:15 ч.).
19. Недков, Симеон. История на музейното дело в България. С., Агенция Европрес, 2006. 376 с.
20. http://www.libraryvt.com/pdf-zip/trapezica.pdf (18 дек. 2011, 23:25 ч.).
21. http://www.makedonskatribuna.com/YordanChkatrov69.htm (18 дек. 2011, 23:30 ч.).
22. Гоцев, Димитър. Новата националноосвободителна борба във Вардарска Македония 1944-1991 г. С., Македонски научен институт, 1998. 48 с. - http://www.promacedonia.org/44/procesi.html (19 дек. 2011, 8:10 ч.).
23. http://www.makedonija.com/cgi-bin/dcforum/dcboard.cgi?az=printer_format&om=1202&forum=DCForumID28 (19 дек. 2011, 8:15 ч.).
24. http://www.decommunization.org/English/Communism/Bulgaria/Doctors.htm (19 дек. 2011, 8:20 ч.).
Иван АЛЕКСИЕВ