начало
избор на брой
"Морски колекции"





125 г. ФНТС:
БЪЛГАРСКОТО ТЕХНИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО В РУСЕ Е ФЛОТСКО
ДЕЛО

През тази година Федерацията на научно-техническите съюзи (ФНТС) в България тържествено ще отбележи своята 125-годишнина. Тъй като от 30 г. проучвам историята на Българското техническо дружество (БТД) в Русе, прието за начало на ФНТС, имам основание да допусна, че юбилеят би могъл да стане повод за поредното тиражиране на недостоверни твърдения за създаването и дейността  на БТД. То започна през 1985 г. и особено активно се практикува от 1995 г. насам, като съществено място се отрежда на възхваляването на скромното присъствие в историята на БТД на неговия председател, артилерийския капитан Симеон Ванков. Сравнително подробно представих тази история в първия том на книгата „Омаяни от кораби мъже” (изд. 2006 г., стр. 205-223), понастоящем подготвям ръкопис на отделна книга за БТД, но все пак в навечерието на 26 март, отбелязван във ФНТС като Ден на благодарността към ветераните и историята на организацията, дръзвам да припомня някои позабравени или съзнателно загърбвани факти.
КОЙ СЪЗДАДЕ БТД
Основаването на БТД е предложено на 3 януари 1885 г., по време на учредителното събрание на Каюткомпанията (флотското офицерско събрание) към Флотилията и Морската част в Русе. Тогава флотските офицери отхвърлят проекта за устав, предложен от началника на флота кап.-лейт. З. П. Рожественски, и приемат друг устав. Според него Каюткомпанията си поставя и задачите: да създаде морска библиотека и морски музей, да издава списание по морско дело, „да стане инициатор за учредяването Българско техническо дружество (подч. м.- И. А.) и да жертвува в първите няколко години свои средства за издръжката му, ако то има местонахождението си в гр. Русе”.
Не е известно дали на учредителното събрание на Каюткомпанията е воден протокол, но участниците в него могат да бъдат възстановени въз основа на досегашни изследвания и мемоари: 1. кап.-лейт. З. Рожественски; 2. о. з. кап. П. Кузмински; 3. лейт. В. Я. Бал І; 4. лейт. М. Я. Бал ІІ; 5. лейт. П. П. Теодосиев; 6. лейт. И. И. Широков; 7. пор. М. Н. Голубятников; 8. пор.С. П. Петров и 9. пор. А. П. Кесяков. Ако на някого този състав се струва малоброен, моля да има предвид, че мирновременният щат на Флотилията и Морската част към 1 август 1885 г. включва 8  (осем) офицери. Уточняването на участниците в учредителното събрание на Каюткомпанията е необходимо, защото именно някой от тях, а не от офицерите на Артилерийския арсенал в Русе, е предложил създаването на БТД. Предварително от кандидатите за евентуален негов инициатор могат да бъдат изключени:
– кап.-лейт. З. Рожественски, защото той е автор на отхвърления проектоустав (съставен по подобие на казионния устав на офицерските събрания, който не предвижда създаването на технически дружества);
– лейт. В. Бал І, лейт. М. Бал ІІ, лейт. П. Теодосиев и лейт. И. Широков, които не стават членове на БТД и сигурно само пасивно са подкрепили предложението за създаване на БТД.
От останалите четирима флотски офицери единствено П. Кузмински има квалификацията, организационния опит в техническо дружество, инициативността, далновидността  и енергичността да обоснове идеята за БТД и най-важното – да се заеме с разработването на проектоустава му. Доказват го поне четири факта:
– П. Кузмински е един от най-изтъкнатите членове на Императорското Руско техническо дружество (ИРТД). Към ноември 1884 г., когато пристига в България, той е действителен член на четири отдела на ИРТД (Механичния, Военноморския, Електротехническия и Въздухоплавателния). Нещо повече, П. Кузмински е един от основателите на Въздухоплавателния отдел през 1880 г. и негов пръв секретар (до заминаването му за България);
– още на 3 януари 1885 г. П. Кузмински е избран за домакин на Каюткомпанията, завеждащ морската библиотека и пазител на сбирката на морския музей, т.е. за негов уредник. Подобно натоварване с отговорни организационни задачи на един член е твърде показателно за възможностите и пасивността на останалите членове на Каюткомпанията в дейността й;
– П. Кузмински  разработва проектоустава на БТД, като далновидно приспособява устава на ИРТД за българските условия;
– във връзка с организационната подготовка по създаването на БТД съвременникът на събитията и активен член на БТД Константин Божков отбелязва в спомените си: „...всичко това се върши от изпитания и известен член на Руското техническо общество в С. Петербург, инженер-механик Кузьмински, с когото се бях запознал още в 1883 год. в същото общество”(подч. м. – И.А.).
На 26 февруари 1885 г. вестник „Славянин” съобщава: „Тия дни ще се изпратят покани до някои лица, които ако изкажат желание да станат членове учредители, то ще се постъпи към съставянето на реченото дружество” (БТД – И.А.). Вероятно едва тогава представител на инициаторите от флота е разговарял с началника на Артилерийския арсенал в Русе кап. С. Ванков и му е предложил да стане член на дружеството и да бъде избран за негов председател. Като имам предвид, че повечето руски флотски офицери открито възроптават против приемането на българи във Флотския арсенал, когато П. Кузмински привлича на работа в него К. Божков, най-вероятно пак той (П.К.) е дал идеята за председател на БТД да се избере С. Ванков и се е срещал с него по този повод.
На 26 март 1885 г. БТД провежда първото си събрание и тази дата е приета за начало на дейността му. Вероятно същия ден С. Ванков е избран за председател на дружеството. Няма дори косвено 





През 2000 г., в чест на 115-годишнината на ФНТС, беше открит барелеф на С. Ванков, поставен на сградата на Дома на науката и техниката в София.
свидетелство, въз основа на което да се изфантазира, че той е участвал под някаква форма в подготовката за създаването на дружеството, сиреч С. Ванков няма нищо общо нито с даването на идеята за него, нито с разработването на проектоустава, нито с подготовката на обществеността чрез популяризирането на необходимостта от основаването на БТД, т.е. разяснителната работа посредством в. „Славянин”.
НАКРАТКО ЗА ДЕЙНОСТТА НА БТД
През периода март-май 1885 г. БТД извършва следното:
- на 6 април организира събрание по повод 1000-годишнината от смъртта на Св. Методий, отбелязана в цялата страна. При откриването му П. Кузмински произнася известното поетично слово, с което призовава към славянско единство, а последните му два куплета са всъщност духовно послание към дейците на българската наука и техника;
- през април П. Кузмински отправя молба до ИРТД в Санкт Петербург да му изпратят всички издания на ИРТД за цялото време на съществуването му. Днес библиотеката на Военноморския музей - Варна, съхранява особено ценна сбирка от руското списание „Морской сборник”, чиито годишнини започват от май 1885 г. Това е най-старото морско периодично издание, съхранявано в българска библиотека;
- на 5 май БТД провежда събрание, на което М. Голубятников изнася доклад на тема „Парните мелници в Силистренски окръг и състоянието им.” Въз основа на него БТД взема решение в бъдеще при проверка на техническото състояние на мелниците да участва „един ревизор окръжен механик, който да следи за хода на котлите и машините, за тяхната щателна изправност”;
- на 11 май БТД организира разширено Общо събрание с участието на учениците от Техническата школа в Русе (днес ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”- Варна). При откриването му П. Кузмински връчва знамето на школата на председателя на БТД С. Ванков със знаменателната заръка: „Предавам Ви това знаме… което е символ на труда  и изкуството,  за да го пазите като зеницата на окото си, за спомен на вечни времена…”
Наскоро след това БТД преустановява дейността си. Най-вероятната причина е конфликтът между началника на флота кап.-лейт. З. Рожественски  и П. Кузмински, възникнал към средата на май 1885 г. Вследствие на него създателят на БТД, негов фактически лидер и най-активен член не може да участва в обществена дейност (попада и месец и половина в ареста). Нищо чудно, че в неговото отсъствие председателят на БТД кап. С. Ванков не е направил нищо повече…
ЗАЩО И КАК ВЪЗХВАЛЯВАТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БТД
Всички издирени досега сведения за БТД доказват, че неговият създател и най-активен член е инженер-механик П. Кузмински. На второ място по значимост на приноса е К. Божков, който чрез вестник „Славянин” енергично популяризира предстоящото основаване на БТД, като разяснява проектоустава му, информира обществеността за част от дейността му и публикува безценни спомени за него. На трето място са кап.-лейт. З. Рожественски (макар и неволно, предизвиква появяването на идеята  за създаване на БТД), председателят на БТД кап. С. Ванков и инженер-механик М. Голубятников.
Въз основа на известните досега сведения за историята на БТД няма дори място за сравнение между приносите на П. Кузмински и С. Ванков за създаването и дейността на дружеството, защото те са просто несъизмерими. В това няма нищо чудно и от гледище на формалния факт, че С. Ванков е председател на БТД, защото както в миналото, така и в съвременната действителност са известни предостатъчно случаи на обществени организации (вкл. партии), при които формалният ръководител по устав е едно лице, а действителният лидер - съвсем друго. На пръв поглед твърде нелогичен е обаче фактът, че през 80-те години на ХХ в., когато предимно по идеологичски причини е обичайна практиката да се почитат дори и незначителни руско-съветски  приноси, изключителната роля за дружеството на руснака П. Кузмински е пренебрегната, а е предпочетено скромното участие на българина С. Ванков. При това към 1885 г. С. Ванков е млад български офицер, неизвестен в руската наука и техника, докато П. Кузмински е вече виден учен и изобретател. След години С. Ванков ще стане изтъкнат руски и съветски учен, но този принос е в съвсем друга област, а не в дейността на БТД. Нещо повече, дори и от гледище на цялостната оценка в историята на руската наука и техника е показателно мнението на съвременния историк на науката проф. д-р Б. И. Иванов - завеждащ сектор в Санктпетербургския филиал на Института по история на естествознанието и техниката при Руската академия на науките. В статията си „140 г. Руско техническо дружество” (2006 г.)  той изтъква: „Между действителните членове … били изтъкнати представители на разни социални слоеве на Русия: преди всичко руски учени и инженери, вдигнали високо авторитета на руската наука. Между тях - И. П. Алимов, Н. А. Белелюбски, А. Н. Крилов, П. Д. Кузмински (подч. м. - И.А.), Д. И. Менделеев, Д. К.Чернов, Г. Ф. Деп, М. А. Рикачев, А. С. Попов, М. О. Доливо-Доброволски, М. А. Шателен, Д. А. Лачинов, Г. О. Графтио, Н. Н. Бенардос, Н. Е. Жуковски, П. Н. Яблочков и много други.” Анализирайки приносите на многобройните достойни дейци на руската наука и техника, проф. Б.И. Иванов сигурно е имал основателна причина да отбележи името на П. Кузмински, а за С. Ванков да отреди обобщаващия текст „и много други”…
През 1985 г. централното ръководство на НТС в България също е имало основателна причина да пренебрегне несравнимо по-големите заслуги на П. Кузмински за БТД и да предпочете да започне възхваляването на скромното присъствие в историята на дружеството на С. Ванков. Разбира се, отчетена е подобаващо ролята на порусначения българин за развитието на руската наука и техника, но едва ли това е наклонило везните в негова полза, защото П. Кузмински е не по-малко изтъкнат руски учен и изобретател. Има обаче още два показателя, които нямат нищо общо с обективния анализ на историята на БТД, но пък за идеологическите правила от 80-те години на ХХ в. единият е много съществен, а другият - съкрушителен:
- П. Кузмински умира през 1900 г. и не е направил нищо за Съветския съюз, докато С. Ванков има впечатляващ съветски принос. Неслучайно статията за него (С.В.) в първия том на Енциклопедия „България” (изд. 1978 г.) отделя място за руско-съветската му дейност, но не споменава НИЩО за уж изключителния му принос като председател на БТД, въпреки че енциклопедичният автор отлично е знаел за дружеството;
- съкрушителният показател в полза на С. Ванков е прочутата по соцвреме негова връзка с Ленин, документирана със съвместна снимка по време на изпитанията на първия съветски електроплуг през 1921 г. От края на 60-те години до само няколко дни преди 10 ноември 1989 г. тази снимка беше охотно експлоатирана  в българската литература, вкл. на страниците на вестник „Техническо дело”. Нищо чудно, че уводната статия на органа на ЦС на НТС в броя му от 28 март 1987 г. изтъква „Симеон Ванков… издигнал се като забележителен инженер и съратник на В. И. Ленин след ВОСР” (подч. м. - И.А.), но  нито думичка за П. Кузмински. Според каноните на тогавашното време Ленинското съратничество беше несравнимо по-тежък аргумент в сравнение с изключителния основополагащ принос за БТД на П. Кузмински,  приносите му в други направления на българската техника, безпрецедентната му защита на Съединението 1885 г. и блестящите му научно-технически приноси в Русия. Пак през 1987 г. в Свищов беше открита музейната сбирка „Съратници на В. И. Ленин от Свищов”, посветена на Р. Аврамов, С. Ванков и С. Черкезов. Година преди това (1986-а) ЦС на НТС издаде брошура за С. Ванков и П. Кузмински, в която въпреки ограничения обем бяха отделени две цели страници за портрета на С. Ванков и фотографията му с Ленин, но липсваше дори малка снимчица на П. Кузмински. Едва след излизането на брошурата комай от кумова срама допълнително отпечатаха портрета на създателя на БТД на отделен хвърчащ лист и го вмъкваха между страниците.
Част от усиленото пропагандиране на председателството на С. Ванков по соцвреме беше и онова изменение на Устава на НТС през 1989 г., според което в него предвидиха възможност на името му да се учредява награда. През май 1992 г. тази уставна възможност беше премахната формално, а по отделен правилник ЦС на ФНТС и до днес връчват юбилеен знак „инж. Симеон Ванков”.
След 10 ноември 1989 г. централното ръководство на НТС изведнъж беше обхванато от тежка форма на амнезия, като забрави светлата Ленинска диря в биографията на председателя на БТД, експлоатирана дотогава. Вследствие на това рафинирано промени пропагандната си политика и започна да доизмисля несъществуващи приноси на С. Ванков за създаването на дружеството, наблягайки едновременно на научно-техническата му дейност извън България. Някои автори дори героизират част от българския период в биографията му, без да си правят труда да проверяват историческите факти или изопачавйки ги съзнателно. Например една от тиражираните легенди е как С. Ванков попада в затвора заради участието си в русофилските бунтове на офицери в Силистра и Русе през февруари 1887 г., бил осъден на смърт, но за да спаси живота си, успял да избяга, емигрирал и остава в Русия. Няма да се спирам на това, че въпросните бунтове са всъщност опит за държавен преврат на български офицери, погазили клетвата си и поставили се в услуга на друга държава. Исторически факт е, че С. Ванков края на 1886 г. получава официално (от военния министър) отпуск и още тогава легално напуска страната. Това обяснява и факта, че по време на българо-руските преговори през 1897-1898 г. за уреждането на българските офицери, пребиваващи наистина като политически емигранти в Русия, правителството на д-р К. Стоилов отначало отказва да признае С. Ванков за политически емигрант. Това пък означава, че при желание от негова страна той е можел безнаказано да се върне в България. С. Ванков отлично е знаел статута си и дори през 1897 г. посещава мирно и тихо Русе. Година по-късно обаче, когато официално е подписано споразумението за офицерите емигранти, той е между само няколкото български офицери, които загърбват България и предпочитат да останат в Русия. Истината е, че към началото на ХХ в. той е вече руският гражданин Семьон Николаевич Ванков и дори с някогашните си сънародници общува на руски език. Това, разбира се,  е свещено негово право на избор, но и руско-съветските му научно-технически приноси не могат безкритично и автоматично да се разглеждат и популяризират като част от историята на българската техника.
Един от върховете на започналото през 1985 г. системно погазване на паметта на П. Кузмински като създател на БТД е през 2000 г. Тогава в чест на 115-годишнината на ФНТС беше открит барелеф на С. Ванков, поставен на сградата на Дома на науката и техниката в София. В юбилейния брой на вестник „Наука и общество” - издание на ФНТС (№6-7, 29 юни 2000 г.), са поместени обширната статия „Ванков - основателят” и две негови снимки, но и с лупа не може да се открие името на П. Кузмински, камо ли негова снимка. А през същата година се навършиха 160 години от рождението (20 юни) и 100 години от смъртта (7 април) на истинския създател на БТД. За тези и други подобни случаи може да се напише обширна студия.
Изобщо, дори и най-ревностният пропагандатор, величаещ мястото на С. Ванков в историята на БТД (за принос в създаването му не може и дума да става), досега не е издирил и публикувал дори един що-годе достоверен документ, който да даде основание поне да се постави въпросът за евентуален спор при сравнението на приноса му с този на П. Кузмински, камо ли той да бъде решен в полза на Ленинския съратник.
ФЛОТСКО ДЕЛО
Читателите сигурно добре познават ефективността на онзи изпитан метод на пропаганда, според който многократно повтаряната неистина след време се възприема за истина. От 1985 г. досега с помощта на този метод на научно-техническата общественост, волно или неволно, се втълпява, че началникът на Артилерийския арсенал в Русе капитан Симеон Ванков бил, видите ли, основателят на БТД. За съжаление това се случва не без пълното безразличие на флотската ни общественост и командването на ВМС. Все пак исторически факт е, че Българското техническо дружество в Русе е създадено преди всичко от Флотилията и Морската част в Русе (с най-активното участие на флотския инженер-механик П. Кузмински), сиреч то е флотско дело.
Иска ми се да вярвам, че поне през 2010 г., когато ще се чества 125-годишнината на ФНТС, Денят на благодарността, отбелязван от ФНТС на 26 март, няма отново да бъде поредният Ден на НЕблагодарността към основополагащото дело на П. Кузмински. Още повече че през тази година се навършват 170 години от рождението и 110 години от смъртта му.
Иван АЛЕКСИЕВ