начало
избор на брой
"Морски колекции"





ОЩЕ ЗА П/Х „ЕВДОКИЯ/ПЪРВИ МАЙ”
(във връзка с коментарите в МВ по повод на 65-годишнината от освещаването)

1. От кое румънско пристанище на р. Дунав – Браила или Галац, е докаран във Варна п/х „Евдокия”?
Като немски щабен кораб през м. май 1944 г. п/х „Евдокия” (собственост на БТПД) е потопен от съветски самолет на кея в Севастопол, впоследствие е довлачен до р. Дунав за ремонт и от Съветската армия е открит полузатънал в речната тиня.
Браила е посочена като изходно пристанище от кап. Тремол Иванов [Иванов Тр.  Морското търговско корабоплаване на третата българска държава. ИК „Галактика”, Варна, 1996 г., с. 340], от  Борислав Дряновски и Тони Загорова  [По морета и океани. 90 години Българско търговско корабоплаване. Съст. Ат. Йонков и Г. Йолов. Изд. „Г. Бакалов”, Варна, 1983 г., с. 94] и от Мариана Кръстева [Кръстева, М. Морето в международните отношения и външната политика на България 1944-1949 г., ИК „Морски свят”, Варна, 2005, с. 138].
В спомените си машинният боцман Н. Б. Донков също посочва Браила като изходно пристанище [Донков, Н. В началото на пътя. Маяк, бр. 45/08.11.1990 г.], откъдето го е докарал парният влекач ‘Раковски”. В друга статия [Из морския ни летопис. Маяк, бр. 17/26.04.1990 г] се казва, че „п/х ”Евдокия” е открит край един от кейовете в Браила. Първи съобщил новината пълномощникът на Народния комисариат на Морския флот на СССР във Варна. Съюзната контролна комисия незабавно дава съгласие корабът да се прибере от собственика БТПД. 

Пристанище Браила е посочено и в Отчет за дейността на БТПД в периода до и след 09.09.1944 г. [ДА – Варна, ф. 3к, оп. 1, а. е. 23, прот. № 2/18.06.1945 г. на Общото редовно годишно събрание на БТПД – дружество в ликвидация]. Там се казва: „... има един малък светъл лъч, който може да създаде радости и малка надежда за нас. Червената армия в своя победоносен освободителен марш в Балкана намери макар и в печално състояние корпуса на п/х „Евдокия” в пристанище Браила, като ни заяви, че ни го предава и който тези дни ще бъде довлачен във Варна. Трябва да ви заявим, че подготовката за докарването на п/х „Евдокия” бе съпроводено с много
мъчнотии и
1952 година, контролните кранове на параход “Първи май” (бивш “Княгиня Евдокия”), от където се подава въздух за издигането на параход “Шипка”.
1952 година, възстановеният параход “Първи май” (бивш “Княгиня Евдокия”) изпомпва въздух за тежководолазите и понтоните, използвани за издигането на парахода “Шипка” от морското дъно.
губене на ценно време поради много причини. Независимо от това, правят се постъпки и за изваждането на п/х „Шипка.”  В следващия протокол № 2/06.06.1946 г. на Общото редовно годишно събрание на БТПД ликвидаторите казват, че  „усилията за издирване , намиране и докарване във Варна на единствения още останал дружествен п/х „Евдокия” се увенча с пълен успех. Направени бяха постъпки пред руското командване и Съюзната контролна комисия за освобождаване и връщане на парахода на дружеството. Параходът бе освободен и оставен на наше разположение в дунавското пристанище Браила. Веднага бяха изпратени ком. Георги Дюлгеров и гл. мех. Иван Златарев, които да го прегледат и направят потребното пред румънските власти за запазването му и да изкажат мнение за довлачването му във Варна. След направения от тях доклад изпратиха се дружествените служители старши кърмчия Стефан Михайлов и помощник-огнярът Кръстьо Кръстев, за да пазят парахода и да се грижат срещу евентуални последици от ледохода по Дунава. Те изпълниха най-прилежно възложената им задача като останаха на парахода чак до докарването му. Параходът беше довлачен от Браила до устието на Дунава - Сулина, с руски влекачи, оттам бе посрещнат от наш екипаж и довлачен до Варна с м/к „Рила”. Пристигна във Варна на 04.07.1945 г. в много лошо състояние в 5:00 часа след обяд. Машина и корпус - повредени, всички инсталации - разрушени и ограбени; липсваше много от съоръженията му, изобщо корабът представляваше един труп. Въодушевлението обаче от неговото пристигане беше голямо, защото той бе едничкият кораб, останал още от дружествения парк.  Със знанието и съгласието на Министерството на железниците, пощите и телеграфите на 09.07.1945 г. корабът бе откаран в Държавната корабостроителница, където се започна ремонтът му от наши служители, подпомогнати от работници и специалисти от корабостроителницата. Всички дружествени служители, които работиха по ремонта му, екипажът и техническият ръководен персонал положиха максимум усилия, за да възстановят кораба и техните усилия не останаха напразни. Възстановяването на кораба продължава усилено. При създаденото положение за Дружеството, за да се запазят служителите от уволнение, държавата с ПМС № 17/08.06.1945 г. , протокол № 99, реши да не уволнява служителите, а заплатите и други парични доволствия им се изплащат за сметка на държавата. Онази част от дружествения персонал, която не бе заета в ремонта на „Евдокия”, бе придадена на редовна работа в Дирекцията, Държавната корабостроителница, Пристанищното управление и Морската строителна секция, където работи и досега”.
Във финансовата  рекапитулация на БТПД за военния период [ДА - Варна, ф. 3к, оп. 1, а.е. 196] при посочване на денгубите на п/х „Евдокия” (за периода 01.05.1944 г. - 01.08.1946 г. те възлизат на  32 016 000 лв.) е пояснено, че „е докарана в Браила, където е намерена напълно аварирана. За докарване във Варна,  ремонт и поправка, за да бъде годен за плаване, изразходвани 26 465 812 лв., която сума следва да бъде заплатена от Германия”.

2. За активното участие на кап. Георги Дюлгеров в действията по  възстановяването на п/х „Евдокия” през 1945/1946 г.
В архива на БТПД има няколко документа, които свидетелстват, че той е бил командантът на кораба.
В служебното досие на кап. Г. Дюлгеров [ДА - Варна, ф. 3к, оп. 2, а.е. 2 , с.. 342] са  вписани 3 командировки на п/х „Евдокия”:  в Браила  на 05.04.1945 г. със завръщане  на 28.04.1945 г., отново на 09.06.1945 г. със завръщане на 13.06.1945 г., и отново на 26.06.1945 г. Явно първите две командировки са с подготвителна цел, а третата - за докарването на кораба. Следващото назначение на кап. Г. Дюлгеров е към Пристанищното управление във Варна - на 20.01.1947 г.  После кап. Г. Дюлгеров  преминава на новозакупениете кораби за международни линии. От посочените данни може да се направи заключение, че той е бил командантът на п/х „Евдокия/Първи май” по време на освещаването през 1946 г., но събитието вероятно е било документирано с няколко снимки (пози).
С Наредба №.12/06.07.1945 г. [ДА - Варна, ф. 3к, оп. 1, а.е. 29, л. 43] се възлага на комисия с председател инж. Д. Топалски (главен технически инспектор в БТПД) и членове ком. Георги Дюлгеров, гл. мех. Христо Терзиев, маш. корабник Димитър Хаджитачев и корабник Матей Я. Матеев в най-кратък срок да прегледа основно парахода и да установи с протокол състоянието му в най-пълни подробности.
За да се ускори ремонтът, с Наредба №.14/09.08.1945 г. [ДА - Варна, ф. 3к, оп. 1, а.е. 29, л. 47] се разрешава някои поръчки да се дадат на външни частни фирми, тъй като Държавната корабостроителница е претрупана с работа. За целта е получено съгласието на Дирекцията на водните съобщения и е назначена комисия в състав инж. Борис Кантарджиев (от 1938 г - втори технически инспектор в БТПД), команданта на п/х „Евдокия” Г. Дюлгеров, гл. мех. И. Златарев и секретаря на профгрупата Н. Филипов.
С  Наредба №.18/04.10.1945 г. [ДА - Варна, ф. 3к, оп. 1, а.е. 29, л. 55] се възлага на ком. Г. Дюлгеров, гл. мех. И. Златарев и инж. Б. Кантарджиев да контролират и държат точна сметка за работници, надници и изразходвани материали във връзка с ремонта, съответно по палубата и в машината. (Възнагражденията на дружествените служители, командировани временно на работа в Държавната корабостроителница във Варна, се регламентират и с Наредба №.8/29.05.1945 г. [ДА - Варна, ф. 3к, оп. 1, а.е. 29, л. 39] - заплатите се плащат за сметка на държавния актив в БТПД.  
Въз основа на  цитираното по-горе ПМС 17/08.06.1945 г. БТПД издава заповед №. 3526/10.07.1945 г. [ДА - Варна, ф. 3к, оп. 1, а.е. 167], с която „за да може квалифицираният персонал на БТПД да се използва рационално” разпределя служителите си към 5 служби (Дирекция на БТПД, екипаж на п/х „Евдокия”, Пристанищните управления във Варна и Бургас, Морската строителна секция във Варна и Държавната корабостроителница - Варна). Капитан Г. Дюлгеров е в списъка на екипажа на п/х „Евдокия” - като  командант. Под негово командване е извършен и първият, много кратък рейс на кораба - до Балчик [Първите. Маяк, бр. 17/27.04.1989 г.] .
При освещаването на възстановения под ново име кораб „Първи май” моряците изпращат две телеграми в София: до Георги Димитров и до Националния комитет на Отечествения фронт [Дряновски, Б. П/х „Първи май”. Маяк, бр. 19/16.06.1988 г.].
Евгения РАНГЕЛОВА - ПЕЕВА
Снимки: http://www.lostbulgaria.com/