начало
избор на брой
"Морски колекции"
КОЙ ВСЕ ПАК Е ИНЖ. НИКОЛА ДИМКОВ? (5)
V. МОРСКАТА ИЗОБРЕТАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ НА Н.
ДИМКОВ
През 2000 г. за пръв път съобщих за две морскотехнически постижения на Н. Димков: „змиеобразните” кораби и корабния „полутечен” лагер [53]. Една година по-късно К. Бакърджиев публикува версията за „изобретението ... автоматично скачване на параходна композиция (змия) по подобие на влакова композиция”. Това твърдение е гарнирано със страховитата история, като как турският султан „наредил макетът (на „изобретението”- И.А.) да бъде потопен в морето, а гяуринът инженер Димков да бъде арестуван”, но видите ли, „Българската Екзархия ... го приютила под своя благосклонен покрив” [50, с. 10-11]. Нещо повече, добавено от авторите на сНД: „След продължително време на укриване сред българската колония в града и след като и това изобретение бива закупено от предприемчиви европейци от Англия, Италия и Франция, името на Димков бива изчистено” [12]. Преди да предложа достоверни сведения по „змиеобразните” кораби на Н. Димков, изрично правя уговорката, че изключвам възможността К. Бакърджиев да е взаимствал от публикацията ми от 2000 г. [53], защото книгата му ясно показва, че авторът няма и бегла представа за историко-техническата и морскоисторическата литература, свързана с биографията на Н. Димков и очевидно преди всичко прави художествен преразказ на непроверени родови спомени. Тъй като в книгата „Омаяни от кораби мъже” (изд. 2006 г.) представям историята на двете морскотехнически разработки на Н. Димков подробно и въз основа на препратки (33 източника и 7 коментарни бележки) [4, с. 165-174], тук давам само кратки описания, които допълвам и уточнявам с издирени след 2006 г. сведения.
1. „Змиеобразните” кораби на Н. Димков
1.1. През 1895 г. цариградският вестник „Новини” помества статията „Змиеобразните кораби”, която въз основа на информация от гръцкия вестник „Неологос” съобщава за „русский инженер Ник. Динков, който е съвзел идеята да приложи и към параходите приетата за железопътните влакове система. Наместо кораби от една част той предлага съставни кораби с неколко отделения [...] Такива параходи, лесно подвижни и гъвкави като змии, ще могат да влазят и плават навсякъде, дори и в най-лъкатушните реки […] Нищо нямало да пречи да се прибавят или отваждат някои отделения от тоя змиеобразен кораб, според нуждата. По такъв начин ще бъде възможно да се оставят по пътя предназначените за някое пристанище стоки, без да е потребно целий кораб да се спира и да чака за разтоварвание или товарение на стоките, както става сега...”
Редакцията на „Новини” изрично изтъква грешката на гръцкия вестник, като уточнява, че в текста става дума за българина, роден в Горно Броди и завършил в Шалон-сюр-Марн. Иначе, това е единствената известна досега информация от онова време за този проект на Н. Димков. Нищо повече!
1.2. Годината на съобщението е 1895 г., но от него не става ясно кога Н. Димков е разработил проекта. От това гледище внушението, че това е станало преди 1892 г. [50, с. 10-11] е необосновано.
1.3. Без никакво проучване на развитието на съставните кораби до 1900 г. К. Бакърджиев обявява проекта на Н. Димков за тях за „изобретение” и дори уверява читателите как той  (Н.Д.) „изпълвал чертожната  дъска с идейни скици на гениалните (подч. И.А.) си проекти” [50, с. 9]. В конкретния проект няма нищо гениално, защото идеята за „змиеобразен” кораб е патентована още през 1796 г. във Франция, а според досегашните ми проучвания през периода 1796 - 1895 г. в Англия и САЩ са издадени няколко патента за конструкции на съставни кораби и по тях дори са построени кораби. Поради оскъдната информация за конструкцията на съставния кораб на  Н. Димков, както и липсата на задълбочени проучвания за развитието на този тип кораби през XIX в., засега е невъзможно да се направи обективен сравнителен анализ, въз основа на който да се установи дали Н. Димков предлага нещо ново. Към 1895 г. железопътната технология при обработването на корабни товари не е новост, защото е предложена още през 1861 г. от британски изобретател. Силно впечатление прави, че според Н. Димков всяка съставна секция има собствена енергетична уредба, но без анализ по този показател на предложените преди него конструкции на съставни кораби не може обективно да се твърди дали той пръв предлага тази идея.
1.4. Доколкото в единствения известен източник за съставния кораб на Н. Димков липсва дори намек той поне да е подал някъде заявка за издаване на патент, няма никакво основание да се твърди, че неговата конструкция е „изобретение”. Наистина след въвеждането на патентното законодателство  са известни случаи, при които и без охранителен документ е признавано постижение на равнището на изобретение, но това става въз основа на задълбочен анализ на развитието на техниката в съответното направление.
1.5. Историята с укриването на Н. Димков от разгневения турски султан е или неволно изопачаван през годините родов спомен, или художествена измислица. По документи е известно съвсем друго събитие. То не се случва ок. 1892 г., а през 1903 г. и причината не е проектът за „змиеобразен” кораб, а „изобретение по железопътните релси” и конкретният повод не е макет на кораб, а искането на Н. Димков да получи паспорт за участие в железопътно изложение в Берлин. Тогава турската власт „обискира фабриката му, а самия него арестува и държи с месеци (подч. И.А.), т.е. дотогава докато търгът в Берлин става”. Сиреч, нито Българската екзархия, нито българската колония в Цариград го е укривала. Нещо повече, арестуването на Н. Димков е документирано през юни 1903 г. в писмо на Екзарх Йосиф І до българския министър на външните работи и изповеданията [57, с.126].
1.6. Колкото до твърденията, че изобретението „змиеобразни” кораби „бива закупено от предприемчиви европейци от Англия, Италия и Франция” [12] и дори донесло на Н. Димков „не само огромна парична сума, но и голяма популярност в Европа” [50, с. 11], за тях досега не е публикуван нито един що-годе приемлив източник и сигурно няма да се появи. Дори съвсем условно да допуснем, че Н. Димков е притежавал патенти в тези страни и поне по една корабостроителница от тях е купила от него лиценз за производството на тези кораби, за да натрупа той „огромна парична сума”, би трябвало в тези заводи да има огромно производство на „змиеобразни” кораби, за да може Н. Димков да спечели уж огромните пари от съответните лицензни такси. А такава чудесия в историята на европейското корабостроене не ми е известно някой да е регистрирал. Нещо повече, построените съставни кораби в света по онова време са толкова малко, че през първата половина на ХХ в. са забравени и въпреки безброй морскоисторически изследвания и какви ли не информационни системи по света, съвременни морски историци приемат, че историята на съставните кораби в света започва през 1963 г. [4, с. 174].
2. Корабният „полутечен” лагер на Н. Димков
Той е най-значимото техническо постижение на Н. Димков, но ревностните пропагандатори на „първовдъхновителя” на ООН или все още (12 години след публикуването му) не знаят за него, или по някаква трудно обяснима причина съзнателно го подценяват и премълчават. А става дума наистина за доказуем съществен принос.  
2.1. Към края на ХІХ в. една от най-трудните задачи в техниката е решаването на проблема за триенето в машините. Неговата сложност се обуславя от все още слабото изследване на явлението триене и от непрекъснато нарастващите машинни мощности, вследствие на които се увеличава натоварването на плъзгащите лагери. През 1883 г. британският физик проф. Озбърн Рейнолдс формулира закона за хидродинамичното подобие при несвиваеми вискозни течности и след това се насочва към разработването на своя теория на мазането. През периода 1883-1887 г. проф. Николай П. Петров публикува три класически разработки по триенето в машините, а най-важните резултати от тях са публикувани през 1889  г. на френски език, като усилията за практическото приложение на теоретичните изследвания на руския учен са насочени към железопътния транспорт и машинната техника в производството на хартия.
Н. Димков започва проучванията си вероятно около
Никола Димков (1861 - 1937 г.) - http://t3.gstatic.com/images?
Съставен кораб, 1857 г. http://historic-shipping.co.uk/
Параходът „Кънектър”, 1863 г.
http://t2.gstatic.com/images?
Съвременен проект за съставен кораб - http://www.seaships.ru/img/2_14.jpg
Испанският патентен бюлетин, 1890 г.
http://htmlimg2.scribdassets.com/37343
http://htmlimg3.scribdassets.com/37z3llvy4
Радиални плъзгащи лагери с течно триене: горе -хидродинамичен, долу - хидростатичен - http://upload.wikimedia.org/wikipedia/de
Реклама на френската корабоплавателна компания „Messageries Maritimes” -  http://t3.gstatic.com/images?
1887-1888 г. и насочва вниманието си към плъзгащите лагери в корабната енергетична уредба, които работят при значително по тежки условия в сравнение с условията в железопътния транспорт (да не говорим за стационарните машини във фабриките за хартия).  По онова време корабната парна машина е значително усъвършенствана, но въпреки това има нисък коефициент на полезно действие - около 7,5 на сто, т.е. от един тон въглища само 75 кг се използват за движение на кораба, а останалите 925 кг на практика се изхвърлят. За да решат този тежък проблем, в родината на парната машина се стремят да намерят преди всичко топлотехническо решение: през 80-те години  в британското корабоплаване започва масовото внедряване на парните машини с тройно разширение, през 1884 г. е построен първият параход с парна машина с четворно разширение, разпространява се използването на изкуствената тяга в парните котли, увеличава се налягането на парата и т.н.
За разлика от тази главна тенденция за постигането на икономия на корабното гориво (топлотехническата), Н. Димков насочва усилията си към намирането на механично решение, като подобри значително конструкцията на плъзгащите лагери на корабните парни машини. Той отчита факта, че тези лагери се оказват вече пречка за по-нататъшното увеличаване на мощността, защото вследствие на голямото смесено триене причиняват по-голям разход на гориво, по-голямо износване и по-висока шумност.
2.2. Основната идея на изобретателя при търсенето на техническо решение е: „Не може ли да се изнамери средство, щото въртената (валовете - И.А.) на машините наместо да се въртят върху тучени  (бронзови - И.А.) или от други метали легла, да се въртят върху някоя мокрота, т.е. да плуват (подч. И.А.), чрез което средство въртената ще могат да се въртят по-свободничко, а освен това и ще се избегне нуждата да се употребява такова голямо количество масло за мазание при въртената на машините”.
Н. Димков нарича изобретението си coussinet demi-liquide, т.е. „полутечен” лагер. Съвременният специалист положително си мисли за лагер със смесено (полутечно) триене и това е често срещан случай на  недопустимо осъвременяване на историята на техниката (презентизъм). Но главната конструктивна новост в лагера на Н. Димков е валовете ДА ПЛУВАТ, сиреч това е днешният лагер с течно триене.
2.3. И наистина става дума за изобретение, защото съдейки по съобщения в българския периодичен печат от края на ХІХ в., този плъзгащ лагер е патентован в 12 страни:
- към октомври 1890 г.: в Турция, Франция, Белгия, Великобритания, Германия,  Австро-Унгария, Испания и Италия;
- до началото на 1891 г.: в Дания;
- до март 1892 г.: в Португалия, Швеция и Норвегия.
През 1890 г. Н. Димков подава заявки за издаване на патенти в САЩ и Русия, но към 1892 г. все още няма окончателен отговор по тях. Преписката с американското патентно ведомство прави впечатление с това, че то не отказва поради липса на новост, а изисква „най-подробно и тънко изложение на изобретението в цялото му приспособление”. Това допълнително условие е свързано с характерни особености на тогавашната американска патентна система. От друга страна, Н. Димков не възнамерява да урежда патентоване в Нидерландия, Швейцария, Румъния и Гърция, защото „корабостроенето в тези държавици е незначително”...
2.4. През 2000 [53] и особено през 2006 г., когато публикувах подробни сведения за корабния лагер на Н. Димков [4, с. 165-172], за неговото патентоване разполагах само със сведения от периодичния печат от края на ХІХ в. Неотдавна в испанския „Официален бюлетин за интелектуална и индустриална собственост” от февруари  1890 г. издирих първото пряко доказателство за наличието на охранителен документ. Заявката е подадена на 8 декември 1889 г. от Никола Димков и Тодор Бурмов и на 2 януари 1890 г. на двамата е издаден испански патент № 10.304 за срок от 20 години за изобретяването на „полутечен лагер с автоматично действие на лагеруването, което се регулира от флуида при същото движение на вала, и който може да работи като обикновен лагер в случай на необходимост”[58]. Разбира се, авторът на изобретението със сигурност е само Н. Димков, като Т. Бурмов [59] положително участва единствено и само с финансиране (засега неизвестно с каква част) на необходимите разходи по уреждането на заявката до испанското патентно ведомство и заплащането на необходимите патентни такси. Формулата на изобретението дава основание отново да приема, че става дума за плъзгащ лагер с хидродинамично мазане, т.к. не се споменава външен източник за осигуряване на налягането в масления слой, а се разчита на автоматичното му  образуване.
2.5. Едновременно с усилията си за патентна защита на изобретения „полутечен” лагер в най-големите тогава корабостроителни страни Н. Димков предприема организирането на неговото внедряване. За целта през 1890 г. той и видният цариградски търговец Хр. П. Стаматов основават акционерно дружество „за прокарването и експлоатирането на новото изобретение”. Към началото на 1891 г. това всъщност морско предприятие „брои едно значително число акционери”. То води преписката по издаване и поддържане на многобройните патенти, организира малко конструкторско бюро, урежда демонстрации за привличане на клиенти между корабни механици.
За да запознае със същността на изобретението акционерите, които положително са само българи, Н. Димков написва и издава на български език специална книга:
- Брошура за изобретението, наречено “Coussinet demi-liquide” и направено от Н. Димков. С., Придворна печатница Б. Шимачек, 1890. 47 с.
Един екземпляр от нея се съхранява в НБ „Св. Св. Кирил и Методий” в София, но е недостъпен за средностатистически варненски пенсионер като мен и мога да съдя за съдържанието на това безценно техническо издание единствено по вестникарски статии от периода 1890-1892 г. В него Н. Димков обосновава с изчисления икономическия ефект от приложението на своя плъзгащ лагер в енергетичните уредби на големи кораби, представя внедряването на „една специална система за мазание”, прилага необходимите чертежи.
2.6. Конструкцията на новосъздадения вид плъзгащ лагер се отличава с високото равнище на конструкторската разработка на изобретателя. За да докаже нейните експлоатационни предимства, Н. Димков успешно прилага моделния метод на изследване. В своята цариградска фабрика той построява опитен образец на парна машина с мощност 12 к.с. с вградени „полутечни” лагери. Ефектът от изследването на нейната работа е поразителен: „Толкоз тихо, гладко и леко работи новата машина, щото зрителят би помислил, че тя се върти без пара, от само себе си. Вещи механици, които са имали случай да прегледат тази машина, без двоумение са се отзовали най-насърчително за нея”. Към март 1892 г. са изработени и три действащи модела на новия плъзгащ лагер, които са изпратени: първият - в Италия, „дето с него е било задоволително констатирано изобретението” (планирано след това този модел да се изпрати в Германия), вторият - в Испания, „от дето ще бъде препратен за Америка за изваждането на американското бреве”, третият - в Париж.
2.7. Интересът  на западноевропейските морски среди към плъзгащия лагер на Н. Димков е впечатляващ:
- в началото на 1890 г. парижката фирма „Russ et Cie” иска от изобретателя допълнителна техническа документация и да предложи условията си: „Ако ни са сходни, ще бъдем доста разположени да вземем интерес ... да я прокарами с мнозина големи строители на параходи, които са наши мющерии, параходи както търговски, така и военни от разни държави”  (подч. И.А.);
- техническият директор на престижната  френска корабоплавателна компания „Messageries Maritimes” уверява Н. Димков: „... мисля, че е възможно да се дойде до едно практическо приложение с употреблението на тоя вид легла, които ще дадат сериозни икономии, като същевременно и ще отмахнат многочислените недостатъци на обикновените легла” (подч. И.А.);
- „Международното дружество за модерни изобретения” в Париж поздравява Н. Димков за изобретението и го уверява: „...за нас ще бъде чест да Ви служим като посредник за разпространение това изобретение по целия свят”;
- към края на 1890 г. германски механици, които се намират в Цариград,  „изказали желание да действуват за прокарването му в германските корабостроителни дружества, за което са и напечатали една особена брошура по германски”. Това е първото печатно издание, което чуждестранни специалисти  посвещават на морско изобретение, създадено от българин.
2.8. През ноември 1892 г. цариградският вестник „Новини” съобщава, че Н. Димков „бил почетен от Парижката академия на изобретателите с диплома, златен медал и титлата почетен член на тая академия” (подч. И.А.).  Формално погледнато, това означава, че българин е станал френски академик за морско изобретение. През 2006 г. приех на доверие това съобщение от стария печат, още повече че солидна българска енциклопедия през 1988 г. без никаква уговорка съобщи, че Георги Чохаджиев през 1895 г. е избран за член на Парижката академия на изобретателите и изложителите [60, с. 708]. При цялото ми уважение към авторите на енциклопедията още преди шест години изрично направих уговорката, че за въпросната академия са „необходими допълнителни сведения - кога е създадена, какво е точното й наименование, какви са изискванията за редовно и почетно членство, по-известни редовни и почетни членове, до кога съществува” [4, с. 181]. Междувременно благодарение на интернет изясних що за чудесия е тази френска научна институция и се оказа, че както Н. Димков, така и Г. Чохаджиев са били измамени.
В началото на последното десетилетие на ХІХ в. някой си Е. Бьотхер от Париж „основава” Парижката академия на индустриалните изобретатели и  изложители, след което започва да пише до патентопритежатели в различни европейски страни, че те са взети предвид за членство в тази академия и могат да получат диплом и златен медал, ако платят 30 франка за дипломата и 15 франка за медала плюс 2 франка пощенски разходи и 12 франка за двойка клишета (за отпечатването на двете страни на медала). Очевидно при подобни условия на членство то няма никаква научна стойност. Друг е въпросът дали Н. Димков и Г. Чохаджиев наистина не са съзнавали това или пък са се изкушили да се възползват от услугите на въпросната фиктивна академия. От друга страна, този случай е косвено свидетелство, че Н. Димков наистина има и френски патент за своя „полутечен” лагер, защото най-вероятно въпросният Е. Бьотхер е ползвал официални съобщения на френското патентно ведомство, за да подбере необходимите му изобретатели.
*** *** ***
Понастоящем обективно е изследвана само част от техническата  дейност на Никола Димков, от която най-съществено е изобретението му „полутечен” лагер, предназначено преди всичко за приложение в корабните парни машини с голяма мощност. Издирените досега сведения дават основание да се приеме, че това изобретение представлява значителен принос в техниката, но за него са необходими допълнителни проучвания  както в патентните архиви на десетина страни, така и на ранната история на плъзгащия лагер с течно триене в света, вкл. на оригиналния текст на книгата „Брошура за изобретението, наречено “Coussinet demi-liquide” и направено от Н. Димков”, издадена през 1890 г. в София. Издирените до този момент източници от времето на Н. Димков обосновават засега само две негови изобретения: 1. „полутечен” лагер от ок. 1889-1890 г., за който са установени наличието на испански патент от 1890 г. и податки от тогавашния печат за патенти в още 11 страни, и 2. устройство за изрязване на заготовки за производство на подкови, защитено с български патент от 1927 г.
Проектът на Н. Димков от 1917-1918 г. за създаването на Постоянен световен съвет е забележителна хуманитарна проява, но на нея досега не е посветена нито една НАУЧНА публикация, вследствие на което българската историография не разполага с обективни доказателства за неговото реално място в предисторията на Обществото на народите. Крайно време е този проблем да се изследва от специалист по история на международното право, който въз основата на критичен сравнителен анализ на известните по-значими предшестващи проекти за създаването на ОН да обоснове конкретно какво от предложенията, публикувани от Н. Димков през 1917 г. в първото издание на книгата „Звезда на съгласието”, представлява новост спрямо други подобни проекти, появили се преди това, и какво от тези нови предложения в кой член от Устава на ОН е намерил приложение. Подобно изследване понастоящем липсва в българската литература, а без него и единствено с декларации, основани най-вече на непроверени и безотговорно украсени мемоари, може и да се създава фалшиво национално самочувствието, но никога няма да се убедят  чуждестранни специалисти по история на Обществото на народите.
Мемоарната версия за евентуален съществен принос на Н. Димков при спасяването на османотурски архиви през 1931 г. не се потвърждава от публикуваната досега документация  по случая. Нещо повече, дори силно й противоречи...
Отнасям се с уважение към усилията на всички сънародници да популяризират постиженията на дейци на българската наука и техника. Особено приятно впечатление прави, когато в тази дейност се включват млади хора. Дълбоко съм убеден обаче, че тези усилия трябва да се предшестват от добросъвестни проучвания, а не да се използват непроверени мемоарни източници с иначе съблазнителни твърдения, които нерядко нямат нищо общо с фактите.
Иван АЛЕКСИЕВ

Кой все пак е инж. Никола Димков? (Литература и бележки)

Поместваме като отделен файл литературата и бележките към изследването на Иван Алексиев, за да може да се ползва при четенето и на петте части на публикацията.