начало
избор на брой
"Морски колекции"
КОЙ ВСЕ ПАК Е ИНЖ. НИКОЛА ДИМКОВ? (4)
IV. НЕМОРСКАТА ТЕХНИЧЕСКА ДЕЙНОСТ НА Н. ДИМКОВ
За нея димковедите разполагат с изключително оскъдни сведения и разпространяват предимно мемоарни податки със съмнителна достоверност, разкрасявани тук-там без цитиране на източници.
1. В раздел І, т. 9 вече обосновах, че за твърдението относно „изобретение за предпазване  на работници по влаковите композиции” липсват доказателства. То е тиражирано още през 2001 г. от Константин Бакърджиев във вида „съоръжение за предпазване на работниците от премазване, когато преминават между вагоните по време на скачването им”, обявено е от него за „изобретение” [50, с. 9]. Авторът е имал безспорно доброто желание да популяризира живота и делото на Н. Димков, но това е само необходимо и крайно недостатъчно условие [51]. Досега нито той, нито някой друг димковед е публикувал що-годе приемлив документ, въз основа на който да се допусне наличието на разработка на равнище изобретение, камо ли получаването на поне един патент за него.
2. Пак според К. Бакърджиев, компанията, която строи и експлоатира жп линията Вакарел-Белово, отказала да внедри въпросното железопътно „изобретение” и вследствие на възникналия с нея конфликт Н. Димков напуснал работа и заминал за Цариград [50, с. 9]. За това също липсва какво и да е доказателство. Истината той да напусне Княжество България наистина е свързана с недоволство от внедряването на негова техническа разработка, но тя е в областта на строителството, а не на железопътния транспорт. Публикувах я за пръв път през 2006 г. (естествено въз основа на документи) [4, с. 163-164] и тук я отбелязвам само накратко.
През септември 1882 г. Н. Димков подава молба до управляващия на МОСЗТ д-р Георги Вълкович „да му изходатайствува както от Княжеството, така и от Турското, Сръбското, Румънското и Гръцкото правителство двадесетгодишна привилегия за изкарванието по начин, измислен от него, Димкова, некакво произведение, употреблявано в големи количества по целия Балканский полуостров...” (подч. И.А.). През периода юни 1882 - септември 1883 г. в Княжество България на власт е правителството на ген. Леонид Соболев и при него начело на МОСЗТ се сменят трима управляващи министерството и един министър. Тази управленска нестабилност положително е повлияла на забавянето на решението по молбата на Н. Димков и на 18 юли 1883 г. той отново моли същото министерство, този път - „да му се даде концесия за откриването на няколко завода в Княжеството за делание камъне посредством машини” (подч. И.А.). Само три дни по-късно Министерският съвет взема решение „да се даде на казаний Димков просимата концесия”, а на 24 септември с.г. е издаден княжески указ „Да се внесе на разглеждане в Държавния съвет въпросът за откриванието на каменоделни заводи в Княжеството” (съгласно условията, изработени от МОСЗТ). Младият специалист прозорливо оценява нуждите на  разрастващото се сградостроителство и изграждането на пътища и жп линии в страната, но предложението му не е внедрено и положително тъкмо това е причината той да напусне службата си в МОСЗТ и дори страната и да се засели в Цариград. Най-вероятно причината за проваленото широкомащабно механизиране на каменодобива в Княжество България е липсата на необходимото на Н. Димков финансиране. Осем години по-късно русенският вестник „Македония” изтъква, че „неговите братия тук (България - И.А.) отказваха да му помогнат с парични средства”. И нито дума за евентуален конфликт с фирмата „Виталис”, която уж отказала да внедри железопътно „изобретение”...
3. Според сНД, Н. Димков притежавал „световни патенти за технически изобретения - стикове за вагони, механизми за товарене-разтоварване на насипни товари и пр.” [12]. Вече стана дума, че „световни патенти” и до днес не са известни (раздел І, т. 10). Никъде не успях да открия и що е това „стикове на вагони”. Такава чудесия на вагоностроенето не открих и в интернет, освен в някои писания за Н. Димков... Едва ли същите познавачи на биографията му разполагат с някакъв източник от онова време и за т. нар. „механизми за товарене-разтоварване на насипни товари и пр.” Дано не съм прав. В Българския исторически архив (БИА) се съхранява преписка за някакво изобретение, предназначено за железниците, но
Никола Димков (1861 - 1937 г.) - http://t3.gstatic.com/images?
Д-р Георги Вълкович (1833 - 1892 г.) - http://upload.wikimedia.org/wi
Тодор Бурмов (1834 - 1906 г.) -  http://upload.wikimedia.org/
Предна конска подкова - 
илюстрация: bg-praznik.com
никой досега не е проверил каква е техническата същност на тази разработка и дали тя наистина е патентована (кога, къде и т.н.).
4. Като изключа цариградската му фабрика (за нея след малко), през 2006 г.  публикувах податки за следните негови  технически разработки:
- през 1884 г. полага усилия за внедряване на такива разработки във Франция, но не разполагам с достатъчно сведения за техния характер;
-  в БИА са съхранени  документи за негова идея за пожарогасител, но те не са проучени и не е правен сравнителен историко-технически анализ, за да се установи дали от гледище на тогавашното състояние на противопожарната техника той предлага ново конструктивно решение; 
- специален интерес представлява идеята му за „постройка на турбина на р. Лом” (вероятно преди 1906 г.). Съхранена е негова заявка за издаване на патент за конструкция на водна турбина, но липсва сведение за евентуално издаване на патент. Въпреки това далновидният замисъл за използването на хидроенергийните ресурси на р. Лом заслужава подобаваща историко-техническа оценка, като се има предвид, че първата малка ВЕЦ на тази река е построена едва през 1936 г. (при с. Ружица).
5. За предмета на дейност на цариградската фабрика на Н. Димков съобщава още през 1947 г. доц. Георги К. Георгиев - „доставяла в Кавала големи количества подкови на евтина цена и по този начин подбила местните кузняри” [52, с. 15]. Документация за нея се съхранява в два архива: в БИА, фонд 16 - „Тодор Стоянов Бурмов”, който съдържа материали на фондообразувателя „като съдружник на дружеството Н. Димков и & за производство на гвоздеи и подкови (... за коваческото им предприятие и прилагане на нови методи и артикули от Франция; за увеличаване на капитала на дружеството и издействуване на кредит от българското правителство; включване на френски капитали в предприятието; цени на произведените артикули; техния пласмент и рекламиране; опис на машините и съоръженията; за преместване на фабриката в София;...)” и в ТД „Държ. архив” - Благоевград, ф. 369 К - „Инженер Никола Димков”, който съдържа и 16 листа „Работни машинни чертежи на фабриката за подкови и клинци „Инж. Никола Димков и сие” в Цариград. Проектант на чертежите - инж. Никола Димков. Чертожник - Атанас Димков (1895-1898)”. Тази безценна първична документация и до днес не е проучена професионално. Вместо това се разпространяват несигурни и силно разкрасени родови спомени. Например:
- според Ц. Живков, в тази фабрика „за пръв път въвеждат дизелови, а по-късно и електрически мотори” (подч. И.А.) [38, с. 24], но изобщо не става ясно какво точно има предвид - за пръв път в света, в Турция, в Цариград? Публикациите на този автор ясно показват, че той няма дори обща представа за развитието на енергетиката в света по онова време, камо ли за нейното състояние в Турция, за да дава подобна оценка;
- през 2001 г. К. Бакърджиев задмина Ц. Живков и обяви, че става дума за „автоматична фабрика” [50, с. 11], макар книгата му да свидетелства, че едва ли познава конкретния производствен процес или поне съвсем общо автоматизацията на производството.
6. През 1947 г. доц. Г. К. Георгиев пръв съобщава, че  през 1912 г. в Бургас е основана фабриката за подкови „Никола Димков и сие” [52, с. 18]. Преди 12 години съобщих за съществуването на реклама за производство на волски подкови на тази фабрика, поместена през 1921 г. в столичен вестник [53]. През 2009 г. бургаският краевед Сава Попов уточни, че това бургаско предприятие е открито през 1911 г. като командитно дружество и към 1927 г. продължава да рекламира дейността си [54], [55].
7. Неотдавна установих, че Н. Димков получава български патент № 1109 от 19 юли 1927 г. за „Рязание оформени късове за правене европейски подкови” [56]. Не разполагам със самото патентно описание и затова мога само да предполагам, че става дума за устройство за изрязване на заготовки за производство на подкови.
Следва:
V. МОРСКАТА ИЗОБРЕТАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ НА Н. ДИМКОВ

Иван АЛЕКСИЕВ

Кой все пак е инж. Никола Димков? (Литература и бележки)

Поместваме като отделен файл литературата и бележките към изследването на Иван Алексиев, за да може да се ползва при четенето и на петте части на публикацията.