начало
избор на брой
"Морски колекции"
КОЙ ВСЕ ПАК Е ИНЖ. НИКОЛА ДИМКОВ? (1)
През последните години мнозина сънародници, които комай не правят разлика между родолюбие и патриотарщина, упорито разпространяват в интернет версията за инж. Никола Димков като автор на идеята за основаването на ООН, от когото, видите ли, американският президент Томас Уилсън я откраднал. По повод на 150-годишнината от рождението му през 2009 г. във Фейсбук е обявен за „Световно признат (подч. И.А.) инициатор на идеята за създаване на ООН и българин с голям принос (подч. И.А.) за връщане на архивите, споменаващи Васил Левски, и изобретател-революционер” [1]. Нещо повече, през октомври 2009 г. Правно-историческият факултет на Югозападния  университет в Благоевград организира тържествено честване на 150-годишнината му, по време на което лично деканът на факултета проф. Софка Матеева изнася доклад, в който уверява, че „чрез книгата си „Звезда на съгласието” през 1916 г. той пръв дава идеята за създаване на световна организация за мир и сигурност, а принципите, които предлага, залягат в основата на бъдещата ООН” (подч. И.А.) [2]. Специално внимание заслужава сайтът „инж. Никола Димков”, който е дело на фондацията „Софийски Интернационален Модел Обединени Нации” (СОФИМОН) и сдружението „Национално обединение съхрани българското” (НОСБ) [3]. Съставителите му респектират ползвателите на сайта с уверението, че информацията за него е „събрана от 15 български и чуждестранни (чуждоезикови) източници”. Техните заглавия не са съобщени, но съдейки по съдържанието на сайта, което предлага немалко подвеждащи твърдения, вероятно този изнурителен изследователски труд обхваща най-вече популярни съчинения на Харалампи Попанастасов, Цанко Живков,  Константин Бакърджиев и Митре Стаменов и, дано не съм прав, нито една научна публикация.
Преди повече от 30 години проявих интерес към проекта за Постоянен световен съвет, предложен от Н. Димков, единствено заради забележителния български принос, при това - дело на техническо лице. По-късно прочетох, че той има няколко изобретения, вкл. и едно „за по-бързо разтоварване на параходи”. Сведенията, публикувани за тях, се оказаха обаче твърде оскъдни и със съмнителна достоверност. Това ме накара да предприема собствени проучвания на техническата му дейност, резултатите от които публикувах през 2006 г. в главата „Инженер Никола Димков (1859 - 1937 г.). Българинът - френски академик за морско изобретение”, поместена в първия том на книгата ми „Омаяни от кораби мъже” [4, с. 159 - 183]. Тя е написана по 84 източника и 16 коментарни бележки, като от източниците 13 са чуждоезични (руски - 7, немски - 3,  английски - 2, и френски - 1). За съжаление, тогава нямах възможност да ползвам интернет, но междувременно благодарение и на него продължих издирванията си и затова си позволявам дързостта да предложа някои уточнения по многото недоразумения, разпространявани безгрижно за живота и делото на Н. Димков най-вече с лекомислено предоверяване и с широко експлоатираните методи „компилиране” и  „копи-пейст”. За целта разглеждам най-вече информацията в сайта „инж. Никола Димков” (по-нататък - сНД). Изрично правя обаче уговорката, че предлагам на читателите бележки по отделни грешки, неточности, неясноти и противоречия  в публикации за Н. Димков, но това не е негова биография. Поради това се надявам, че неспоменаването на един или друг известен факт, респ. твърдение, няма да се тълкува като опит за загърбването му. По същата причина спестявам и обичайния историографски преглед.
I. ПО РАЗДЕЛА „КОЙ Е ИНЖ. НИКОЛА ДИМКОВ?” [12]
1. Кога е роден Н. Димков?
В многобройните си популярни материали неговият родственик Х. Попанастасов твърди - през 1859 г. Нищо повече. Тази година е възприета и в статия от 1991 г. за архивния фонд „Инж. Никола Димков (1859-1937 г.)”, съхраняван в ТДА-Благоевград [5]. Поради липса на друг източник и уверението на архивна институция, преди шест години също приех 1859 г. Въпреки несигурността на годината, която досега никой, вкл. Х. Попанастасов,  не е обосновал с цитиране на източник, от  две-три години  в интернет разпространяват „уточнението”, че това се е случило на 6 декември 1859 г., свързвайки го с предположението за раждане на Никулден.  Наскоро попаднах обаче на френски некролог за смъртта на Н. Димков, публикуван през август 1937 г. в „Административен бюлетин” на   Дружеството на бившите ученици на националните училища за изкуства и занаяти във Франция [6]. Този неизвестен за българската историография документ има висока степен на достоверност, като се има предвид авторът му Леон  Форе (1866-1951 г.). Той е не само възпитаник на същото френско учебно заведение, завършено от Н. Димков, но и дълги години поддържа пряка връзка с него, защото е директор на Имперското училище по изкуства и занаяти в Истанбул по онова време, а това дава основание да се приеме, че е получавал сведенията си лично от Н. Димков. Според Л. Форе, годината на раждането е 1861 [7]. Тази година е приета и във френския  сайт за възпитаниците на френски технически учебни заведения [8]. Тя се потвърждава и от български източник от началото на 1883 г. - „Учебен вестник”, в който е поместен Списък на учащите се в чужбина българе и българки през учебната 1881-1882 г. В него под № 271 Н. Димков фигурира като вече „Свършил окончателно училището”, следователно - през 1882 г., а възрастта му е отбелязана 21 години [9], което логично означава, че той е роден през 1861 г.
2. Н. Димков заминава да следва във Франция през 1879 г., а не през 1880 г., както твърди сайтът „инж. Никола Димков” (сНД). Това  се потвърждава и от Л.
Никола Димков (1861 - 1937 г.) - http://t3.gstatic.com/images?
Ген. Аркадий Д. Столипин (1821 - 1899 г.) - http://upload.wikimedia.org/
Училището по изкуства и занаяти в Шалон-сюр-Марн - http://www.chalons-en-champagne-51000.com/
Работилница на Училището по изкуства и занаяти в Шалон-сюр-Марн - http://static3.akpool.de
Леон Форе (1865 - 1951 г.) - http://upload.wikimedia.org/wikipedia/
Яхтата „Александър І” - снимката е от фонда на Военноморския музей - Варна.
Форе. От некролога става известно, че той (Н.Д.) е насърчен за това от „генералът, който управлявал Румелия”, т. к. той забелязва склонността му към машините [7]. Вероятно това е ген.-лейт. Аркадий Д. Столипин (1821-1899 г.), който през периода 1878-1879 г. е генерал-губернатор на Източна Румелия и Адрианополския санджак [10].
3. Н. Димков никога не е учил във Висшия технически институт в Шалон- сюр-Марн, както уверява сНД [12].  Причината е съвсем проста - такова учебно заведение там не е имало. Той постъпва в Училището по изкуства и занаяти в същия град (от 1998 г. - Шалон-ан-Шампан).
4. Твърдението на сНД, че „Още като студент има редица патенти, някои от които внедрени”, засега е само романтична недоказана версия. Преди близо четири десетилетия тя е тиражирана от Х. Попанастасов, който очевидно е разчитал само на някакви избледнели и силно поукрасени родови спомени, защото нито той, нито друг автор досега е издирил и публикувал някакъв поне що-годе приемлив източник за това. Предполагам, че и изпълнителите на проекта „Никола Димков” от страна на СОФИМОН [11] не са правили подобно проучване във френските патентни фондове.
5. Н. Димков завършва образованието си във Франция не през 1883, а през лятото на 1882 г. и през август с. г. се завръща в България. Обосновах това още през 2006 г. въз основа на източник от 21 август 1882 г. [4, с. 160], потвърждава го и новоиздиреният източник от началото на 1883 г. [9].
6. Версията на сНД, че Н. Димков „завършва института за три години, вместо стандартните пет” е изфантазирана въз основа на днешните представи за продължителността на висше техническо образование. В края на ХІХ в. няма нищо неестествено в тригодишното следване на българина в Училището по изкуства и занаяти в Шалон-сюр-Марн, защото толкова е била по онова време продължителността на обучението. Постижението му е съвсем друго. Л. Форе свидетелства, че той е бил много добър ученик въпреки известни трудности вследствие на недостатъчното познаване на френския език [6].
7. Според сНД, след завръщането си в България Н. Димков работи в „министерство на пътищата и съобщенията като ръководил Главна дирекция на железниците” [12], но в българската история от 1878 г. та до наши дни такова министерство не е функционирало. Истината е, че той постъпва на работа в Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията (МОСЗТ), но не като ръководител на Главна дирекция на железниците (по онова време такава дирекция не съществува), а като обикновен инженер-кондуктор в железопътния отдел.
8. През 1991 г. за пръв път в морската историография съобщих неизвестния дотогава факт, че  в началото на 1883 г. правителството командирова в Тулон комисия в състав капитан-лейтенент А. Е. Конкевич, инженер-механик П. М. Изотов и инженер-кондуктор Н. Димков със задачата да прегледа „отделните части на механизми и други” на строящата се там българска параходна яхта „Александър І” [13]. Междувременно това съобщение за междинен технически преглед е преписвано и доукрасявано от един или друг познавач на биографията на Н. Димков и в сНД е придобило внушителното твърдение за участие в „правителствена комисия за договаряне и доставка на кораби за военноморския флот” [12]. Очевидно авторът на този текст няма и бегла представа за историята на българския военен флот по онова време.
9. Неподкрепено с никакво доказателство е и твърдението на сНД, че Н. Димков „Участва в проекта за свързване на железопътната линия Виена - Цариград между Вакарел и Белово, където предлага изобретение за предпазване на работниците по влаковите композиции. Поради икономически причини изобретението му бива отхвърлено, но през следващите години то бива закупено от държавни и частни субекти от Германия, Англия, Франция и Италия” [12].
Строежът започва на 15 юни 1885 г., а Н. Димков остава на служба в МОСЗТ най-късно до септември 1883 г. Същевременно изграждането на тази отсечка е възложено от турското правителство на фирмата начело с предприемача Виталис [14, с. 146] (по-голямата част от дължината на линията се намира всъщност в Източна Румелия). От това гледище, крайно неясно е като как  тъй редови служител от министерство на Княжество България би работил едновременно и за чуждестранна фирма и при това на територията на Източна Румелия?
Ако в твърдението за участието на Н. Димков в строежа на жп линията Белово-Вакарел има все пак нещо вярно, то това е станало, след като той напуска службата си в МОСЗТ. Но дори и в този случай никой досега не е публикувал документално доказателство, което да потвърди наличието на  негово изобретение „за предпазване на работниците по влаковите композиции” (сиреч защитено с охранителен документ ново техническо средство), за което при това се водят оживени търговски сделки с какви ли не субекти от четири страни. Иска ми се да вярвам, че авторите на сНД разполагат с поне един достоверен източник от онова време за наличието на патент за въпросното изобретение и за реализирането поне на една негова  продажба (да не говорим за всичките държавни и частни субекти от изброените в сНД четири страни).
10. Твърдението на авторите на сНД, че Н. Димков „Дълги години се подвизавал като откривател” подсказва, че те очевидно нямат представа за съществената разликата между откритие и изобретение. Още по-смайваща е версията им за наличието на „световни патенти”, защото такъв документ за правна закрила на изобретение не е известен и до днес.
11. Тодор Бурмов наистина е бил министър-председател на Княжество България, но от 17 юли до 6 декември 1879 г. и поради това е повече от нелогично, че тогава той бил проявил интерес към   изобретение на Н. Димков „за автоматично конвейерно изработване на подкови”.  Причината за нелогичността е съвсем проста - към края на 1879 г. Н. Димков е  започнал обучението си във  Франция, а в Цариград ще се появи след няколко години. Т. Бурмов наистина е бил съдружник на Н. Димков в цариградската му фабрика, но не е изяснено документално кога става това и какво е дяловото му участие.
12. Езиковата квалификация на Н. Димков е преувеличена в сНД. Може да се приеме, че е владеел български, турски и френски език. Твърде лековато е да се твърди, че той бил  „владеещ много западни ... езици”, след като познаващият го дълги години отблизо французин Л. Форе отбелязва, че Н. Димков е имал известни трудности с френския език, макар да пребивава три години във Франция. Друг е въпросът, ако е ползвал свободно в писмена форма един или друг западен език (например немски и английски).
13. Внушението, че Н. Димков бил „почетен гражданин на османската столица” [12] е повече от съмнително, да не говорим, че е и крайно неясно, защото до октомври 1923 г. столицата е Истанбул, след това - Анкара. На коя от двете? Изключено е да е по султанско време, сиреч да е почетен гражданин на Истанбул, след като по уверението на сНД султанът го е преследвал и на Н. Димков се налага „продължително време на укриване сред българската колония в града”. Ако пък е Анкара, тогава за какви негови заслуги тъкмо там ще почетат един българин?
Иван АЛЕКСИЕВ

Следват:
ІІ. СПАСЯВА ЛИ Н. ДИМКОВ ОСМАНОТУРСКИ АРХИВИ?
ІІІ. ДАДЕ ЛИ Н. ДИМКОВ НА СВЕТА ООН? Или за необходимостта от трезво проучване на неговата книга „Звезда на съгласието”
ІV. НЕМОРСКАТА ТЕХНИЧЕСКА ДЕЙНОСТ НА Н. ДИМКОВ
V. МОРСКАТА ИЗОБРЕТАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ НА Н. ДИМКОВ

Кой все пак е инж. Никола Димков? (Литература и бележки)

Поместваме като отделен файл литературата и бележките към изследването на Иван Алексиев, за да може да се ползва при четенето и на петте части на публикацията.