начало
избор на брой
"Морски колекции"
Д-Р БОНЕ БАЕВ И ПЪРВИЯТ ОПИТ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА АКВАРИУМ В БЪЛГАРИЯ (1891-1894 Г.)
Отново за българската акваристика до 1906 г.
През 2001 г. съобщих за неизвестния дотогава опит от края на ХІХ в. за създаване на Аквариум в Бургас [1]. Мога да разбера нежеланието на варненци да не споменават за него, когато коментират кога се заражда идеята за Аквариума във Варна, респ. кой и кога всъщност дава идеята за подобна морска институция в България, но не без изненада установих, че интерес не проявиха и бургазлии. Предстоящата 80-годишнина на Института по рибни ресурси във Варна е повод да напомня отново за една слабо позната и комай все още нежелана страница от морското ни минало.
По соцвреме любимата версия за това кой дава идеята да се построи Аквариума във Варна беше, че тя е хрумнала на д-р Параскев Стоянов (1876-1940 г.) - по онова време лекар във Варна. След 10 ноември 1989 г. се появиха  още две версии:
- според едната (известна до 1944 г.) - инициаторът е княз Фердинанд І  през 1906 г. [2]. Тази версия се поддържа в сайта на Аквариума [3], радва се и на мнозина почитатели в интернет [4], [5] и др.;
- според другата, поддържана от академичната историография - „един от инициаторите” е д-р Георги Шишков (1865-1943 г.) [6, с.35], но две години след това твърдение той е определен вече за „създател на Морската биологична станция (Аквариум) във Варна” [7, с. 412]. И в двата случая обаче академичната наука не изяснява кога Г. Шишков дава идеята.
Общото за тези три версии е фактът, че техните привърженици положително имат негласно споразумение за мирно съвместно съществуване и всеки избягва да обоснове защо не е съгласен с другите две версии, но професионалната добросъвестност не е тема на тази статия. В конкретния случай по-съществено е следното: идеята за създаването на Аквариум в България възниква доста преди 1906 г. и при други обстоятелства.
На 30 април 1883 г. [27] в Лондон е открито Международното изложение по рибарство, една от атракциите на което е Аквариумът. Четири месеца по-късно в българския печат се появява статия за историята на аквариумите в света. В нея те са наречени „водоем”, „стъклени ковчези”, но текстът достоверно информира за създаването на първия обществен аквариум в света: „първият европейски водоем за научна цел е бил построен в градината на Лондонското зоологическо дружество в 1853 год.” [8].
На 20 август 1891 г. в пловдивския печат е поместено съобщението: „Научаваме се, че министерството на народното просвещение проектирало да основе една зоологическа станция в Бургас (подч. И.А.). Ако този слух е верен, ний не можем освен да сърадваме министерството за това му намерение...” [9]. По онова време начело на министерството е Георги Живков и от учебната 1891-1892 г. към Физико-математическия отдел на Висшето училище в София се открива Естественоисторически клон с пръв преподавател по зоология д-р Боне Баев [7, с. 412]. Новината за евентуалното откриване на зоологическата станция в Бургас не остава незабелязана и четири месеца по-късно татарпазарджишкото списание „Лъча” напомня за нея, като изтъква, че „нуждата за основанието [...] става належаща с отварянието на факултетът по естествените науки при Висшето училище в София” [16]. Още в следващия си брой същото списание помества и статия за училищните музеи, като набляга на необходимостта от създаването в тях на колекции по зоология ботаника, геология и минералогия [17]. На пръв поглед тази подкрепа изглежда нелогична, но един от редакторите на „Лъча” е Велчо Т. Велчев, който две години преди това е завършил естествени науки в Женева и материалите в отдел „Наука” на списанието са негово дело [18, с. 14]. Възможно е редакциите на „Балканска зора” и „Лъча” да са получили информацията за планираната зоологическа станция в Бургас от Георги К. Христович от Татар Пазарджик, който през 1886 г. поставя началото на собствена зоологическа сбирка и към 1891 г. е препаратор във Висшето училище в София [19, с. 8].
Първата по-подробна обосновка за изграждането  на аквариум като научна институция в България е поместена на 17 януари 1892 г. в столичния вестник „Свобода”. Тази програмна за българската хидробиология статия е написана от лице с неизвестен досега псевдоним Н. Д.  Кой ли е загадъчният автор на следните редове:
„... Една такваз станция, снабдена с добри микроскопи, инструменти за дисекция, една специална библиотека по зоология, акварий, една-две лодки, двоица опитни рибари и един управител на станцията, не ще костова на държавата повече от 25-30 хиляди лева годишно и ще принесе извънредно голяма полза както за напредъкът на самото учебно дело (в особености по зоологията), така и за изследванието на нашата крайбрежна фауна, която крие с хиляди богатства, неизвестни още нам.
У всички образовани държави има устроени  зоологически станции. Те се срещат по Атлантический океан, Канал ла Манш, Северното море, Адриатическото море и Средиземното море. Особено се славят по своята известнота Неаполитанската зоологическа станция и тази на Роскоф, установена на 5 километра от Saint Pol-de-Leon [...].
У нас тя би могла да се устрои във Варна или Бургас, покрай морето, което е неизчерпаем резервоар на природата; [...] Такваз една станция ще бъде истинско благодеяние за нашата младеж, която се е посветила за изучаването на естествените науки и специално на зоологията [...]” [20].
Очевидно авторът Н. Д. е добре запознат с проблемите на хидробиологията и задачите на зараждащото се в България обучение на студенти по зоология. Прави впечатление, че той е информиран не само за широкоизвестната Неаполска зоологическа станция с Аквариум, но и за Биологическата станция в Роскоф (пристанище в Бретан, Франция). Вероятно тъкмо той е специалистът, който е подготвил предложението до Министерството на народното просвещение за основаването на морска биологична станция и в България. Че намерението на това министерство не е слух, както допуска през август предната година редакцията на „Балканска зора”, става ясно още през юни 1892 г., когато в печата е съобщено, че „Преподавателят на Софийското висше училище г-н Б. Баев ся изпратил в Бургаското окръжие за съставяние местна сбирка от морски животни...” [21]. През същия месец и списанието за наука, изкуство и индустрия „Светлина” потвърждава, че „Министерството на народното просвещение имало намерение да открие зоологическа станция в Бургас (подч. И.А.) за изучавание и развъжданието на нашата фауна” [22].
Два месеца след това съобщение възможностите на аквариумите са широко популяризирани всред българското население благодарение на пловдивския учител по химия Лудвиг Лукаш, който ги използва по време на Първото българско земледелческо-промишлено изложение в Пловдив от 15 август до 31 октомври 1892 г., за да покаже рибното богатство на България. Тогава по негова инициатива  в три големи аквариума, поставени в павилиона на горите и риболовството, е пренесена жива риба от р. Марица: „В аквариите в павилионът беха изложени сомове, червеноперки, мренки, горчивки, кротушки, пискали, костури, калиници, млади шаранчета (отвъдени в езерото) и неколко златни рибички” [23].
През май 1894 г. д-р Боне Баев умира  и  подготовката за изграждането на морска зоологическа станция в Бургас е преустановена завинаги.  На неговото място във Висшето училище е назначен д-р Георги Шишков, който на 15  май 1895 г. е избран за редовен доцент по зоология [11, с. 677] и „веднага се заема с организирането на курса по зоология и осигуряването на необходимата материална база за него” [6, с. 27]. За целта той не се насочва към Бургас, а на двегодишна специализация в Италия (октомври 1895 - есента 1897 г.), но темата и мястото на специализацията са ясно доказателство, че продължава основополагащото дело на д-р Б. Баев  - от всички клонове на зоологията младият учен избира морската хидробиология и Морската зоологическа станция в Неапол. Когато през 1897 г. се завръща в България, донася „колекция от средиземноморски животни (над 3000 отлично направени препарата),
която е първата учебна колекция на новосъздадения Софийски университет” [6, с. 27].





Международно рибарско изложение в Лондон, Аквариум, 1883 г. - http://content.lib.washington.edu
Георги Живков (1844-1899 г.) – министър на народното просвещение август 1887-ноември 1893 г.  http://www.minfin.bg
Биологичната станция в Роскоф, Франция - http://www.marinexus.org/
Георги К. Христович (1863-1926 г.) - https://lh4.googleusercontent.com
Част от Първото българско земледелческо-промишлено изложение в Пловдив 1892 г. със Софийския павилион, Главния павилион, Павилиона на Карагьозов и Павилиона на горите и риболовството - http://t3.gstatic.com
Проф. Георги Шишков (1865-1943 г.) -
http://www.uni-sofia.bg
Морската зоологическа станция в Неапол - http://2.bp.blogspot.com/
Корица на книгата "Училищни и къщни аквариуми" от Г. Паспалев, изд. 1940 г.
Забележителен е приносът за популяризирането на идеята за изграждането на аквариум в България и на русенския учител Васил Т. Ковачев (1866-1926 г.) - един от пионерите на българската зоология, първият български изследовател на рибната фауна в България [24, с. 57]. Още през 1889 г. той „започва да събира материали за една природонаучна сбирка, която [...] да се превърне постепенно в малък музей по природни науки” [25, с. 14]. Нищо чудно, че В. Ковачев проявява интерес към акваристиката и през 1898 г. публикува обширната статия на тази тема. Като обосновава научната, практическата и педагогическата полза от обществените аквариуми и на „тъй наречени[те] зоологически, хидробиологически и др. т. станции, с грамадни морски аквариуми”, русенският учител изтъква: „У нас, за жалост, нито в крайморските, нито пък вътрешните градове има някой аквариум. Добре щеше да бъде, ако поне във Варна или Бургас (подч. И.А.) се устрояха малки аквариуми за наблюдавание на още неизучената черноморска фауна” [26]. За да се запълни отчасти тази липса, преобладаващата част от статията е посветена на подробни практически указания за построяването и поддържането на домашни аквариуми. Тази публикацията на В. Ковачев е всъщност първото българско ръководство по акваристика.
В българската литература сведенията за аквариуми се появяват не по-късно от 1883 г. и още през 1891 г. Министерството на народното просвещение планира да изгради в Бургас първия български аквариум (морска зоологическа станция), предназначен за обучение на студенти от Висшето училище в София и за научни изследвания. Авторът на идеята за създаването на първата морска научна институция в България не е известен, но се знае, че още през лятото на 1892 г. преподавателят д-р Боне Баев започва събирателска работа в Бургаското окръжие, за да уреди първата сбирка от морски животни. По време на Първото българско земледелческо-промишлено изложение в Пловдив през същата година са показани и вероятно първите аквариуми в България. Макар че преждевременната смърт на д-р Б. Баев през май 1894 г. осуетява планираното изграждане на морска зоологическа станция в Бургас, извършената подготовка е ценен пионерен принос за развитието на морската наука в страната. Тя става причина младият учен д-р Георги Шишков да специализира в областта на морската хидробиология и по-късно да създаде „школа от природоизпитатели, работещи върху изучаването на водната фауна на България” [24, с. ]. Усилията за реализирането на идеята за морска зоологическа станция в Бургас, специализацията на д-р Г. Шишков и бързото внедряване на резултатите от нея, както и популяризирането на обществените и домашните аквариуми у нас още до края на ХІХ в. са съществена предпоставка през 1906 г. да започне подготовката за строежа на Аквариума във Варна.

Литература и бележки
1. Алексиев, Иван. Първият опит за български Аквариум. - Морски вестник, № 1, 17 ян. 2001, с. 15.
2. Петрова, Даниела и Петя Иванова. Морската биологична станция с Аквариум - минало, развитие. - В: 10 книги за Варна 2005. Варна, Сдружение Книги за Варна, 2006, 201-215.
3. http://aquariumvarna.com/ (20 юни 2012, 16:10 ч.).
4. http://www.libvar.bg/old-varna/sgradi/aquarium.html (20 юни 2012, 16:15 ч.).
5. http://bg.wikipedia.org/  (20 юни 2012, 16:20 ч.).
6. Големански, Васил. Георги Димитров Шишков (1865-1943). - В: Големански, Васил и Димо Божков. Бележити български зоолози. С., АИ „Проф. М. Дринов”, 1997, 25-36.
7. История на България. Т. 8. България 1903-1918. Културно развитие 1878-1918. С., ГАЛ-ИКО, 1999. 555 с.
8. Водоем (Хавуз). - Зорница, г. ХVІІ, № 8, авг. 1883, с.31.
9. Научаваме се, че... - Балканска зора (Пловдив), № 421, 20 авг. 1891, с.3.
10.  Сведенията за д-р Боне Баев в историческата литература са повече от оскъдни. Роден е в с. Шипка (днес град в Община Казанлък) [11, с. 30]. През периода 1886-1891 г. следва и завършва естествени науки в Женева [12, с.111]. Още като студент, на 1 септември 1889 г., е избран за член на Швейцарското геоложко дружество [13]. През 1891 г. към Научния факултет на Университета в Женева Б. Баев защитава докторска теза на хидрологична тема „Водите на река Арве” [14]. За нейната научна стойност е показателен фактът, че тя e цитирана не само в публикации по онова време, но дори и в солиден съвременен европейски проект през 2004 г. [15, с. 49].  При откриването на специалността „Естествена история” във Висшето училище в София през учебната 1891-1892 година той става първият преподавател по минералогия, геология и зоология: от 15 окт. 1891 г. - извънреден, от 1 септ. 1893 г. - редовен. Умира на 19 май 1894 г. в Истанбул  [11, с. 30].
11. Алманах на Софийския университет „Климент Охридски” 1888-1939 А-Я. С., УИ „Кл. Охридски”, 1988. 726 с. 
12. Танчев, Иван. Българската държава и учението на българи в чужбина (1879-1892). С., Марин Дринов, 1994. 219 с.
13. Пишат от Женева... - Зорница, г. ХІV, № 38, 23 септ. 1889, с.152.
14.  http://www.ebooksread.com/ 21 юни 2012, 8:50 ч.).
15. Assessment of riverine suspended solids loads to the EUROSION domain. Work Package 2.8 - Flows of sediment from river basins. Final Report (Draft). - http://www.sisyphe.upmc.fr/~meybeck/MM/pdf/04K.pdf (21 юни 2012, 8:50 ч.).
16. Основаванието на една биологическа станция у нас. - Лъча (Татар-Пазарджик), г. І, № 4, 15 дек. 1891, 3-5.
17. Музеите и колекциите като училищни пособия. - Лъча (Татар-Пазарджик), г. І, № 5, 1 ян. 1892, 4-7.
18. Кайкиев, Петко и Мария Кайкиева. Периодичният печат в Пазарджик (Историко-библиографско изследване). Ч. 1. Поява и развитие до края на Първата световна война. Пазарджик, Беллопринт, 2007. 144 с.
19. Божков, Димо. Георги Константинов Христович (1863 - 1926). - В: Големански, Васил и Димо Божков. Бележити български зоолози. С., АИ „Проф. М. Дринов”, 1997, 5-12.
20. Н. Д. Ползата от отварянието на една Зоологическа станция у нас. - Свобода, г. VІ, № 718, 17 ян. 1892, с. 3.
21. Преподавателят на ... - Зорница, г. ХVІІ, № 25, 20 юни 1892, с. 100.
22. Светлина, г. ІІ, 1892, № VІ, с. 144.
23. Павилион за горите и риболовството. - Нашето първо изложение (Пловдив), № 50, 14 ноем. 1892, 2-3.
24. Големански, Васил. Георги Шишков. С., УИ „Кл. Охридски”, 1988. 78 с.
25. Божков, Димо. Васил Тодоров Ковачев (1866-1926). - В:  Големански, Васил и Димо Божков. Бележити български зоолози. С., АИ „Проф. М. Дринов”, 1997, 13-19.
26. Ковачев, Васил. Значението на аквариумите. - Училищен преглед, г. ІІІ, 1898, № 6, 617-622.
27. Всички дати в текста до 31 март 1916 г. са по Юлианския календар (ст. ст.).

Иван АЛЕКСИЕВ