начало
избор на брой
"Морски колекции"





ПЛОВДИВСКИЯТ В-К „КОСМОПОЛИТ” ОТ 1883 Г. -
ВСЕ ОЩЕ МОРСКОИСТОРИЧЕСКА ЗАГАДКА

През 1999 г. представих накратко пловдивския вестник „Космополит” от 1883 г., който, формално погледнато, би трябвало да се приеме за първото българско морско периодично издание [1]. Основание за това твърдение дава уверението на библиографския указател на българския периодичен печат, според който вестникът е „Издание на пловдивския адвокат от словашки произход Жилка, който агитира идеята да се свържат чрез канали Бяло море, Дунав, Одер и Северно море” (подч. И.А.) [2, с. 423]. Доколкото историята на вътрешните водни пътища (реки, канали, езера, водоеми) е част от предмета на морската историография, издание с подобна насоченост представлява интерес за историята на морската периодика, но съдържанието на „Космополит” е все още загадка. Преди 13 години разполагах с твърде оскъдна информация както за вестника, така и за издателя му и бях склонен  да не го приемам за морско издание. През последните години обаче интересът към вътрешните водни пътища в страната, включително евентуалното строителство на плавателни канали, се активизира, попаднах и на нови сведения за историята на очевидно слабо известния пловдивски вестник, и затова напомням отново за него.
На 30 януари 1883 г. [3] в Пловдив се появява първият брой на „КОСМОПОЛИТ. Международен вестник за земледелие, за търговия и за индустрия”. Негов „редактор и отговорник” е докторът по право Иван Петър Жилка [4]. Вестникът е планиран като седмично издание, според Юрдан Иванов, „излезли 3 - 4 броя”, но досега са известни само два, като вторият излиза на 6 февруари с. г.  Първият брой е издаден на български и османотурски език, вторият - на български, османотурски, гръцки и френски [6].
В българския и френския текст изобщо не става дума за пропагандиране на прокопаването на  плавателни канали нито в България, нито в света. В архива на Народното събрание е запазено обаче „Изложение от д-р Иван Петър Жилков до Областното събрание на Източна Румелия, за направата на воден път Марица - Дунав чрез р. Искър и за образуване д-во за акциите” (подч. И.А.) [9]. Вероятно в подкрепа на тази идея вестник „Космополит” призовава да се създаде Командитно дружество за необработените земи в Балканский полуостров, което „ще купува или взима под наем земи на Балканский полустров, за да ги експлоатира” [10]. 
Особено интересен е въпросът за причината, поради която д-р Ив. Жилков предлага да се създаде воден път Дунав - Искър - Марица? Тя положително е обоснована в неговото изложение до Областното събрание на Източна Румелия, но този архивен източник е недостъпен за мен (съхранява се в ЦДА-София, ф. 173 К, о. 1, а.е. 63) и затова мога само да предполагам, че идеята за този плавателен канал възниква във връзка с обсъжданите по онова време възможности за значително разширяване на търговията на Русия със страните от Балканския полуостров, като за тяхното пласиране се използва корабоплаването по Дунава.
На 11 ноември 1881 г. московският търговец Александър Йович Мураневич предлага в записка до Московския борсов комитет да се организира Дружество за търговия с руски стоки на Балканския полуостров (Сърбия, Румъния и България), а превозът на тези стоки да се поеме от Руското дружество за параходство и търговия (РОПиТ), като то открие редовни рейсове по Дунава [11]. Българското правителство положително е било добре запознато с тези усилия от руска страна и в заседанието си на 12 февруари 1882 г. Държавният съвет на Княжество България специално разглежда предложение за съставянето на общо Влашко-българско параплувно дружество по Дунава, внесено от Министерството на вътрешните дела. По този повод Държавният съвет съставя четиричленна комисия, на която възлага да издири „уставите на някои подобни общества в Русия и други страни”, да разгледа внесения проект за конвенция относно съставянето на  споменатото корабоплавателно дружество и да внесе заключението си по него в Общото събрание на Държавния съвет [12]. Четири месеца по-късно източнорумелийският вестник „Съветник”  съобщава, че вече било образувано руско-българско параходно дружество, което „ще поддържа параходното съобщение между Одеса и Варна, а неговите линии по Дунава ще се простират от устието дори до Русчук, а изпосле до Видин и Белград. Дружеството моли от Българското Правителство ежегодна помощ за по-голяма трайност на работата му” [13]. Това твърдение се оказва прибързано, но пък към края на август с. г. А. Й. Мураневич „се захваща с идеята за изграждане на Общославянско параходство по Дунав, в което трябвало да участват България, Сърбия, Румъния и Русия” [14, с. 181].
Допускам, че д-р Иван П. Жилка отблизо е следил съобщенията относно подготовката за активизиране на руската търговия в Балканския полуостров с посредничеството на дунавското корабоплаване, положително е бил добре запознат и с развитието на вътрешните водни пътища в света, а очевидно е притежавал и дръзка новаторска мисъл, за да предложи идеята за плавателен канал Дунав - Искър - Марица. Историята на проектите за подобни хидротехнически съоръжения на българска територия изисква отделно проучване, а тук припомням само за предложението от 60-те-70-те години на ХХ в. София да стане център на три водномагистрални канала: Дунав - София, София - Пловдив - Бургас и София - Благоевград - Солун [15, с. 92]. В най-ново време акад. проф. д-р Минко Памукчиев съобщава: „има идеен проект за речна плавателна връзка на р. Искър с р. Марица. Страхотно, невероятно дори! До преди век и половина и р. Марица е била плавателна до гр. Пазарджик, а р. Тунджа до гр. Ямбол. Тези реки отново могат да бъдат възстановени като корабоплавателни. При това положение - връзката на р. Искър с р. Марица - невероятна, но постижима цел, заслужава специално внимание от стратегическо значение” (подч. И.А.) [16].  От това гледище, заслужава внимание и фактът, че идеята за воден път Дунав - Искър - Марица е предложена още през 1883 г. и нейният автор д-р Иван П. Жилка започва пропагандирането й със слабо известния днес вестник „Космополит”.  Иска ми се да вярвам, че ще се намери български специалист по османотурски, който да прояви интерес към разчитането на двата броя на вестника, издадени на този език, и да допринесе за уточняването на една все още неясна страница от ранната история на морския периодичен печат в България.
Страница 1 от бр. 1 на в. „Космополит”, 30 януари 1883 г., на български език.
В уводната бележка на бр. 1 „Индустрията в Балканский полуостров”, където се издига идеята за „косомополитска индустрия” на полуострова, се посочва: „Обиколен от море с брегове и пристанища изрядни, той (полуостровът) може добре да изнася своите произведения и да внася чужди, от които има нужда”.
Страница от бр. 1 на в. „Космополит”, в която има текстове на български и на османотурски език. В рекламата на румънското застрахователно дружество „Дачия - Румъния” се афишира, че то осигурява „срещу нещастията на пожар, град, речни и морски превози”... Повечето от агентите на дружеството са в речни и в морски пристанищни градове.
„Главата” на бр. 2 на в-к „Космополит”, 6 февруари 1883 г., на български език.
„Главата” на бр. 2 на в-к „Космополит”, 6 февруари 1883 г., на френски език.
„Главата” на бр. 2 на в-к „Космополит”, 6 февруари 1883 г., на гръцки език.
Литература и бележки
1. Алексиев, Иван. Словак издава вестник на няколко езика. - Стандарт  ВАРНА, № 199, 21 май 1999, с. VІІ.
2. Български периодичен печат 1844 - 1944. Т. І. С., Наука и изкуство, 1962.
3. Всички дати в текста до 31 март 1916 г. са по Юлианския календар (стар стил).
4. Иван Петър Жилка е роден ок. 1822 г. в Прага. Завършва „юридически науки”. Вероятно след Освобождението през 1878 г. пристига в Източна Румелия и до Съединението през 1885 г. работи там като прокурор, след това се преселва в София, където  е адвокат до смъртта си през 1892 г. [5].
5. Иванов, Юрдан. Българский периодически печат от Възражданието му до днес. Т. І. С., Държ. печ., 1893. 587 с.
Благодаря на д-р Румяна Кацарова от РИМ - Пазарджик, която издири публикуваното от Ю. Иванов сведение за „Космополит” и неговия издател и ми предостави копие от него.
6. В доклад, представен през юни 2008 г. на международен симпозиум в Одрин, османистът Стоян Шиваров допуска известна неточност, като без уговорка твърди, че „Космополит” е издаван на османотурски език [7]. Тъй като авторът не отбелязва, че този вестник е отпечатван всъщност на четири езика, читателите  остават с впечталение, той да е излизал само на османотурски. Значително по-неточен е Е. Имамоглу през 2012 г., според който през 1883 г. в България на турски език бил отпечатван „Козмополит (Космополитен)”  (подч. И.А.) [8].
7. Шиваров, Стоян. Периодичният печат на османотурски език, издаван в България 1878 - 1944 г. -  http://www.academia.edu/413836/_1878_-_1944_
8. Имамоглу, Ердинч. Турската медия в България, вчера и днес. -  http://www.chinarweb.com
9. http://www.clio.uni-sofia.bg/bg/Ab05.html
10. Космополит (Пловдив), г. І, №1, 30 ян. 1883, с. 1.
11. Стоянов, Иван. Търговски връзки между България и Русия в първите години след Освобождението. - Истор. преглед, 1990, № 7, 27-39.
12. Из Протокол № XXI на Общото събрание на Държавния съвет на България за приемане на конвенция за създаване на Българско параходно общество, използвайки опита на Русия. - В: Русия и възстановяването на българската държавност (1878 - 1885 г.). С., Държ. агенция „Архиви”, 2008, 341-343. 
13. Руско-Българско параходно дружество. - Съветник (Сливен), г. I, № 28, 24 юни 1882, с. 4.
14. Стоянов, Иван. Руски инициативи за активизиране на търговските отношения с България в първите години след Освобождението. -  http://archive.nbuv.gov.ua/portal/Soc_Gum/drzb/2011_4/Stoyanov_I.pdf
15. Развитие и използване на  Националния комплекс „Дунав”. Състояние. Проблеми. Перспективи. Варна, Г. Бакалов, 1981. 152 с.
16. Памукчиев, Минко. Дунавски стратегии - глобални европейски проекти. - Арх&Арт, № 8, 25 февр. 2010 - http://arch-art-bg.com/index.php?lng=BG&show=newspaper&art_id=587&rub_id=rub_all&issue_id=210

Иван АЛЕКСИЕВ