начало
избор на брой
"Морски колекции"





REGIA MARINA НА ЧЕРНО МОРЕ 1942-1944 Г.
През Втората световна война Италия е верен съюзник Третия райх. Италианският експедиционен корпус, който се сражава на Източния фронт, през лятото на 1942 г. нараства и се преобразува в армия. Общата численост на въоръжените сили на Италия към това време е 3 250 000 души, от които в сухопътните войски - 2 760 000 души. Основната маса от сухопътните войски остава в метрополията - 1 900 000 (69 %) души, a 738 000 (27 %) - на Балканите като окупационни войски. Действащата армия съставлява 4 % (122 000 души) от сухопътните войски - 60 000 в Северна Африка и 62 000 души на Източния фронт. Структурно сухопътните войски се делят на:
- бойни части, в които се числят 810 000 (29 %) души,
- войски за охрана, обезпечаване, строителни части и материално-технически служби с 920 000 (30 %)
- и останалите 1 030 000 съставят: резервна армия.
С формирането на Източният фронт на 8-а армия, действащата армия достига 289 000 човека (60 000 в Северна Африка и 229 000 на Източния фронт), т. е. 79 % от действащата сухопътна армия (или 28 % от нейните бойни части) са на Източния фронт. Съветско-германският фронт се превръща в главен за въоръжените сили на фашистка Италия.
В началото на войната Кралските военноморски сили на Италия (Regina Marina) са най-респектиращия флот в Средиземно море. В разпореждане на Supermarina (Главният военноморски щаб) са над 199 основни бойни единици, в това число 4 линейни кораба, 22 крайцера, 59 ескадрени миноносеца и 114 подводни лодки. През първите три месеца на войната в строя влизат още 3 нови линейни кораба.
Активните действия на английския флот в Средиземно море, съчетани с пасивността на Regina Marina довеждат до големи загуби на италианския флот. Най-чувствителни са загубите в резултат на операциите на английския флот срещу италианската военноморска база в Таранто (11.11.1940 г.) и в морското сражение при н. Матапан (28.03.1941 г.). От юни 1940 г. до юни 1941 г. италианският флот губи 6 крайцера, 33 ескадрени миноносеца и 17 подводни лодки. Излизат в продължителен ремонт тежко повредени 6 от 7 -те линейни кораба. В резултат за една година преимуществото на Regina Marina в Средиземно море е загубено и от политически конкурент на Германия в експанзиционната политика в Европа и Африка, Италия остава само сателит на Третия райх.
Вермахтът не планира бойни действия на военноморски сили в Черно море, където няма свои бойни кораби. Предвижда се унищожаването на съветския Черноморски флот с удари от въздуха и завземане на военноморските му бази по суша. Провалянето на „блицкрига” на Източния фронт принуждава Германия да формира германски военноморски сили на Черно море. Тяхната основна задача е блокиране на главната съветска военноморска база - Севастопол и подпомагане нейното превземане. Както и преди обаче, основните усилия на Кригсмарине са насочени в английското направление. Това ограничава германската марина, която няма възможност да прехвърли необходимите бойни кораби на Черноморския театър на военните действия. Тук съветският Черноморски флот има пълно превъзходство и на практика няма срещу кого да воюва. Единствения реален противник до лятото на 1942 г. са слабите Кралски военноморски сили на Румъния (Marina Regala Romana) включващи: Морска дивизия (Devizia de Mare); Дунавска дивизия (Devizia de Dunare) представена от Военно-речни сили (Forta Navela Fluviala), командване Сулина , отделен сектор Южен Дунав и брегова дивизия в състав от 2 артилерийски полка. Корабният състав на Marina Regala Romana  включва 40 военни кораба (23 на Черно море и 17 на р. Дунав), базирани основно в базите Констанца и Сулина. Числеността на личния състав към 22.06.1941 г. е 15 113 души. Основната задача на румънския флот се изразява  в конвоиране и крайбрежни мисии за отбрана - миниране и миночистене. При отбраната се разчита главно на бреговата артилерия, а не на корабите от флота. Изградени са минно-артилерийски позиции. Откроява се с възможностите си разположената южно от Констанца батарея „Тирпиц” (с изцяло немска обслуга). Показателно е, че през целия период на военни действия не е известен нито един сблъсък на надводен кораб на Marina Regala Romana с противника.
Германия прави първото официално искане за италианско участие на Черно море на 14-15 януари 1942 г. в алпийския курорт Гармиш-Партенкирхен на среща между командващите Кригсмарине и Regia Marina - грос-адмирал Е. Редер и адмирал А. Рикарди. На нея е изявена готовността на Кралските военноморски сили на Италия да предоставят „леки италиански сили” на Черно море и Ладожкото езеро. През април 1942 г. е постигната договореност за конкретна италианска военноморска подкрепа на Черно море включваща 4 торпедни катера MAS (реално участват 10 единици), 6 свръхмалки подводници СВ, 5 малки торпедни катера MTSM и 5 взривяващи се катера MTM. Организацията по формирането и прехвърлянето се възлага на 10 -а флотилия MAS. Под това име действат специалните части на Regia Marina, чиито наследници днес са командосите от италианските COMSUBIN (Comando subacquei ed incursori). Репутацията им на елитна част се гради на проведените  от нея операции в Александрия, Суда бей (о.Крит), Малта, Александрета и Мерсин, Гибралтар. Впечатляваща е успешната атака на 6 взривяващи се катера MTM в Суда бей вечерта на 26.03.1941 г., когато са взривени английският тежък крайсер „Йорк” и 3 търговски кораба (с общо водоизместване 32 000 т).
Предвидените за Черно море сили и средства формират 4 -а флотилия MAS под командването на капитан ІІ ранг Ф. Мимбели. Първи, на 22.04. 1942 г. от Венеция натоварени на специални трейлери тръгват торпедните катери  MAS (Motoscafo Armato Silurante -  торпеден катер, или Motoscafo Anti Sommergibili - противолодъчен катер). Подобно на немските торпедни катери и подводни лодки (вж. 4 април 2012 г. Изгубената 30-а флотилия подводни лодки в Черно море) достигат Виена и оттам по р. Дунав на буксир достигат румънското пристанище Констанца на 04.04.1942 г. Торпедните катери са тип  „Baglietto”, клас 500, 4 -а серия. Построени са през 1941 г. в италианските корабостроителници: „Baglietto” - Vareze (MAS 566 - MAS 570), „Picchiotti” - Limite d’Arno (MAS 571 - MAS 573)  и „Celli” - Venezia (MAS 574 - MAS 575). От тях общо са произведени 22 единици. Водоизместване - 27,8 т; L = 18,7 m, B = 4,6 m, H = 1,4 m. Двигателят е бензинов, „Изото - Фраскини” с мощност 2 300 к.с.; V max = 43 вз.; Далечина на плаване - 350 мили (V=42 вз.). Допълнително са монтирани 2 бензинови двигателя „Алфа Ромео” с обща мощност 160 к.с. (2 x 80), с които постига икономична скорост от 6 възла и далечина на плаване -1100 мили. Въоръжение: 2 x 1 -  450 -мм торпедни апарата, 1 x 1 - 20 -мм/66 зенитен автомат и 10 дълбочинни бомби. Екипаж - 13 души. На 20.05. 1942 г. MAS-570, MAS-571, MAS-572 и MAS-573 пристигат в Ялта. На 30.07.1942 г.към тях се присъединяват  MAS-568 и MAS-569,  на 30.08.1942 г. -  MAS-566 и MAS-567, а на 21.10.1942 г. - MAS-574 и MAS 575.
За база, освен Ялта, се използва и Феодосия. Заедно с германската 1 -а торпедна флотилия (S-26, S-27, S-28, S-40, S-72 и S-102), базирана в Ак-мечет, взимат дейно участие в блокадата и превземането на Севастопол (04.07.1942 г.), действат по нарушение на съветските морски комуникации по крабрежието на Кавказ и охрана на немските морски конвои (от западния бряг на Крим към западния бряг на Азовско море). На 09.09.1942 г. в „италианската” база Ялта са потопени от съветската авиация  MAS-571 и MAS-573. Сериозно повредени са MAS-567, MAS-569 и MAS-572. От май до юли 1942 г. торпедните катери MAS извършват 65 бойни похода. В началото на октомври 1942 г. MAS-566, MAS-568, MAS-570 и MAS-572 са прехвърлени във Феодосия. Изготвен е подробен план за прехвърлянето им в Каспийско море, но поради неблагоприятното развитие на военните действия на сухопътния фронт, на 09.10.1942 г. подготовката за прехвърлянето им е спряна.
От 17.04. до 26.04.1943 г. от Ялта в Анапа са пребазирани 7 MAS-а, след което поради големия риск са върнати обратно. На 12.05.1943 г. при сблъсък с друг италиански катер по време на самолетна атака потъва MAS-572.  4 -a флотилия MAS се разформирова на 20.05.1943 г., когато на официална церемония са предадени на Кригсмарине MAS-566, MAS-567, MAS-568, MAS-569, MAS-570, MAS-574 и MAS-575. В немския флот торпедните катери получават тактически номера от S-501 до S-507.
За прехвърляне на петте малки торпедни катера MTSM (MTSM-204, 206, 208, 210 и 216) и петте взривяващи се катера MTM на Черно море се подготвя специална моторизирана колона „Moкагата” - „Kolonno Moccagatta” (на името на бившия командир на 10 -а флотилия MAS - капитан ІІ ранг В. Мокагата, загинал при провеждането на операцията в Малта на 26.07.1941 г.) в състав: 5 малки торпедни катера MTSM и 5 взривяващи се катера MTM, натоварени на влекачи, един щабен автобус, щабна кола с радиостанция, 2 прицепа за превоз на торпеда, една подвижна работилница, 4 автоцистерни за горива, един автокран и две зенитни 20 -мм оръдия, теглени от влекачи са натоварени на ж.п. композиция от Специя на 06.05.1942 г., с личен състав от общо 48 души. По маршрут: Специя - Верона - Виена - Краков - Тераспол - Днепропетровск и Симферопол, където се разтоварват и на собствен ход се отправят към Ялта и Форос. Там те се базират съответно на 21 и 22 май 1942 г., за участие в предстоящите действия по блокиране подходите към Севастопол.
Построени също в корабостроителницата „Baglietto”, взривяващите се катери MTM (популярни като barchini - малки лодки) се отнасят към специалните щурмови средства. Корпусът е дървен, обвит плътно с бризент с водоизмествне 1 т и размери: L = 5,6 м, B = 1,7 м, H = 0,45 м. MTM (Motoscafo Turismo Modificato - туристически модифициран катер или Motoscafo Turismo Migliorato - подобрен) имат бензинов двигател, 90 к.с., комбиниран рул/винт, максимална скорост - 33 вз., гориво за 5 часа на пълен ход. В предната част на лодката се намира бойният заряд - взривно вещество с тегло 300 кг с ударен и хидростатичен взривател. Екипажът е от един 1 човек. При атака след преодоляване на препятствията (бонови заграждения, противоторпедни мрежи и др.) катерът се насочва към целта със застопорен рул на пълен ход. Водачът на лодката скача във водата със специален дървен плот върху който се качва. При
удара на катера в целта се взривява заряд, разположен периферно по корпуса, вследствие на което кърмовата му част се отделя.
„Командированите” на Черно море италиански торпедни катери № 567 и № 571 са избрани да украсяват корицата на солидното (660 стр. А-4) изследване I MAS E LE MOTOSILURANTI ITALIANE (Erminio Bagnasco, Roma, 1969)
Скица на серията италиански торпедни катери MAS (от № 566 до № 576). Източник: посоченото изследване на Erminio Bagnasco.
Скица на серията италиански торпедни катери MAS (от № 566 до № 576). Източник: посоченото изследване на Erminio Bagnasco.
Три италиански торпедни катери MAS в пристанището на Феодосия, ранната пролет на 1942 г. Източник: http://www.icsm.it/regiamarina/blacksea.htm
Капитан ІІ ранг Френческо Мимбели. Източник: http://brummel.borda.ru/?1-10-0-00000042-000-0-0
Две от свръхмалките подводни лодки – CB-2 и CB-3 след ремонт в Констанца се базират от м. юли до 22 ноември 1942 г. в Бургас за носене на дозорна служба пред Босфора. Източник: http://www.lostbulgaria.com/
Торпедният катер № 568 в Ялта, 1942 г. Източник: посоченото изследване на Erminio Bagnasco
Подготовка за спускане на торпедния катер № 572 на вода, 1942 г. Източник: посоченото изследване на Erminio Bagnasco.
Торпедните катери № 567 и № 566 в Севастопол, януари 1943 г. Източник: посоченото изследване на Erminio Bagnasco.
Потопеният от съветска авиобомба италиански торпеден катер № 571 в Ялта, 9 септември 1942 г. Източник: посоченото изследване на Erminio Bagnasco.
Снимка от Техническия музей в Загреб на единствено запазената подводна лодка от този тип - CB-20.
Носовата част на катера потъва с основния заряд и при достигане на определена дълбочина, съобразена с газенето на кораба се взривява от хидростатичното налягане. При провеждането на споменатата операция в Суда бей, всичките водачи на  участвалите 6 взривяващи се катера оцеляват след успешната атака и попадат в плен на англичаните. На Черно море няма данни за използване на MTM по предназначение.
На базата на MTM в „Baglietto” разработват малки торпедни катери -  MTSM (Motoscafo Turismo Silurante Modificato) от които са произведени над 100 единици. Те са с водоизместване - 3 т, L = 7 м, B = 2,3 м, Н = 0,6 м. Има два бензинови мотора с обща мощност 190 к.с., V = 32 вз. Далечина на действие - 200 мили, екипаж - 2 души. В кърмовата му част е разположен един 450 -мм торпеден апарат, който изстрелва торпедото назад, както съветските торпедни катери Г-5 и английските торпедни катери от Първата световна война. Носи и 2 дълбочинни бомби.
На 13.08.1942 г. част от катерите се установяват във Феодосия, а на 01.09.1942 г. всички се базират в Ялта. От май до юли 1942 г. малките торпедни катери MTSM извършват 56 бойни похода.  На 23.09.1942 г. моторизиранта колона „Мокагата” се отправя към Мариупол на Азовско море. Преходът се извършва по маршрут Ялта - Симферопол - Мелитопол - Мариупол от 24 до 27 септември 1942 г. И тук има изготвен подробен план за прехвърлянето им към Каспийско море, който впоследствие логично е отменен. Както поради отстъплението на сухопътния фронт, така и поради липса на гориво активността на катерите спада и е силно ограничена. Влошаващата се военна обстановка налага връщането на „Мокагата” в Италия. По море колоната се транспортира до Констанца, а на 16.03.1943 г. се завръща в Специя с цялата техника и всички плавателни единици (с изключение на останалия в района на Балаклава на 28.06.1942 г. MTM-80).
     
На 25.04.1942 г. от Специя натоварени на железопътни платформи се отправят за Черно море и свръхмалките подводни лодки  CB (Costiere, тип B - крайбрежни) предназначени за борба с подводните лодки на противника в района на базите си. На 02.05.1942 г. пристигат в Констанца, където след спускането им на вода в продължение на месец се подготвят за бойни действия. На собствен ход първите три: CB-1, CB-2 и CB-3, пристигат в Ялта на 05.06.1942 г. Вторите три: CB-4, CB-5 и CB-6, пристигат там на 11.06.1942 г. Произведени в Милано от фирмата „Caproni Taliedo” през 1941 г., те имат:  Водоизместване (надводно) - 36 т, подводно - 45 т; L = 15 м, B = 3 м, H = 2,05 м; дизелов двигател - 90 к.с., електродвигател „Brown-Boveri” - 100 к.с.; V надв. = 7,5 вз., V подв. = 7 вз.; Далечина на плаване - 1400 мили (при V надв. = 5 вз.), 50 мили ( при V подв. =  3 вз.); Дълбочина на потапяне - 55 м; Екипаж - 4 души; Въоръжение: 2 - 450 -мм торпедни апарата, монтирани по борда над водолинията при надводно положение. За подобряване на мореходните качества вместо носови хоризонтални рули, кърмовият рулеви комплекс е изпълнен кръстовидно, аналогично на съвременните едновинтови подводни лодки. Теоретично продължителността на плаване достига до 12 денонощия, но реалната автономност не превишава 4 денонощия, поради малкото вътрешно пространство. На практика обикновенно дозорът продължавал две нощи и един ден.
От 20.06.1942 г. снабдяването на Севастополския отбранителен район започва да се извършва изключително от бойни кораби. В доклад на командващият Северо-кавказкия фронт до началника на Генералния щаб на Съветската армия генерал-полковник А. Василевский четем: „Итальянские подводные лодки и торпедные катера дежурят на подходе к Севастополю. Стали ходить в Севастополь лидер „Ташкент”, эсминцы „Сообразительный”, „Безупречный”, „Бдительный”, четыре быстроходных тральщика, 11 подводных лодок ...” (между другото, германските подводни лодки от 30-а флотилия не успяват да се включат в щурма за Севастопол. Първата подводна лодка от флотилията се включва в бойните действия на Черно море на 13.10.1942 г., а последната - 6 -а германска подводна лодка - през  лятото на 1943 г.) На 13.06.1942 г. в ялтенския порт е потопена CB-5. От май до юли 1942 г. свръхмалките подводни лодки CB извършват 24 бойни похода. Две от свръхмалките подводни лодки - CB-2 и CB-3 след ремонт в Констанца се базират от м. юли до 22 ноември 1942 г. в Бургас за носене на дозорна служба пред Босфора, след което се завръщат обратно в Констанца. В края на 1942 г. всички CB -а се прехвърлят в Севастопол. В резултат на успешните настъпателни операции на Червената армия през пролетта на 1943 г. в пълна зависимост от снабдяване по море и въздух попада Северно-Кавказката групировка на Вермахта, която е изолирана на Таманския полуостров. Основните маршрути на конвоите на Криегмарине стават: Одеса - Севастопол, Констанца - Севастопол, Севастопол - Феодосия - Керч, Феодосия - Анапа, Керч - Анапа, Керч - Тюмен, Керч - Геническ, Геническ - Темрюк. Между юни и август 1943 г.от свръхмалките подводни лодки CB са извършени още 21 бойни похода. Подводничарите остават да воюват последни от цялата  4-а флотилия  MAS на Черно море. Междувременно италианския министър-председател  - маршал П. Бадолио подписва на 08.09.1943 г. капитулацията на Кралство Италия. По-голяма част от Regia Marina се отправя към Малта, за да се предаде на съюзниците. Малко по-късно - на 23.09.1943 г. е провъзгласена Италианската социална република (Repubblica Sociale Italiana) в Сало (Северна Италия) - марионетен режим на германците начело с Б. Мусолини, по-популярна като „Repubblica di Salo” (23.09.1943- 04.1945 г.). 10 -a флотилия MAS се разпада, като част от нея -„Mariassalto” продължава войната на страната на съюзниците, а друга част, вече като X -a (с римска цифра) флотилия MAS с командир В. Боргезе продължава да воюва на страната на Мусолини под знамето на Италианската социална република. През септември 1943 г. немците залавят повредената CB-7, която не възстановяват, а използват за дострояването на CB -13. Заедно със строящите се 9 единици попада под контрола на X -а флотилия MAS. В „Капрони” са направени поръчки за още 50 единици CB (т.н. 2 -а серия), но от тях успяват да пуснат на вода само 3 единици (CB -23 - 25).
На Черно море обстановката за екипажите на свръхмалките подводни лодки CB се усложнява и от обстоятелството, че в главната военноморска база на Кригсмарине на Черно море - Констанца се оказват двама консули на Италия - един роялист и един  републиканец, привърженик на Дучето. Въпреки всичко съвместните действия с Кригсмарине на базираните в Севастопол свръхмалки подводни лодки CB продължават почти до края на ноември 1943 г. След завръщането си в Констанца на 30.11.1943 г. на подводните лодки е издигнат румънски флаг. Отначало петте подводни лодки са включени в т.н. „Група подводни лодки и торпедни катери” под командването на капитан ІІ ранг В. Войнеску. По-късно се отделя във 2-и дивизион подводни лодки под командването на лейтенант В. Букур. През януари 1944 г. вследствие споразумение между Мусолини - Антонеску, лодките се връщат от Румъния на R.S. Italiana. Отново с италиански екипажи се формира Gruppo Sommergibili „MO Livio Piomarta”. Версиите под чий контрол остават през този период в  различните източници се разминават. Същевременно, изпълнявайки условията по примирието, Supermarina дава заповед за интерниране на личния състав, а самите подводни лодки да се вдигнат на стапели на брега. Останали в Констанца, една от свръхмалките подводни лодки (CB-6) е потопена от съветската авиация на 20.08.1942 г. При влизането на съветските войски в Констанца подводните лодки са взети и на 20.10.1944 г. са зачислени в състава на съветския Черноморски флот с тактически номера ТМ-4, ТМ-5, ТМ-6 и ТМ-7 (трофейна малка). На 16.11.1945 г. са бракувани поради „непригодност за по-нататъшно техническо използване”. ТМ-3 е изпратена в Ленинград (С. Петербург) за проучване в едно от конструкторските бюра на корабостроителните заводи.
По отношение на резултатите от бойните действия на 4 -а флотилия MAS на Черно море се потвърждава от  различните архивни източници   потапянето на: 1. Подводна лодка „Щ-214” на 19.06.1942 г. от торпеден катер  MAS-571; 2. Подводна лодка „С-32” на 26.06.1942 г. от свръхмалката подводна лодка CB-3 и 3. Подводна лодка „Щ-203” на 26.08.1943 г. от свръхмалката подводна лодка CB-4.
Официални версии на други участващи страни за бойните успехи на италианската 4 -а флотилия MAS  може да се намерят и в: 11 -и том на официалната италианска история „Война на море” (La Marina Italiana nella seconda querra mondiali. Volume XI. Attivita in Mar Nero e Lago Ladoga. Roma,1972), както и в  Колински, Н., Р.Станеску. Румънският флот във Втората световна война. (Kolinski, N.,Stanesku, R. Marina Romana in al II-lea razboi mondial. Vol. I, II, III. Bucuresti, 1996-1998), също така и в различни руски и германски публикации. Основният проблем е, че сведенията от  архивните източници на различни държави в много случаи си противоречат и често в списъка за един потопен или повреден плавателен съд има няколко претендента. Всяка нова информация ще попълни фактологическата база, като корегира известните досега данни или категорично ще установи дадена  версия за дейността на италианските моряци на Черно море в годините на Втората световна война.

Петър ДАСКАЛОВ


Състав на 4 -a флотилия МАS
с командир капитан II ранг Ф. Мимбели


- 1-и дивизион свръхмалки подводни лодки „CB” под командването на: лейтенант Л. Д`Астон, по-късно - лейтенант Дж. Сорентино и капитан II ранг А. Тори (CB-1, CB-2, CB-3 - 5 юни 1942 г., CB-4, CB-5, CB-6 - 11 юни 1942 г.)
- 19-ти дивизион MAS под командването на капитан III ранг Кастанячи, по-късно - лейтенант Де Джоржи ( MAS-570, MAS-571, MAS-572, MAS-573 - 23 май 1942 г., MAS-574, MAS-575 - oктомври 1942 г.)
- 17-ти дивизион MAS (присъединени към 19-ти), лейтенант Чиколи, лейтенант Фреши (MAS-566, MAS-567 - 19 юли 1942 г.; MAS-568, MAS-569 - 30 юни 1942 г.)
- 101 дивизион MAS моторизирана „Colonna Moccagatta” под командването на капитан III ранг А. Ленци, по-късно - капитан III ранг С. Тодаро (МTSM-204, MTSM-206, MTSM-208, MTSM-210, MTSM-216 и пет единици MTM - май 1942 г.)

Ползвани източници:
1. Crociani, P., P. Battistelli. Italian Navy & Air force. Elite units & Special forces 1940 -1945. Osprey Publ., 2013.
2. Сафронов, В. Итальянские войска на Восточном фронте. 1941 -1943 гг., Вече, 2012.
3. Морозов, М. Подводные лодки ВМФ СССР в Великой Отечественой войне. Летопись походов, Част 2. Черноморский флот, Флотская иллюстрация, 2003.
4. Корабли Второй мировой войны. ВМС Италии. Морская коллекция № 8/2003.
5. Широкорад, А. Битва за Черное море. М., 2005.
6. Internet-сайтове, свързани с темата.