начало
избор на брой
"Морски колекции"





ЗАГАДКАТА МИЧМАН ВЛАДИМИР КИСИМОВ
(1861-1911 Г.)

Повече от половин век мичман Владимир Пантелеев Кисимов е добре известен в морскоисторическата литература като първият българин морски офицер [1], но биографичните сведения за него са разпилени, съдържат редица противоречия и неясноти. Наскоро при издирване на информация за посещения на руски военни кораби в България в началото на миналия век попаднах на прелюбопитното твърдение на съвременен руски морски историк, че към 1917 г. на линейния кораб „Ростислав” старши корабен механик, т.е. главен механик, е кап. I ранг Владимир Пантелеевич Кисимов [12, с. 43]. Положително беше някаква нелепа грешка, каквато неволно може да се  случи на всеки автор, а и руският историк беше посочил, че годината на раждане и смъртта са съответно 1868 и 1932 г., т.е. ставаше дума всъщност за брата на Вл. Кисимов -  Страшимир, за когото неотдавна въз основа на архивна документация беше установено, че е назначен за старши корабен механик на „Ростислав” от 21 юли 1913 г., а от 22 март 1915 г. е произведен в чин кап. I ранг [13, с. 44]. Но неточното твърдение за Вл. Кисимов беше повод да потърся допълнителни сведения, които да допълнят и изяснят някои моменти за живота и делото му.
На 21 септември 1883 г. [14] в българския печат е поместена слабо известна досега публикация от Вл. Кисимов [15]. В духа на често срещаната тогава практика авторът е представен с инициален псевдоним - В.П.К. По онова време той се обучава  в Морското училище в Санкт Петербург, с обширната си статия съобщава, че след няколко дни за България ще отпътува морският механик Матвей Голубятников и чрез него капитан инженер-механик  Николай Иванович Сергеев подарява на българския военен флот две свои изобретения.
Първото изобретение се отнася до метод за бързо определяне на площта на индикаторната диаграма на корабна парна машина. Благодарение на въведения от Н. И. Сергеев табличен начин на изчисляване, определянето на тази площ, респ. мощността на парната машина, значително се ускорява и в крайна сметка става възможно работата на парната машина да се регулира по-бързо и по-точно. В. П. К. съобщава и това, че междувременно методът на Н. И. Сергеев е въведен в руския флот вместо използваните дотогава английски и германски методи. От руски сайтове става ясно, че той (Н.И.С.) публикува метода си през 1882 г. [16] и най-вероятно М. Голубятников е донесъл тази руска техническа книга през октомври 1883 г. (тогава е назначен за механик на яхтата „Александър I”) и тя положително е едно от първите постъпления във фонда на Морската библиотека при Каюткомпанията, основана  през януари 1885 г. от офицерите на Флотилията и Морската част в Русе.
Второто изобретение на инженер-механик Н. И. Сергеев, представено от Вл. Кисимов, е специална конструкция на гайка, която осигурява бързо съединяване и разединяване на пожарни ръкави. Благодарение на нея при пожар, особено на море, се ускорява въвеждането в действие на противопожарната система на кораба.
Освен това Вл. Кисимов съобщава, че в близко време в Русия предстои да излезе от печат „Ръководство за огнярите” от Сергеев и Арцеулов, което също ще бъде предложено на българския флот. През 1883 г. в Русия наистина е издадена такава книга:  Арцеулов, Алексей Николаевич и Н. Сергеев. Кочегарное дело. Описание судовых котлов и их приборов и практ. наставления для ухода за ними. Санкт-Петербург, тип. Мор. м-ва, 1883 [17]. Още по-интересен е фактът, че по-късно тъкмо това издание  е преведено на български език от мичман I кл.
Владимир Кисимов (1861-1911 г.) - http://www.naval-acad.bg/Bg/nachalnici-mu/Kisimov.htm
Товаро-пътническият параход „Воронеж”  -http://www.retroflot.com/_images/263d31d-image047.jpg
Товаро-пътническият параход „Екатеринослав” - http://www.retroflot.com/_images/263d4c2-image049.jpg
Товаро-пътническият параход „Нижний Новгород” (второй) - http://www.retroflot.com/_images/261dee2-image033.jpg
инженер-механик Тодор Соларов: Кочегарно дело. Описание на корабните парни котли и на принадлежностите им и практически наставления за прислужванието им. Русе, печ. и литогр. на Л. Екарт, 1899. 129 с.
Вл. Кисимов положително е притежавал широка професионална култура и предлага на българските читатели допълнителна информация за  научно-техническото равнище на разработения от Н. И. Сергеев метод. От статията му става ясно, че руският специалист е докладвал двете новости в Императорското Руско техническо дружество (ИРТД), където „съобщението му предизвикало големи препирни” [18].
През 1999 г. публикувах твърдението, че по време на Руско-японската война 1904-1905 г. Вл. Кисимов попада в японски плен [10]. То беше основано на новоиздирено съобщение в българския печат от 1905 г. [20]. Сега благодарение на информация от руски сайтове, имам възможност за някои уточнения.
След емигрирането на Вл. Кисимов за Русия, вероятно края на 1890-началото на 1891 г. [21], той постъпва в Доброволния флот, корабите на който поддържат линията Одеса - Далечния изток. До началото на Руско-японската война (февруари 1904 г.) Вл. Кисимов прави „повече от 24-25 рейса до Владивосток и обратно до Одеса” [20].
Към 1899 г. той е  старши помощник капитан на товаро-пътническия параход „Воронеж” [22] - построен 1896 г., товароподемност 5 277 т, дължина 131,67 м, скорост 13,0 възела, екипаж 115 души [23].  На 14 септември 1899 г. e награден с орден „Св. Станислав”- II ст. „За труды по занятию портов Квантунского полуострова - Артур и Талиенвань” [22].
Според в. „Ден” от 1905 г., на 26 януари 1904 г., при плаване от Владивосток за Одеса, „били пресрещнати от японски параходи, нападнати, заловени и отведени във военното пристанище Сасебо (префектура Нагасаки на остров Кюшу - И.А.). Там моряците били освободени, а задържани били само капитана, старши помощник-капитана В. Кисимов и младшия помощник, като руски офицери”. Освен това вестникарското съобщение уверява, че „били са водени преговори за заменяването на капитан Кисимов, заедно с другите руски офицери, с японски пленници...” [20]. Какво потвърждават руски публикации?
На 22 януари 1904 г. товаро-пътническият параход „Екатеринослав” на Доброволния флот отплава от Владивосток за Одеса и два дни по-късно, на 24 януари, в района на Пусан (Южна Корея) е пленен от японския броненосец за брегова охрана „Seiyan”, след което е отведен в Сасебо и конфискуван от японските власти [24]. Екипажът на парахода (офицери и моряци) и пътниците са първите руски военнопленници в Руско-японската война 1904-1905 г. [25]. Нещо повече, с тях е поставено началото на първия от общо 18 лагера за руски военнопленници в Япония през тази война - лагерът Мацуяма на остров Шикоку, в него са били затворени 2 163 души (вкл. 315 офицери), от които 98 умират  [26, с. 110].
Един от основните източници при изследването на историята на руското военнопленничество в Япония по онова време са спомените на командира на „Екатеринослав” кап. I ранг  Георгий Гаврилович Селецкий: 646 дней в плену у японцев. Санкт Петербург, Березовский, 1910. VIII, 232 с. [26, с. 118], [27]. Въз основа на тези публикации следва:
- към началото на 1905 г. Вл. Кисимов е старши помощник капитан на  товаро-пътническия параход „Екатеринослав” на Доброволния флот;
- Вл. Кисимов най-вероятно е в японски плен от януари 1904 г. до началото на ноември 1905 г. При определянето на този период отчитам факта, че командирът на „Екатеринослав” пребивава в плен 646 дни, а няма логика да се приеме, че помощникът му е освободен предсрочно;
- напълно е възможно спомените на кап. I р. Г. Г. Селецкий от 1910 г. да съдържат неизвестни досега сведения и за Вл. Кисимов.
През 1967 г. Ив. Казаков съобщава, че Вл. Кисимов умира през 1917 г. като капитан на 15 000-тонния параход „Нижний Новгород”, но не посочва източника за твърдението си [4, с. 32]. Доброволният флот е имал два кораба с това име и нито един от тях не е притежавал толкова голям тонаж. Тъй като първият е продаден за скрап през 1895 г. [28], очевидно става дума за втория „Нижний Новгород”, който през периода 1905-1913 г. отново плава по далекоизточната линия, - построен 1891 г., товароподемност 3 713 т, дължина 98,76 м, скорост 11,0 възела, екипаж 58 души [29].
Надявам се представените тук допълнителни сведения да съдействат при списването на нова биография на първия българин флотски офицер Владимир Кисимов, каквато той отдавна заслужава.

Литература и бележки
1. Още в началото на 30-те години на ХХ в. се появяват откъслечни сведения за мичман Вл. Кисимов [2, с. 83, 96],[3, с. 85-96], но първата биографична статия за него е публикувана през 1967 г. [4]. Междувременно за живота и делото му са известни двайсетина заглавия [5], [6, с.15-16], [7, с. 22], [8, с. 20-22], [9], [10], [11, с. 137-138, 141-142] и др., но все още липсва обобщаващо проучване. 
2. Юбилеен сборник за 50-годишната дейност на Морското училище. 1881-1931. Варна, Морско у-ще, 1931. 232, 208 с. 
3. Божков, Константин. Бележки и спомени по Морската ни част. - Военноисторически сборник, г. VIII, кн. 16, 1934, 84-121.
4. Казаков, Иван. Капитан Владимир Кисимов. - Корабостроене и корабоплаване, 1967, окт., 30-32.
5. Павлов, Владимир. Първите български военноморски фамилии. -  Маяк,  № 34, 31 авг. 1979, с. 3.
6. Морски специални школи. С., Военно изд-во, 1985. 156 с.
7. История на българския военноморски флот. С., Военно изд-во, 1989. 291 с.
8. Йотов, Йото. Балканджията моряк (Опит за краеведско изследване). Ловеч, 1995. 107 с.
9. Панайотов, Атанас. Бунтът на офицерите русофили в Русе. В неуспелия преди 110 години заговор срещу Стамболов участва и първият български морски офицер Владимир Кисимов. - Морски вестник (Варна), № 3, 11 февр. 1997, с. 3.
10. Алексиев, Иван. Първият българин морски офицер. - Черно море днес (Варна), № 32, 9 февр. 1999, с. 4.
11. Кожухаров, Асен и Алексей Емелин. Дебютът на обучението на българи в Морското училище в Санкт Петербург (1882-1889). - Истор. преглед, 2010, № 3-4, 136-143.
12. Мельников, Р. М. Эскадренный броненосец „Ростислав” (1893-1920). Санкт Петербург, Издатель М. А. Леонов, 2006.  68 с.:  http://ship.bsu.by/text/6125
13. Кожухаров, Асен и И. Н. Наймушин. Обучение болгар  в кронштадтском Техническом училище Морского ведомства (1885-1893). - Кортик, 2011, № 12, 36-46.
14. Всички дати в текста до 31 март 1916 г. са по Юлианския календар (стар стил).
15. В. П. К. Подарък, направен от инженера-механика капитана Николая Ивановича Сергеева на българската флотилия. - Народний глас (Пловдив), г. V, № 430, 21 септ. 1883, 2-3.  Подробни сведения за този принос на Вл. Кисимов публикувах преди 14 г.: Алексиев, Иван. Неизвестна руска техническа помощ за българския военен флот. - Черно море днес (Варна), № 55, 29 март 1999, с. 4 (статията е пусната и в интернет http://more.info.bg/old/1999/br355/rub09.asp).
16. Сергеев, Н. И. Таблицы для нахождения среднего действительного давления пара в цилиндрах паровых машин по общей длине 10 ординат на индикаторных диаграммах.  Санкт Петербург, тип. Мор. м-ва, 1882. - http://old.rsl.ru/table.jsp?f=1003
17. http://old.rsl.ru/table.jsp
18.  Преди години в списанието на ИРТД открих страниците с дискусията по двете технически новости, предложени от Н. И. Сергеев [19]. Тя е проведена в началото на 1882 г. и най-интересното в нея за българската морска история се оказа, че един от двамата най-активни опоненти на автора е бил инженер-механик П. Д. Кузмински. По онова време той е една от най-влиятелните фигури в ИРТД. Въз основа на богатия си опит при изследвания на работата на корабната енергетична уредба и на съпротивлението на водата при движение на кораба той приема, че методът на Н. И. Сергеев наистина е по-бърз, но остро критикува точността му. П. Д. Кузмински препоръчва приложението на метода като остроумен и евтин, но аргументирано оспорва универсалността му и обръща внимание, че при парните машини с високо налягане  не е подходящ. В резултат на дискусията Н. И. Сергеев получава конкретни препоръки как да увеличи точността на метода си. Разбира се, тогава П. Д. Кузмински няма никаква представа, че по стечение на неблагоприятни за него обстоятелства две години и половина по-късно (от ноем. 1884 г.) ще постъпи на служба в българския военен флот, но все пак активното му и много критично участие в обсъждането по двете разработки на Н. И. Сергеев е първият му принос (макар и косвен) в полза на България.
19. Прения по сообщениям Н. И. Сергеева. - Записки ИРТО, 1882, вып. 3, II. Техническия беседы и заявления, делаемыя Обществу, 170-172. 
20. Български пленник в Япония. - Ден, г. II, № 401, 29 ян. 1905, с. 2.
21. В литературата се срещат  противоречиви твърдения за годината на емигрирането на Вл. Кисимов от България. Преобладава версията, че през 1890 г. той заминава направо за Русия [5], [7, с. 22], [8, с. 22] и др. Според съобщението във в. „Ден” от 1905 г., това става през 1888 г., но той най-напред заминава за Унгария и оттам - за Русия [20]. Въз основа на заповед по Флотилията и Морската част от 22 окт. 1890 г. Ив. Казаков съобщава, че Вл. Кисимов „получава разрешение за двумесечен отпуск по болест и възможност за пътуване зад граница” [4, с. 31] и очевидно края на 1890 г. той е напуснал страната, но по неизяснени засега обстоятелства най-напред заминава за Унгария. Вероятно причината е била евентуално лечение там, но всъщност - прикриване на истинската крайна цел.
22. http://kortic.borda.ru/?1-1-0-00000071-000-60-0  (Сергей, 4 авг. 2012 г.).
23. Пароход-транспорт „Воронеж”. http://www.retroflot.com/dobrovoljnyj_flot
24. Пароход-транспорт „Екатеринослав”. -  http://www.retroflot.com/dobrovoljnyj_flot/paroho
25. Военнопленные. -  http://dic.academic.ru/dic.nsf/enc_japan/
26. Жукова, Лекха. Повседневность японского военного плена. Русские солдаты и офицеры в Японии в 1904-1905 годах. - Обозреватель-Observer, 2010, № 1, 106-119:  http://www.rau.su/observer/N1_2010/106_119.pdf
27. http://uni-persona.srcc.msu.ru/site/research/zajonchk/tom4_1/V4P12100.htm (т. 2094).
28.  Товаро-пассажирский пароход «Нижний Новгород». -  http://www.retroflot.com/dobrovoljnyj_flot/tovarop
29. Товаро-пассажирский пароход «Нижний Новгород» (второй). - http://www.retroflot.com/dobrovoljnyj_flot/to

Иван АЛЕКСИЕВ