начало
избор на брой
"Морски колекции"





 
Сребърна тридрахма (9,76 гр.) на Аполония Понтика - от новия аукцион на Numismatik Lanz 158, № 158. 
ИЗКЛЮЧИТЕЛНО РЯДКА СРЕБЪРНА МОНЕТА НА
АПОЛОНИЯ ПОНТИЙСКА 

Евгени Паунов*

В най-новия каталог 158 на аукционната къща Numismatik Lanz, който ще се проведе на 5 юни 2014 г. в Мюнхен, под № 124 (http://www.sixbid.com/browse.html
) е предложена на търг чрез наддаване изключително рядка монета на Аполония, най-богатата и известна милетска колония  на Западния Понт. Това е ранна тридрахма от ранния период на аполонийското монетосечене.
На лицето са изобразени типичните символи - емблемите на Аполония: изправена котва с дъговиден щок и морският рак (crayfish /англ./;





„[монета] на аполонийците”). На гърба е експресивно представена насрещна глава на Горгона в архаичен стил - със страховито лице, оцъклени очи, озъбена и с изплезен надолу език, с плитки във вид на увиващи се змии (дванадесет на брой). По-късно, някъде след 400 г. пр. Христа, аполонийската монетарница обърнала разположението на образите на лицето и гърба (Горгоната и котвата) на своите най-масови сребърни монети - драхмите.  
Освен на монетите на Аполония на Черно море, такава изразителна Горгона се появява и на монетите на други елински градове в тази епоха - на Кизик в Пропонтида, Абидос и Парион в азиатската Мизия, както и на Неаполис (дн. Кавала) в Македония.
Досега от този рядък сребърен номинал ни бяха известни едва три екземпляра. Първият известен се пази в колекцията на Ермитажа в Санкт Петербург, публикуван е за пръв път през 1974 г. от руския учен А. Загинайло. Вторият е също от аукционна разпродажба - пак на Numismatik Lanz в края на 1980-те г. Третият екземпляр е именно този - най-добре запазен от досега известните. 
Интерес въпрос представлява по каква точно антична тегловна система е отсечена тази рядка аполонийска монета. Теглото на трите известни екземпляра (9,76 до 9,89 грама) отговоря на номинал от 3 драхми - тридрахма, отсечена по родоската тегловна система (т.е. драхмата е 3,30, при теоретично 3,90 грама). Всъщност тридрахмата не е толкова необикновен номинал, и други гръцки градове в понтийския регион също го отсичат, но обикновено по други стандарти - например Олбия (края на ІV- ранен ІІІ век, по атическата система), Херсонес Таврически (средата на ІV век), Пантикапей (около 325-300 г.), и Бизантион (394-387 г.), както и някои големи центрове в западна Мала Азия по време на т. нар. „син-махикон” (съвместно градско монетосечене през 405/4-394 г., основано на хиоския стандарт) - Ефес, Самос, Родос, Книдос, Кизик, Лампсак, Абидос, и други. Ахеменидските сатрапи в Кария също използвали този номинал чак до 339 г. пр. Хр., но там монетата е била наричана „двоен сиглос”, т.е. равностойна на 2 персийски сребърни „сигли”.
Разбира се, ние не знаем конкретният повод за отсичането на тази рядка серия от едър номинал. В монографията си „Аполония Понтика” Ставри Топалов
Сребърна тридрахма (9,89 гр.) на Аполония Понтика - от колекцията на Държавния Ермитаж, Санкт Петербург, инв. № 4499. (Фото по Топалов 2007, 323).
Електроново хекте (1/6 статер, 2,68 грама) на град Кизик - с изображение на Горгонейон, отдолу риба тон, около 500-450 г. пр. Христа.
Горгона представена на каменен фронтон от храма на богиня Артемида на остров Коркира/Корфу, около 580 г. пр. Хр. Археологически музей - Корфу (фото Уикипедия).
е предположил (София, 2007, том І, с. 325-326), че това е специална „възпоменателна” емисия, отсечена в Аполония по повод присъединяването на града към Първия Атински морски съюз (Делоската лига) около 478 г. Тази интересна идея се нуждае тепърва от убедителни доказателства. Според автора на тези редове обаче, стила, вида и най-вече дизайна (изображения и от двете страни на монетата, а не врязан на 4 части квадрат на гърба) говорят в полза на по-късна датировка на серията тридрахми - около 450-440 г., ако не и по-късно.  
Може да се съжалява, че тази толкова ранна и изключително рядка аполонийска монета не краси някой български музей или поне частна колекция у нас. Дано в следващите две седмици да се намерят по-богати и родолюбиви наши колекционери, любители на античното изкуство и монетосечене, които да пожелаят да я откупят от германския аукцион.

_______________
* Автор:
Д-р Евгени ПАУНОВ, български учен-нумизмат, член на Английското кралско нумизматично дружество, Лондон.    
имейл: epaunov@gmail.com
Web: http://cf.academia.edu/EvgeniPaunov