ИНЖЕНЕРНАТА ДИПЛОМА НА КАПИТАН І РАНГ ИНЖ. АЛЕКСАНДЪР
ЛЕВКОВ

Преди всичко дължа благодарност на инж. Евгения Василиевна Бесчастнова - внучка на видния морски деец  кап. І ранг инж. Александър Левков (1888 - 1966 г.), която неотдавна ми предостави правото да съобщя за неизвестен досега документ за инженерното образование на нейния дядо.Той завършва Корабостроителния отдел на Санктпетербургския политехнически институт „Император Петър Велики”, където се дипломира през 1912 г. и получава титлата „морски инженер”. Това беше известно само по спомените на неговата внучка, но вече се потвърждава и от съхраненото копие на дипломата му. Данните от нея допълват  биографичните сведения за инж. А. А. Левков, които публикувах междувременно [1], [2], [3].
По стечение на обстоятелства, възникнали след Гражданската война в Русия, инж. А. А. Левков се вижда принуден през февруари 1921 г. да се засели със семейството си в България. През периода 1921-1923 г. живеят при изключително трудни материални условия, но после от януари 1924 до август 1933 г. е преподавател в Морските специални школи, Морското училище и Морския отдел на Военното училище в София. През 1933 г. е уволнен в интерес на службата поради съкращаване на длъжността, но причините за това съкращение остават неизяснени. Напълно е възможно главната  от тях да е липсата на документ за завършено висше образование, доказващ правото му да заема длъжности, които изискват наличието на инженерна квалификация. Вероятно това е станало повод инж. А. А. Левков да направи постъпки да получи от съответните компетентни органи в СССР такъв документ. Това е заверен препис на неговата инженерна диплома.
Съхраненият до наши дни оригинален препис на дипломата на инж. А. А. Левков, издадена от Корабостроителното отделение на Санктпетербургския Политехнически институт „Император Петър Велики” на 7 (20) декември 1912 г., е направен на 13 юли 1935 г. и има три автентични легализации:
- на 17 декември 1935 г.  -  от Консулския отдел на Комисариата по външните работи на СССР;
- на 2 март 1936 г. - от Българската царска легация в Москва, която удостоверява истинността на подписа и печата от заверката на Консулския отдел на Комисариата по външните работи на СССР;
- на 26 март 1936 г. - от бюрото за технически контрол към Главната дирекция на обществените сгради, пътищата и благоустройството при Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството (МОСПБ), което по това време отговаря за легализацията на дипломите за техническо образование, издадени в чужбина. Тази дата на заверка обяснява факта защо името на инж. А. А. Левков не фигурира в Списъка на техниците с висше образование, на които е разрешено до 1 октомврий 1935 г. право на свободна техническа практика в Царството, одобрен с министерска заповед от 10 декември 1935 г. [4].
Според руския диплом на инж. А. А. Левков, той е „удостоен със звание морски инженер с правото на производство в чин Х клас при определянето на държавна служба  на щатна длъжност на техник [...] има право да заема длъжност на щатен преподавател в специални учебни заведения, да ръководи фабрики и заводи, да съставя проекти на всякакви здания и строежи, производство на всякакви род строителни работи и да оборудва всякакъв род кораби, корабни машини и механизми [...]”.
Историята на висшето корабостроително образование в Русия показва, че поне до 1915 г., когато е основан Съюзът на морските инженери, в Русия няма разграничение между специалностите „корабостроене” и „корабно машиностроене”, респ. по онова време там не се подготвят отделно специалисти „корабостроителни инженери” и „морски машинни инженери” [1, с. 161-162]. В началото на ХХ в. възпитаниците на Корабостроителното отделение на Санктпетербургския Политехнически институт получават солидна комплексна подготовка по корабна техника (корабостроене и корабно машиностроене) и немалко от тях по-късно се утвърждават като известни корабостроителни инженери в съвременен смисъл. През 1936 г. обаче МОСПБ подхожда съвсем формално при легализацията  на дипломата на А. А. Левков и приравнява специалността му „морски инженер” към  тогавашното (към 1936 г.) нашенско разбиране за „морски машинен инженер”. А университетската подготовка на инж. А. А. Левков е била значително по-широка и обхваща квалификацията на корабостроителен инженер. Доказателство за това е и фактът, че той е автор на първия български учебник по корабостроене - „Записки по корабостроение” (1930 г.), а по-късно издава още два корабостроителни учебника - „Корабостроене” (1949 г.) и „Теория и устройство на кораба” (1957 г.). 

1. Алексиев, Ив. Омаяни от кораби мъже. Дейци на българското корабостроене и кораборемонт до 30-не години на ХХ в. В 2 т. Т. 2. Варна, ИК „Морски свят”, 2006. 256 с.
2. Алексиев, Ив. Допълнение към биографията на капитан І ранг Александър Ал. Левков. - http://morskivestnik.com (28 февр. 2011 г.).
3. Алексиев, Ив. Нови сведения за кап. I ранг инж. Александър Левков. - http://morskivestnik.com (2 май 2012 г.).
4. Държавен вестник, № 54, 10 март 1936, 813-852.
Иван АЛЕКСИЕВ
начало
избор на брой
"Морски колекции"





Инж. А. А. Левков, 1916 г., Мариупол. Източник: http://collections.cl.bas.bg/R
Инж. А. А. Левков, 30-те години ХХ в. Източник: http://collections.cl.bas.bg/
Оригинален препис на дипломата за морски инженер на А. А. Левков, лице.
Оригинален препис на дипломата за морски инженер на А. А. Левков, гръб.