начало
избор на брой
"Морски колекции"





МАРШЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПОДВОДНИЧАРИ ОТ
1917 Г.

Преглеждайки стари периодични издания, преди петнайсетина години попаднах на неизвестния дотогава марш „Напред, подводници!” [1]. Проучвам от години ранната история на българската морска поезия, особено периода й преди основаването на Българския народен морски сговор през 1920 г., поради това си позволявам да твърдя, че този текст не беше публикуван  в морскоисторическата литература. Съобщих за него още през 2000 г. в статия, посветена специално на историята на морската музика в България до средата на ХХ в. [2]. По оскъдните податки в няколкото изречения, приложени към оригиналния текст на марша, и благодарение на издирени междувременно сведения сега предлагам допълнителни уточнения относно историята на създаването му.
Автор на текста
е мобилизираният видински учител Никола Т. Попов. Той е автор и на: либретото на първата детска опера „Учителят е болен” (известна като „Болният учител”), композирана през 1909 г. от Георги Атанасов [3], либретото на операта „Борислав” от същия композитор (1911 г.) и либретото на оперетата „Деца борци. Из живота на македонските деца през освободителните войни” (1917 г.) [4, с. 507]. Автор на музиката е капелмайсторът на 3-ти пехотен Бдински полк Боню И. Кирчев (1875 -1945 г.). Засега нотите на марша не са издирени. За мелодията му е известно само това, че втората му част „съдържа умело съчетани с хармонията музикални фрази от „Deutschland, Deutschland uber alles” [1, с. 5] - химна на Германия.
Към началото на 1917 г., когато е създаден маршът „Напред, подводници!”, България притежава само една подводница (Подводник № 18), приета тържествено на 25 май 1916 г. в строя на българския военен флот. Формално погледнато, заглавието на марша противоречи на този исторически факт, но обяснението за това противоречие би могло да се търси както в посвещението на марша на тогавашния германски кайзер  Вилхелм II, така и в стиховете
„Сломете всички врагове
На нашия Съюз почтен;”
Авторът на текста положително е имал предвид и подводниците на германския флот, т.к. посвещението сигурно е израз на признателност към изключително тясното по това време българо-германско сътрудничество. През 1916-1917 г. редица български  периодични издания отделят немалко място за участието на германския подводен флот във войната и неговите победи. Между тези издания особено се отличава официозът вестник „Мир” [5] до [18] и т.н., и т.н. ... Тъй като 3-ти пехотен Бдински полк, в който служи Н. Т. Попов, е разположен в района на Баба планина (северозападната част на Гърция и югозападната част на Македония), до него са достигали не само софийски вестници, но и издаваният в Скопие през 1915-1918 г. български вестник „Родина”, който също отделя място за ролята на подводниците в тогавашната война [19], [20]. От друга страна, Н. Т. Попов вероятно е знаел за първата българска подводница. Друг е въпросът по каква линия е бил информиран: лична кореспонденция или друг начин? В морскоисторическата литература обаче все още не е изяснено кога в българския периодичен печат са публикувани първите сведения за Подводник № 18. Във връзка с това отбелязвам, че на 21 януари 1917 г. седмичното списание „Отечество” помества снимка на картината „Наша подводница потопява руски транспортен параход в Черно море” от мариниста Христо Каварналиев. Това твърдение противоречи на установените междувременно факти за резултатите от бойните походи на първата   българска подводница [21], но все пак картината е едно от най-ранните известни публични съобщения за наличието й в българския флот към началото на 1917 г., т.е. преди написването на марша. От друга страна, през септември с. г. в седмичното илюстровано списание „Аз знам всичко” се появява статия със заглавие „Нашите подводници” [22] и напълно е възможно преди това, включително към март 1917 г., в периодичния печат да има дописка, която внушава, че в състава на българския флот са зачислени повече от една подводница. Правя това предположение въз основа на факта, че при настоящото проучване съм прегледал не повече от ок. 10 на сто (по брой заглавия) от периодичните издания, излизали по онова време.
Особено интересни са въпросите кога, къде и при какви условия са създадени текстът и музиката на марша „Напред, подводници!”?
От приложеното факсимиле на текста се вижда краткото съобщение на Н. Т. Попов: „5.  - 15. марта 1917 год. Кота 1248”. Очевидно тогава 3-ти пех. Бдински полк, в който служат създателите на марша, е разположен в района на историческата Кота 1248 в Баба планина. Три дни преди завършването на текста на марша французите започват масиран артилерийски обстрел със стотици оръдия, който продължава едно денонощие. Близо 200 000 противникови снаряда разорават българските окопи, а на 14 март пет френски дивизии тръгват против единствената българска дивизия в района на кота 1248, Червената стена и западната част на билото на Баба планина. Въпреки численото превъзходство на противника, след шестдневни боеве българските части удържат кота 1248 [23]. Можем само да гадаем как в подобна „творческа” обстановка капелмайсторът на 3-ти пех. Бдински полк Боню И. Кричев и Никола Т. Попов намират морални сили да създадат още един военен марш - прочутия „Бдинци, лъвове титани”. За него е известно обаче, че Н. Т. Попов написва текста му на 25 март 1917 г. [24], т. е. около половин месец след подводничарския марш, докато сведенията за съдържанието на текста, времето на композирането и първото му изпълнение са противоречиви [25].
От  28 юни до 14 юли 1917 г. в салона на Военния клуб в София е организирана дарителска изложба с предмети, изработени на фронта от войниците на IX пех. Плевенска дивизия [29], [30]. Целта е „да се съберат средства за децата и семействата на загиналите плевенчани” [31, с. 169]. През лятото на 1917 г. военния кореспондент Дятчин, който посещава изложбата, съобщава: „Тук за първи път чухме марша на подводниците”, който бил изпълнен от „музикантския хор на 4-ти Плевенски полк, дирижиран от енергичния капелмайстор г-н Наумов” [1]. По онова време в България има трима музикални дейци с тази фамилия - Петър (1879-1933 г.), Александър (1881 - ?) и Тодор (1883-1941 г.), но техният съвременник и виден представител на българската култура Иван Енчев - Видю (1882-1936 г.), който посещава изложбата, оставя ясно свидетелство: „Като художествено цяло,  изложбата завършва с музиката на 4-и полк под диригентството на г-н А. [лександър] Наумов. От време на време салона се изпълва от разкошните й звуци, които пълнят цялата обстановка с особено п р и я т н о  настроение” [32].
След войната, през периода 1921-1924 г., Александър Наумов е диригент на Музикантската команда на Крайбрежната жандармерийска дружина във Варна [33, с. 39а].  Това дава основание да се предполага, че под неговото ръководство флотският оркестър е изпълнявал и подводничарския марш, но  досега биографията на А. Наумов не е била предмет на целенасочено морскоисторическо проучване и липсва пряко потвърждение. Днес можем само да се надяваме, че в нечий архив е съхранен все пак нотиран текст на марша „Напред, подводници!” от 1917 г.
Художествена седмица, 1917, № 26, с. 5 (факсимиле)
Цар Фердинанд  I и кайзер Вилхелм II, Ниш, 5 януари 1916  г. -  http://www.lostbulgaria.com/
Подводник № 18 на хелинга във Флотския арсенал във Варна през Първата световна война. Снимката е от фонда на Военноморския музей.
Капитан-лейтенант (днес капитан II ранг) Никола Тодоров - първият командир на Подводник № 18 (май 1916 - май 1917 г.). Снимката е от фонда на Военноморския музей.
Кота 1248 в Баба планина -   http://www.vidin-online.com/
3-ти пехотен Бдински полк след боевете през март 1917 г. -   http://www.vidin-online.com
Александър Наумов като капелмайстор на флотския духов оркестър 1921-1924 г.  - http://live.varna.bg
Литература и бележки
1. Дятчин. В изложбата. - Художествена седмица, г. III, 1917, № 26, 4-5.
2. Алексиев, Иван. За морската музика - с внимание и уважение. - Морски вестник, № 13, 12 юли 2000, с.10.
3. Владова, Марина. Маестро Георги Атанасов 1882-1931. Био-библиография. Пазарджик, Беллопринт, 2007. 96 с.
4. Български книги 1878-1944. Библиографски указател. Т. IV М - Н. С., НБКМ, 1979. 592 с.
5. Подводните лодки и въоръжените търговски параходи. - Мир, № 4803, 23 февр. 1916, с. 2
6. Подводната война  против Англия и икономическите последствия от нея. - Мир, № 4848, 10 апр. 1916, с.1.
7. Опасността за Англия от германските подводници и цепелини. - Мир, № 4862, 17 май 1916, с. 2.
8. Подводната война. Английските загуби. Антагонизмът в англо-френските морски интереси. - Мир, № 4884, 15 юни, с. 1.
9. Германски подводници в Америка. - Мир, № 4968, 27 септ. 1916, с. 2.
10. За подводната война. - Мир, № 4980, 12 окт. 1916, с. 2.
11. Подводната война. Ново послание от Уилсона. - Мир, № 5073, 5 февр. 1917, с. 2.
12. Към целта. - Мир, № 5074, 6 февр. 1917, с. 1 (уводна статия за германската морска блокада).
13. Подводната война. Американски настроения. -  Мир, № 5075, 7 февр. 1917, с. 2.
14. Подводната война. -  Мир, № 5080, 13 февр. 1917, с. 1.
15. Френският сенат за подводната война. -  Мир, № 5082, 15 февр. 1917, с. 2.
16. В.И. Подводниците. - Радикал, № 2, 20 юни 1916, с. 2.
17. Немските подводници. - Радикал, № 23, 15 юни 1916, с. 1.
18. Габе, П. Значението на подводниците. - Радикал, № 112, 6 ноем. 1916, с. 1.
19. Ефектите на подводната война. - Родина (Скопие), № 272, 27 февр. 1917, с. 1.
20. Тук отбелязвам само част от издирените от мен статии за подводници, публикувани в българския периодичен печат през периода май 1916-февр. 1917 г., т.е. от официалното приемане на Подводник № 18 в българския военен флот до създаването на марша на подводничарите. Освен „Мир”, „Радикал” и „Родина” (Скопие), статии по темата „Подводници” през периода 1916-1917 г. публикуват „Аз знам всичко”, „Народни права”, „Отечество”,  „Художествена седмица”, „Обществен подем”, „Дунав” (Браила) и др.
21. Вълканов, Вълкан.  Първата българска подводница. - В: Хроники на подводното плаване в Република България. Варна, Съюз на подводничарите, 2009, 26-49.
22. Нашите подводници. - Аз знам всичко, г. IV, № 45, 10 септ. 1917, с. 2. 
23. Димитров, Божидар. Червената стена е Македонската Шипка. -  http://www.macedoniainfo.com
24. Ivailo. Гергьовден и празника на храбростта. -  http://www.vidin-online.com
25. Въпреки че „Бдинци, лъвове, титани” е един от най-известните военни маршове, за историята му се разпространяват противоречиви сведения. Тя не е предмет на проучванията ми, но тук я засягам отчасти, т. к. косвено е свързана с историята на марша „Напред, подводници!” За най-ранен източник на текста на „Бдинци, лъвове, титани” се изтъква т. нар. сборник „Военни песни” от 1931 г. [26].  Такава книга не е издавана обаче не само през 1931 г., но и до 1944 г. изобщо ... Най-вероятно става дума за: Сбирка военни песни. (С., Държ. печ., 1931). 117 с. [27, с. 178]. Не е известно, че по онова време маршът е поместен в още един източник -през 1937 г. [28, с. 112], а в него текстът съществено се различава по обем от досега известния текст в три куплета и е съставен от шест куплета. 
26. Създаването на марша „Бдинци, лъвове, титани” става на пътя между Битоля и Крушево през 1917 г.http://www.vidin-online.com
27. Български книги 1878 - 1944. Библиографски указател. Т. V. С., НБКМ, 1981. 504 с.
28. Манчев, Асен К. Родина. Сборник за утра и забави. С., 1937. 280 с.
29. Един от фронта. Изложбата на 9 дивизия (Писма от фронта). - Мир, № 5189, 27 юни 1917, с.1. 
30. Закриване на изложбата. - Мир, № 5203, 14 юли 1917, с.2.
31. Златева, Ани. Фронтовото творчество и Първата световна война (Щрих към темата за добродетелите на българския воин). - Годишник на ВА „Георги Стойков Раковски”, т. 2, 2001, 166-174.
32. Енчев - Видю, Ив. Изложбата на IX дивизия. - Мир, № 5192, 30 юни 1917, с. 1.
33. Каранов, Йордан. Материали за историята на музикалната култура на гр. Варна. Варна, юли 1965. 101 с. (машинопис). Екземпляр от този неиздаден ръкопис се съхранява в Центъра за справочно-библиографска информация и регионална история при РБ „Пенчо Славейков” - Варна.

Иван АЛЕКСИЕВ