начало
избор на брой
"Морски колекции"
ЕВРОПА: ЗАГАДЪЧНА И НАШИРОКО ГЛЕДАЩА
Върху фасадата на прочутия храм на Хера от VІ век пр. Хр. в древния сицилиански град Селинунт има една метопа1, украсена с пластичния образ на Европа, понесена от бик - една от метаморфозите на любвеобилния олимпиец Зевс. В тази композиция морето е загатнато от два делфина под четирикопитното животно, които като че ли му помагат в дългото плуване от финикийския град Тир в Мала Азия към бреговете на Крит.
Всъщност това е най-древният паметник, върху който виждаме персонификацията на нашия континент. Присъствието му на остров Сицилия в средата на Средиземно море за мене е многозначително. Именно този релеф се отпечатва върху удивителната матрица, в която през последвалите столетия и хилядолетия ще се отлее европейската култура и цивилизация.
Европа била дъщеря на Агенор, син на бога на морето Посейдон и Либия. Веднъж, както беряла цветя с приятелки на крайбрежна финикийска морава край град Тир, при нея дошъл един кротък бик и подушил любезно букета й. Така тя била похитена от олимпиеца Зевс, който, за да я съблазни, се превърнал в смирено четирикопитно от мъжки пол. Толкова смирено, че тя се осмелила да го възседне, закичвайки рогата му с гирлянда от набраните цветя. Тогава хитрият олимпиец хукнал към морето и отнесъл Европа на остров Крит, където я обладал и тя станала майка на Минос Таласократ (Владетел на морето), Сарпедон и Радамант.
Стотина години след датата на селинунтската метопа Херодот през V век пр. Хр. се чуди защо познатите тогава континенти носят женски имена. Според него Азия наследила името си от едноименната жена на Прометей, Либия (тогава Африка) било име на майката на Агенор и баба на Европа. За „бащата на историята” името на „най-големия” континент Европа „предполагаемо” идва от това на девойката от финикийския град Тир. Той обаче изрично отбелязва, че произходът й е азиатски и тя никога не е била в самата Европа, а е стигнала най-много до остров Крит.
По-нататък митът, разказан от Аполодор, ни говори, че веднага след похищението на Европа, баща й Агенор изпратил по следите й нейните братя Кадм и Тасос. Те стъпили на същинския Европейски континент и единият основал град Тива, а другият дал име на остров Тасос.
Историците на религиите приемат, че Европа е била хтоническа богиня, почитана в прадревни времена като господарка на подземния свят. Подобно на Деметра тя носела плодородие и благоденствие. Нейното име някои свързват с думата „Еревос”. С нея се обозначава Адът - подземното царство на мрака. Тази съмнителна етимология се пренася и върху името на континента, който бил наречен така, защото се намирал на Запад, където в представата на древните господствува мракът. На старогръцки думата „Европа” обаче не може да бъде свързана с представа за нещо мрачно. Напротив, разчленена, тя означава според някои автори „широкоока”, но по-точно е името й да бъде интерпретирано като „широкопогледна”, тази, която вижда, гледа нашироко. Втората съставка от думата „опа” идва от една форма на глагола „орао” – „виждам”, „гледам”. Същото това „опа, опа” се употребява като възклицание и от нас българите, без да съзнаваме, че истинското му значение е „виж, виж” и че представлява заемка от стария гръцки език.
В историческо време Средиземно море е започнало да играе огромна роля в развитието на цивилизацията. Още в началото на І-то хилядолетие пр. Хр. финикийците в търсене на редки метали плавали от източния бряг чак до Испания, а може би и отвъд Херакловите стълбове на Гибралтарския проток. От тази далечна страна, наричана Тартес, те „се завръщали с котви от сребро”, т. ест плаванията им са били изключително полезни. По-късно, през VІІ век пр. Хр. мегарците, които са предци на нашите месамбрийци,  основали Селинунт. Тук в 550 г. пр. Хр. те издигнали внушителния храм, украсен с релефа на Европа, който сега се намира в музея на град Палермо.
Историците приемат, че европейската култура е придобила специфичните си черти много късно. Падането на Западната римска империя през ІV век и приемането на християнството впоследствие се интерпретират като начало на европеизъм. Много малко се обръща внимание на силното влияние на Византия, която през VІ век дала съществен тласък върху полуварварския Запад и романският стил бил резултат от едно взаимодействие между Източната





Метопата от храма на Хера в Селинунт.
Червенофигурна антична ваза с изображение на Европа и бик.
Катедралата в Кьолн.
Картината от Клод Лорен (1600 – 1682 г.) „Похищението на Европа”.
римска империя и бившите територии на Западната. Там именно след Карл Велики (800 г.) дошъл Отон І и създал през 962 г. Свещената римска империя.
За да познае истински себе си, обаче, Европа трябвало да преживее няколко века и да се сблъска с хипертрофиите на рационалното учение на Аристотел. През ХІІІ век доминиканският монах Тома Аквински, позовавайки се на древния мъдрец, създал стройна логична система от католически догмати, които оставили дълбок печат в съзнанието на западния човек. През този период негативното отношение към източното православие достигнало връхната си точка. Това сигурно е било ползотворно за кристализацията на специфичната западноевропейска култура, но то се превърнало в намордник на човешкия дух. И гледащата нашироко Европа стеснила кръгозора си. В интелектуално отношение това се демонстрирало най-ярко от преписвачите на древни латински ръкописи в манастирите. Когато стигнели до цитат на гръцки език в старите писания, те вече не си правели труда да го възпроизвеждат, а го подминавали с устойчивия израз „graeca sunt. non leguntur” т. ест “(буквите) са гръцки и не се четат”.
Това състояние на западноевропейския дух обаче не продължило дълго. През ХІV век започнали да се чувстват първите импулси на един ренесанс, който започнал в Италия и през ХV и ХVІ век наистина възродил Европа. Терминът „Ренесанс” е недвусмислен. Всъщност целта на ренесансовия човек е да възроди античността. Има творци, които проявявали този стремеж дори в буквалния смисъл. Великият Микеланджело например бил в състояние точно да възпроизведе всяка антична пластика.
Интересът към старогръцкия език неимоверно се повишил. След падането на Константинопол в ръцете на турците през 1453 г. много византийски интелектуалци се преселили на Запад и започнали усилено да преподават. Между тях четем и името на Георгий Трапезундски, който от черноморския град Трапезунд се преселил в Италия. Античните мотиви, образи и сюжети започнали да се сипят като благодатен дъжд от стиховете на Петрарка и Данте, от прозата на Бокачо и безсмъртния Сервантес.
По същото време се заредили Великите географски открития. Испанци, италианци, англичани и португалци опънали платна и се отправили да прокарват нови пътища през океана. Погледът на Европа придобил още по-голяма широта. Ако фигуративно казано дотогава тя е имала обхват на погледа 180 градуса, то след откриването на Америка в 1492 г. и след обикалянето на света от флотилията на Магелан между 1519 и 1522 г. европейският поглед разширил обхвата си до непостижимите 360 градуса. С това  континентът наистина заслужил името на митичната финикийка Европа, но развенчал представата на Херодот. Оказало се, че не е най-големия на света, а едва ли не най-малкия.
През ХVІ век Европа частично отхвърлила стесняващите погледа догмати на католицизма и немецът Мартин Лутер поставил началото на Реформацията. Появата на протестантизма обаче хвърлила Европа в кървави стълкновения на верска основа и в редица братоубийствени войни. През този период коренни социални промени се извършили в Англия и Холандия. ХVІІІ век станал век на Просвещението, което на френски се обозначава с думата „Светлина”.
Най-богат политически и социален ефект идеите на Просвещението дали в Североамериканския субконтинент, където вследствие на Войната за независимост се родили Съединените американски щати. Във Франция тези идеи подклали една дълга и многоетапна революция. Много французи изгубили живота си през годините, когато гилотината „тракала като шевна машина”. Последвали Наполеоновите войни, които разтърсили цяла Европа, докато се стигнало до Виенския конгрес в 1815 г., когато тогавашните Велики сили се споразумели за зоните си на влияние. Това осигурило на „индустриалната революция” относително спокойствие за развитие. И продължило до началото на ХХ век. Неговите зловещи две световни войни обезлюдиха Европа. Те бяха предизвикани от национализъм, но всъщност оставиха нациите без граждани. Първата от тях едновременно породи фашизма и комунизма, които отровиха умовете на милиони и отнеха живота на милиони.
След Втората световна война Европа е вече по-мъдра. Преодоляла фашизма, през последното десетилетие тя се отърсва и от налепите на комунизма. Скептицизмът на философа Освалд Шпенглер, който между двете войни предсказваше „Залезът на Запада” като че ли е преодолян. Европа започва ново хилядолетие. Какво ли сега ще й донесе глобализмът?
Проф. д.и.н. Иван КАРАЙОТОВ
_________
1 метопа - архитектурна украса с правоъгълна форма