начало
избор на брой
"Морски колекции"





НОВИ ДАННИ ЗА МОРСКОИСТОРИЧЕСКАТА ЗАГАДКА ВЕСТНИК „КОСМОПОЛИТ” (1883 Г.)
Комай вестник „Космополит” от 1883 г. ще се окаже наистина първото българско морско периодично издание. В края на 2013 г. публикувах сведения, които косвено подкрепят известното още от 1962 г. твърдение, че този пловдивски вестник пропагандира „идеята да се свържат чрез канали Бяло море, Дунав, Одер и Северно море” [1]. Неотдавна, преглеждайки фонда от дигитализирана стара периодика, предлаган от Народната библиотека  „Иван Вазов” - Пловдив, попаднах обаче на нови данни за неговия издател и за историята на вестника, включително на пряко потвърждение за характера на съдържанието му.
На 28 януари (9 февруари) 1883 г. пловдивският вестник „Марица” съобщава, че „Г-н д-р Иван Петър-Жилка, който беше съветник на върховното съдилище, а сега в неволна оставка” подготвя ръкописа на труда „Ръководство за право в Източна Румелия. Том I Органически устав и Меджеле (Граждански законник - И.А.)” и като авторът възнамерява да подари половината от чистата печалба от продажбата на книгата за изгражданата по това време църква в града [2]. Върховното съдилище за административни тъжби в Източна Румелия  се състои от един председател, двама съветници и двама слушатели, но фактическият съдебен състав, който взема решенията, е тричленен - председателят и двамата съветници. Съветниците се назначават в началото на всяка година: единият - от генерал-губернатора, а другият - от Постоянния комитет на Областното събрание [3, с. 26]. Това означава, че най-малко през периода януари-декември 1882 г. д-р Иван Жилка е бил съветник във Върховното съдилище на Източна Румелия.
На 3 (15) февруари 1883 г. пловдивският вестник „Южна България” съобщава: „Тая седмица се е появил нов седмичен вестник под название „Космополит” на четири язика. Български, френски, турски и гръцки” [4]. Засега са известни само два броя от него: 30 януари (11 февруари) и 6 (18) февруари. След това дирите на вестника бяха изчезнали напълно. Оказва се обаче, че на  7 (19) октомври с.г. вестник „Марица” помества следното знаменателно съобщение: „... Вестник „Космополит”, международен орган за земеделието, за търговия и индустрия, ще излиза отново, но само на славянски, английски, немски и френски. Неговата цел ще бъде съединението на река Марица с река  Дунав (подч. И.А.) и по този начин да се повдигне земледелието, търговията и индустрията на Балканский полуостров” [5]. Доколкото екземпляри от възстановения „Космополит” не са издирени, най-вероятно д-р Иван Жилка  не е осъществил намерението си. Съобщението обаче ясно показва каква е била главната цел на изданието му - да популяризира идеята за построяването на плавателен канал Дунав - Марица. Съдържанието на съхраненото до наши дни  „Изложение от д-р Иван Петър Жилков до Областното събрание на Източна Румелия, за направата на воден път Марица - Дунав чрез р. Искър и за образуване д-во за акциите” (ЦДИА - София, ф. 173 К, о. 1, а.е. 63) e недостъпно за мен, но наименованието на документа категорично доказва идеята на пловдивския юрист.
За техническите и икономическите възможности на  онова време подобно строително начинание е повече от фантастика, но българското увлечение по него не е необяснимо. През май 1844 г. във втория брой на списание „Любословие” е поместена статията „Водоводове или прекопове (канале)”, която не само представя вътрешните водни пътища в Англия, Франция, Австрия, Прусия и особено - в Русия, но разглежда и възможността за построяването на плавателни канали по българските земи: „[…] С таков пример може да се стави и Дунав р.[ека] сос Марица чрез Иск[ъ]р река (подч. И.А.), която прехрипува Стара планина […]”. Сиреч, за този плавателен канал мечтае още К. Фотинов четири десетилетия преди д-р Иван Петър-Жилка [6]. Строежът на изкуствени водни пътища е всъщност една от най-често срещаните морски теми във възрожденския печат, като на нея са посветени близо 50 заглавия. Още през 1851 г. е съобщено за проекта да се изгради каналът Черно море - Девненско езеро, 1854 г. се появява темата за Суецкия канал, с чието построяване и експлоатация са свързани над 30 заглавия, през 1858 г. възрожденските българи научават за проекта за Панамски канал, публикувани са дописки за Волго-Донски канал (1859 г.), канал Искър - Дунав (1865 г.), канал Дунав - Черно море (1874 г.) и др.
Тъй като към османотурския текст на „Космополит” беше проявен интерес след публикуването на статията за вестника на 29 декември 2013 г. [1], надявам се, че след разчитането на този текст той също ще потвърди издателската цел на вестника - пропагандирането на строежа на плавателен канал, който да свърже реките Марица и Дунав. А това означава, че вестник „Космополит” по същество наистина е морско периодично издание, защото вътрешните водни пътища са част от морското стопанство на една страна.

Литература и бележки

1. Алексиев, Иван. Пловдивският в-к „Космополит” от 1883 г. - все още морскоисторическа загадка. -http://www.morskivestnik.com/ (публикувано на 29 дек. 2013 г.).
2. Г-н д-р Иван Петър-Жилка ... -  Марица (Пловдив), г. VI, № 459, 28 ян. 1883, с. 3.
3. Йочев, Евгени. Административното правосъдие в Източна Румелия. - Научни трудове на Русенския ун-т, 2011, том 50, серия 7, 25-28.
4. Тая седмица се е появил ... - Южна България (Пловдив), № 5, 3 февруари 1883, с. 3.
5. Молят ни да обнародваме следующото: ... - Марица (Пловдив), г. VI, № 530, 7 окт. 1883, с. 3.
6. През периода 1844 - 1846 г. са отпечатани 24 книжки на списание „Любословие”, а в три от тях  се срещат морски сведения. Освен вече споменатата статия за плавателни канали, интерес представляват и заглавията:
6.1. Махина. - Любословие, 1844, число 1 (апр.), 7-8: „Пародвижна махина се казува онова остроумно изобретение [...] каквото сте видели някои от вас в пародвижния корабл (вампор, чарк гемия или атеш-гемия)...” (подч. И.А.).
6.2. Пародвижны махины. - Любословие, 1844, число 2 (май), с. 20: „В град Скотийский, називаемий Гласков (Глазгоу - И.А.), и на околните му страни, намерват се 310 пародвижни махини, [...] и 68 в пароплувите (вапорете)”. В този град се направи на 1810-то лето первио пароплув, щото виде первий пут Европа, и другите страни на светат, такива подобни ката ден гледат.”
6.3.  Корабли росийски. - Любословие, 1846, число 17 (май), с. 76. Представя накратко руския военен флот, вкл.: „Пароходы има поче от 100.”

Иван АЛЕКСИЕВ
„Главата” на бр. 2 на в-к „Космополит”, 6 февруари 1883 г., на български език.
„Главата” на бр. 2 на в-к „Космополит”, 6 февруари 1883 г., на френски език.
„Главата” на бр. 2 на в-к „Космополит”, 6 февруари 1883 г., на гръцки език.