начало
избор на брой
"Морски колекции"





ХРИСТИНА ХРАНОВА - ПЪРВАТА ЖЕНА ВОДЕН СПАСИТЕЛ В
БЪЛГАРИЯ


Христина Хранова е първата практикуваща дипломирана акушерка в България. По-малко известно е, че тя е първата жена воден спасител в България.
Будна и родолюбива българка, тя участва във всички въстания и войни за Освобождението и Обединението на България - в комитетите на  В. Левски, в  Априлското въстание, в Руско-турската, в Сръбско-българската  и Балканската войни.
След Освобождението Христина Хранова завършва „Повивалния институт” при Имперския университет „Свети Владимир” в Киев и се завръща в България. Работи като акушерка в Лом, Силистра, София, Варна. През цялата  си практика акушира на повече от  3462 деца.
Отлична плувкиня, Христина Хранова използва своите умения, за да спасява давещи се в Черно море. Тя е първата жена воден спасител в България, спасила 48 души.
За участията си във войните на България и за всеотдайния й труд тя е наградена с военни и граждански отличия.

Hristina Hranova -  the first woman life guard in Bulgaria
Todorka Stoyanova
Hristina Hranova is the first graduated and practicing midwife in Bulgaria. It is not a wide-known fact that she is the first woman life guard in Bulgaria.
Bright and patriotic Bulgarian woman she participates in all rebellions and wars for the Liberation and the Union of Bulgaria - in the committees of Vasil Levski, in the April Rebellion, in the Russian-Turkish War, in the Serbian-Bulgarian War and in the Balkan War as well.
After the Liberation, Hristina Hranova graduates the Diapering Institute at the Imperial Institute “St. Vladimir” in Kiev and returns to Bulgaria. She works as a midwife in Lom, Silistra, Sofia, and Varna. She assists in the childbirth of more than 3436 babies during her practice.
Excellent swimmer, Hristina Hranova uses her skills to save drowning people in the Black Sea. She is the first woman life guard in Bulgaria and has saved 48 people from drowning.
For her participation in the Bulgarian wars, she has been awarded for her devoted work with military and civil awards.

Христина Хранова влиза в историята като първата практикуваща дипломирана акушерка в България. (Сн. 1). По-малко известно е, че тя е първата жена воден спасител в България. Сведенията за живота й са оскъдни. Повечето автори, които пишат за нея, се опират на няколко документа, съхранявани в Държавния исторически архив. Това са писма-прошения до Народното събрание, в които тя моли да й бъде отпусната скромна пенсия.
Точната година на раждането й е трудно да се установи, но би трябвало да го отнесем към 1851-1852 г. Като рождено място се посочват с. Клисура (Самоковско), Самоков и София. За най-достоверно приемам с. Клисура, от където е родът й. Едва след опожаряването на селото през 60-те г. на XIX в. фамилията се преселва в София. В семейството на Храно Ценков и Кръстина тя е най-малкото от 18  деца. Имала е 5 сестри и дванадесет братя. Шестима от братята й загиват в Руско-турската война, а други 4-ма са загинали в Сръбско-българската война.
Христина учи в Самоковското българско училище и в София.
Цялото семейство са били будни и родолюбиви българи, включили се в борбата за Освобождение на България. Участват в комитетите на В. Левски, а самата Христина, преоблечена като мъж е пренасяла пощата на революционната организация. Априлското въстание я заварва в Батак, откъдето, както тя самата пише, „се избавила  само по едно чудо”. След обявяването на Руско-турската война и навлизането на руските войски в България, Христина и братята й преминават Балкана и се включват в Опълчението. Сражават се при Шипка, Шейново и Стара Загора. За нея това е „свещен дълг към Отечеството”. По молба на руски лекари започва да помага на ранените и болните. Проявява умения и тогава й предлагат да замине за Русия да учи акушерство.
Христина Хранова постъпва в „Повивалния институт” при Имперския университет „Свети Владимир” в Киев. (Сн. 2). Завършва го с отличен успех през 1881 г. и се завръща в България, където започва работа като акушерка. Тя е първата практикуваща дипломирана акушерка в България.
През 1885 г. когато започва Сръбско-българската война Христина Хранова отново е на бойната линия. Наравно с мъжете се сражава при Драгоман. Гургулят и Сливница. Помага на болните и ранените, които с любов я наричат „майка на героите”.
По време на „Съюзническата война - както пише самата Хранова,  съвестта на старата революционерка пак заговори в мен и аз отново наденах войнишкия шинел...”. Сражава се при Куманово, Егри-Паланка (Крива Паланка) и Джумая (вероятно Горна Джумая, сега Благоевград), но силите на вече 60 годишната жена изневеряват и тя е принудена да се върне. 
Като акушерка Хр. Хранова работи в Лом, Силистра, София. На 01.01.1895 г. е назначена за акушерка във Варна. Тук тя развива обширна културно-просветна работа сред жените, които продължавали да се ползват от услугите на самозвани баби-акушерки, да раждат при нехигиенични условия, да отглеждат децата си в неблагоприятна среда.
През цялата  си практика акушира на повече от  3462 деца, като помагна, както сама пише на „хиляди майки да дадат на България хиляди храбри синове и достойни дъщери”. Тя не само изражда родилките, но и помагала на най-бедните от тях и често със собствени средства купува дрехи и завивки на новородените.
По това време Варна прави първите си стъпки в курортното дело и морелечението. Разположението на брега на морето създава благоприятни условия за използването на морската вода, слънцето, пясъка и други природни дадености за укрепване на здравето и за лечение на радица заболявания. Още първите варненски кметове се стремят да превърнат Варна в климатическа и лечебна станция. В тази насока работят и редица варненски лекари. Д-р Пюскюлиев издава през 1894 г. „Морските бани и град Варна приморска станция”, пропагандирайки морелечението. През 1898 г. д-р Анастасия Головина пише „Наставления за къпанието”. Тя разглежда ползата от морските бани за закаляването на организма и посочва някои от болестите, които могат да се лекуват. Наред с това подчертава, че те носят полза, когато се правят „по известни правила, изработени от практиката и имащи научна основа”.
Въпреки наставленията, къпанията в морето създават редица проблеми. Няма създадена водноспасителна служба. Повечето къпещи се не знаят и не спазват елементарни правила, поради което има много инциденти.  Отлична плувкиня, Христина Хранова използва своите умения, за да спасява давещи се. Това тя прави не по задължение, не за пари, а от човещина. Тя е първата жена воден спасител в България.  В специално издадения за нея „Юбилеен спомен”, се посочва, че тя е „Чудесна Черно-морска плавачка” и е спасила 48 давещи се в Черно море. (Сн. 3).
„Юбилейният спомен” е издаден през 1906 г. по повод 25 годишнината на акушерската й практика и в него се подчертават заслугите й.
Христина Хранова - снимка, правена във фото „Хаджолян”, Варна.
Христина Хранова, седнала вдясно като курсистка в Повивалния институт.
Юбилеен спомен на първата българска акушерка Христина Хранова (1881-1906).
Снимка на Христина Хранова с ордените и медалите, с които е наградена - Фото Карастоянов, София, бул. „Цар Освободител”.
Корицата на изданието, в което е публикувана настоящата статия.
За участията си във войните на България и за всеотдайния й труд тя е наградена с военни и граждански отличия. Информацията за тези награди също е оскъдна. Според документите тя е наградена с „Орден за граждански заслуги”- сребърен, и Почетния знак на Червения кръст за участието й във Сръбско-българската война (1885 г.).
На една от снимките, които се съхраняват в Музея по история на медицината, тя е с 6 ордени и медали. (Сн. 4). Те са трудно различими върху старата черно-бяла снимка, но отчитайки начина по който са подредени, вида на формата и лентите им си позволявам да изкажа предположение за отличията, с които е награждавана.
1. Войнишки знак на Ордена за храброст IV степен с мечове;
2. Орден за гражданска заслуга VI степен сребърен без корона;
3. Възпоменателен кръст за независимостта;
4. Възпоменателен медал за Сръбско-българската война (1885 г.) сребърен. Той е бил връчван на лица, взели пряко участие в военните действия.
5. Възпоменателен медал за Сръбско-българската война (1885 г.) бронзов. Освен на военни е бил връчван на служители на Червения кръст - лекари, милосърдни сестри и граждански лица с заслуги към армията. 
6. Почетен знак „Червен кръст” с лента, начална емисия, който според „Свидетелство от БДЧК” й се дава за войната от 1885 г. и за заслуги към болни и ранени.
Кога точно е била награждавана с тези отличия също е трудно да се каже, но на снимките до 1906 г. тя е само с две от тях - Възпоменателния медал за Сръбско-българската война 1885 г. и Почетния знак „Червен кръст” с лента. Според повечето автори през 1907 г. е наградена с „Орден за граждански заслуги”- сребърен, за големите й заслуги към България, а вероятно и във връзка с навършване на кръгла (55) годишнина. Възпоменателният кръст за независимостта е учреден през 1909 г., връчван на бивши поборници, опълченци и доброволци във войните за Освобождение и Обединение на България. Тогава  с него е удостоена и Хр. Хранова. Тя присъства в списъка на наградените под номер 11477 като доброволец - участник в Сръбско-българската война (1885 г.) от София.

Въпреки многото й заслуги, през 1910 г. й е отказана народна пенсия. Едва след осем години, и след много прошения и молби, които отправя към Народното събрание, й е дадена минимална пенсия от 60 лв.
Христина Хранова умира в мизерия на 14.11.1922 г. 

Литература:
1.Израел, С. В. Ганева. Български здравни работници, участници в борбите на нашия и други народи за Освобождение от Османско иго. София, 1976, с. 71-72.
2.Иларионов, Й. Една героична българка. В: Здравен фронт, бр. 50, 14 дек. 1968.
3.Нешев, Г., М. Томова, Х. Дипчев. Лечители - бунтовници. София, 1981, с. 71-75 
4.Николаева, Ив., Н. Коларов, Вл. Василев. История на здравеопазването във Варна от древността до социалистическата революция от 9.IX.1944 г. София, 1980, с. 41
5.Пеевски, К. Майка на героите. В: Отечество, бр. 6, 1989.
6.Петров, Т. Български ордени и медали. София, 1982.
7.Димитрова, С. Отличията на Българския Червен кръст.
8.Юбилеен спомен на първата българска акушерка Христина Хранова 1881-1906. издаден върху пощенска картичка. Фонд на Музей по история на медицината.
9.Дневник на наградените с Възпоменателен кръст „За независимостта”, т. І, Държавен исторически архив, София, ф.3 К, оп. 2. В: http://www.archives.government.bg/images/1221733231.pdf

Тодорка СТОЯНОВА,
Музей по история на медицината
(Бел. ред. Понастоящем Тодорка Стоянова е служител на Военноморския музей - Варна)

Настоящата статия е публикувана за първи път в: Сборник материали от Втора научно-практическа конференция по водно спасяване - 2009 г., Варна, Издание на Дружество на Специалистите по водно спасяване - Варна, ОС на БЧК - Варна, год. ІІ, кн. 2, с. 29 - 33. Публикацията в „Морски вестник” става със съгласието на автора.