начало
избор на брой
"Морски колекции"





ЗА НАИМЕНОВАНИЕТО НА ФЛОТСКИЯ АРСЕНАЛ ВЪВ ВАРНА
КЪМ 1907 Г.

Интересното съобщение на д-р Атанас Панайотов за открития от него неизвестен досега печат „Морский арсеналъ и елингъ - Флотъ на Н. Ц. Височество” в българска  морска книга от 1906 г.
http://morskivestnik.com поставя въпроса за неизясненото официално наименование и организационната структура на Флотския арсенал във Варна по онова време. Във връзка с това предлагам няколко допълнителни сведения.
До известна степен долната граница на появяването на печата би могла да се определи по датата на издаването у нас на морската книга, в която е поставен печатът: Лушков, Николай Михайлович. Учебник по службата на кораба за младия матрос. Прев. лейтенант Ганчев. С., печ. Балкан, 1906. 117, ІІІ с. [1]. Пълното име на преводача от руски език е лейт. Богдан Христов Ганчев. През 1901-1902 г. той завършва Минните офицерски класове в Кронщат, Русия [3, с. 73], и най-вероятно тогава си е набавил руския учебник. Б. Ганчев е произведен в чин лейтенант, смятано от 18 май 1906 г. [4, с. 165], а през октомври с. г. е командирован в Русия „за обучение в Хидрографското отделение на Николаевската морска академия в Санкт Петербург” [3, с. 73]. Следователно преводачът е завършил и предал ръкопис на учебника в печатницата не по-късно от октомври 1906 г. и той е отпечатан след това. Това определя най-ранната възможна граница за поставянето на печата.
През 1907 г., вероятно в началото на годината, с Указ № 143 на княз Фердинанд І е утвърден Правилник за работниците при морски арсенал и работилниците от частите на НЕГОВО ЦАРСКО ВИСОЧЕСТВО (Морската част и Дунавската флотилия). Той отменя „Проект-положението за вътрешния ред във флотските работилници от 1904 година” [5, с. 338-349]. По това време хелингът все още е в строеж и вероятно това е причината той да не фигурира като структурна единица в наименованието на този правилник.
Със спускането на вода на миноносеца „Смели” на 23 август с.г. хелингът влиза в действие [6] и е логично, че след това той се появява в нормативните актове. Положението за устройството и управлението на флота на НЕГОВО ЦАРСКО ВИСОЧЕСТВО в мирно време (по-нататък само Положението за флота) е обявено със заповед по Военното ведомство № 338 от 1907 г. В Справочника на Ив. Хрусанов датата на заповедта не е отбелязана, но тя може да се определи с приемлива точност по писмо на кап. ІІ р. Станчо Димитриев на 16 септ. 1907 г. от Хага до жена му: „Вчера един приятел ми изпроводи одобреното Положение за флота, което аз цяла година работих и бях представил за утвърждаване във Военното министерство” [7, с. 130]. Следователно, проектът на Положението за флота е бил готов към края на май с. г., когато авторът му заминава за Хага с цел участие в състава на тричленната българска делегация за
Печатът „Морски арсеналъ и елингъ - Флотъ на Н.Ц. Височество” http://morskivestnik.com
Тодор Соларов (1865-1920 г.)
http://www.naval-acad.bg
Втората световна мирна конференция юни октомври с. г. [7, с.20], а най-вероятно то е утвърдено в началото на септември 1907 г. 
Положението за флота от 1907 г. съдържа важни разпоредби за развитието на техническото обслужване на флота, особено що се отнася до корабостроенето и кораборемонта. То има отделен раздел „За морския арсенал и елинга”. Според § 236: „Назначението и целта на морския арсенал и елинг във Варна е да поправлява повредите  в плавателния материал, да заготовлява нови плавателни материали, минни потреби и машини за флота, до колкото това средствата му позволяват” (подч. И.А.). Новата организационна структура на формированието е уредена  в § 237: „Началствующият персонал в морския арсенал и елинг се съставлява от следующите лица: а) началник на морския арсенал и елинга; б) помощник началник на морския арсенал и елинга; в) двама началници на отдели, - един механик - началник на отдела в морския арсенал, и един корабостроител - началник на отдела в елинга” [5, с. 298]. Освен това Положението за флота урежда дейността на инженер-корабостроителя, чертежника, отрядния инженер-механик, старшия механик [5, с. 280-298].
Накратко, формированието „Морски арсенал и елинг” се появява в структурата на българския военен флот към септември 1907 г. и откритият от д-р Ат. Панайотов печат отразява тази промяна.  Насочвам вниманието Ви и към още един съществен факт. Положението за флота от 1907 г. не е първият случай на нормативна уредба в историята на българското корабостроене, но в него за пръв път в морската история на България корабостроенето и корабното машиностроене официално стават предмет  на дейност на едно предприятие. При това авторът на документа предвижда и специална разпоредба за корабостроителния инженер, който според § 68 е „непосредствено подчинен на началника на техническото отделение; той завежда всичко що се отнася до корабостроенето, изработва скици и планове за строящите се наново катери, лодки и пр., а също съставлява планове за поправки, които се изискват от разните части...” (подч. И.А.) [5, с. 280]. Очевидно към 1907 г. техническото обслужване на разширяващата се корабостроителна и кораборемонтна дейност във флота също се увеличава и това налага в щата да се предвиди длъжността „чертежник” [5, с.281]. 
Докога обаче съществува „Морски арсенал и елинг”? Това става ясно от следващото издание на Положението за флота, което се появява през 1911 г. (вероятно в края на годината) под името Положение за устройството и управлението на флота на Негово Величество. Според него (§ 11) тогава в структурата на  флота е обособен „Арсенала и съоръженията”, който се състои от следните звена: Арсенал, работилници, елинги и дестилатори [8, с.5]. От 1 януари 1912 г. дотогавашният началник на „Морския арсенал и елинг” майор инженер-механик Тодор Соларов е преназначен за н-к на  „Арсенала и съоръженията” [9].
През 115-годишната история на кораборемонтния завод „ТЕРЕМ - КРЗ Флотски арсенал - Варна” официалното му наименование се променя над 15 пъти. Печатът „Морски арсенал и елинг” е повод да уточня, че това наименование е използвано от около септември 1907 до края на 1911 г., след което е променено на „Арсенала и съоръженията”. В морската история обаче той остава популярен с името Флотски арсенал - Варна и днес с пълно основание се гордее, че е най-старото българско корабостроително и кораборемонтно предприятие

Литература и бележки
1. В съвременната българска морска литература са приети различни версии за изписването на автора, заглавието и броя на страниците на книгата: Н.
И. Лушков и Н. Й. Лушков; Учебник по службата на моряка за младия матрос; 120 с.  В библиографската практика е прието описанията да се правят по данните от титулната страница на книгата, а не по коричните данни. Не съм имал възможност да работя с оригинален екземпляр на българското издание на книгата, но доколкото в националния библиографски указател инициалът на бащиното име на руския автор е грешен - И (в  друг бълг. източник - Й?) [2, с. 434] - най-вероятно този инициал е отпечатан грешно на титулната страница. Формално погледнато, сборът на арабското число 117 и римското ІІІ наистина прави 120, но точното сведение за броя на страниците на книгата е „117, ІІІ с.” и то подсказва, че към основното книжно тяло от 117 с. има приложение от три страници с отделна номерация (пагинация). Друг е въпросът дали това приложение представлява съдържанието на книгата, опис на печатните грешки, реклами и т.н.
2. Български книги 1878-1944. Библиографски указател. Т. ІІІ. С., НБКМ, 1979. 450 с.
3. Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878-1912). С., ИК „Гутенберг”, 2008. 260 с.
4. Офицерският корпус в България 1878-1944 г. Т. І А - В, Т.ІІ Г - З. С., Св. Г. Победоносец, 1996. 328 с. 
5. Хрусанов, Иван. Систематически сборник на законите, указите, заповедите и циркулярите по военното ведомство. 1901-1907 г. (І допълнение). Отдели І - VІ. С., печ. П. Глушков, 1908. 8, 1137 с. 
6. Алексиев, Иван. 105 години от спускането на вода на миноносеца „Смели”. -  http://morskivestnik.com
7. Павлов, Владимир. Български морски офицери. С., Държ. военно изд-во, 1973. 151 с.
8. Положение за устройството и управлението на флота на Негово Величество. С., печ. Военен журнал, 1911. 46 с. Един екземпляр от това ценно морско нормативно издание се съхранява във ВММ - Варна (Инв. № 2659).
9. ВММ - Варна, вх. № 661 - 1960 (папка № 6) - Удостоверение за длъжностите на зап. инж.-мех. подполк. Тодор М. Соларов.    
Иван АЛЕКСИЕВ