ПЪРВИТЕ СТРАНИЦИ ОТ ИСТОРИЯТА НА
МОТОРНИЯ ТАНКЕР „ИСКЪР” (1965 - 1966 Г.)

В памет на Евгения Рангелова-Пеева

Необходимо въведение:
Тази статия трябваше да бъде написана не от мен, а от Евгения Славчева Рангелова-Пеева (1941 - 2013 г.). По тази тема двамата с нея сме водили дълги разговори (основно по интернет). Всичко започна с една моя молба - да разпознае една снимка, на която ясно се виждаше нейният баща - к.д.п. Славчо Рангелов. По-късно разменихме снимки и информация по темата. Накрая Евгения Рангелова-Пеева (близките й и приятелите й я наричаха Жени) ми изпрати оригиналната покана на японската корабостроителница за спускането на танкера „Искър” на вода - изключително интересен документ, свидетелство на времето.
Най-естествената моя реакция в този случай бе да поканя дъщерята на капитан Рангелов, която бе  изявен автор и консултант на „Морски вестник”, да напише материал за първите страници от историята на моторния танкер „Искър” - модерен за времето си кораб, с който еднакво могат да се гордеят както неговите строители, така и неговия собственик - Параходство „Български морски флот”. Още повече, че имахме и информационен повод - на 9 март се навършваха 20 години от приключването на експлоатацията на танкера в състава на БМФ.
Евгения Рангелова обеща, но с уговорката, че ще направи това след като приключи с други свои творчески ангажименти към „Морски вестник”. И тя ги изпълни, независимо от своето влошаващо се здравословно състояние. В последното си писмо до мен тя ми писа, че не е забравила за ангажимента си и че темата „Искър” идва на дневен ред. Но вместо статия, получих тъжната вест, която публикувахме на 25 април т.г. (25 април 2013 г. In memoriam: Евгения Рангелова  Пеева отплава в отвъдното).
Въпреки огромната скръб, която ги сполетя, децата на Жени - Слав и Калина, прегледаха по моя молба компютъра на своята майка, но не откриха такава статия ... Тогава реших да довърша започнатата работа до 2 юни т. г. - денят, в който приятели и близки на Евгения Рангелова-Пеева, почетохме нейната памет с панихида в моряшкия храм „Св. Николай” във Варна на 40-я ден от кончината й. Позволявам си да си мисля, че с това правя не само поклон пред нейната светла памет, но изпълнявам и мой морален, колегиален и професионален ангажимент.

На 17 януари 1966 г. в Осака, Япония, е вдигнато държавното знаме на България над новопостроения там 25 585-тонен моторен танкер “Искър”. Под ръководството на капитан Славчо Рангелов и на главния механик Иван Стамболов танкерът „Искър” (по това време най-големият плавателен съд под роден флаг) става първият български кораб, посетил (на 11 февруари 1966 г.) западното крайбрежие на Канада и пристанището Ванкувър. Танкерът „Искър” плава в състава на БМФ до 9 март 1993 г., след което е бракуван.

Спускането на вода на моторния танкер „Искър” е планирано за 7 октомври 1965 г. По този повод Корабостроителницата в Осака отпечатва покана, която ви представяме сега. Полиграфично тя изглежда почти безупречно (става въпрос за технология от преди половин век), но по-важното е нейната оригиналност. Самата покана е съставена от няколко части. В едната от тях е поместена информация за кораба, който ще бъде спуснат на вода, на английски и на японски език. Заедно с това е приложена скица тип GENERAL ARRANGEMENT.
Най-атрактивна част безспорно е вложената в поканата пощенска картичка, на лицето на която е отпечатана картина на японския художник I. Ohkubo на тема танкерът „Искър” в открито море. Гърбът на пощенската картичка е оформен стандартно, а самата картичка може да се отдели от поканата чрез скъсване по перфорирана линия.
Благодарение на запазените от Евгения Рангелова-Пеева цветни снимки от самото тържество добиваме представа и за неговата пищност, характерна за традициите на източните народи при такива случаи. На едната от снимките се вижда добре разветият български флаг. И тези цветни фотографии впечатляват, като уточним, че става въпрос за технология отпреди половин век. Цветни снимки по тази тема в наши фотоархиви и в частни колекции не успях да открия...
Спускането на танкера „Искър” на вода е събитие, оценено по важност от ръководството на Параходство БМФ и по този повод неговият главен директор к.д.п. Димитър Хаджииванов присъства лично, като се снима за спомен с екипажа. Като се има предвид това, че получаването на нов кораб от Япония отдавна не е новост за БМФ (до тогава са приети въглевозите „Средна гора”, „Стара планина”, „Люлин”, „Странджа”, „Пирин” и „Осогово”), това наистина е израз на оценка като важно събитие. Посочвам тази подробност, защото тя е важна за едно следващо събитие от историята на танкера „Искър”.
Благодарение на запазените от Евгения Рангелова-Пеева, можем да ви представим и епизоди от живота на екипажа от този период. На едната от тях виждаме капитан Славчо Рангелов с още двама свои колеги в старата японска столица Нара. Екскурзията е организирана от корабостроителницата. На друга виждаме капитан Рангелов, главният механик Иван Стамболов (с униформа) и главният боцман (името му не успяхме да уточним) пред вратата на Полицейското управление в Осака - уреждали са си престоя, съгласно действащите там закони. И още една интересна снимка - капитан Рангелов в работен костюм тип комбинезон, предоставен му от корабостроителницата в дните преди спускането на „Искър” на вода. Този комбинезон е запазен от Евгения Рангелова-Пеева и приживе тя имаше намерението да го подари на Военноморския музей. С такива работни облекла са били и останалите членове на екипажа.
И една любопитна подробност, която предизвиква малко тъжна усмивка. Славчо Рангелов не е бил само голям капитан, но и голям българин в буквалния смисъл на думата. Така и не успял да си купи в Япония обувки № 44/45! В пристанище Ванкувър се наложило да търси помощта на хирург, за да третира раните, получени от носенето на малките японски обувки ...
След официалното приемане на „Искър” танкерът отплава в първия си рейс (maiden voyage) по маршрут: Осака - Ванкувър - Панама - Балтийско море -Туапсе - Варна.
Независимо от проблемите с раните по краката, капитан Рангелов не отказва екскурзията, организирана от агента на БМФ до националния парк - в планината над град Ванкувър. За това напомня снимката, която, макар и с недобро качество, ни дава възможност да видим индианските тотеми, до които са се снимали за спомен българските моряци.
Следват още няколко снимки, които пораждат един интересен въпрос. Едната е публикувана на първа страница във ведомствения вестник „Маяк” (бр. 20, 18 май 1966 г.) и е със следния текст: „Приятно е, когато след продължително далечно плаване те посрещнат и ръководители, чиято грижа и внимание в този момент трогват не по-малко от приятната среща с близките. НА СНИМКАТА: Капитан Рангелов рапортува на заместник директора на параходството Атанас (правилното е Анастас - бел. авт.) Николов успешно завършения рейс на танкера „Искър”.
Всъщност, информацията за събитието е поместена още във в. „Маяк”, бр. 19 от 11 май 1966 г. Заглавието е „Искър” във Варненския залив”, а текстът започва така: „Неделя 8 май 1966 г.  ... палубата на нашия магелановец „Г. С. Раковски” , пуснал котва във Варненския залив, е изпълнена с хора. Представители на БМФ, гости от Корабостроителния завод и близки на екипажа са дошли да посрещнат най-големия кораб на Параходството, м/т „Искър”. Към обяд танкерът навлиза в пристанището. Разноцветните флагчета плющят под силния майски вятър и като че ли усилват още повече вълнението на срещата. Огромното водно пространство, което екипажът в продължение на 5 месеца превземаше миля по миля, се е превърнало вече само в няколкокилометрова ивица. Но тя все още разделя тези две кътчета на Родината.” И т. н. ...
Коментарът на Евгения Рангелова-Пеева по повод двете снимки от посрещането бе: „Сега си  представям как между тези минути на очакване и по-късно състоялото се тържество в моряшкия салет на танкера ще да е настъпило неизбежното смущение или разочарование (с една дума - confusion!) от липсата на директора! Нищо чудно, коментар по този повод да са си прошепнали здрависващите се зам.-директор на параходството и капитан  на посрещания кораб от едната снимка!”... Да, на снимката, която е направена по същото време, но не е публикувана в „Маяк”, двамата капитани свойски си споделят нещо на ухо ... За капитан Анастас Николов (1934 - 1987 г., умира на борда на моторен танекр „Осъм”) Евгения Рангелова си спомня: „Познавам го от ученичка - беше помощник при татко на м/к „Емона” или „Калиакра”. Той почина на море, рано (две години преди татко, но беше с 20 г. по-млад!); гробовете им са на метри един от друг”...
Защо директорът на Параходство БМФ, който е присъствал на спускането на танкера на вода чак в Япония, не присъства на тържеството по посрещането на най-големия си новопостроен кораб във Варна? Според Евгения Рангелова причината е само една: „Отбелязвам, че директорът на ПБМФ капитан Д. Хаджииванов бойкотира събитието. С татко от Осака кръстосаха шпаги заради фрахтоването на кораба - вместо течно гориво (за да се провери за течове), първият товар щеше да е жито от Канада за Европа. Корабостроителницата в Осака беше категорично против това, първият товар на новоиздаден танкер да не е течен! И чичо Коста Стрелухов (тогава наш представител в този завод) - също. При прехода в Тихия океан им спря машината по време на буря и видяха голям зор!” ...
А иначе много скоро екипажът на танкера „Искър” показва истинските възможности на кораба. В края на третото тримесечие на 1966 г. „Искър” е със 198 %  изпълнение на плана и старши помощник-капитанът Иван Кръстев, „неуморим и заслужил почитта на колектива”, е сред ударниците на Параходството. Затова „Маяк” в бр. 43 от 9 ноември 1966 г. публикува негова снимка от контролно-разтоварното помещение на модерно оборудвания за времето си нов танкер...

Атанас ПАНАЙОТОВ
Снимките, предоставени от Евгения Рангелова-Пеева, се публикуват за първи път.
начало
избор на брой
"Морски колекции"





Първа страница от поканата, отпечатана по повод спускането на моторния танкер „Искър” на вода, Осака, 7 октомври 1965 г. Поканата е подарена на „Морски вестник” от Евгения Рангелова-Пеева.
Последната страница от поканата.
Вътрешна страница от поканата, съдържаща данни за кораба на японски език.
Скица тип GENERAL ARRANGEMENT на „Искър”, поместена на вътрешна страница от поканата.
Пощенската картичка, на лицето на която е отпечатана картината на японския художник I. Ohkubo на тема танкерът „Искър” в открито море.
Гърбът на пощенската картичка е оформен стандартно, а самата картичка може да се отдели от поканата чрез скъсване по перфорирана линия.
Момент от спускането на танкера „Искър” на вода, Осака, 7 октомври 1965 г. Снимката е от личния архив на Евгения Рангелова-Пеева.
Момент от спускането на танкера „Искър” на вода, Осака, 7 октомври 1965 г. (детайл, на който добре се вижда разветия български флаг). Снимката е от личния архив на Евгения Рангелова-Пеева.
Снимка за спомен по повод спускането на танкера „Искър” на вода. На първия ред по средата със светъл костюм е капитан Славчо Рангелов, а до него в дясно е главният директор на Параходство БМФ капитан Димитър Хаджииванов. Снимката е от личния архив на Стоянка Савова-Хаджииванова.
На екскурзия в старата японска столица Нара. Снимката е от личния архив на Евгения Рангелова-Пеева.
Капитан Рангелов, главният механик Иван Стамболов (с униформа) и главният боцман (името му не успяхме да уточним) пред вратата на Полицейското управление в Осака. Снимката е от личния архив на Евгения Рангелова-Пеева.
Капитан Рангелов в работен комбинезон на борда на строящия се танкер „Искър”. Снимката е от личния архив на Евгения Рангелова-Пеева.
Капитан Рангелов (в дясно) с колеги от екипажа на „Искър” в националния парк - в планината над град Ванкувър. Снимката е от личния архив на Евгения Рангелова-Пеева.
Официалната снимка от посрещането на танкера „Искър” във Варна, 8 май 1966 г. Капитан Рангелов рапортува на капитан Анастас Николов за успешното приключване на първия рейс на кораба. Снимката е от дигиталния архив на „Морски вестник”.
Публикацията във в. „Маяк” (бр. 20, 18 май 1966 г.).
Неофициалната снимка от посрещането на танкера „Искър” във Варна ... Снимката е от дигиталния архив на „Морски вестник”.
Публикацията във в. „Маяк” в бр. 43 от 9 ноември 1966 г.