НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











ОТНОВО ЗА ПОДВОДНИЦАТА С-34, В ОЧАКВАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
- Съветската подводница е построена по немски проект
- На борда загиват 48 души

След публикацията 28 август 2010 г. Откритият подводен обект не е съветската подводница С-34! в „Морски вестник” позвъни единият от откривателите на съветската подводница С-34 и обеща да предостави необходимите доказателства за това, че откритият на дъното подводен обект е именно тя. На въпросът ми наистина ли подводницата е открита във Варненския залив, не получих отговор, но това не е от толкова голямо значение. Тъй като с този колега се познаваме отдавна, приемам неговото твърдение на доверие и предлагам на нашите читатели малко повече информация за подводницата С-34.
Всъщност, съветските подводници тип „С” са немски. По-точно, строени са по немски проект. Това е перспективният проект 51А, разработен в Германия през 1918 г., но не намерил практическа реализация поради неблагоприятния ход на военните действия. Този проект е доразработен от изнесена в Холандия (поради забраната на Версайския договор Германия да проектира и произвежда подводници) немска фирма и предложен за строителство в Испания през 1930 г. Избухналата революция в тази държава и ролята на СССР в събитията са причината през 1932 г. съветски специалисти детайлно да проучат проекта и година по-късно да поръчат неговата преработка. При започването на строителството им през 1934 г. първите две подводници са назовани условно „Н-1” и „Н-2” (от „Н” – немецкая), но по-късно (през 1937 г.) са коригирани на „С-1” 4 „С-2” (от „С” – средняя) от IX серия. В практиката са наречени „Сталинец”, по аналогия с подводните минни заградители тип „Л”, които пък наричали „Ленинец”.
Тип „С” са усъвършенстван среден клас подводници, превъзхождащи тип „Щ” („Щука”) по редица показатели и строителството на „Сталинец”, по подобрения проект (IX - бис серия) е обявено за приоритетно. От заложените в пет завода общо 42 подводници са произведени и въведени в строя 38. Един корпус е консервиран, а други три – взривени в Николаев, за да не попаднат в ръцете на немците. За постигнати бойни успехи в хода на Втората световна война пет подводници тип „С” са обявени за „червенознаменни”, една (С-33) е обявена за „гвардейска”, а друга (С-56) – и за „червенознаменна”, и за „гвардейска”. Последната става мемориален кораб, поставен върху постамент във Владивосток, а „гвардейската” С-51 е мемориален кораб в Гремиха (днес Островной). Рубката с ограждението си от друга „гвардейска” подводница – С-13, е паметник в Нижни Новгород.
Важна информация, която може да има значение за разгадаването на причините за гибелта на С-34 е фактът, че по проект крайните отсеци (1-ви и 7-и, те са и торпедните отсеци), както и централният пост, са отсеци – убежища. Те са отделени от останалите със сферични, а не с вертикални непроницаеми прегради, разчетени да оцелеят при налягане, което е пределно за потопяването на подводницата (100 метра).
Подводницата С-34 не е нито „гравдейска”, нито „червенознаменна”. Тя е построена в Николаевския завод „А. Марти” и приета в състава на съветския Черноморски флот на 21 април 1941 г. Екипажът й няма време да завърши пълния цикъл на предвидената учебно-бойна подготовка. Нападението на Германия срещу Съветския съюз на 22 юни 1941 г. заварва „С-34“ под командването на капитан III ранг  Яков Мойсеевич Хмелницки (евреин) в състава на 2-и дивизион от 1-а бригада подводници в Севастопол. Първата бойна задача, която получава подводницата, е носенето на дозор югозападно от нос Тарханкут (позиция № 1), където тя няма среща с кораби на противника. Още при следващата задача С-34 е пред българските брегове, на позиция № 12, пред нос Шабла. В утрото на 7 септември 1941 г. от подводницата откриват отряд румънски бойни кораби в състав ескадрените миноносци „Реджеле Фердинанд” и „Марашти”, миноносците „Налука” и „Сборул”, канонерската лодка „Гикулеску“ и въоръжения мобилизиран влекач „Бесарабия”. От С-34 изстрелват торпедо по „Гикулеску“, но не улучват. Последва атака от страна на румънските миноносци с шест подводни бомби, които не нанасят поражения върху подводницата – в суматохата румънците забравят да освободят предпазителите на част от тях. На 21 септември 1941 г. подводницата се завръща в базата си.
И третата задача, поставена на С-34, е пред българските брегове: позиция № 22, пред нос Емине. Противник не е открит. Четвъртият, последен, боен поход на С-34, който започва на 8 ноември, е в същата позиция, но С-34 не се завръща в базата си. Както вече споменах в предишната публикация, телата на помощник-командира на подводницата старши лейтенант Виолет Душин и на боцмана Фрол Терехов са открити на 15 и на 16 ноември на Царския плаж в Созопол. И двамата са облечени в леководолазни хидрокостюми тип ЭПРОН и индивидуални спасителни апарати ИСА-М, което показва, че са напуснали организирано борда на подводницата. Руски изследователи допускат, че възможната причина за тяхната гибел е загубата на съзнание от рязкото падане на налягането (кесонна болест), след което и двамата са се задушили, след като са дошли в съзнание при изплаването си на повърхността и са смъкнали кислородните маски.  Други допускат, че те са излезли на брега самостоятелно, но са починали от преумора и преохлаждане.
Възможно ли е корпусът на С-34 да се е пречупил на две вследствие на взрив от мина или авиационна бомба, както твърдят откривателите-водолази? Да, възможно е. На 21 октомври 1942 г. в Балтийско море намира своята гибел подводницата С-7, плаваща в надводно положение, като корпусът й е пречупен на две (виж схемата) след като в корпуса й попада торпедо, изстреляно от финландска подводница.
С-34 е с най-голяма дължина 77,7 метра, с най-голяма широчина 6,4 метра и има водоизместване 1090 тона в подводно положение и 837 тона в надводно положение. При автономност от 30 денонощия, тя може да остане непрекъснато под вода в продължение на три денонощия (72 часа). Щатният й екипаж е от 47 души. Има два гребни винта, два дизелови двигателя от по 2000 к. с. за движение над вода (максимална скорост 19,5 възла) и два електродвигателя от по 550 к. с. за движение под вода (максимална скорост 8,7 възла). Въоръжена е с шест 533-мм торпедни апарата (4 в носа и 2 в кърмата) с общ боезапас от 12 торпеда. В бойната част на всяко торпедо има по 400 кг взривно вещество. В надводно положение може да използва едно 100 мм оръдие (Б-24 ПЛ) и едно 45 мм оръдие (21-К).
На борда на С-34 загиват 48 души (освен щатният екипаж на плаване с подводницата е бил изпратен и още един офицер - лейтенант, дубльор на командира на бойна част № 1 - щурманска). В памет на загиналите моряци от С-34 край Созопол има издигнат паметник, а паметна плоча с имената на членовете на нейния екипаж е поставена в Мемориала на черноморските подводничари в Проспекта на героите в Севастопол (днес в пределите на Украйна).
Атанас ПАНАЙОТОВ,
доктор по история
Илюстрациите са от специализирани руски интернет-сайтове
Подводница С-51 от IX - бис серия се завръща от боен поход.
Силует на подводница тип „С”, IX - бис серия
Копия от оригинални конструктивни чертежи на подводница тип „С”, IX - бис серия
С-56 – „червенознаменна” и „гвардейска” подводница -  мемориален кораб, поставен върху постамент във Владивосток, поглед от носа.
Поглед от кърмата на С-56
Поглед към бойната рубка на С-56, ясно се вижда 100 мм оръдие.
Поглед към бойната рубка на С-56, ясно се вижда и 45 мм оръдие.
Пречупването на корпуса на подводницата С-7 след пряко попадение на торпедо в корпуса.
Паметникът на съветските подводничари от С-34 край Созопол
Паметната плоча към паметника край Созопол. Надписът гласи: „На съветските моряци Виолет Лаврентиевич и Фрол Дмитриевич Терехов, загинали край този бряг през ноември 1941 година, на всички знайни и незнайни съветски бойци и моряци, загинали край тези брегове във Великата отечествена война за победата над фашизма и за свободата на България. Вечна памет и слава. От гражданите на Созопол”.