Инж. Николай Парашкевов:
„АКАДЕМИК” БЕ УСПЕШНА СДЕЛКА ЗА
„КОРАБОИМПЕКС”
Като отбелязваме 25-та годишнина от влизането в строя на научно-изследователския кораб (НИК) „Академик”, трябва да споменем и за предисторията на това събитие. Още повече, че в предишния си брой „Морски вестник” публикува мнение на свой читател, според което е имало възможност да се закупи и друг кораб, при това – оборудван, и на много по-изгодна цена. По това време бях заместник-главен директор на външно-търговската организация „Корабоимпекс” и участвах в това дело. Необходимо е още в самото начало да уточним, че тогава търгувахме в условията на ембаргови ограничения, продиктувани от споразумението на САЩ и развитите държави по света спрямо страните от тогавашния социалистически лагер. То е известно под наименованието Coordinating Committee for Multilateral Export Controls, CoCom. Този координационен комитет бе създаден през 1949 г. и бе закрит едва през 1994 г. В годините на Студената война това означаваше строго ограничаване на износа към страните от „Източния блок” на модерни технологии, електронно оборудване, софтуер и на стоки, които мога да се използват за военни нужди. Това от една страна. От друга страна – тогава в България имаше пълен държавен монопол върху външната търговия.
И „Корабоимпекс”, и всички такива наши фирми, трябваше да представят три оферти за съответната стока, която трябваше да бъде закупена, в т.ч. и за корабите. По този начин се формираше цената на търсената стока. Цените, които ще цитирам, са по спомени, минали са повече от 26 години. Затова се консултирах и с Николай Павлов, който непосредствено се занимаваше с тази търговска операция. Поръчката за закупуването на НИК беше поставена на ВТО „Корабоимпекс” през 1983 г. Техническата спецификация бе разработена от специалисти от Института по океанология към БАН и от НИПКИК. Особено високи бяха изискванията към живучестта и непотопимостта на кораба.
Проучването за доставка на такъв кораб по „второ направление” (с валута) ни донесе три оферти: от
Инж. Николай Парашкевов
НИК „Академик”
Норвегия, Швеция и Япония. Те показаха два основни фактора на пазара на тези специализирани кораби. Първият фактор бе поддържането на висока цена: между 15 и 20 милиона долара, независимо от цикличността в цените на масовите търговски кораби и срива на фрахтовия пазар, започнал през 1982 г. Вторият фактор, който се оказа решаващ, бе този, че дори и да се намерят тези пари, практически е невъзможно да се закупи окомплектован със специализирана апаратура кораб, защото тя бе в списъка на ембарговите стоки, изготвен от СоСоm. Така вариантът бе или да купим кораб, който не е наситен с апаратура, или изобщо да не купим такъм плавателен съд.
Това наложи нашите специалисти да предприемат действия по закупуването на големия риболовен траулер „Алтинел 1”, втора ръка, от Турция. Той е бил доставен на турската фирма през септември 1979 г. от съветската организация „СУДОИМПОРТ”. С това изпълнявахме изискванията за живучест, автономност и достатъчно място за научно-изследователска апаратура. „Алтинел 1” бе един от серията турски риболовни кораби, доставени от Съветския съюз през 1979 г., но на практика е работил само два сезона поради нерешените проблеми с гърците за риболовните зони в региона. Затова предпочетохме него, а не някой друг от траулерите, които са експлоатирани по-продължително време.
Цената беше към милион и сто хиляди долара за траулера, но със свалено риболовно и рибопреработващо оборудване, тъй като то на нас не ни трябваше. Второто нещо, което направихме, бе закупуването на специализираната апаратура от „второ направление”, в това число и чрез офисите на „Болкан енд Блек Сий Ширинг” в Лондон, Хамбург и Сингапур. Чрез тях имахме възможност да заобикаляме ембаргото. Така успяхме да наситим „Академик” с оборудване от достатъчно високо качество, близко до това, с което щяхме да разполагаме, ако имахме възможност да закупим окомплектован кораб.
Въпреки продължителния срок на преоборудване - почти четири години, предизвикан от закупуването на специализираната апаратура на принципа „на час по лъжичка”, за да не предизвикаме излишен интерес, цената на „Академик”, включително с изследователската подводница (произведена в САЩ), достигна около седем милиона долара. Така въпреки дългото ходене по мъките, имахме НИК с необходимата апаратура и оборудване, при това на два пъти и повече по-ниска от реалната пазарна цена на тези специализирани плавателни съдове. Директор по това време на „Корабоимпекс” бе Кирил Костов, а сделката бе осъществена от кантората „Внос на кораби” начело с (покойния вече) капитан Иван Бодев и от цитирания колега Николай Павлов. В последния етап се включи и Димитър Енев.
MB
Снимки МВ
„Морски вестник” благодари на председателя на сдружението „Национален морски музей” и управител на фирмата „Корабоимпекс” инж. Николай Парашкевов за съдействието по изясняването на темата. Готови сме да публикуваме и други мнения по въпроса.