НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
110 ГОДИНИ АДМИРАЛТЕЙСТВО ВЪВ ВАРНА (1899 – 2009 г.)
Началото на Щаба на българския военен флот е поставено на основание Указ № 6 от 1 януари 1899 г. на княз Фердинанд І. В „Положение за устройство на Флота” от 2 март 1900 г. се казва: „Началникът на Флота командва и управлява Флота посредством Щаба на Флота, който има два състава: а. Строеви и б. Административен. Щабът на Флота се управлява от началника на Щаба на Флота, който е най-близкият помощник на началника на Флота във всичко, що се касае до устройството, управлението и службата на Флота... Началникът на щаба на Флота е помощник за началника на Флота във всичко, що се касае до устройството и службата на Флота. Нему непосредствено са подчинени всички чинове от Щаба на Флота... При отсъствие на началника на Флота той го замества по право.”
Първият началник на Щаба на Флота е капитан-лейтенант (дн. капитан ІІІ ранг) Васил Хитров (1864-1928 г.), който дотогава е началник на Дунавската флотилия. Една от важните задачи на Щаба на Флота е разработването на проектоустав за службата на кораба въз основа на руския и на френския морски устав. Той е обявен със Заповед по Военното ведомство № 239 от 1 септември 1906 г. под името „Морски устав 1907 г.” Вторият началник на Щаба на Флота е капитан ІІ ранг Станчо Димитриев, който по-късно – на 1 юли 1908 г., поема и командването на Флота. Според „Положението за устройството и управлението на Флота в мирно време” от 1907 г. Щабът на Флота се състои от: строево отделение, интендантско отделение и техническо отделение.
Периодът, през който командващ Флота е френският офицер капитан І ранг Пол Пишон, а началник на Щаба на Флота е капитан ІІ ранг Димитриев, е наситен с много структурни промени. Едновременно с това обаче обществено-политическата атака срещу Флота през 1908 – 1910 г., която се дължи на скандалите около френските доставки, покровителствани от цар Фердинанд и осъществени от капитан І ранг Пишон, довеждат до падането на ранга на длъжността началник-щаб на Флота до лейтенант (дн. капитан-лейтенант). И тук обаче има кадрова сполука: назначен е лейтенант Богдан Ганчев, защитил през зимата на 1909 – 1910 г. пред офицерите от Флота свой план за отбраната на Варненския залив, превел и приспособил учебни пособия от руския флот, в това число и първообраза на „Учебник за моряка” – най-масовата българска военноморска книга. Под негово ръководство Щабът на Флота се разраства и в него служат: началник-щаб, старши адютант, младши адютант, интендант на Флота, началник на интендантството, началник на техническото отделение, инженер-електротехник, инженер-корабостроител, счетоводител, старши лекар и канцеларски персонал. Общо 36 души са в състава на Щаба на Флота, който при обявяването на войната срещу Турция наброява 2185 души.
По време на Балканската война (1912 - 1913 г.) българският военен флот действа срещу многократно по-силен противник на три морета (Черно, Егейско и Мраморно) и на сухопътния фронт. Щабът на Флота въвежда настъпателната тактика при отбраната на крайбрежието, поставя основите на флотското радиоразузнаване, води радиоелектронна война в ефира, осигурява сухопътните войски през пристанищата Дедеагач и Карачели, изпраща флотски команди на фронта, при неимоверно трудни условия устройва минни заграждения пред десантно-достъпните участъци на Черно и на Мраморно море, поставя началото на миночистенето в наши води, въоръжава импровизиран торпедоносец за атака срещу турския броненосец „Тургут рейс”.
Резултатите от тези начинания не закъсняват: изведен е от строя турският крайцер „Хамидие” след успешната атака на отряда миноносци под командата на капитан ІІ ранг Димитър Добрев, с устроената минно-артилерийска позиция е прогонен турският крайцер „Меджидие” при опита му да обстрелва Варна, флотски команди дават своя принос за успешния щурм на Одринската крепост.
Поуките от неудачите по време на Междусъюзническата война (1913 г.) и наближаващата Първа световна война са основание за промени във Флота, начело на който от 18 януари 1914 г. артилерийският инженер подполковник Константин Кирков, изявен военен педагог и оръжеен специалист. Той налага практиката в различните дейности на Щаба на Флота във Варна да се привличат като експерти опитните командири на Подвижната и Неподвижната отбрана на Черно море, които са му непосредствено подчинени. Започва подготовката за превъоръжаването на Флота. Разпорежда на Щаба на Флота изработването на нова Сигнална книга, с която се слага в ред сигнално-наблюдателната служба по черноморското, егейското и дунавското крайбрежие. Оглавява комисията, която съставя план за доставките на нови бойни средства при усвояването на кредит от 35 млн. лв.
До обявяването на мобилизация от правителството на В. Радославов (11 септември 1915 г.) Щабът на Флота извършва огромна работа по подготовката за действия по време на война. Приет е и „Устав за самостойните бойни действия с миноносците” - колективен труд, който прави чест на българската морска военнотеоретична мисъл. По време на Първата световна война Щабът на Флота решава много по-сложни задачи в сравнение с Балканската война. В състава на ВМС са приети, усвоени и участват в бойни действия подводница, водосамолети, миночистачи, превозими брегови радиостанции, модерни (за времето си) морски мини и противосамолетни оръдия, противоподводни бомби, създава се морска пехота, организира се Морска транспортна служба с мобилизирани кораби. Щабът на Флота ръководи действията на своите формирования на Черно и на Егейско море и на река Дунав. На Черно море координира съвместните действия с ВМС на Германия и Турция, на Дунава – с ВМС на Германия и на Австро-Унгария, на Егейско море – с ВМС на Германия. Щабът на Флота участва чрез свои експерти в различни военно-дипломатически мисии.
В хода на войната са постигнати сериозни успехи. На 26 февруари 1916 г. руският ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин” се натъква на българското минно заграждение в района на устието на Камчия и потъва. На 19 и 20 октомври 1916 г. в успешен бой с румънски войски Портовата дружина на Флота прави бойното кръщение на българската морска пехота. На 13 декември 1916 г. със съвместните усилия на 100 мм брегова батарея и на два български и три немски
Първият началник на Щаба на Флота капитан І ранг Васил Хитров
Щабът на Флота по времето, когато началник на Флота е капитан І ранг Пол Пишон
Началникът на Щаба на Флота капитан ІІ ранг Станчо Димитриев инспектира подготовката на артилеристите на торпедоносеца „Храбри”.
Щабът на Флота по времето когато началник на Флота е контраадмирал Иван Вариклечков.
Централната сграда на Щаба на Флота днес
Всеки празник на Щаба на Флота завършва с празничен концерт на Представителния духов оркестър на ВМС.
водосамолета е отблъсната артилерийската атака на руска корабна ударна групировка по Балчик. На 6 февруари 1917 г. моряци от семафорния пост „Лефтера” на Беломорската част свалят неприятелски водосамолет. На 4 май 1917 г. на българско минно заграждение в Егейско море се натъква мобилизираният английски траулер „Лорд Солзбъри” и потъва.
Адмиралтейството през този период върши своята работа в много тежки условия и голям дял за постигнатите резултати има началникът на Щаба на Флота. Тази длъжност през 1914 г. се заема от капитан-лейтенант Димитър Альов, а от декември 1917 г. до септември 1919 г. - от капитан-лейтенант Георги Купов.
Съгласно чл. 83 от Ньойския мирен договор (1919 г.) военният флот на България подлежи на ликвидация. Длъжността на началника на Щаба става непривлекателна. На 16 септември 1919 г. капитан-лейтенант Георги Купов сдава тази длъжност на капитан-лейтенант Сава Стефанов, но той не се задържа много на този пост. На 21 юли 1920 г. капитан-лейтенант Иван Михайлов приема длъжността, но на 18 декември 1920 г. е уволнен от служба и е заменен от лейтенант Васил Игнатов.
Всъщност, какво е останало от Щаба на Флота? Решението на Министерския съвет за формирането на флотски полицейски органи на мястото на бойния флот (според изискването на Ньойския договор) е от 24 декември 1920 г., като още на 11 февруари 1920 г. министърът на войната Александър Стамболийски издава заповед, според която се формира Ликвидационен щаб при Флота. Започва борбата за оцеляването на българския военен флот под прикритието на официалните полицейски структури. Известно е кои започват тази борба: капитан І ранг Лазар Драганов - общ началник на Морската и на Дунавската полицейска служба със седалище в София и с щаб, състоящ се от един младши офицер, капитан ІІ ранг Сава Стефанов - началник на Морската полицейска служба, капитан ІІ ранг Димитър Фичев - началник на Морската учебна част, капитан ІІ ранг Борис Стателов - командир на Крайбрежната дружина, капитан-лейтенант Георги Купов - командир на Дунавската полицейска служба.
Независимо от постоянната заплаха от санкции от страна на съюзническите ликвидационни органи, нелегалните флотски подразделения извършват важни за страната дейности като прочистването на фарватерите от мини, борбата с контрабандата по водните граници, опазването на морските учебни заведения, усвояването на закупените от Франция шест преследвача на подводници.
На 27 декември 1927 г. министърът на войната генерал-лейтенант Иван Вълков издава строго поверителна заповед за организацията на Флота. В нея са възстановени наименованията Щаб на Флота, Черноморска флотилия, Дунавска флотилия и Морско военно училище. През същата година в първия след войната план за развръщане на Българската армия, Флотът е включен в нейния състав. Още през зимата на 1929 г. Дунавската флотилия под командването на капитан І ранг Иван Михайлов участва в съвместно занятие с 6-а пехотна дивизия. Пет години по-късно е осъществено първото голямо съвместно учение и на Черно море.
На практика структурата Щаб на Флота е реабилитирана напълно в мирновременния щат от 1932 г., в който се предвиждат: Командване с Щаб в София, на които се подчиняват Морска бригада с щаб във Варна, Дунавски речен полк с щаб в Русе, Морски учебни заведения с щаб във Варна. По това време Флотът разполага с 84 офицери, 135 подофицери, 188 служители и работници, 605 моряци (матроси) и 484 възпитаници на учебните заведения (общо 1496 души). След преместването на Щаба на Флота във Варна (м. май 1933 г.) Морската бригада се трансформира в Черноморска флотилия, Дунавския речен полк - в Дунавска флотилия.
Истински бум в щабната дейност започва по времето, когато начело на Флота застава капитан І ранг (по-късно контраадмирал) Иван Вариклечков (1933 - 1935 и 1937 - 1939 г.). На 9 януари 1937 г. министърът на войната генерал-майор Луков разпорежда Флотът на Н.В. да се развърне в Морска дивизия в състав: Щаб на дивизията - Варна; Черноморска флотилия - Варна; Крайбрежна наблюдателна и свързочна дружина - с щаб в Бургас; Дунавска флотилия - щаб в Русе; Морско училище - Созопол; Варненска брегова артилерия; Бургаска брегова артилерия. Щабът на дивизията включва: флаг-капитан (началник-щаб), флаг-офицер (адютант на командира), офицер за свръзка с Щаба на Войската и 4 секции. На 28 май 1937 г. командирът на Черноморската флотилия капитан І ранг Асен Тошев е назначен за началник-щаб на Морската дивизия. По-късно „флаг-капитан на Адмиралтейството” стават последователно капитан-лейтенантите Васил Мишляков и Петър Неделчев.
Под ръководството на капитан І ранг Вариклечков Щабът на Флота разработва „План за предстоящата и недовършена работа по Флота на Н.В.”, приключен на 4 декември 1935 г. В документа се настоява: „...името на Щаба на Флота да се запази „Адмиралтейство” като традиционно и характерно за морския род войски”...
По въведените още през 1931 г. петгодишни планове за снабдяването на армията Флотът не получава никакви доставки. През 1935 г. в Министерството на войната функционира комисия по военните доставки, на която не се поставят задачи за снабдяването на военния флот с нови бойни средства. Това амбицира Адмиралтейството още през 1932 г. да предприеме действия по издирването и изваждането на потъналата по време на Първата световна война германска подводница UB-45 пред нос Екрене. През 1934 г. тя е открита и започва безпримерната в нашата военноморска история операция по изваждането на пречупения на две части корпус на 260-тонната подводница. Това става факт на 26 февруари 1936 г. Под ръководството на капитан І ранг Сава Иванов Щабът на Флота разработва технически и финансов план за възстановяването на UB-45 като учебно-боен кораб. Консултациите с корабостроителница от Германия потвърждават тази възможност. Проточилата се с години преписка с Министерството на войната приключва без успех през 1938 г.
В навечерието и по време на Втората световна война България закупува от Германия 7 торпедни катера, сключва договор за доставката на три 280-тонни подводници от същата държава, който по-късно е анулиран поради отказ от производителя. Важно достижение на Щаба на Флота е изпълнението на корабостроителната програма за попълването на корабния състав с миночистачи собствено производство по проект на капитан І ранг Протаси Пампулов. Първият 18,7-тонен миночистач е спуснат на вода през 1940 г. и в продължение на 7 години Флотът получава от Флотския арсенал във Варна общо 13 такива единици. Отделно в корабостроителницата в Кавала са построени и пуснати в експлоатация четири 23,5-тонни миночистачи за Беломорската флотилия.
Щабът на Флота успява да реализира и собствено производство на морски и на речни заградни мини. Мината „Б-38” по проект на капитан-лейтенант Минчо Острев е толкова сполучлива, че е на въоръжение в нашите ВМС и през ХХІ век. От 1940 г. началник на Щаба на Флота става капитан-лейтенант Георги Пецов - ерудиран офицер, защитил докторат в Германия. Капитан І ранг Пецов изпълнява тази длъжност до 25 септември 1944 г., когато поема командването на Морските войски. На негово място е назначен капитан І ранг Кирил Зашев.
По време на Втората световна война структурата на управлението на военния ни флот (от 1941 г. - Морски войски) през периода 1941 - 1947 г. остава постоянна. От 21 октомври 1941 г. до 1947 г. Щабът е дислоциран в София. Началникът на Щаба ръководи дейността на четири секции: строево-учебна, оперативно-мобилизационна, разузнавателно-хидрографска и метеорологична; снабдителна, както и на канцеларията, и на адютанта. Извън Щаба е интендантството.
Последвалите промени се отнасят най-вече до организационно преструктуриране на Черно море. Там се създава Черноморски флот с Торпедна и Минна флотилия, Специална дружина, гранично-наблюдателни участъци, военни комендантства във Варненското и Бургаското пристанище, ремонтно-техническа работилница. Командирът на Черноморския флот има и свой щаб с домакинство. През 1943 - 1944 г. на пряко подчинение на командира на Морските войски е командирът на новосформираната Охридска морска патрулна група (на Охридското езеро). В командването и Щаба на Морските войски има общо 11 офицери, 29 подофицери, 8 чиновници и 19 моряци. Сред чиновниците има преводач от чужди езици, фотограф, чертожник.
В първия етап от участието на Морските войски във Втората световна война се изграждат минно-артилерийски позиции на Черно и на Егейско море като елемент от противодесантната отбрана на крайбрежието, изпълняват се задачи по конвоирането на германските военни превози между румънското пристанище Констанца до Босфора, формира се дружина морска пехота. През втория етап главната задача е миночистенето по Дунава и Черно море (в това число и в румънски води), пилотирането (на море), превеждане зад трал (на реката) на съветските транспортни кораби. Командването и Щабът на Морски войски решават не само сложен комплекс от задачи, но и са изправени пред сериозното предизвикателство на ситуацията в Черно море до септември 1944 г., където България не е воюваща държава срещу СССР, но трябва да влиза във въоръжени сблъсъци със съветските подводници, опериращи в наши териториални води.
Мирновременният състав на Морските войски постепенно нараства от 3298 души през 1941 г. на 7989 души през 1944 г.  През втория етап на войната движението е в обратна посока и към 1947 г. Морските войски наброяват 3544 души. Тогава в управлението на Морските войски служат общо 129 души: в командването - 3, в Щаба - 33, в тила - 87 и в политическото отделение - 6.
След като през 1947 г. започва обновлението и разрастването на корабния състав на флота, командването на ВМС през 1948 г. във Варна изгражда нови структури. Управлението на ВМС е от 100 души и се състои от командване, отдел брегова артилерия, политотдел, технически отдел, юрисконсулт и Щаб. Щабът се състои от: оперативен отдел, отдел „Бойна подготовка”, организационно-мобилизационен отдел, отдел „Личен състав”, строеви отдел, отдел „Военни пристанища”, отдел „Цензура”, специален свързочен отдел, свързочен отдел, Хидрографска служба, общ отдел.
Със заповед на командира на Морските войски от 9 юни 1947 г. командирът на Морска база Варна капитан-лейтенант Стефан Николов е назначен за началник на Щаба на Морските войски. От 19 януари 1948 г. за началник на Щаба на ВМС е назначен капитан І ранг Валентин Паспалеев. След неговото арестуване и скалъпено обвинение в шпионаж мястото му по-късно е заето от капитан І ранг Бранимир Орманов. След 30 август 1950 г., когато контраадмирал Орманов поема командването на ВМС, за началник на Щаба е назначен капитан І ранг Николай Бояджиев.
Сградата, в която днес се намира основната част от Щаба на ВМС, е построена през 1935 г. за нуждите на Варненската търговско-индустриална камара. След ликвидирането на камарата през 1948 г. тя е отстъпена за нуждите на Адмиралтейството. За неговите нужди по-късно са преотстъпени и още няколко съседни сгради.
През 1950 г. общият личен състав на Флота нараства на 5124 души. Извън състава на двете бази във Варна и Бургас остават много поделения, които преминават на пряко подчинение на управлението на ВМС, което се състои от: командване, Щаб, политотдел, Тил, технически отдел и финансово-счетоводно отделение. От 1953 до 1958 г. началник на Щаба на ВМС е капитан І ранг Руси Божанов. При тази структура на Щаба на ВМС от 23 до 28 август 1954 г. е планирано и организирано първото по рода си след 1944 г. общофлотско учение с участието на бойни кораби, десантно-стоварителни средства и авиация.
През 1955 г. има отчетливо разпределение на подчинеността в Управлението на ВМС, което се състои от Щаб, политотдел, отдели и служби, подчинени пряко на командващия, и поделения, складове и работилници, подчинени на Управлението. В Щаба на ВМС влизат оперативен отдел, разузнавателен отдел, отдел „Бойна подготовка”, организационно-мобилизационен отдел, свързочен отдел, отделение VІ (СУВ - скрито управление на войските), секретно отделение, комендантство и домакинска част.
През 1956 г., на 12 август, за първи път Щабът на ВМС организира честването на деня на Флота, а ден преди това тържествено е открита експозицията на Военноморския музей. Година по-късно следва нова реорганизация, с която се премахват понятията „командване” и „щаб”, а се въвежда „Управление на ВМС и подчинени поделения”. Независимо от това, длъжността „началник-щаб” се запазва.
През 1959 г. командващият вицеадмирал Орманов и началникът на Щаба капитан І ранг Груд Пожарски, със съдействието на членовете на Военния съвет на ВМС, започват нови промени. Управлението на ВМС се реорганизира в Щаб на ВМФ и МТО (Материално-техническо осигуряване) на ВМФ. През следващите три десетилетия Щабът на ВМФ се ръководи от: капитан І ранг Груд Пожарски (1959 - 1962 г.), капитан І ранг Васил Янакиев (1962 - 1972 г.), контраадмирал Йовчо Георгиев (1972 - 1979 г.), контраадмирал Стефан Дамянов (1979 - 1981 г.), контраадмирал Иван Николов (1981 - 1988 г.), контраадмирал Венцеслав Велков (1988 - 1990 г.). ВМС започват да изпълняват по-мащабни задачи, свързани със съюзническите задължения на България към Обединените въоръжени сили на Варшавския договор.
През м. май 1961 г. е проведен съвместен сбор на съюзните флоти на Черно море под ръководството на началника на Щаба на Черноморския флот на СССР на рейд Калиакра. През м. юли 1962 г. е осъществен съвместен рейдови сбор на съюзните флоти на Черно море под ръководството на главнокомандващия ВМФ на СССР отново на рейд Калиакра. Стоварен е тактически морски десант в района на Созополския залив, отработени са видовете отбрани и защити на десантния отряд, нанесени са съвместни удари по съединение надводни бойни кораби от торпедни катери и ударна авиация. През август 1967 г. на учението „Родопи” е стоварен морски и въздушен десант със сили от България, Румъния и СССР. През август 1968 г. ВМС участват в оперативно-тактическото учение на Българската армия „Плиска” под ръководството на началника на ГЩ. Отработва се съдействие на Сухопътните войски на приморския фланг в настъпателна и в отбранителна операция в Босфорско-Дарданелското направление.
През август 1971 г. ВМС участват в оперативно-стратегическото учение на БНА „Преслав” и отново отработват съдействие на Сухопътните войски в отбрана и в настъпление на приморското направление. Тиловите органи на ВМС и дивизионите кораби със спомагателно назначение участват в оперативно-тиловото учение „Транзит” през юни 1974 г. ВМФ на НРБ е домакин на съвместното оперативно-тактическо учение със силите на съюзните флоти под ръководството на началника на Щаба на съветския Черноморски флот през април 1977 г.
През април 1981 г. командващият ВМФ на НРБ ръководи тактическото учение на противоподводните сили на съюзните флоти на Черно море. В оперативно-стратегическото учение „Щит” през септември 1982 г. силите на ВМФ участват в учебна въздушно-морска десантна операция със стоварването на демонстративен десант в района на Бургаския залив. В оперативно-стратегическото учение „Океан” (преминало под ръководството на главнокомандващия ВМФ на СССР) през юли 1983 г. ВМФ на НРБ си партнира със СО „Воден транспорт” и с СО „Рибно стопанство” по въпроса за привеждането от мирно във военно положение, отзоваване и укриване на гражданските кораби и тяхната защита в световния океан. По-късно това е отработено отново в български териториални води. През периода 1980 - 1987 г. български стражеви кораби и военни транспорти участват в осем обединени ескадри с кораби от Черноморския флот на СССР в Средиземно море, а през 1988  и 1989 г. - в Черно море.
Дейността на Щаба на ВМС за времето от 1947 до 1989 г. все още не е достатъчно задълбочено изследвана и анализирана. За ефективността обаче от тази дейност може да се съди и по това, че през посочения период във флота успешно са усвоени и служат два ескадрени миноносеца, два проекта стражеви кораби, три проекта подводници, три проекта брегови ракетни комплекси, два проекта противоподводни вертолети, осем проекта преследвачи на подводници, два проекта бронекатери, голямо разнообразие от миночистачни кораби. Впечатляващо е развитието на ударните сили на флота - торпедни и ракетни катери и корвета (общо от пет проекта), както и на десантните кораби, преоборудвани и като минни заградители. Не са подценени и спомагателните плавателни съдове. Формирани са сили за специални операции и радиоелектронна борба.
В преходния период към демократично общество Щабът на ВМС е оглавяван от капитан І ранг (по-късно вицеадмирал) Венцеслав Велков (1988 - 1990 г.), контраадмирал Илия Попов (1990 - 1994 г.) и контраадмирал Константин Богданов (1994 - 2000 г.). През 1990 г. са ликвидирани политорганите, партийните и комсомолските организации. На 19 август 1991 г. ВМФ е преименуван във ВМС, а Управлението на ВМС се реорганизира в Командване на 1 ноември 1992 г.
Започва последователното извеждане от строя на повече от 50 остарели кораби (фрегати, подводници, ракетни катери, миночистачи, спомагателни плавателни съдове). През 1994 г. Щабът на ВМС разработва, а през 1996 г. - актуализира Национална корабостроителна програма за обновление на ВМС, която, многократно прекроявана, все още очаква своята реализация.
През 1996 г., при обявяването на структурата Главен щаб на ВМС, има преразпределение на отделните негови звена. От 1 септември 1997 г. Главният щаб на ВМС има ръководство, три управления и три самостоятелни отдела. През 1999 г. е отбелязана 100-годишнината от създаването на Щаба на Флота във Варна. До юбилея се извършва огромна по мащабите си дейност за определянето на военния флот като първопроходец в евроатлантическата интеграция на България, като активен участник при създаването и активациите на оперативната група за военноморско сътрудничество в Черно море „Блексийфор”.
110-та годишнина от създаването на Щаба на Флота във Варна българските ВМС посрещат под командването на вицеадмирал Минко Кавалджиев. Заместник-командващ ВМС е контраадмирал Симеон Цеков. Началник на Щаба на ВМС е контраадмирал Георги Георгиев, заместник на началник-щаба по подготовката е капитан І ранг Георги Фиданов, а капитан І ранг Димитър Денев е заместник на началник-щаба по ресурсите.
Изследователите тепърва ще анализират развитието на българските ВМС през ХХІ век, но още от сега може да се каже, че това е един труден период на трансформации, свързан с решаването на важни задачи в интерес на националната ни сигурност и съюзническите ни ангажименти към НАТО. Всички процеси протичат в условията на остър бюджетен дефицит, в нелеки условия за мотивация на кадрите. И въпреки това Адмиралтейството продължава да бъде не само изпълнител на указанията на по-старшите инстанции, но и генератор на идеи, с помощта на които ВМС продължават по фарватера на промените.
МАРИАНА КРЪСТЕВА
АТАНАС ПАНАЙОТОВ
Архивните снимки са от фонда на Военноморския музей












:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::