НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
МОРСКА МИНА СТОЛЕТНИК ОСТАВА В СЪСТАВА НА БОЙНИТЕ СРЕДСТВА НА ФЛОТА
Едва ли създателите и производителите на руската морска мина „Образец 1908 г.” са предполагали, че тяхното творение ще бъде един век в състава на бойните средства на флота. Всъщност, конструкцията на самата мина е на по-голяма възраст. В навечерието на Първата световна война във военния флот на Русия постъпва големи количества минни запаси. Руското адмиралтейство е отчело опита от войната с Япония (1904 – 1905 г.) и прави максимални усилия да попълни боезапасите си с морски мини от надеждни конструкции. Затова обявява конкурс между водещите военни заводи в страната. Печели проектът на заводите „Г. А. Лесснер” (Санкт Петербург), опитните екземпляри от които през 1905 г. показват на изпитанията отлични резултати при постановка на море от кораб, който се движи със скорост 17 възла.
Ако направим един паралел със ситуацията в българския военен флот през това време, през 1905 г. започват изпитанията на аналогична морска мина, проектирана на лейтенант (дн. капитан-лейтенант) Евстати Винаров. Положителните резултати обаче потъват в дебрите на военната ни бюрокрация, подсигурена предварително с корупционна схема, благодарение на което са доставени много по-скъпите и много по-неблагонадеждните френски мини „Соте Арле”. Веднага след доставката им, те са върнати обратно във Франция за доработка...
В Русия, която също е отворена към доставки на военноморска техника и въоръжение от чужбина, обаче постъпват по-различно. Там утвърждават за производство спечелилият конкурса проект като „Образец 1906 г.” и продължават интензивните изпитания. Благодарение на това две години по-късно усъвършенстваният „Образец 1908 г.” се утвърждава като една от най-успешните морски мини в света. Тя доказва своите качества по време на Първата световна война. Затова в навечерието на Втората световна война във военния флот на СССР след незначителна модернизация отново я поставят сред важните бойни средства под названието „Образец 1908/39 г.” Само по време на войната в Черно море съветските кораби поставят 900 такива мини в активни (пред крайбрежието на противника) и пасивни (пред своето крайбрежие) заграждения. По официални данни тази мина е на въоръжение във ВМФ на СССР до средата на 60-те години на миналия век, след което наличните количества са изнесени за подсилване на арсеналите на съюзнически (по линия на Варшавския договор) и на т.н. „развиващи се държави”.
Със заповед на командващия ВМС на България контраадмирал Бранимир Орманов от 22 август 1957 г. мината „Образец 1908/39 г.” е приета на въоръжение у нас заедно с минния защитник „МЗ 26”. Във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” обаче бъдещите морски офицери я изучават от много по-рано. Фактът, че тази мина е включена в секретния (тогава) учебник „Минно оръжие” с автор капитан-лейтенант С. Ал. Стоянов от 1955 г. потвърждава това. Тя продължава да бъде тема в учебните планове и днес. И в това няма нищо странно. Галвано-ударната мина „Образец 1908/39 г.” продължава да бъде на въоръжение в арсеналите на ВМС на много държави. Какво обуславя нейното феноменално дълголетие?
Може би на нейната универсалност – тя е предназначена за борба с надводни кораби със средно и малко водоизместване, а след допълнителна обработка  (предварително измерена дълбочина на минното въже) тя може да се използва и за борба с подводниците на противника. Може би на нейната надеждност – минните заграждения с нея продължават да бъдат ефективни и в следвоенните въоръжени конфликти. В зависимост от начина на монтажа на хидростатичния предпазител, мината може да бъде напълно безопасна след изплаването си, което я прави подходяща за пасивни заграждения. И съответно – може да бъде опасна след изплаването си, което пък я прави подходяща за активни заграждения. Може би заради опростеното й и изискващо минимални разходи обслужване в мирно време...
Последната жертва на 110-те килограма тротил, поставени в мина „Образец 1908/39 г.”, е десантният вертолетен кораб-док "Триполи" от ВМС на САЩ, поразен на 18 февруари 1991 г. край о-в Файлака (Персийски залив) в хода на операция "Пустинна буря". Получената пробойна е с площ от 30 квадратни метра от левия борд. Стойността на ремонта е около 20 млн $, а корабът така и не влиза в строя до края на кампанията.
Така или иначе мината „Образец 1908/39 г.” е вероятен кандидат за книгата с рекордите на Гинес, при това – не само сред останалите образци мини, използвани през ХХ век. Няма друг аналог сред останалите бойни средства на флота (артилерия, торпеда, подводни бомби, ракети и противоминни оръжия) с подобен „стаж” в строя.
Атанас Панайотов
Христо Димитров
Поредният випуск курсанти от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” си прави снимка с ветерана „Образец 1908/39 г.” за спомен в края на часовете по минно оръжие.
Учебна мина „Образец 1908/39 г.” с разрез за изучаване на устройството й.
Главни части на галвано-ударна мина „Образец 1908/39 г.”: 1 – корпус с буфер; 2 – котва; 3 – запално устройство; 4 – хидростатичен предпазител; 5 – галвано-ударни рога; 6 – закъснител на галвано-ударните рога.
Десантният вертолетен кораб-док "Триполи" от ВМС на САЩ
Пораженията, нанесени от мина „Образец 1908/39 г.” на "Триполи".