начало
избор на брой
„БЪЛГАРСКИТЕ ПРИСТАНИЩА (1879 - 2014).
ХРОНИКА”


Пристанищата не като граница, а като възможности (Вместо увод)

„... който властва над морето ... владее всичко!”
Темистокъл, 525 г. пр. н.е.

Морските и речните пристанища фокусират в себе си множество дейности. Животът на едно пристанище е малък модел на икономическия профил на  цели държави и региони. Ефективността и мащабите на едно пристанище отразяват като в огледало темповете на развитието на промишлеността, земеделието и търговията, за възможностите на транспортните артерии и потенциала на съвременните комуникации, дейността на пристанищата е индикатор  за благосъстоянието и проблемите на нацията, за културата и традициите, за размаха на мечтите и хоризонта на амбициите.
От създаването на Третата българска държава до наши дни са се сменили много поколения и много управници, но всички те са разбирали значението и важността на пристанищата. Затова, колкото и рядко да се случва по нашите географски ширини, пристанищата са пример за това, че приемствеността е първото стъпало към просперитета. През всичките тези години в строителството, разширението и модернизирането на пристанищата е търсено и постигано съгласие, градена е приемственост. Може би заради ясното разбиране, че пристанищата за България са приоритет, те са неделима част от всички мащабни национални планове и стратегии за развитие.
Началото на пристанищното дело у нас е поставено след Освобождението със съвместните усилия на няколко новосформирани държавни институции: Министерство на финансите, Военното министерство, Министерство на вътрешните работи, тогавашното Министерство на обществените сгради, земеделието и търговията, които тясно си взаимодействат с различните регионални административни и общински власти. Това е все едно днес почти целият министерски съвет - министерствата на финансите, на отбраната, на регионалното развитие, на земеделието и икономиката, министерството на вътрешните работи и на транспорта да бъдат ангажирани в развитието на този стратегически потенциал - пристанищата …
Нашите предшественици поставят началото на пристанищното дело с ясното съзнание, че морските и дунавските портове са вратите на България към света, на българските предприятия и предприемачи, на родните продукти и продукция към пазарите на стария континент и отвъдморските територии. Постепенно набиращата сили национална икономика има постоянно нарастващи нужди да внася различни суровини за своето развитие, а от друга страна - да се възползва от възможностите, които дава евтиния воден път  за  износ в цяла Европа, Северна Африка и Близкия изток. Затова само за периода от 1879 до 1928 г. Народното събрание приема седем закона за регламентиране на пристанищните дейности, а правителствата и ресорното транспортно министерство утвърждават необходимите поднормативни актове.
Не е случаен фактът, че именно в пристанищните градове е фокусирана активната международна дейност, в тях се разполагат множество дипломатически мисии. Чуждестранните представители в пристанищните градове следят отблизо развитието на българския внос и износ и ревностно защитават интересите на пристигащите и отплаващите кораби, регистрирани под флаговете на техните страни. Пристанищните центрове са и първата реклама на България.
В съвременните  представи пристанищата са нещо много повече от спирка за кораби. Днес портовете са мултимодални транспортни центрове, в които са съсредоточени мобилните възможности на различните пристанищни, автомобилни, железопътни и авиационни оператори. Спектърът на промишлените дейности, извършвани в пристанищата, е широк - нефтохимическа промишленост, производство на стомана, автомобилостроене, производство и разпределение на енергия. Пристанищата са в центъра на икономическата активност за по-широките морски клъстери, включващи корабостроителници, морско оборудване, производители на кранове и на оборудване за терминали, дружества, извършващи спасителни дейности, дружества, извършващи дейност в морето, дружества за морско строителство, драгажни дружества, военноморски бази и др.
Интересно, че  сходно е било разбирането за пристанищата и на някогашните български държавници, които осъзнават необходимостта да се използват максимално възможностите на съществуващата жп линия Русе - Варна и бъдещата жп линия Ямбол - Бургас. В началото на 1889 г. Народното събрание приема първия закон за направата на съвременни портове във Варна и в Бургас, но поради слабия административен опит и капацитет на тогавашното правителство той не е реализиран. Пет години по-късно началото на това строителство е поставено и то дава тласък в развитието не само на пристанищното дело, но открива пътя и  за  новостите в техниката и технологиите, полагат се основите на цели икономически отрасли.
В хода на изграждането на двете големи модерни морски пристанища у нас започва усвояването и експлоатацията на различни високопроизводителни брегови и плаващи транспортни и драгажни съоръжения, поставя се началото на малотонажното корабостроене и кораборемонт, на гражданските водолазни дейности, изгражда се развърната за тогавашните представи транспортна и складова инфраструктура.
Пристанищните власти винаги са се ползвали с авторитет у нас и са играли съществена роля в реализирането на важните за страната начинания.
По време на войните за национално обединение българската пристанищната администрация се включва не само в морската и в речната отбрана на страната, но и играе съществена роля в присъединяването на новоосвободените морски и речни брегове и пристанища. В Първата световна война пристанищната администрация дава и първите жертви - по време на руската бомбардировка на Пристанище Балчик на 7 септември 1916 г. загиват двама моряци от портовия флот. В хода на войната безвъзвратно са загубени пристанищният влекач „Варна“ и несамоходен шалан, ангажиран за изпълнение на задачи  за нуждите на военния флот.
Динамичните промени в развитието на българската държава от военни и следвоенни години към времена на икономически възходи или стопански кризи, дават своя отпечатък и върху историята на пристанищното







Първата корицата на книгата.
Скелите в Пристанище Бургас след Освобождението. Източник: Държавен архив - Бургас.
Пристанище Видин преди Освобождението. Източник: Лична колекция на д-р Иво Жейнов, Русе.
Скелите в Пристанище Варна след Освобождението. Източник: Държавен архив - Варна.
Ветроходи на рейда пред Пристанище Балчик. Източник: Old Balchik, GEOPAN, 2007
Пристанище Варна преди 1900 г., пощенска картичка. Източник: Държавен архив - Варна.
Източник: списание „Морски сговор”, 1929 г.
Източник: списание „Морски сговор”, 1929 г.
Пристанище Русе след Освобождението. Източник: Лична колекция на д-р Иво Жейнов, Русе.
Миноносецът „Смели“ в басейна на Бургаското пристанище в навечерието на Балканската война, пощенска картичка. Източник: Военноморски музей - Варна.
Силистренското пристанище, пощенска картичка, изпратена през 1906 г. Източник: личен архив на инж. Иван Алексиев.
Изглед от Пристанище Бургас. Пощенска картичка, изпратена през 1907 г. Източник: Държавен архив - Бургас.
дело у нас. Плановете за развитие на пристанищата се прекрояват, според икономическата кондиция на държавата и вижданията за бъдещо развитие.
Различните документи, свързани с историята на българските пристанища, носят белега на последователност и принципност в решенията,  нулева толерантност на държавните институции към некоректните предприемачи и последователната политика за защитата на държавните интереси. И тогава държавните поръчки са били механизъм за реализиране на най-мащабните инвестиции.
През 1888 г. българското правителство правителството взема решение за строителството на Варненското и Бургаското пристанища. Указът на Княз Фердинанд носи датата 20 декември. Пристанище Варна е проектирано според тогавашните европейски изисквания за функциониране на едно съвременно пристанище, с перспектива за разширяване и развитие в ... близките 100 години. С предвидените 30 корабни места и намерението за прокопаване на канал към езерото, тогавашният идеен проект на Пристанище Варна и досега удивява специалистите със своя размах.
И тогава властите са се обръщали за помощ към консултанти с международна репутация. Проектирането на черноморските ни пристанища е започнато е от английски проектанти и завършено от Адолф Герар - главен архитект и главен инженер на пристанище Марсилия. Освен с построяването на пристанищата на Варна и Бургас неговото име се свърза и с портовете Констанца, Монтевидео, разширението на пристанището в Буенос Айрес. Архитект Герар е представител на френското правителство при строителството на Панамския канал.
Само няколко десетилетия след Освобождението пристанищната инфраструктура на държавата се ръководи от добре подготвени кадри, получили образование в чужбина и практическа закалка у нас, а големите проекти за строителството и развитието на портовете вече са дело на български инженери и архитекти.
Развитието на българските пристанища не само улеснява вноса и износа на стоки, но и гарантира немалки преки приходи в държавната хазна. След подписването на унизителния за държавата ни в края на Първата световна война Ньойски договор (1919 г.) пристанищната администрация само за десет години успява да достигне и да надмине предвоенното равнище по отношение на тонажа на плавателните съдове, пристигнали за обработка в българските портове. Развитието на пристанищната инфраструктура улеснява комуникациите между крайбрежните селища и това дава основание за развитието на Българското речно плаване и на Морското крайбрежно плаване като държавни предприятия под ръководството на транспортното ведомство, а това от своя страна  е тласък  за развитието на  българското корабостроене и кораборемонт, които през първата половина на ХХ век до голяма степен са съсредоточени в пристанищните работилници.
В предвоенната 1938 г. през морските ни пристанища на България се осъществява 56 %  от износа и 40 % от вноса, а през речните - 37 % от износа и 47 % от вноса на стоки.
През годините на Втората световна война товарооборотът през пристанищата рязко намалява, за да тръгне стремително към ускорени темпове на нарастване през периода на следвоенното възстановяване. Независимо от сложната външнополитическа и вътрешнополитическа обстановка, започва нов етап в развитието на пристанищната инфраструктура. Инвестира се в кейова механизация, транспортните комуникации, развиват се складовите бази. Тилът на пристанищата започва да формира свой индустриален облик.
Интересно е, че през 60-те години на миналия век за „подобряване на работата в пристанищата”, са ангажирани структури на Държавната планова комисия, Министерството на външната търговия, Министерството на финансите, Комитета по труда и цените, окръжните народни съвети във Видин, Михайловград (дн. Монтана), Враца, Плевен, Велико Търново, Русе, Силистра, Толбухин (дн. Добрич), Варна и Бургас.
Историята на пристанищата у нас от края на ХХ век тепърва търси своите изследователи и очаква интерпретации. Запазването на крехкия баланс между държавните интереси и оттеглянето от монополното управление на стратегическата инфраструктура на пристанищата е дълъг и сложен процес.
Водният транспорт е един от най-прецизно регулираните в световен мащаб, тъй като е глобална система. Правилата са определени от международното морско право. И в трите важни компонента на системата на водния транспорт: пристанищата, корабособствениците и операторите, и у нас вече действат правилата на либерализирания пазар и свободната конкуренция. Приватизирани са основните компании - собственици на кораби, значителна част от пристанищните дейности се извършват от частни оператори, в голяма степен пристанищата за обществен транспорт с национално значение са концесионирани или са в процес на концесиониране. Това налага и цялостно нов подход към водния транспорт - партньорство на всички нива.
Важно предимство за  България като морска държава, нашият „Х фактор”, са хората - българското морско образование формира кадри с богати познания, голям потенциал и безупречна професионална репутация.
Важното предимство за българските пристанища са хората - хората с размах, амбиции и възможности.
Най-важното условие за успеха на всяко начинание са човеците.

Тази книга се посвещава на хората, свързали живота си с българските пристанища.

Атанас ПАНАЙОТОВ

* Панайотов, Ат. Българските пристанища (1879 - 2014). Хроника, ISBN 978-954-9484-36-6, ИК „Меритайм Пъблишинг Хаус” - Варна, ИК „Морски свят - Морски вестник” - Варна, 2015 г., Варна, 192 с.